Проблеми и противоречия в теорията за прераждането (реинкарнация) водят до по-детайлни изследвания. Картината е доста интересна: Духовно коопериране, на хора от миналото с които имаме обща база може да ни влияе към добро или зло... Прочети...
Грехопадение
Всеки човек има първоначална душа, чиято същност е да следва доброто и да отхвърля злото. Но някаква зла сила подтиква грешните хора неосъзнато да вършат зли постъпки, които противоречат на желанията на тяхната първоначална душа.
Онзи, които контролира тази зла сила в християнството се нарича Сатана. В главата „Грехопадение” се изясняват същността на Сатана и природата на злото.
1. Коренът на греха
А. Дървото на живота и Дървото за познание на доброто и злото.
Във основа на първата книга в Библията – Битие, християните винаги са имали някаква неясна представа относно първородния грях – коренът на греха и злото. Те вярват, че причината за това е в първите прародители на човечеството, които са яли от плода на Дървото за познание на доброто и злото (за краткост по-нататък ще го наричаме плод на доброто и злото). Но в действителност дали плодът на доброто и злото е истински плод или е символ, също както много други термини в Библията. Според „Принципа” плодът е символ. Как може Бога на любовта, Родител на човечеството да сътвори такъв привлекателен плод и да го остави там, където Неговите деца могат да го изядат и така да извършат грехопадение (Бит. 3:6). В Мат. 15:11 Иисус казва: „...не това, що влиза в устата, осквернява човека...” Как тогава е възможно нялалва храна да стане причина за човешкото грехопадение? Освен това е недопустимо Бога на любовта да е създал плода на доброто и злото , само за да изпита човека и да провери дали ще се подчини на Неговото Слово. Те ядат от плода, макар да са предупредени, че ще умрат. Това показва, че плодът несъмнено е нещо толкова съблазнително, че желанието да го опита е дори по-силно от желанието им за живот. Преди да определим какво символизира Плодът на доброто и злото, трябва да знаем какво представлява Дървото на познание на доброто и злото. Дървото на познание на доброто и злото е споменато само няколко пъти в Библията. Ето защо, за да разберем какво символизира то, първо трябва да разгледаме Дървото на живота, което, както пише в Библията, е стояло до Дървото за познание на доброто и злото в Едемската градина (Бит. 2:9; 2:17; 3:3) и е споменато на много места в Библията.
1. Дървото на живота
В Притчи 13:12 се казва: „Надежда, дълго несбъдвана, изнурява сърцето, а изпълнено желание е като Дърво за живот.” Дървото на живота е най-голямата надежда на човека. В Откр. 22:14 пише: „Блажени са, които изпълняват заповедите Му, за да имат право да ядат от Дървота на живота и да влязат в града през портите.” Тези цитати показват, че достигането до Дървото на живота прави грешния човек щастлив. Тогава, какво представлява това Дърво на живота, надежда на израилтяните от епохата на Стария Завет и надеждата на християните от епохата на Новия Завет?
Ако грешните хора бъдат запитани в какво се състои щастието и надеждата, всеки ще отговори различно. За един това може да е властта, за друг – богатството или знанието. Тогава каква е надеждата на всички вярващи хора в хода на човешката история? Едно е ясно – ако най-съкровената надежда за грешния човек е Дървото на живота, то и надеждата на Адам преди грехопадението също трябва да е било Дървото на живота. Причината е във факта, че всеки човек носи дълбоко в себе си своята първоначална природа и копнее за онова, към което първоначално се е стремял (преди грехопадението), но след това загубва. Бит. 3:22-24 сочи, че Адам силно желае да достигне Дървото на живота, но поради неговия грях това не му е разрешено. Ето защо Дървото на живота остава като една надежда за грешния човек.
Тогава какво точно се крие зад Дървото на живота, надеждата на израстващия, все още несъвършен Адам? Може ли материалните блага, властта или някакви други външни интереси да са основната надежда на Адам в градината Едем? Тъй като той е бъдещият господар на космоса и на всички неща, Адам няма основание да желае повече материални блага или власт. В периода на своето несъвършенство Адам единствено желае да постигне лично съвършенство. С други думи, той копнее да стане човек със съвършен характер и да изпълни идеала на Творението.
Ето защо Дървото на живота символизира човека, който е осъществил целта на Творението. Ако Адам не беше съгрешил и бе изпълнил идеала на Творението, той щеше да стане Дърво на живота и щеше да установи Небесното царство на земята – градината, в която се намира Дървото на живота. Но Адам извърши грехопадението и Бог с огнен меч (Бит. 3:24) прегради пътя му към Дървото на живота.
Тъй като Адам не изпълнява целта на Творението, той се превръща в грешно дърво на живота и установява не градина на истински дървета на живота, а градина на с грешни дървета на живота. Следователно, за да бъде установено Небесното царство земята – градината на истинските дървета на живота, в грешния свят трябва да се появи истