Молитви на желанието

Татко, осени ни, ние сме недостойни за Теб

Татко!
Много братя и сестри жадуват живот
И затова са се събрали тук пред олтара.
Позволи им да възпеят славата Ти,
Поставяйки я на олтара на радостта.
Сподели с тях
Твоите колебания и съмнения!
Помогни им да познават Твоето сърце.

Ние знаем:Ти се оказа в такива условия,
Че Ти остава само
Да се довериш на нас, жалките съзнания,
Че ние знаем: не Ти остава нищо друго,
Освен да използуваш нас, недостойните,
В Твоите дела.

Макар да знаем, че до сега
На Небето се налагаше да разчита на нас,
Да ни се доверява и да ни подържа,
Ние покорно молим Тебе, Татко,
Прости ни нашите грешки,
Извършени от нас в миналото,
Зарад които Ти престана да ни се доверяваш.

Ние, хората, не успяхме да изпълним своя дълг,
За да запазим твоето доверие.
Татко!
Ние горещо Те молим, прости ни този път.
Помогни ни да станем достойни за Твоето доверие.
Вземи живота ни. Ние искрено го даваме на Теб.
Любими Татко,
Ние искрено Те молим, приеми нашата жертва.

О, Татко! Въпреки че сме недостойни, Ти избра нас
Между многото хора.
Тъй че приеми ни, изпрати ни Твоята
Състрадателна любов!
Вземи душите и телата ни и ни помогни да разберем
Твоята страдаща душа.
Любими Татко!
Ние горещо Те молим, позволи на нас,
Твоите деца, да разберем Твоите желания
И да ги изпълним

Сърдечната болка, мъчеща Те
Шест хилядолетия, нестива до сега,
Твоята скръбна история продължава и до днес.
Но днес самите ние се явяваме източник
На Твоята печал и Те молим за прошка.
Помогни ни да осъзнаем нашия живот и Твоите желания.
Ние искрено Те молим, направи ни корени,
Даващи живот и радост,
И ние смирено отправяме към Теб молитвата
В името на Господ.
Амин!
(23 май 1956 г.)

Дари ни просветление

Татко!
Ние знаем, че е дошло време, когато сме длъжни
С душа и тяло да заприличаме на Тебе.
Притисни ни към Твоите необятни гърди
И, ако ние трябва да изпълним Твоята воля,
Сподели с нас Твоето Сърце,
Способно да обича милиарди хора.
Помогни ни да разберем, че сега нашите сърца
Трябва да бъдат такива, като Твоето Сърце,
За тази земя Ти си се трудил и проливал кръв,
И ние знаем, че тази земя
Е място на кръстопът за човечеството,
Място на път към Голгота.

Татко!
Помогни ни да разберем,
В каква ситуация се оказахме сега сами.
Ние доброволно вървим по стъпките на Исус,
Повтаряме неговия тридесетгодишен път на страдания.
Помогни ни ясно да разберем
В какво обкръжение живеем,
На какво се надяваме и какво да очакваме.

В това време, когато съдбоносната битка
Става пред очите ни, ние знаем, че
Трябва със сърцето да разберем и отстраним
Страданията и враждата.
Съжалете ни, Небеса!
Татко!
Помогни ни да почувствуваме
Нашето нвсъвршенство,
Нашата вътрешна несъстоятелност.
Ние искрено и горящо Те молим,
О, Татко,
Нека по-скоро настъпи времето,
Когато ще можем да оплачем
С гoрчиви сълзи
Своето несъвършенство
Пред Твоето лице.

Бъди владетел на цялото творение,
Ние Ти поднасяме нашата молитва
В името на Господ.
Амин.
(10 март 1957 г.)

Помогни ни да запазим душата кротка и смирена

Ти четеш в нашите сърца преди ние
Да сме успели да Ти разкажем нещо ,Татко.
Осени ни да разберем, че в това време
Небесата ни виждат отчетливо.

О, Татко!
Ти измина историческия път в тежък труд.
Покажи се пред нас,
Напъти ни с ново Слово,
Докосни ни с обновено Сърце.
Ние искаме да се избавим от всичко лъжливо,
Та с детска душа да отдадем на нашия Баща,
Когото уважаваме,
Всичко, което имаме.
Ние Ти принасяме всички ритуали,
Идеологии и концепции на света, та ни позволи
Да съхраним в душата кротост и смирение,
Позволи ни да съхраним детската душа.

Нека нашите смирени души, които са
Като восък в Твоите ръце, станат такива,
Каквито Ти искаш да ги видиш.
Ние искаме да Ти принадлежим, приеми ни.
Да се изпълни волята на Триединния Бог!
Ние се обръщаме към Теб с искрена молитва:
Нека Небесните сили и ангелите охраняват
Това място, на което се кланяме пред Теб.
Нека това място стане олтар на чудесна милост,
Която ще ни съпровожда по пътя към победата.

Ние ти отдаваме всичко.
Отдаваме Ти нашите открити сърца,
Заедно с всичките наши мисли и убеждения.
Ние се надяваме, че така
Ти ще ни помогнеш
Да изменим всичко, което имаме
И да го направим угодно на Тебе.
Ние се молим в името на Господ.
Амин.
(5 юли 1959 г.)

Ние усещаме дълбок срам за себе си пред Твоето лице

И, милостиви Татко!
Нека бъде волята Твоя
И желанието Твое на земята и на небето.

Толко голямо множество хора се отлъки от Тебе
И продължава да упорствува в непослушанието си.
Ние всеки ден виждаме как те стенат
И се мъчат в долината на смъртта,
Неспособни да се измъкнат одтам.
Когато ние разсъждаваме
За скръбната за всички нас ситуация,
Помогни ни да осъзнаем, че пред Теб
Ние може да чувствуваме
Само безмерен срам за себе си.
Татко!
Досега Твоето провидение беше насочено към
Настъпване на ден на радост и Ти да можеш
Да прегърнеш цялото човечество – Твоите деца.
Но днес на земята са толко малко деца,
Способни да отвърнат на Твоята любов,
И няма ни един, който може,
Да вземе на плещите си
Бремето на грижата за провидението на възстановяване.
Когато ние мислим за това,
Съзнаваме, че даже в тези дни
Не вървим по Твоя скръбен път.
Позволи ни снови сили сега
Да пристъпим към изпълнение на нашата мисия,
За да Ти покажем,
Че имено ние сме призвани да вървим напред,
В този озлобен и порочен свят
На опустошената земя,
Мощта на Твоето провидение сменя посоката.
Ние знаем, Татко, че Ти се надяваш да ни доведеш
В света на Твоята воля.
Тази надежда лелее и човечеството,
Населяващо земята.
Ние също знаем, че не намирайки път към идеала,
Достигайки до който, всички хора на земята
Биха се обединили, ние не ще успеем
Да завършим нашата мисия и да изпълним волята Ти.

Ти ни пробуди днес, направи ни
Първопрохождащи в новата религия
В очите на хората в тази страна в историята на света.
Ние искрено Те молим: помогни ни да се научим
На разкаяние и ние ще съумеем в нисък поклон
По достойнство да оценим Твоя усилен
И упорит труд при изпълнение
На многобройните условия на изкуплението
На хоризонтално ниво,
За да обединим накрая
Живота на миналото, настоящето и бъдещето.
Ние смирено се молим за това
В името на Господ.
Амин.
(17 октомври 1965 г)

Укрепи душите ни в стремежа да намерят първоначалната родина

Ние не знаехме, че вече са ни били дадени знаци,
Възвестяващи завършването на историята,
Ние не знаехме, че Ти така високо си ни издигни,
За да ни заставиш
Да вървим по предопределения ни път.

Татко!
Всеки път, когато поради невежество
Се оказвахме в задънена улица,
Ти ни извеждаше на правилния път.
Ние като никога остро чувствуваме,
Колко много Ти си се трудил, за да ни изведеш
На последната отсечка на пътя,
Завършващ историята.
О, Татко!
Къде ще се успокоят нашите души?
Къде ще отдъхнат нашите тела?
Ние разбрахме, че мястото,
Което трябва да обитават нашите души и тела,
Се намира в центъра на Твоята първоначална любов.
Татко! Вдъхнови Твоите деца, които
Останаха на този път.

Без Твоята любов, Татко,
Ние няма да намерим покой,
Без нея не можем да усетим Твоето сърце.
Нека вълните на Твоята любов
Проникнат в глъбините на нашите души
А ни дарят милост на повторно раждане.
Ние трябва упорито да се стремим към това,
Докато не умрем,
Ние трябва да жадуваме това до болка –
За да достигнем това,
Ще се наложи да преодолеем много страдания.
Ние не трябва да отстъпваме, даже ако
Се опитат да ни унищожат хиляди, милиони пъти,
Даже ако изпитваме
Позор и горчилка на поражение.
Ние знаем, че и в тая случай ние трябва
Да се изправим и да продължим напред.

Татко!
Насочвай нашите души и тела,
Недопускай да претърпим поражение
В тази битка.
Ние смирено се молим за всичко това
В името на Истинските Родители.
Амин.
(28 май 1967 г)

Помогни ни от свой опит да осъзнаем,
Че Ти, Татко, съществуваш и постоянно предиваваш редом с нас

Ние не трябва да Те възприемаме
Като някоя концепция, Татко.
Нека да разберем, че трябва да Ти служим,
Като на реално същество, като на абсолютен
Субект на всички страни на нашия живот.

Ти обитаваш не в отделен относителен свят,
Ти си в глъбината на нашите сърца,
Ти обкръжаваш нашите тела.
Живеейки във въздушна атмосфера, ние не забелязваме
Въздуха, и точно така как не забелязваме
Теб, невидимо обгръщайки живота ни.
Когато ние възприемаме енергията,
Която ни обкръжава, мобилизира се
Безкрайно мощна сила, и ние знаем че когато
Ние приемаме тази безкрайна енергия ма вечността,
Тя ни придава ново съдържание, дарява ни
Ново вдъхновение.

Ние, твоите синове и дъщери, трябва
Със свой опит да осъзнаем съществуването
На нашия Баща, който никога не ни напуска,
Който постоянно изпълва живота ни.
Ние трябва да осъзнаем, колко скъп е човек,
Който се е издигнал до положение, в което
Има право да се съветва с Теб по хода
На своя живот, който получава правото да бъде
Възпитан като Твое родно дете.

Много хора, живеещи на земята, се надяват
На Небесна сполука, която, по тяхно имение,
Ще ги съпровожда по целия жизнен път.
Те и не подозират,
Колко са далече от очакваното.
Нека ние, отличавайки се от тях, разберем,
Че пълноценния живот води началото си
Не от далече, всичко започва с нас самите,
Ние сме центъра на живота. Помогни ни,
Остани в глъбините на нашите сърца, Татко.

Владей нашите тела,
Стани подбудителна сила на живота ни.
Ние трябва да разберем, че само Ти
Можеш да си източник на всички наши чувства.
Помогни ни да осъзнаем цялото величие
И цялата ценност на всеки от нас, Твоите деца,
Имащи възможност да служат на нашия Баща,
Който се явява Субект на широка, дълбока,
Висша, безкрайна ценност.
Когато ние в изпълнение на Твоята воля
Свидетелствуваме, когато
Десетки милиони пъти разказваме за Тебе,
Помогни ни да осъзнаем, че слушащите ни
И възприемащи1 с разбиране идеята на Небето
Получават власт над Вселената.
Ние смирено се молим за всичко това
В името на Истинските Родители.
Амин.

(23 ноември 1969 г)

Помни Твоите деца, които усръдно се
Трудят за възстановяване на света

Ние Те молим, напълни света в Твоето
Страдание, Твоята любов, Твоята милост
И Твоята власт.

В низък поклон, спомняйки си историята
На Твоите страдания за въплъщаване
На бъдещите надежди, ние още веднъж се разкайваме
За нашето несъвършенство.
Ние стигнахме до точката, когато трябва
Отново да се подкрепим с решимост и да изплъним
Великата мисия, която Си ни възложил.
Татко, ние горещо Те молим, подтлквай ни
Напред, умножи силите ни, нека станем
Твои истински деца, които могат
С радост да разбират и изпълняват Твоята воля.

Татко! Благослови всички членове
На Обединителното Движение в цялия свят.
Днес сутринта всички те дойдоха при Теб,
Да се поклонят и всички страстно се стремят
Към Корея – родината на вярата.
Изпрати ми Твоите милост и любов,
Изпълни живота им там, където те
Са подвили колене в дълбок поклон.
Помогни на тях – труженщите на Обединението,
Нека в тях го има всичко необходимо,
Като в утрешни родойващи? По дух,
Братя и членове на Семейство.

Благослови Твоите деца, които се трудят
В 127 срани на света.
Ние знаем, че тяхните сълзи и молитви,
Когато те се обръщаха към Теб
Е равно със създадената от тях
С риск за живота им основа
За въвеждане във вярата на страната им,
Нека да са напразни.
Ние искрено и горещо Те молим,
Обедини всички предци в духовния свят
С потомците им на земята,
Събери ги и създай от тях единна страна,
За да се въплати идеята
За единна нация в единен свят
Съгласно Твоята воля.

Ние искрено се надяваме, че Ти
Ще изпратиш Твоята милост
По всички места, където хората
Са събрани сега заедно в Твоето име.
Ние се молим за всичко това в името
На Истинските Родители.
Амин.
(26 април 1981 г.)

Осъзнаване реалността на живота след смъртта

Осъзнаване реалноста на духовния свят ще промени морала, съвестта и начина на живот на хората към добро
От Небесната Библия

"Ако хората занеха за съществуването на Духовния свят, за една седмица света ще се промени. Ако хората осъзнаваха, че духовния свят е абсолютно реален, а физическия свят е само миг от вечния ни живот, те не биха живяли по старому."

(Настоящето послание е дадено от духовния свят чрез медиум. То е част от поредица новини изпратенени от отвъдното, в които авторът диктува и описва срещите си с известни личности и тяхното състояние и начин на мислене в живота след смъртта.)

Важното в духовния свят не са парите, власта или знанията а способността да постигаме хармония и разбирателство с център любовта. Колкото повече инвестирате, дори да не ви се инвестриа, стойността ви стават по-голяма. Когато отидем в духовния свят нашето образование, парите и позицията които сме имали няма да имат никакво значение. Всичко коеото е от значенеи там, е как сме развили сърцето си, способността да живеем за другите, да служим и да се жертваме за да носим радост.

Живота в духовния свят
Какво си представяме при думите "Живот в отдвъдното, Живот след смъртта или просто казано Духовния свят"?

ДУХОВНИЯТ СВЯТ И ЖИВОТЪТ В НЕГО
Посланието е изпратено на 23 май 1997г. от д-р Сан Хан Ли
"В Небето околната среда изобилства от много сияйни ценности. Поради обкръжаващата ярка светлина и блясък, вие не можете да скриете никакви трудности помежду си. Всичко се вижда и се знае с очите и с духа. ... това е мястото, където духът ти е винаги изпълнен с мир, спокойствие и ведрина, където трудностите, неудобството и гладът не съществуват. Небето е мястото, където нямате трудности да изразите или да обясните каквото и да било."
Духовният свят
КОЕ Е ЕДНОКВО И КОЕ РАЗЛИЧНО С ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ?
Въпреки че духовният свят на пръв поглед изглежда еднакъв с видимия, физически свят, големината на духовния свят не може да се сравнява с големината на физическия свят. Например, във физическия свят материята и пространството ограничават движението на колите, но в духовния свят колата може да бъде променяна в различни видове. Посоката на нейното движение може да бъде променена за миг. Според мисленето на шофьора, тя може да премине през планината за секунда. Тя може да се движи свободно, както това става във фантастичните филми или научно-фантастичните пътешествия, които децата много харесват. Макар, че движението на колите изглежда хаотично, тъй като ние спазваме внимателно Духовният закон, няма никакви катастрофи.

Животът в духовния свят
КАК ЖИВЕЯТ ХОРАТА ТАМ?
По същия начин, по който земните хора се събуждат сутрин и спят през нощта, духовните хора правят същото, но в духовния свят утрото и вечерта не са в същия ред, както във физическия. Утрото и нощта могат да бъдат променяни според мисленето. Не зная кой пръв е разграничил духовния свят съответно на Ад, Рай и Небесно царство, но това е наистина едно добро разделение, защото между тях съществуват огромни разлики в нивото на живота. За определени неща Адът наистина е странно място. Ние никога не можем да видим подобни ситуации във физическия свят.

Например, аз видях една жена да стои гола, без дрехи и до нея един мъж да докосва долните части на тялото й. До тях друга жена спореше, че долната част на мъжа й принадлежи. И въпреки това те не изпитваха никакъв срам.

Веднъж, когато една японка тичаше с дървени обувки и падна на земята, друга жена дойде и й скри обувките, като че ли те бяха нейна собственост. Жената, която изгуби обувките си, се опитваше да ги намери, а тази, която ги скри се преструваше, че не знае нищо. В същото време хората, които наблюдаваха всичко това, крещяха, че тази жена е зла, че е крадла, дойдоха при нея и започнаха да я удрят и ритат. Такива неща се случват много често.
Когато, например един възрастен мъж не може да се храни, защото пръстът му е наранен, при него идва млад мъж, взима храната му и я натъпква в устата му. Такива неща винаги се случват в Ада. Една жена, чиято коса е била отрязана насила, се чувства засрамена от това и крие главата си в кърпа. Тогава всички, които минават покрай нея, й взимат кърпата и си бършат ръцете и лицето с нея. Когато собственичката на кърпата я взима от хората и си покрива главата, хората отново я взимат насила, разрязват я наполовина с ножица и й връщат другата половина. И тъй като тя не може да скрие срама си, се опитва да се скрие на тъмно място.

Небесното царство,
мястото, където мислите и действията стават едно
Какво представлява Небето? Аз не съм сигурен как да ви обясня. Във всеки случай, това е мястото, където думите и делата са едно. Например, ако аз си помисля: “Какво месо ще ям днес или какво искам да ям?”, с тази мисъл автоматически пред мен ще се появи огромна трапеза. Също ако си помисля: “Къде искам да отида днес, кого искам да срещна?”, аз съм вече там. Дори ако си помисля: “Ами ако този човек не е облечен, когато пристигна там?”, и наистина се окаже, че той не е облечен, пада голям смях.

Наскоро си мислех: “Когато слепите хора дойдат на Небето, различават ли се от онези, които са имали добро зрение на Земята?” В този миг един дядо и едно джудже застанаха пред мен. Джуджето е бил сляп, а дядото е имал добро зрение. Аз ги попитах: “Има ли слепи хора на Небето?” Те казаха: “Ние дойдохме, защото ти зададе този въпрос. Когато живеех на земята, аз бях сляп, но тук изразът “слепота” не съществува. Аз мога да виждам всичко.” Тогава попитах дядото: “Ти си можел да виждаш, тогава защо дойде?” Той отговори: “Ти попита каква е разликата между човек, който е можел да вижда на Земята и човек, който е бил сляп. В духовния свят можеш да виждаш и с очите си, и със съзнанието си. С очите си можеш да виждаш даден обект, но нещата, които виждаш със съзнанието си, виждаш по-добре.”

В Небето околната среда изобилства от много сияйни ценности. Поради обкръжаващата ярка светлина и блясък, вие не можете да скриете никакви трудности помежду си. Всичко се вижда и се знае с очите и с духа. Ако съм изпълнен със светлина и косата ми блести като златиста, това се дължи на ярката, сияйна светлина. Това е мястото, където духът ти е винаги изпълнен с мир, спокойствие и ведрина, където трудностите, неудобството и гладът не съществуват. Небето е мястото, където нямате трудности да изразите или да обясните каквото и да било.

Адът,
мястото, където дори не можеш да си представиш Небето
В Ада хората винаги чувстват глад и страдание. Там те са затънали в завист и неудобство. Поради това страдание, конфликтите са неизбежни. Всеки се чувства неудобно. В Небето имате свободата да следвате съзнанието си, но в Ада не можете да направите дори едно нещо според собствената си воля. Там отнемате нещата на другите със сила и се храните чрез кражба. Хората на земята не могат да си представят колко “истински ужасен” е Адът.

Това означава любов,
ако следвате любовта, конфликтите и страданията на земята ще бъдат прекратени
Ако на земята Истинският баща говори за любовта, той винаги дава пример за изпъкнали и вдлъбнати форми. Ако вие стигнете до точката на любовта, вие мислите за изпъкнали и вдлъбнати форми, но тези изрази са твърде технически.
Когато извикате “Санг Хън-а!”, този звук притежава такова чувство на любов, което разтапя всичко. Любовта притежава такава чувствителност, че може да прости дори ужасно престъпление и да се чувства удобно до човек, вмирисан като развалена риба. Дори в такъв момент любовта притежава пасивното чувство на удобство и комфорт. Думата “любов” не може изцяло да опише сърцето. Това е чувство, което не съдържа в себе си завист... Дори и в най-обикновените обстоятелства, когато вървите, говорите или се обличате, да използвате само думата любов, не е достатъчно. За Бог няма такава фраза, достатъчно дълбока и красива, която да може да изрази мисълта на любовта. Бог извиква “Сан Хaн-а! Това е любов”. Ако вие следвате правилно Волята на любовта, тогава конфликтите и страданията на земята ще бъдат прекратени. Няма друг по-подходящ начин, по който да обясните думата “любов”. Това е любовта.

Концепцията за Небето и Ада,
в Небето всичко е любов, а в Ада тя не съществува
На Небето вие никога не можете да чувствате притеснение или някакво страдание, тъй като там живеете и се движите като една съвършена цялостна маса от любов. Адът е мястото, където живеете на ръба на неудобството, дискомфорта, притеснението, страданието и конфликта, тъй като вие живеете в свят, в който не знаете нищо за любовта. Накратко, Адът е отдалечен от любовта, а Небето е святото, съвършено единство на любовта. Небето е мястото, където не съществува нищо, което не излъчва любов, а Адът е мястото, където любовта въобще не съществува. Така че, когато плодът на любовта узрее, освобождението на Ада ще стане възможно.

Прераждане, Реинкарнация или...
Изследвания за прераждането откриват, че това е Духовно коопериране

Послание на Буда от отвъдното
Будисти четът псолания на Буда от Духовния свят с изумителен призив.
.

Принципите на творението

ПРИРОДАТА НА БОГ И ЧОВЕК

“Ти ни създаде за себе си, о Господи, и нашите сърца ще бъдат неспокойни, докато не почиват в теб”, Св. Августин.
Казва се, че всяко поколение задава едни и същи въпроси за Бог, човек и човешката съдба, но ги поставя в различна форма. Когато през 1966 г. епископите на Римо-католическата църква в Холандия издали нов тип Катехизис, те изразили за съвременната епоха някои от въпросите, озадачаващи човечеството от древни времена. Измежду въпросите, повдигнати от тези епископи са били: “Какъв е смисъла на този свят?” “Как е започнал живота ни?” “Случайно ли е, че всичко се стреми нагоре през нови и прекрасни фази – съществуване, живот, чувство, мисъл?” “Как може да се постигне хармония между всички болести, разочарования и жестокост по този свят и безкрайно доброто начало?”
Такива въпроси, разбира се, съвсем не са нови. Пророците и проповедниците от еврейската Библия също са се борили с подобни теми. Така както това правят съвременни теолози и обикновени люде. Преди това гърците от Платон до Плутиний са се занимавали с тях; те не са били пренебрегвани и от индуските светци, както и от мюсюлманските мъдреци. Дори Карл Маркс е отделил внимание на необходимостта от разглеждането на тези въпроси. Днес същите тези въпроси се задават от християни, нехристияни, теисти и хуманисти, догматици и съмняващи се.
Независимо от специфичното вярване (религиозно или нерелигиозно), всеки човек рано или късно си задава определени фундаментални въпроси за човешката природа и съдба. Човек трябва да намери мястото си в обществото, на което принадлежи. Той трябва да се свърже по положителен начин с обширната Вселена, която го заобикаля. И в крайна сметка, ако цитата от Св. Августин е правилен, човек трябва да се помири дори с Бог.

ПОЛЯРНОСТ: СЪЗДАТЕЛ И ТВОРЕНИЕ

С думите си, че Бог “ни е създал за Себе си”, Св. Августин засяга първата характеристика и дейност на Бог. Той е творецът. Еврейската Библия, основата за Юдейската, Християнската и Ислямската вери, започва с: “В началото Бог създаде небето и земята.” По подобен начин, в Апостолското кредо първо се казва: “Вярвам в Бог, всемогъщия ни баща, създателя на небето и земята.”
В Юдейско-християнската традиция Бог е вечният създател, безкрайният и невидим дух, който е подредил Вселената в светлината на Неговият съвършен разум и свещена воля. Дали четем историята за сътворението в Битие, красивите природни химни в Псалми или великолепната поезия на Йов, библейските писания ни напомнят, че сред и зад всичко видимо, човек може да улови дейността на невидимото. Когато човек гледа, той забелязва работата на Бог.

ОТРАЖЕНИЯ НА БОГ

Макар че Бог е невидим дух, Той може да бъде познат от неговото творение. Произведенията на твореца са видим израз на невидимия му характер. Шекспир може да пише само като Шекспир; Пикасо може да рисува само като Пикасо. По същия начин, Вселената отразява личността на Бог. Така както можем да усетим личността на твореца чрез неговите произведения, така можем да усетим природата на Бог чрез Неговото творение. Сега учените потвърждават, че езикът на тялото ни, лице-израза ни, жестовете и цялостната ни външност отразяват вътрешната ни природа и отношение. По същия начин можем да кажем, че Вселената отразява природата на Бог. В този смисъл, Вселената става тялото на Бог. Великолепието на връх Еверест, красотата на залеза, силата на бурята, хармонията на Космоса – всички отразяват по нещо то Бог. Временното отразява вечното. Затова през Іви век от н.е. Апостол Павел е писал: “Защото от сътворяването на света, Неговата невидима природа, по-точно Неговата вечна сила и божественост, може да бъде ясно видяна във всичко, което е създал.” (Римл. 1:20)
Но Божественият Принцип учи, че отвъд творението на природата има и по-пряк начин да приемем Бог. В Псалми 8:4-5 се казва, че човек е създаден като нещо “съвсем малко по-малко от Бог.” Казва ни се,че човек е създаден по Божи образ и подобие.
Това твърдение е намерило значителна подкрепа през вековете откакто е било написано. Както руският учен Владимир Лоски казва, основателите на ранно-християнската църква са посветили не малко енергия да идентифицират божия образ в човека, определящи го като душата, интелекта и силата на решителността. В допълнение той е бил идентифициран с дара на безсмъртието, способността да познаваме Бог и да споделяме божествената природа. В съвременната епоха архиепископ Уилям Темпъл, който отбелязва, че разкриването на личността на Бог чрез природата е “непълно и незавършено”, подчертава че “тя може да се изрази само чрез хората. Следователно, особено в човешката природа – в мъжете и жените – можем да видим Бог.” Значи Бог най-пряко се разкрива в хората.
Подобно на архиепископ Темпъл, Божественият Принцип също различава откровението на Бог чрез природата и чрез човека. Докато чрез човек имаме пряк израз на Бог, при Вселената имаме непряко взаимоотношение. Бог не е изразен в действителност, а по символичен начин. Но въпреки това и човек, и творение имат откровенческа функция. Божественият Принцип ни учи, че разпознавайки основните характеристики присъщи на човека и на Космоса, можем да разберем основната природа на Бог.
Погледа е лампата на душата, казва поета, като по този начин разкрива подобна истина за човечеството. Наблюдавайки себе си ние откриваме, че сме полярни същества. Ние носим дух и тяло, вътрешен характер и външна форма. Външното отразява вътрешното, а вътрешното направлява външното. Качеството на душата е изразено в яснотата на погледа. Макар че вътрешната ни същност е невидима, нашите мисли, чувства и воля са изразени външно в лице-израза ни, както и в цялото ни тяло. До голяма степен, всеки един от нас е това, което върши, защото той въплъщава това, което мисли. Външния човек, който виждаме отразява, вътрешния, който не можем.
Както човек въплъщава вътрешен дух, така това е валидно и за останалата част на творението. Животните например притежават инстинкти, които направляват тялото им. Катеричките се осигуряват за зимата, като си заравят ядките; паяците инстинктивно оцеляват, като изграждат съвършени паяжини; птиците мигрират на хиляди мили, но знаят кога да летят и къде да отидат. Изключителни нови експерименти доказват, че дори растенията имат емоции и памет. Тъй като всичко видимо е израза на невидима цел, ние осъзнаваме, че всички неща биват характеризирани от две измерения: вътрешно и външно или характер и форма.
Божественият Принцип ни напомня за важността на вътрешното измерение. Вътрешният аспект на човек му носи неговата стойност. Независимо колко красив може да бъде един човек, ако той е нечестен и егоистичен, това сериозно ще го компрометира в очите на Бог и хората. От друга страна, макар тялото на друг човек да е осакатено, наличието на благородни вътрешни качества ще му спечелят възхищението и любовта на всички. Пример за това е Хелън Келер, която макар глуха и сляпа се радва на уважението и любовта на целия свят.
Божественият Принцип показва, че полярността вътрешен характер/външна форма пропиваща цялата създадена Вселена, доказва вътрешно-външната връзка, съществуваща между твореца и неговото творение. Сърцето на цялото творение е Бог. Той е отразен във всичко, което можем да видим, чуем и докоснем. Той присъства в пълнотата на творението, което служи като Негово тяло и олицетворява Неговата красота и осигурява външната форма на неговото съществуване. По думите на Св. Августин:
“И какво е това Бог? , попитах земята, а тя ми отговори: аз не съм той, попитах небесата, слънцето, луната, звездите: и ние не сме Бог, който търсиш. И аз казах на всички неща разкажете ми за Бог, след като вие не сте Той, разкажете ми за него. И те извикаха с мощен глас: Той ни създаде. Въпросът ми беше моето съзерцание, а красотата им беше техният отговор.”

МЪЖКО И ЖЕНСКО

Отвъд полярността вътрешно и външно, има друга основна полярност, която “се вижда във всички създадени неща.” Това е полярната връзка мъжко и женско. Когато Бог създаде мъж, Той също създаде и жена; те са взаимо-допълваща се двойка. Също така, във всеки мъж има женски качества и във всяка жена има мъжки качества. Карл Юнг, известният швейцарски психолог нарича тези качества “анима” и “анимус”. Според Джон Санфърд, епископски свещеник и философ, мъжките качества на личността (анимус) включват активно творчество, контролирана агресивност и психологическа устойчивост, докато женският аспект на личността (анима) включва такива качества като разбиране способността за връзка, търпение и състрадание. Всеки човек съдържа и мъжки и женски потенциал и според Санфърд: “никой не може да достигне цялост без да постигне развитие и в двете сфери.”
Разбира се взаимо-допълването на мъжко и женско не се ограничава до вида Хомо Сапиенс. В по-голямото животинско царство също има мъжки и женски създания – ат и кобила, елен и сърна, петел и кокошка. Растенията също се възпроизвеждат чрез тичинки и плодник. Светът е създаден така, че почти всичко съществува и се допълва чрез взаимната връзка мъжко и женско.
В неодушевения свят тези допълващи се елементи често се изразяват с термините положително и отрицателно. Например атомите са изградени от протони и електрони и всеки атом притежава положителна или отрицателна валентност. Електричеството протича между положително и отрицателно заредени полюси.
Полярността мъжко – женско е също позната в източната философия, която разглежда взаимовръзката между всички неща като “ин” и “ян”. Ян включва всички мъжки елементи като мъж, планини, ден и слънце. Ин включва всички женски елементи като жена, долини, нощ и луна.

ПО ПОДОБИЕ НА БОГ

Божественият Принцип учи, че съществува тясна връзка между причина и ефект, тъй като хората и всички неща са изградени от два набора двойнствени характеристики – характер и форма, мъжко и женско. Божественият Принцип твърди, че и Бог самият - първоизточникът, също притежава вътрешно и външно измерения и качествата мъжко и женско. Тъй като Бог, като първоизточник, притежава вътрешен характер и външна форма, можем да го разглеждаме като личностно същество, което чувства, мисли и желае. Той е Богът на любовта на Исус. Докато за автора на 23 Псалм Господ е “овчар”, чиято “доброта и милост ще ме следват през всички дни на живота ми”, за съвременния християнин Той е Онзи, който носи “освобождение от напрежение и нещастие… и водене, което спасява от непоносими ситуации. В по-редки моменти този Онзи ми дава радост и удовлетворение, които осмислят целия живот.” (Мортън Келси)
Такава е грижовната природа на Създателя
Тъй като отвъд полярността вътрешно/външно Бог също притежава и мъжки, и женски характеристики, метафоричният образ на Бог като старец с дълга, бяла брада е само част от картината. Ако се опитаме да символизираме Бог по този начин, то до него трябва да има сивокоса дама. Бог, безкрайният дух, не е само Небесен баща, но и Небесна майка. Според Библията само Адам не ни дава пълният образ на Бог: Адам и Ева заедно са образът на Бог. Мъжът и жената стоят на стълбицата на полярността, която присъства на всяко ниво от творението – от хора до животни, растения, протони и електрони, които са в основата на царството на материята.
Напоследък стана модерно в някои кръгове да се интерпретират различията между мъжете и жените от гледна точка на културните условия. Но Божественият Принцип ще поспори над подобна интерпретация. В известното произведение “Въстаналият човек” на швейцарският професор Емил Брунер, авторът описва биологичната разлика между половете като основна и изключително дълбока. В духовен аспект ни казва той, мъжът е израз на принципа за продуктивност, докато жената олицетворява принципа на износване и изхранване. Мъжът по-скоро се обръща към външния свят, докато жената се съсредоточава повече върху вътрешния. Мъжът често търси новото, а жената копнее да запази старото. Докато мъжът често предпочита да скита, жената предпочита да създаде дом. Според Божественият Принцип такива крайни различия съществуват според самия божествен дизайн. Физически и психологически, мъжът и жената си допълват един друг вътрешната природа и външната структура.

БОЖЕСТВЕНА ПОЛЯРНОСТ

Докато мъжко-женската полярност е очевидна в човешкото общество, тя е по-малко разпозната в божественото царство. Особено женският аспект на Бог не присъства в западната цивилизация. Макар други вери да разпознават женският аспект на Бог (в Индуизма например боготворенето на богинята Шакти потвърждава женското измерение на божествеността; а гърците говорят за Зевс и неговата съпруга Хера), традиционната юдейско-християнска теология вижда Бог като мъжко същество.
Според много учени, общество на основата на боготворенето на мъжко божество е пълно с несъвършенства. Известният психотерапевт Ерих Фром твърди, че бащината любов изгражда принципи за подходящо поведение и установява закони за правилни действия. Ако детето обаче, не може да задоволи такива изисквания, то може да почувства липса на любов и да се отдели от бащината любов в резултат на самообвинения, което води до депресия и неудовлетворение.
Според Фром майчината любов е безусловна и все-обгръщаща. Тя няма нужда да бъде придобита, а идва като естествен дар с физическото раждане. Майката обича децата си защото те са нейни – а не защото се подчиняват на заповедите й и изпълняват желанията й.
Според Фром, разбирането за Бог, като напътстващ баща и майка ще доведе до по-оформена и стабилна личност. Макар различията приписвани от Фром да са твърде разделни, ясно е че разбирането ни за Бог като баща и майка разширява и обяснява това, от което се нуждаем и търсим в Него. Всеки отделен аспект за себе си е незавършен и едностранчив.
Безбройни изследвания на съвременната култура са били направени, но не е необходимо да си голям учен, за да видиш дълбоката болест, пропила по-голямата част от западното общество през ХХ век. Заглавието на известната книга на Карл Юнг “Съвременният човек в търсене на душа” описва едно от проявленията на тази болест, докато “Портокал с часовников механизъм” на Станли Кубрик, филм от 70-те, изпълнен с безсмислено насилие, показва кинематографично нравствената болест на съвременното общество.
Отчуждение, духовна празнота, безсмисленост и безсилие са думи, които според много характеризират състоянието на съвременния човек. Липсата на значимост и загубата на принадлежност подкопават най-вече духовните корени на съвременните обитатели на големи градове, особено в безличните метрополитени, като Ню Йорк, Лос Анджелис, Лондон.
Божественият Принцип използва идеята за даване и приемане, за да изрази едно от липсващите измерения в опита на съвременния светски човек. Принципът обяснява, че поради липсата на правилни взаимоотношения на даване и приемане, ни липсват здравите взаимоотношения, за които сме създадени. Действително, тъй като всичко съществува като част от система от двойки, всеки аспект е създаден, за да се свърже със другия. Това се получава чрез даване и получаване както в човешкото общество, така и в естествения свят.
Един атом например съществува поради обмена на енергия между положително и отрицателно заредени елементи. Обмена на даване и получаване между тичинките и плодника създава нови семена за живота на растението. Зоолозите говорят за голямата мрежа на живота, в която всяка част играе даваща и приемаща роля. В цялата Вселена даването и получаването осигуряват енергията за съществуване, развитие и размножаване на всяко битие. Става въпрос за действието, в което полярните аспекти на всички неща могат да постигнат хармония и да се обединят.

ЕНЕРГИЯТА НА БОГ

Отвъд взаимодействието в рамките на естествения свят, Божественият Принцип обяснява, че съществува енергийно даване и получаване със самия Бог. Когато Мойсей е попитал Бог как да го нарича, Той отговорил твърде енигматично: “Аз съм, който съм” (Изход 3:14) Тъй като Бог е първопричината и първоизточника на всичко, което съществува, можем да разгледаме Неговото съществуване като непрестанно само-генерираща се енергия. Тази върховна енергия е външната форма на Бог, а сърцето е Неговия вътрешен характер. Приемането между тези две полярности на Бог, формират основата за вечното Му съществуване.
Покойният Пол Тилих е известен с това, че премахва Бог от Неговия трон в небето и Го определя като “всепроникваща реалност”. Божественият Принцип приема подобно твърдение. Божията енергия е извора и субстанцията на нашия физически свят. Ставайки причина за видимото творение и работейки чрез него, Бог е отговорен за безкрайните модели, които енергията образува, за да изгради света, който докосваме, виждаме и познаваме.
Ако разсъждаваме от гледна точка на посоките, можем да кажем, че енергията от източника Бог тече във вертикална посока към света, докато енергията от даването и получаването между различните земни полярности е хоризонтална. Тъй като енергията извираща от Бог стимулира даването и получаването между различните хоризонтални елементи, няма творение, в което да не присъства и работи духа на Бог. Универсалният закон за даване и получаване е един от аспектите на присъствието на Бог навсякъде и във всичко; нищо не може да съществува без тази връзка със живия вечно-активен Бог.
ПОТОКЪТ НА ЛЮБОВТА

Във връзка с принципа на полярността Божественият Принцип изтъква, че винаги когато има даване и получаване биват установени две позиции, едната бихме могли да наречем позиция “субект”, а другата позиция “обект”. Най-общо казано субекта излъчва инициираща и съзидателна енергия, докато обекта по-скоро стимулира и отговаря. Тъй като позициите се допълват взаимно, за всяко взаимодействие са нужни и двете.
Има много примери за взаимоотношения между субект и обект. При хората тези позиции могат да бъдат наблюдавани например във взаимоотношенията между художествен ръководител и актьори в театър или между родители и деца в семейството.
Тъй като любовта изисква две позиции (този, който обича, трябва да има своята любима), позициите на обект и субект в крайна сметка съществуват, за да може да тече любовта. Тъй както в обмяната на любов двама човека си разменят местата и съответно ролите, можем да разглеждаме движението на любовта като кръгово. Любовта е силата, която обединява. Следователно в любовта субектът и обектът се обединяват и стават едно цяло. Това може да бъде вярно за мъж и жена, родители и деца, дори индивид и Бог.

ЧЕТИРИТЕ ПОЗИИИ
Полярност, даване и приемане, субект и обект, Бог и човек: нима всички тези елементи могат да се съберат в едно? Да, те се сливат в едно взаимосвързано цяло, което Божественият Принцип нарича “четири-позиционна основа”.
Когато мъжът и жената, или всъщност всеки две самостоятелни единици в ролята на субект и обект имат взаимоотношение на даване и приемане, те оформят четири позиции. Можем да разгледаме това единство, като основата на всичко, което съществува и действително това е основата, върху която Бог може да осъществява своята творческа работа.
В естествения свят даването и приемането между протон и електрон например установява четири-позиционна основа, която се състои от Бог като източник, протона и електрона и атома, който се получава в резултат. По подобен начин между два атома взаимодействието дава начало на четири-позиционна основа между Бог, двата атома и съответно молекула като резултат.
В човешкото общество даването и приемането между духа и тялото с център Бог създава четири-позиционна основа на индивидуално ниво. В семейството четири-позиционната основа се състои между Бог, съпруг, съпруга и деца. Когато един човек влезе във взаимовръзка - с център Бог - с всички неща от Вселената, той осъществява четири-позиционна основа на универсално ниво или на ниво Вселена.
Най-върховното взаимоотношение във връзките на даване и приемане, е обменът на любов между мъж и жена, съпруг и съпруга.
За Божественият Принцип четирите позиции на семейно ниво, в това число родители и деца, с Бог като първа позиция, осигурява естествената основа на човешкото общество. Действително, това е модела за всички останали четири- позиционни основи. На ниво общност четири-позиционната основа ще бъде Бог, човека, който заема лидерска позиция, хората и общността, която се формира между тях. Взаимоотношенията в обществото, нациите и между нациите също съществуват, следвайки този модел. В действителност от гледна точка на Божественият Принцип, четири- позиционната основа осигурява оперативен модел за осъществяването на хармония в обществото. Ако лидерите в обществото правеха всичко с център Бог, въплъщавайки Неговото сърце и търсейки да донесат Неговата любов и истина на своя народ, тогава щеше да започне да се обуславя една идеална общност.
Както всички знаем, по отношение на принципа на даване и приемане на обществено ниво, все още има много да се желае. Всъщност все още не съществуват нормални четири-позиционни основи. Това е резултат от качеството на връзките, както и от съдържанието им. Със сигурност, ако съдържанието на нашето даване и приемане беше любов и ако ние давахме това с разбиране, тогава щеше да съществува свят на хармония и сътрудничество. Причината, поради която християнството исторически е процъфтяло, е това, че то е подчертавало превъзходството на любовта: “така че да съществуват вяра, надежда и любов”, пише Павел “най-голямата измежду тях е любовта”(І Коринтяни 13:13). Новият завет ни представя визията за любящи хора, които любовта обединява в едно – “Възлюбени нека се обичаме един друг, защото любовта е дадена от Бог, този, който обича е роден в Бог и познава Бог, онзи, който не обича не познава Бог, тъй като Бог е любов и онзи, който живее в любов, живее с Бог и Бог живее с него” (І Йоан 4:7,8).
Божественият Принцип подчертава, че хармонията между хората може да бъде постигната, когато тези хора първо заобичат Бог. Можем да кажем, че тогава ще можем да имаме достъп до склада на любовта и ще можем да пренасяме товара на божията любов до нашите съседи. Когато Апостол Павел е разпространявал новата си вяра по целия елинистичен свят, той много добре е съзнавал, че в очите на Исус, заповедите да обичаме Бог с цялото си сърце и да обичаме своите събратя, както обичаме себе си, са били най-важните от хилядите в Тора. Той е знаел,че хармонията на хоризонтално ниво зависи от вертикалното взаимоотношение с Бог и че връзките на даване и приемане текат свободно между хората, само когато тези връзки текат хармонично между хората и Бог. И най-накрая “там, където е духа на Бог има свобода” (ІІ Коринтяни 3:17).
Искреният, търсещ въпрос, зададен в един от поп хитовете на 60-те години, в който се казва: “За какво става въпрос, Алфи?”, отразява онзи въпрос, който е типичен за нашето време и който хората са задавали през цялата човешка история. За какво всъщност става въпрос в нашия живот? Дали животът е това, което Макбет на Шекспир казва, че той, животът е просто вървяща сянка, история разказана от идиот, пълна с врява и безумство, не означаваща нищо?
Или да вярваме на другите поети – мистици, които казват, че живота има някаква върховна и изключително важна цел?
За Божествения Принцип, както ще видим, целта на творението има три измерения и всъщност е една. За разлика от Макбет, Принципът утвърждава, че в живота има дълбоко значение и това значение е свързано с радостта. Действително за Божественият Принцип целта на Бог за създаване на света е да постигне и да преживее радост. Бог, човечеството и естественият свят, всички съществуват заради собствената си радост и заради това да носят радост един на друг.
Нека да помислим, как можем да изпитаме радост. Никой не чувства радост сам за себе си, а само когато има обект, който го допълва или отразява собствения му характер. Ако един човек на изкуството, носи в себе си някакъв идеал, но не го изразява, тогава неговата радост не е изпълнена. Но когато неговата съзидателна идея бъде съвършено изразена на платното, тогава той ще изпитва радостно задоволство. Картината служи като обект, който стимулира такива чувства.
На по-дълбоко ниво радостта идва от любовта. Когото един човек има пълно взаимоотношение на любов, тогава нему принадлежи най-голямата радост. Твърде възвисените думи на Ромео, когато вижда светлина в прозореца на Жулиета “та това е изток, а Жулиета е слънцето”, описват височините на екстаза, които единствено истинската любов може да ни донесе.
Божественият Принцип ни учи, че желанието на Бог за любов не се различава много от това на неговите деца. Докато Бог е сам и неговата същност остане неизразена, тогава нему са чужди чувството на удовлетворение и на радост. Той е имал нужда от обект и от тази нужда той е създал хората. Влагайки всичко от себе си, цялата си природа в своята работа, Бог най-накрая е създал човека, за да изразява неговата невидима природа във формата на видим образ. По този начин Той е създал човека, като свой израз, като битие, с което Той ще може да създаде връзка на любов.
Специфична аналогия с божествената реалност може да бъде намерена и в човешкото семейство. Тъй като детето е най-съвършения израз на природата на родители си, родителите обменят огромно количество любов със своите деца. От всички битиета в създадения свят, човек най-пълно изразява външната и вътрешната природа на Бог. По този начин, той е онова битие, с което Бог може да има най-пълният обмен на любов. От гледна точка на Божественият Принцип такава е била божията надежда, когато той се е заел с този творчески процес. Той възнамерявал да живее с човек завинаги и да изпита най-високите върхове на радостта чрез непрекъснатия обмен на любов.

Божията цел за човека

ТРИТЕ ВЕЛИКИ БЛАГОСЛОВИИ

Вече имайки това разбиране, Божествения Принцип ни обяснява ясно целта на Бог в следния добре познат пасаж от писанието: “Плодете се и се множете, напълнете земята и я подчинете и владейте над нея…”(Битие 1:28).
Бог дарява Адам и Ева с три благословии. Плодете се или да се обединят с него, множете се или да се обединят един с друг и владейте или да се обединят с творението.
Какво точно означава да бъдеш плодоносен, това, което гласи първата благословия? Едно дърво става плодоносно, когато съзрее и когато започне да цъфти и да ражда. По подобен начин първата благословия на Бог към човечеството е благословията за постигане на индивидуално съвършенство или индивидуална зрялост, състояние, в което всеки един човек да стане един с Бог по сърце.
В историята на религиозната мисъл взаимоотношението на човек с неговия създател е било описвано по няколко начина. Срещата между човек и Бог може да бъде сравнена като среща между господар и неговия слуга или господар и неговия роб, занаятчия и неговия чирак. Но според историческото християнство и Божествения Принцип ние имаме другата гледна точка, която ни очертава по най-истински начин взаимоотношенията между Бог и човек: като баща и дете, като обичащ и неговия любим или любима, като годеник и годеница. Възможната близост с Бог не само позволява на човек да разсъждава заедно с Бог, но също и да живее в радостна любов с него.
В крайна сметка всеки един от нас трябва да установи жизнена връзка между себе си и Бог, която да доведе до вечна непрекъсната нарастваща радост. “Когато ти влезеш в сърцето ми, всичко, което е мое ще стане и твоя радост”, пише Томас Кемпис за своята връзка с Бог. Такава е била и надеждата на Бог. Ние трябваше да станем плодоносни и радостни, обединявайки се с него.
Обещанието за зрялост може да бъде описано и от друга гледна точка. Т.е. Божественият Принцип обяснява, че целта на индивидуалния живот бива постигната, когото обединим нашия дух и тяло с център Бог. За съжаление вместо да постигнем такава лична интеграция, интеграция на лично ниво, повечето от нас единствено могат да се похвалят с конфликта, който и Апостол Павел описва по следния начин: “аз знам какво е правилно, но не мога да го правя, нямам добрината, която искам, а имам зло, което не искам и това правя” (Римляни 7:19). Задачата на духовното израстване всъщност е да доведем до край това вътрешно разделение, да намерим хармония и единство вътре в нас с център Бог. В такова едно състояние можем да кажем, че нашите чувства ще бъдат като чувствата на Бог и че нашите мисли ще отразяват мислите на Бог. И двете ще бъдат ясно изразени в нашите постъпки. Можем да кажем, че това състояние ражда четири позиционната основа на индивидуално ниво.
Въпреки обещанието за този идеал, ясно е, че той все още не е осъществен. Хората в голяма степен не са постигнали завършеността на личността си с център Бог. Далече сме и от целта дадена ни от Исус и човечеството все още не станало съвършено “Трябва да бъдете съвършени, така както вашият Небесен Баща е съвършен” (Матея 5:48). Нито пък сме станали божий храм “Не знаете ли, че вие сте храм на Бог и духа на Бог обитава във вас” (І Коринтяни 6:19). Следователно, тъй като човечеството все още не е станало плодоносно, нито радостта на Бог, нито радостта на човек да били изпълнени.

СЕМЕЙСТВО ОТ ЛЮБОВ

Казва се, че няма светски успех, който може да замести провала в дома. Божественият Принцип също потвърждава това като вярно. Тъй като хората не разбират целта на Бог за нас самите, такава каквато е изразена във втората благословия. Тази благословия е опита в идеалното семейство, семейството, в което обитава и Бог. От гледна точка на Божественият Принцип мъжът и жената първо трябваше да постигнат идеално съвършенство и тогава да станат съпруг и съпруга, като дадат живот на деца и по този начин изградят семейството си. Като център на любовта, това семейство щеше да бъде най-пълната основа за съществуването на любовта за човек и Бог. Ако нямаше грехопадение можем да си представим, че Адам, Ева и техните деца щяха да установят тази първа четири позиционна основа с център Бог на семейно ниво.
За Божественият Принцип любовта е началото и края, най-близкото и най-далечното, най-дълбокото и най-висшето нещо. “Многото води не могат да утолят любовта, нито пък потоп може да я удави”, пише автора на песните Соломонови 8:7 и Божественият Принцип се съгласява. Също така поради причини, които вече споменахме можем да кажем, че такава любов най-добре може да бъде култивирана в семейство с център Бог. Докато днес широко разпространено е мнението, че раните ни преживявания в нашите семейства, дълбоко повлияват на нашето изграждане и на нашето бъдещо физиологическо здраве и цялост. Те го определят. Божественият Принцип изтъква, че здравите взаимоотношения в семейството също осигуряват естествена почва за непрекъснат растеж в динамиката на любовта. Особено можем да идентифицираме три основни изрази на любовта, които се развиват прогресивно в семейството. Пасивна, взаимна и безусловна любов.
Когато например един човек е дете той изпитва или преживява любовта пасивно, тъй като той просто я получава и за него се грижат неговите родители. В брака, той вече трябва да познае любовта по различен начин чрез взаимния обмен, който протича между съпруга и съпругата. И най-накрая ставайки родител, човек трябва да преживее безусловната любов, изразена в неговите взаимоотношения с децата. За Божественият Принцип семейството е една многостранна сфера, чрез която всеки човек трябва да достигне пълната си зрялост в своята способност да обича. Също, тъй като любовта на Бог е изразена първо чрез хората, семейството трябва да основата за най-пълното познаване на Бог. По този начин семейството и брака са свещени. Макар традиционното християнство да е смятало брака за святост, чрез която човек получава божествена милост, брака не заема централна позиция така както в Божествения Принцип. Мистичните религии – източни и западни по подобен начин наблягат на преживяванията и на опита на всеки човек в единството му с Бог. Божественият Принцип дори постига по-висока цел, като надминава индивидуализма на традиционната мистика и обгръща потенциала на семейството. Принципа изтъква, че наблюдаваме движение от единството между мен и моят Небесен Родител и между мен и моят партньор в живота с център Бог. Най-великата и най-високата цел е единството на обич между Бог и семейството.
Третата благословия – владейте се изпълнява, когато духовно узрелите мъже и жени разберат и оценят творението, така както Бог го прави. Тогава творението ще отвърне с красота и плодородие.
Божественият Принцип ни учи, че преди Бог да създаде първият човек, той е създал всички неща по човешки образ, следователно ние споделяме най-различни качества с нещата от природата. Красотата на розата е ценна защото тя отговаря на качеството на красота в нас самите. Великолепието и благородството на планината ни поразяват, защото те отразяват нещо дълбоко в човешкия дух. Тъй като нещата във Вселената отразяват толкова много от аспектите на хората ние чувстваме радост и биваме стимулирани, когато се намираме сред природата.
Бог чувства радост, когато неговите деца живеят радостно, следователно Бог създава нещата във Вселената по начин, по който те да носят радост на хората. Когото един съвършен човек е изградил продуктивна връзка или взаимоотношение със създадения свят с център Бог, тогава бива установена четири позиционна основа между Бог, човека и Вселената и резултата от това е радостта. Според Библията творението жадно очаква разкриването на синовете на Бог (Римляни 8:19). Макар че понякога можем да виждаме вечната красота във и зад творението, като цяло човечеството не е осъществило истинската стойност на земята. Нито пък се е грижило за земята в истинско господство. Макар човек да трябваше да бъде господар на творението, често той срамно експлоатира физическите ресурси, особено в съвременната ни епоха.

СЪТВОРЦИ С БОГ

Вместо господство на грижи и любов нашето господство над земята бива свързано с безразличие и прахосничество. В замяна ние страдаме от пожънатите замърсени въздух и вода, опустошени пейзажи и мръсни градове. Отново ние сме злоупотребили с околната среда, тъй като образа на Бог в нас не е узрял. Божественият Принцип казва, че ако ние изпълним първата благословия и се обединим с Бог в сърцата си, ние автоматично ще постигнем правилно господство над Вселената. Тогава ще можем да създаваме, заедно с Бог да творим един радостен и хармоничен свят, или с други думи небесното царство на земята.
Макар че идващото небесно царство на Бог да е било основното убеждение на еврейските пророци, тази надежда много сериозно е избледняла във вековете последвали след това. Една от причините за това е, че след разпятието на Исус, развиващата се християнска църква по скоро е съсредоточавала вярата си върху кръста, отколкото върху царството, за което Исус толкова често е говорил. В допълнение, разбира се човешката история в последните 2000 години не е предложила много причини за надежда за идването на обещания свят на справедливост и мир.
Въпреки сегашната ситуация, Божественият Принцип ни напомня, че небесното царство все още е основната цел на Бог. Действително, за да може Бог да бъде Бог той трябва един ден да постигне своя идеал. Когато хората по целия свят изпълнят своята цел да станат обединени с него и да формират семейства с център Бог и да се грижат с любов за творението, тогава ще можем да имаме истинска надежда за идването на небесното царство на земята.

МИР И ДОБРУВАНЕ

Божественият Принцип с други думи ни напомня, че първоначалната цел на Бог е цел, която намира ясен израз в свещените писания. Старият Завет е изпъстрен с визии и представи за идващата епоха на мир и добруване. Исая, например е автора на един известен пасаж: “и те ще забият своите мечове в плугове и техните копия ще станат земеделски сечива и няма да има нация, която ще надигне меч срещу друга нация, нито пък ще знаят какво е война” (Исая 2:4).
По същия начин в Новия Завет Исус подчертава непрестанно обещанието за царството и по този начин окуражава своите ученици да се молят “да дойде царството ти и твоята воля да бъде осъществена, както на земята, така и на небето” (Матея 6:10). Апостол Павел предчувстваше време, когато Бог ще обедини цялото творение “нещата на небето и нещата на земята” в Христос (Ефесяни 1:10). Писателят на книгата ”Откровение”, който е видял върховният триумф на доброто над злото също е предсказал ден на “ново небе и нова земя” (Откровение 12:1). Днес много хора чувстват, че човечеството е навлязло в нова епоха, и че действително се зазорява нов ден и това няма да е далечно бъдеще.
Какво ще представлява небесното царство? Докато Исус ни даде някой смътни образи в своите притчи, като сравни царството с перла на голяма стойност или със сватба. Павел пък ни казва, че ние простосмъртните нямане начин да си представим какво Бог е замислил за онези, които го обичат. (ІКоринтяни 2:9). Действително, обикновеният човек, който е опустошен от страданията в реалният свят, не може лесно да си представи такова едно царство.

ЕДНО СЪРЦЕ

Въпреки всичко на основата на нашето разбиране на първоначалния идеал на Бог можем да направим определени прогнози. Първо небесното царство е царството на едно сърце. По думите на един от оригиналните изобретатели на социалното евангелие Валтер Раухенбуш, царството на Бог въплъщава “царството на любовта в човешките взаимоотношения”. И Божественият Принцип също се съгласява. В небесното царство всеки един човек ще бъде единен с Бог и ще триумфира в любов. Гражданина на царството ще обича така, както Христос е обичал. Той ще бъде човек с абсолютна стойност, който няма да живее просто за себе си, а за целият свят. Той действително ще бъде гражданин на света.
За Божественият Принцип изгубеният свят трябва да намери своя корен в семейството, като сърце на живота. Взаимоотношенията между зрял мъж и зряла жена ще служат като извор на любов за техните деца и за обществото. Родителите ще бъдат в позиция да предават божията любов на своите деца, а децата ще намират в родителите си примера на любовта, чрез който да живеят. От такова едно семейство ще произлезе и общество, нация и в крайна сметка свят, в чийто център е истинският начин на живот.
Също така в небесното царство контрастните елементи ще намерят своята хармония в Бог. Бяло и черно, западно и източно, вярващи от различните вери, светци, учени, всички те чрез по-високият израз на любовта и истината ще намерят помирение и хармония. И ако перифразираме Раухенбуш, господството на любовта ще ни води към прогресивно обединение на човечеството, докато преследването на индивидуалната като по този начин ще запазим индивидуалната си свобода и националната си идентичност.
Тъй като стандарта на живот за всички членове в семейството е един и същ, Божественият Принцип ни учи, че в глобалното семейство на Бог познатите разлики между страните от индустриализирания и от третия свят ще бъдат елиминирани. Всички деца на Бог ще знаят какво е здраве, добруване и в духовен и материален аспект.
Тогава за Божественият Принцип царството не е просто невъзможна мечта. Принципа ни казва, че през цялата история Бог е изпращал такива мъже като Мойсей и пророците Мохамед, Буда, Конфуций, Кришна, като учители на пътя. Като израз на най-върховните си усилия да покаже пътя, Бог е изпратил Исус Христос.
Нима усилията на Бог ще останат неудовлетворени. Може ли той да позволи неговите деца да продължат да страдат безконечно? Разбира се, че не. Както по-късно Божественият Принцип ще обясни идването на новия Месия, Бог ще продължи своите усилия за преодоляването на страданието в този свят и ще установи своето царство на земята.
Очевидно светът, който познаваме в никакъв случай не е светът на идеала на Бог. Действително, описанието на нашата земя като “долина на сълзите” никак не е далече от истината. Нека се запитаме, как може да се случи това?
Наблюдавайки различните земни феномени, ние наблюдаваме, че всички те съществуват в определено време. Химиците ни учат, че във всеки един химичен процес например трябва да мине време преди да се получи резултат. Всички градинари знаят, че трябва да мине лятото, преди техните домати да узреят. В случая с образуването на земята, геолозите вярват, че са минали 4 милиарда години, за да се развие тя до досегашното си състояние.
Времето също е необходимо и за всякакъв род движение. Всяко движение започва от някаква точка, следва някакъв път и съответно завършва в някаква точка. В естественият свят, светкавицата достига скорост 87 000 мили в секунда, но тя въпреки това има нужда от начало и има край. И също между тях има пътека, която извървява и време, за което се случва.

“ДНИТЕ”, КАТО ЕПОХИ

Според Библията са били необходими 6 дни, за да може Бог да завърши своето дело. Докато от една страна казахме, че е необходимо време за всичко, както и за творението на Бог, това, което ни учи Библията някак си изглежда противоречиво на откритията направени от съвременните науки, които обясняват еволюцията на земята отвъд милиарди години. Но Божественият Принцип помирява тези две разбирания на Библията и на съвременната наука и обяснява, че шестте дни в битие, всъщност не означават буквални 144 часа. Както ни се казва във второто писмо на Петър “за Господа 1 ден е като хиляда години и хиляда години като 1 ден” (ІІ Петрово 3:8), може би това ще ни помогне да разберем най-добре “шестте дни” на творението като епохи чрез, които Бог е завършил своят творчески процес.
Те приблизително съответстват на епохите, които много учени сочат, като време, през което земята е преминала по време на своето развитие. Френският йезуит Телар дьо Шарден, който е добре познат поради палеонтологическата си работа в Китай, обяснява, че когато говорим от гледна точка на милиони години, можем лесно да видим, че живота върви в много ясна определена посока. Докато антирелигиозните учени запазват мнението, че развитието се случва на посоки, т.е. тече на посоки. Телар спори, че от най-ниските до най-високите нива на органичния свят има постоянна и определена посока, в която са се развивали животинските форми към образуването на видове с по-чувствителни нервни системи. И за Телар и за Божественият Принцип зад творението работи или се вижда божествено съзнание, което изпълнява своя план или което развива всичко според план.

Създадени да израстнат до съвършенство

НИВАТА ИЛИ СТЕПЕНИТЕ НА РАЗТЕЖ

“Но ти можеш, Джонатан, защото се научи, едното училище завърши, но е време да започнеш друго” (Джонатан Ливингстън, Чайката)

Тъй като никой или нищо не съзрява изведнъж, разтежа е много съществена, динамична част от човешкият живот. Ако един човек иска да изпълни своята съдба, ако човек иска да постигне пълна зрялост в очите на Бог, той трябва да израства през период от време. Така както всички живи неща, когато престанат да растат те умират. Докато феномена с разтежа е широко познат, напоследък започва да бива разбиран по различен начин. Когато Харвардският професор Ерик Ериксън, това което той е направил за децата си и очевидно това, което Ричард Бах е направил за чайките, Гейл Шийхи е направила за възрастните хора. В нейния наскорошен бестселър “Проходи” тя показва, че растежа никога не спира. Има различни фази на човешкия растеж, дори вече в зрелостта ни, когато станем големи, но тогава се появяват напредналите фази, които зависят от успешното завършване на предишните. Докато Ериксон идентифицира тези фази за деца и за подрастващи, Шийхи започва задачата с идентифицирането на тези фази за вече израсналите индивиди, т.е. за зрелите хора. Това, което тя казва е, че феномена на растежа е доживотен процес, процес, който върви през целия живот, често насичан от кризи и трудности.
Докато си даваме сметка че има неизмеримо много фази на човешкото развитие, Божественият Принцип ни предлага точно три степенен модел, в който се осъществява този процес на израстване. Движението на човек към зрелостта може да бъде разгледано като формиране, израстване и завършеност. През първите години на живота си детето се научава да говори, да върви и да свикне с това, че има личност и да почне да ръзсъждава. И това е първото, което се образува през първите образуващи години.
Израствайки, човек достига окончателния си физически размер, развива до голяма степен независимост от своите родители и култивира своят собствен кръг от приятели. Това той постига в етапа на израстване в своя живот. Достигайки зрелостта си, той не само става физически зрял, но ако говорим от гледна точка на идеала през тази степен на завършеност той също би трябвало да постигне и самостоятелна автономна личност и да развие зряла способност да обича и да работи.
Тъй като всяко битие се развива през тези три основни фази, Божественият Принцип ни учи, че числото три представлява състоянието на завършеност.

ГОСПОДСТВОТО НА БОГ

Макар повечето християни да казват, че от раждането си до смъртта човек е воден и надзираван от силната любов на т. нар. Небесен баща, те също потвърждават от друга страна, че този човек е господар на своето състояние, че човек е господар на своята съдба и на своята душа. Обаче съществува известна доза напрежение за християните между вярата, че Бог господства и в равна степен силното схващане, че човек притежава свободна воля. Разрешаването на този парадокс в никакъв случай не е било лесна задача.
Божественият Принцип обръща този въпрос към прякото и непрякото господство на Бог. Според него Бог владее над човек, но преди той да постигне зрялост и това негово владение е непряко. Но тази връзка може да бъде обяснена чрез принципа на аналогията с естественият свят. По време на периода на израстване всяко нещо в материалният свят се развива според автономната сила на естествените закони. Падат сняг и дъжд, сменят се сезоните, зазоряват се нови дни, пада нощ, всичко това се случва, защото такъв е законът на природата създадена от Бог.
Бог се свързва с незрелия човек по подобен начин. Мажем да кажем, че мъжете и жените, които не са достигнали духовна зрялост са водени от духовният закон. По този начин периодът на израстване е времето, когато Бог владее непряко над човечеството.
Трябва да забележим, че това непряко владение често може да бъде период на трудност или нестабилност. Физически ако не живеем според правилата на доброто здраве можем да се нараним или да унищожим телата си. По същия начин е духовно, ако пренебрегнем принципите на Бог или ако се въвлечем в духовно нездрави дейности, съответно резултата най-вероятно ще бъде страдание. Ако съблюдаваме принципите на Бог и неговите закони, тогава ние можем да израснем до пълната си зрялост и здраве и в духовен и във физически аспект. По този начин нашият растеж отвъд непрякото господство на Бог става абсолютно възможно. От другата страна на непрякото господство ние влизаме в прякото господство на божията любов.
По същия начин както растенията и животните трябва да постигнат определено ниво на израстване преди човек да може да обере техните плодове или да може да ги използва напълно. По същия начин и хората трябва да постигнат духовна зрялост преди Бог да може да събере “урожая”.
Такава зрялост бива постигната, тогава когато човек стане единен със сърцето на Бог. Когато човек напълно отговаря на Бог, Бог му дава своята любов и своята власт. Това се нарича Пряко господство.
Божественият Принцип ни учи, че обещанието на прякото господство е в това да живеем сърце до сърце с Бог, като зрели индивиди. В този съюз Бог ще управлява чрез любов, а законите и командите стават ненужни. При прякото господство на Бог, човек е напълно свободен, освободен да бъде такъв, какъвто е бил замислен. Прякото господство следователно не трябва да бъде обърквано с едностранно владичество. По скоро то трябва да бъде разбрано като взаимна връзка на взаимна обич. Тази връзка на любов е последният скъпоценен камък в короната, ако можем така да кажем на вътрешният живот на един човек, който отваря изключителни нови възможности за любов, радост и красота.

СПОДЕЛЕНА ЗАДАЧА

В едно от най-важните произведения на Фьодор Достоевски “Историята на великия инквизитор”, Христос се е върнал на земята. Той отново е започнал да лекува и да раздава милосърдие, но за негова изненада, той е хвърлен в затвора. Там той се сблъсква с великият инквизитор. На Христос му се казва, че трябва да се изправи лице в лице със смъртта, защото отново той води хората в погрешна посока. Той води хората към свободата и само-отговорността - “страховити товари”, твърде непосилни за човек. По-добре е, казват му на Христос, хората да не се сблъскват със само-отговорността, защото в църквата на тях им се дава всичко, от което имат нужда, хляб и други символи на сигурност.
Макар и пресилена, историята на Достоевски определено ни казва нещо. Има тенденция във всички нас да не поемаме отговорност за собствения си живот. В определени случаи бихме искали да дадем този товар на Бог, на църквата или на всяка една фигура, която представлява сила, власт и авторитет. Въпреки подобни тенденции, Божественият Принцип, заедно с по-голямата част от съвременната мисъл утвърждава критичната роля, която всеки един човек трябва да изиграе в оформянето си на собствената си съдба. Ние не можем да прехвърлим отговорността си на някой друг. Всеки един от нас е капитан на собствения си кораб.
Разбира се не искаме да кажем, че ние сме сами. Според Божественият Принцип Бог е на наша страна. Има органично партньорство между човек и Бог. Но усилията на Бог за наша сметка стават ефективни само тогава, когато ние си изпълним нашата част. В процеса на израстване има постигане на прякото господство и на изграждането на небесното царство. Бог си върши неговата част, но ние трябва да си свършим нашата. Докато нашата част от отговорността не е завършена, усилията на Бог са напразни. Господ помага на онези, които си помагат сами, защото той може да помага само на онези, които правят усилия. От гледна точка на този принцип, определени обичайни практики на Исус стават по-разбираеми. Когато Исус е оздравявал болните първо той е питал дали те са му вярвали. Когото е влизал в една къща и слепите са отишли към него, Исус е казал: “Вярвате ли, че мога да направя това?”, те са му отвърнали: “Да, Господи”. И тогава той е докоснал очите им казвайки: “според вашата вяра нека да ви се върне” (Матея 9:28,29). Вярата е била онова условие, което е помогнало на оздравителната енергия на Бог да работи. Без тази вяра не е възможно лечителство. По същия начин Матея ни казва, че Исус е обещавал на хората, които търсят отговори, че те ще ги намерят, но първо ги е помолил да направят това, което се изисква от тях. “Попитайте и ще ви бъде дадено, потърсете и ще намерите, почукайте и ще ви се отвори, защото всеки, който пита получава, и който търси намира, и на онзи, който чука ще му бъде отворено.” (Матея 7:7,8).
Ако попитаме, защо така става, че ни е дадена част от отговорността ние можем да предложим две причини в отговор. Първо всеки един от нас е създаден като дете на Бог, на нас ни е дадена свободата да вземаме решения, да направим своя избор и също задължението да поемем отговорност за нашият избор. По този начин Бог ни позволява да участваме в собственото си сътворяване. Или можем да кажем, че ние ставаме сътворци заедно с Бог.
И като втора причина Божественият Принцип обяснява, че Бог искаше човек да стане господар на всички светове, като негов представител. Така, че човек може истински да постигне господство само върху това, което той е създал. А ние не сме участвали в изграждането на този свят, следователно трябва да направим някакво малко условие, за да можем да се наречем сътворци. Поемайки отговорност в нашето собствено сътворяване, Божественият Принцип ни казва, че ние се квалифицираме да наследим правото на господство на Бог.

СПОДЕЛЯНЕТО НА ОТГОВОРНОСТТА

Естествено, сравнено с грижите, които Бог полага за нашето израстване, нашата отговорност е много минимална. Двете не могат да бъдат сравнени. Но въпреки всичко, фигуративно казано можем да кажем, че отговорността на Бог е 95 %, а нашата е 5 %. Пет % от работата обаче не могат да бъдат изпълнени с полагането само на 5 %ни усилия. Макар че ние сме отговорни само за малка част от цялостната задача, ние трябва да вложим 100 % усилия, за да можем да изпълним тази малка част.
Можем да кажем тогава, че Бог е господаря или по-точно каменен зидар, който изгражда прекрасна каменна стена. Той е положил по-голямата част от камъните там, но е останал само един. От нас се иска да поставим този краен камък, т.е. този последен камък. Като хора, които участват в работата на Бог, ние можем да вземем участие в славата или можем да се радваме от свършената работа.
В исторически план човечеството не е изпълнило своите 5 %. Бог е трябвало да чака за необходимите съответни човешки действия. Независимо колко дълго ще отнеме този принцип на съвместна отговорност остава непроменлив. Ние живеем в свят на страдание не защото Бог не е загрижен за нас, а защото човечеството не е изпълнило своята отговорност. Ние оформяме съдбата на света с нашите действия и нашите решения определят не само нашият собствен успех, но и този на Бог.
Много са примерите, които ни говорят за съществуването на един друг свят, т. нар. духовен свят, което ни открива нещо универсално. Нещо универсално във човешкото съзнание.
От млад ум и древните гърци през Исус и Павел, през най-африканските и източни култури, че чак до спиритуалистите от ХХ век се твърди за вярване във някакъв вид надрастване над духовната смърт. Твърдението на Исус, че във неговия бащин дом “има много стаи” някак си бива оправдан от факта, че това е общо схващане, което е присъщо на толкова много различни народи.

ПЛАНИНАТА НА ПРЕОБРАЖЕНИЕТО

Докато много традиционни вярващи се опитват да избягват тази тема всъщност свидетелството за съществуването на духовен свят пропива цялата Библия. Такива пророци като Езекил и Исая говорят за силни духовни видения, така както прави и писателя на книгата откровение. В Евангелията ангелите говорят (Лука 1:28) на планината на преображението Исус говори със Моисей и Илия – исторически личности, които са живели и са починали отдавна преди него.
“И след шест дни Исус взе със себе си Петър, и Яков, и Йоан, неговия брат и ги заведе високо във планината. И той се преобрази пред тях, и неговото лице светна като слънце, и неговите дрехи станаха бели като светлина, и ето виж там се появиха, заедно със него Мойсей и Илия и си говореха заедно” (Матея 17-1:3).
Днес може би най-драматичното свидетелство за съществуването на духовно измерение идва от онези, които са имали, както често се наричат, преживявания “близки до смъртта”. Тези хора, които са били обявени за изпаднали във клинична смърт, но които по късно са били съживени си спомнят осезаемо много подобни преживявания, за периода, в който са били “мъртви”.
Докато много хора ако не и повечето са готови да признаят, че вярват във някакъв вид живот след смъртта, малко са онези, които са склонни да приемат твърдението, че дори по време на нашия физически живот ние съществуваме във два свята по едно и също време – материалния и духовния. И все пак това е и учението на божествения принцип – има невидим духовен свят, който заобикаля този физически, и който се населява от онези, които вече са починали.
Тъй като двата свята взаимно проникват един във друг, духовното “Аз” на човека близо до смъртта може да излезе от тялото му и след това да се върне. Това е същата причина, поради която духовете на Мойсей и Илия са могли да се появят до Исус.
За да започнем да разбираме как бихме могли по едно и също време да живеем в два свята и в по голямата част да не осъзнаваме това, трябва да си спомним, че има много неща, дори в естествения свят, които съществуват отвън обхвата на нашите пет физически сетива, например ние не можем да видим инфрачервената светлина, нито пък рентгеновите лъчи, нито пък можем да чуем звуци над и под определени честоти. Въпреки всичко рентгеновите лъчи и звукови вибрации с висока и ниска честота съществуват. По същия начин макар да не можем да разпознаем духовен свят чрез нашите физически сетива той съществува около нас.

НАУКАТА

Откритията на съвременната наука оправдават това твърдение, докато във по ранни времена учените са смятали, че материалния свят се състои от твърда материя макар и миниатюрна и от парчета материя. Сега те смятат, че не е точно така, по скоро това, което смятаме за материален свят изглежда се състои от невидими модели енергия.
Както професор Рейнър Джонсън от Мелбърнския Университет изтъква във “Великолепие в плен”, “светът на хълмовете и скалите, масите и столовете е за обикновения човек от един реален свят, който не се замисля много. Можем да намерим извинение в материалистическата философия на ХІХ век, която подкрепя това, но откритията на съвременната физика подкрепят известната забележка на Алберт Айнщайн, че цялата тази работа е духовна и е необходимо да се открие къде свършва материята и къде започва духа”.

СУБЕКТ И ОБЕКТ

Прилагайки принципа за полярността можем да заключим, че като противоположност на физическия свят трябва да съществува нещо друго. Както казахме преди Бог създаде всички неща във взаимовръзка субект – обект. Човек като субект има и дух и тяло следователно неговия обект – света също трябва да има двойствена природа. Така както физическия свят е бил създаден като околна среда за физическото тяло на човека, така и духовния свят е бил създаден като околна среда за неговия дух.
Тъй като човек има пет физически сетива за да усеща физическия свят, по същия начин той има и пет духовни сетива, с които да общува с околния свят.
Тези духовни сетива правят възможни такива преживявания като многобройните описани и други като чуване на гласове, пророчески сънища, видения и т.н.
Духът е засят във физическото тяло и той израства във духовното тяло. Ако има физическо тяло трябва да има и духовно тяло (І Коринтяни 15:44). Всеки един от нас съществува във двата свята и се състои от физическо и духовно Аз. Така както физическото тяло и духовното съзнание (което функционира подобно на инстинктите във животните) по същия начин духа на човек си има духовно тяло и духовно съзнание. Духовното тяло е тялото на духа, докато физическото тяло е тяло на физическото Аз. Тъй като духовната форма е идентична със тази на физическото Аз то хората могат да бъдат разпознати дори по техния дух. Когато Исус е видял Мойсей и Илия той всъщност е видял техните духовни тела. Духовното съзнание е централната част от същността на един човек, източника на неговите чувства, интелект и воля. Тук е мястото, където произлизат нашата личност и самоосъзнаване. Чрез духовното съзнание Бог може да общува със нас, да ни вдъхновява и да ни насочва във нашето израстване.
За да можем да оцелеем физически всеки един от нас има нужда от физическа храна. По подобен начин божествения принцип учи, че и нашия духовен Аз има нужда от духовна храна. Такава храна се състои от два вида компоненти – така наречените “елементи на живота”, които идват от Бог, и които включват любов и истина, и “виталните елементи”, които произлизат от физическото тяло.
Тези витални елементи протичат от нашето тяло към нашия дух според това, дали човек живее със словото на Бог и действа според принципите на служене и любов. Така както духа получава витални елементи от тялото и елементи на живота от Бог той става завършен и щастлив.
По подобен начин нашето духовно Аз излъчва духовни елементи към нашето физическо тяло. Един дух изпълнен със божествения идеал, надежда и любов отвръща със здраве и дава сила на физическото Аз. Поради тази причина хората изпълнени със духовен живот често имат нужда от по-малко сън и по-малко храна и като цяло са изпълнени със повече ентусиазъм за живот.
Характера на едно духовно Аз следователно зависи от качеството на физическите ни действия. Ако един човек например е направил нещо лошо спрямо друг или е откраднал нещо или експлоатира някой по-слаб, той несъмнено ще бъде призован да поправи тези грешки по пътя на духовното си израстване. Ако човек не успее да поправи грешно сторените неща докато е на земята, той ще влезе в духовния свят повреден. Насърчението, което Исус ни дава е да изгладим трудностите с нашите събратя преди да предложим даровете си на олтара (Матея 5:21) следователно не трябва да бъде пренебрегнато.

НЕБЕТО И ЗЕМЯТА

Но ако човек пренебрегне това, дали ще бъде изпратен в “ада”. Принципът подчертава, че след физическата ни смърт ние продължаваме живота си във духовния свят на съответното ниво, което сме постигнали по време на нашия живот. Никой не бива изпращан в “рая”, в небето или във “ада”, по скоро всеки човек си влиза във духовния свят на нивото на духовно израстване, което е достигнал на земята. Ние сме онези, които определяме нашата съдба.
Професор Чарлз Уайтхед, философ и теолог от ХХ век веднъж се оплакал, че твърде много християни смятат, че Бог е абсолютен автократичен римски император - може би, но така или иначе според божествения принцип ние трябва да развием разбирането си за сърцето на Бог. Според божествения принцип сърцето на Бог е нежно, чувствително и страда за загубеното доверие и любов.
Божествения принцип обяснява, че всемогъщия Бог не само е източника на енергията, източника и пазителя на живота, а също и бащата на сърцето. Човек трябваше да бъде единен със своя създател и да се създаде близка връзка на родител и дете, приятел и приятел, обичащ и любим, годеник и годеница, но тъй като човешките взаимоотношения хората помежду си имат толкова много конфликти тогава и тяхната връзка със създателя им е осакатена. Макар той да е Бог на любовта всемогъщия Бог може да изрази сърцето си на любов, както желае. Той е ограничен в способността си като човешко същество да получава и да отговаря на тази любов.

Произхода на злото и страданието

Какъв е Бог
СЪДНИК ИЛИ ОБИЧАЩ РОДИТЕЛ

Докато през по голямата част от Стария Завет Бог е описан като стриктен съдник или властен монарх, въпреки всичко има проблясъци за нежното сърце на Бог и неговата свръхчувствителност. Историята на пророк Хосея, човек, чиято жена е била толкова невярна е пример, във който се описва сблъсъка на чувствата, които Хосея изпитва когато разбира за неверността на жена си, но и на продължаващата му любов към нея. Това за него е било сърцераздирателно преживяване. Тогава какво трябва да бъде преживяването на Бог е питал Хосея, чиято любов към нас е толкова по дълбока и чувствителна. Във най-дълбоката и разкриваща човешка връзка Хосея намира метафора за взаимоотношенията ни със верния Бог и неверния народ. За пророка неговото собствено преживяване става жива притча за страдащото сърце на Бог. Истината е, че Бог страда много повече от човек, че Бог се чувства смазан от историческото предателство на неговите възлюбени, както ще се чувства всеки човек, който обича. Нараненото сърце на Бог, страданието на небесния баща са отвъд описание и отвъд способността ни като хора да ги разберем.
Казва се, че не сме ние толкова, които търсим Бог, а по-скоро Бог търси нас. Докато човечеството е вървяло една измъчена и търсеща пътека през историята, божествения принцип ни казва, че същото важи за Бог. Зова на Господа към Адам “къде си ти” (Битие 3:9) изразява въпрос насочен към цялото човечество. Още от грехопадението на човек, Бог търси своето загубено семейство със скърбящо сърце. Исая вземайки под внимание трудностите в това търсене пише “чуйте, о, небеса, и надайте ухо, о, земьо защото Бог е казал “синовете са се върнали, синовете са били възпитани, но са въстанали срещу мен. Дори овена знае собственика си и магарето знае господаря си, но Израил не го познава. Моят народ не разбира”” (Исая 1:2).
И Хосея описва подобна ситуация, колкото повече ги призовавах, толкова повече се отвръщаха те от мен. Те продължаваха да правят жертвоприношения на Ваал и да горят благовония на идолите си и все пак аз бях онзи, който научих Нафраим да върви, аз също го взех в ръцете си, но те не ме познаха. Те не познаха този, който ги е изцерил (Хосея 11:2).
От друга страна отдалечени от Бог, човечеството също е вървяло по една много мъчителна пътека. Отделени от любовта на Бог човечеството е жадувало със своя дух. Писателят на псалми пише “както едно сърце жадува за течащите потоци, така и моята душа жадува за теб, о, боже, моята душа жадува за живия Бог. Кога ще дойда и ще мога да видя сърцето на Бог, моите сълзи са моята храна ден и нощ” (Псалми 47:1) “изморен съм от плач, гърлото ми е пресъхнало, очите ми са замъглени от чакане за моя Бог” (Псалми 69:3).

ДУХОВНА СМЪРТ

Според божествения принцип отделянето на човек от любовта и мъдростта на Бог е попречила на човешкото семейство да функционира на оптималното си ниво. Най-страшното отчуждение на човечеството е онова от неговия създател и това е довело до духовна смърт на човек, както е и причинило страдание и трагедия за хората и за света.
От времето на грехопадението много религии са се развили във човешкото общество. Да търсим Бог чрез Исус или чрез каквато и да било историческа религиозна пътека е опита на човек да възстанови първоначалната връзка на любов със Бог. Ако човек не беше извършил грехопадението той сега щеше да живее във скута на божията любов, да върви със него и да твори със него.
Според божествения принцип тогава основната цел на всеки човек ще бъде да стане зрял син или дъщеря на Бог и вървейки към тази цел да успокои божествената скръб и да утеши сърцето на Бог. Това може да бъде направено тогава, когато ние осъществим божията надежда за всеки един от нас, стъпка по стъпка изпълнявайки трите благословии и вършейки нашата част от отговорността по пътя за осъществяване на небесното царство на Бог на земята. Бог е копнял за своите деца и те като сираци копнеят за него. Само тогава, когато се осъществи срещата между този нетърпелив баща и тези страдащи деца, тогава може да започне възстановяването. Господ ни търси със голям копнеж и очаква времето на нашето завръщане, деня, в който Бог и човек най-накрая могат да станат едно, както е било замислено в началото. Тогава голямото страдание на Бог, човек и Вселената ще бъдат прекратени.

ПРОИЗХОДА НА КОНФЛИКТА И СТРАДАНИЕТО

В “Принципа на творението” беше представен идеала на Бог за нашия свят. Там беше обяснено, че Бог първоначално създаде човек да види своята собствена природа, изразена чрез разбираемо, видимо същество, със което той ще може да сподели любов във взаимоотношения на даване и приемане и по този начин той създаде мъжете и жените, които трябваше да израснат до своето съвършенство, да създадат семейства и да установят със Бог и един със друг небесното царство на земята.
Няма нужда да поглеждаме кой знае колко надалече, за да видим, че този идеал не беше осъществен. Преживяваме това, което е може би най-жестокия век през цялата ни история. Образите на Дахау, Аушвиц, Хирошима, Гулак, бездомните хора, гладуващите камбоджанци драматично ни напомнят това, колко далече сме от каквото и да било приличащо на истинско човешко общество.
Отвъд тези глобални катастрофи има и още по-често срещани страдания на хора и семейства. Семействата се раздират от конфликти, вместо да има хармония и от отчуждение и неприязън, вместо да има любов. Като личности пък често се озоваваме във борба срещу самите себе си и се озоваваме разкъсани от вътрешен конфликт. Можем много лесно да се идентифицираме със скръбните думи на апостол Павел “желая това, което е правилно, но не мога да го направя, защото не правя доброто, което искам, а лошото, което не искам е това, което правя” (Римляни 7:18). И не е чудно, че в повечето религиозни писания се споменава за безкрайната пропаст между Бог и хората.
Според евреина Талмуд две равински училища известни и процъфтяващи малко преди времето на Исус са се карали за това дали би било по-добре ако човек не е бил създаден. Имайки предвид тогавашното състояние на грешния измъчен човек. След две и половина години спорове болшинството от равините са гласували заедно с известния равин Хилел за това, че създаването на човека е било трагедия. Във юдейско-християнската традиция пропастта между идеалното и реалното са обяснени от една история – първите родители не са се подчинили на Бог и по този начин са се отделили от него и са довели до отделяне на всички техни бъдещи потомци от него. Това отделяне от Бог е причинило допълнителни разделения между хората и вътре във сърцето на всеки един човек. Днес ние сме отделени от Бог, от нас самите, от другите и по този начин може да се каже, че ние живеем в състояние на греховност или на грях.

МИТ ИЛИ ИСТОРИЯ

В ХІІ век идеята за човешкото грехопадение се е посрещала със немалко скептицизъм. Въпросите повдигнати от Чарлз Дарвин са имали особено голямо влияние върху схоластичната и популярната литература и също така те са до голяма степен повлияли на съвременните мислители по отношение на човешкото начало.
Също така по скоро отколкото да приемем, че историята от битие за грехопадението представлява определен етап във човешката история известен брой съвременни мислители предпочитат да интерпретират като описание на вътрешен процес споделен от всички хора. Известният психолог Роло Мей например вярва, че едемската история описва идването на епохата на всеки индивид, която сключва в себе си неизбежната загуба на чистотата и болезненото начало на процеса на осъзнаване, символизиран от изяждането на плода от дървото запознаване на доброто и злото.
Повлияни от мнението на подобни хора, днес ние си задаваме въпроса, дали първия мъж и първата жена са съществували, дали е имало забранени плодове и първороден грях. Може би със другите ние осъзнаваме, че интерпретации като на Мей изглеждат адекватни за разглеждането на тези проблеми във противоречие между Бога на доброто и любовта и хаотичния свят на страданието. По същия начин можем да вярваме заедно с много учени, че Дарвиновите теории не изключват възможността за подобно водене в процеса на еволюцията. Въпреки всичко ние не се задоволяваме само с традиционните интерпретации на грехопадението. Ние имаме нужда от нещо ново (битие). Всяко ново прозрение във историята от битие трябва да заздрави нашето истинско разбиране и да се обърне към сериозните дефекти от традиционните и съвременни интерпретации. В същото време то трябва да ни насочи към разрешение за да поправим ефекта или последствията от грехопадението. Следователно предлагайки надеждата, която първоначалния идеал на Бог все пак би могъл да бъде изпълнен. За повечето хора отговор на тези необходими въпроси може да бъде намерен в божествения принцип и неговите обяснения за грехопадението.

РАЗКАЗИ ЗА ПРОИЗХОДА

Преди да обсъдим разбирането на божествения принцип за историята в Битие, нека да забележим, че всички култури отбелязват този въпрос във своите писания, тоест говорят за произхода на злото и много от историите на тези култури си приличат много.
В египетските приказки например можем да чуем за загубената златна епоха, за смъртта причинена от предтечата на жените и от змията. В гръцкото наследство любопитството на една жена Пандора е позволило на всички злини и беди да избягат от кутията и да влязат в света. Индийските легенди ни учат, че Брама е бил изкусен от Сива да повярва, че един цвят от дървото на познанието би му дал безсмъртие.
Значението на тези истории не е в това, че те биха могли да бъдат взети като буквален запис на събитията. Те са легенди, които може би биха могли да бъдат видени като нещо, което отразява станалите в миналото неща, защото това са общи теми и също защото те отразяват нещо, което действително се е случило. В историята от Битие може би имаме най-пълното обяснение на това, какво е било “това” нещо.
Четейки материала, който сега държим в ръцете си в идващите месеци ще открием сходни идеи, които ще ни дадат възможност да разберем нещата по правилен начин. Като алтернатива можем да срещнем идеи, които са страшно нови и различни от това, което сме свикнали. Но такива реакции са нормални, тъй като разглеждането на грехопадението от божествения принцип ще ни отведе в непознат терен.

ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ЧОВЕКА

Библията ни казва, че Бог е поставил Адам и Ева във едемската градина и им е казал, че те могат да се наслаждават на всичко в градината “но от дървото – запознаване на доброто и злото да не ядете, защото денят в който ядете от него ще умрете” (Битие 2:17). Можем да си представим, че Адам и Ева са следвали заповедта на Бог известно време, но много скоро една змия подхожда към жената и я изкушава да опита плода. Изкусена от нея, тя яде и след това дава на мъжа “тогава очите на двамата се отвориха и те познаха, че са голи и си съшиха препаски от смокинови листа” (Битие 3:7).
В това деяние Адам и Ева се отделят от Бог. Това довежда тяхното грехопадение и грехопадението на целия човешки род от състояние на благословеност и божия благодат.
Ако някога сте ходили в Рим може би сте имали възможността да видите великолепната Сикстинска Капела. По стените и тавана на Капелата великият италиански художник Микеланджело е изобразил историята на Бог от творението до възкресението, която покрива Библията от Битие до Откровение. Микеланджело работил върху този проект четири години – от 1508 до 1512 година. В тази панорама е включена сцената изобразяваща грехопадението на човека. Микеланджело изобразява плодното дърво с мъж подобно на змия, който предлага това, което много хора смятат за ябълка на любопитната гола Ева.
За Микеланджело, както и за милионите хора преди и след него това деяние е, което е инициирало грехопадението. Действително точно така описва нещата и Битие, макар че не уточнява дали плода е бил ябълка.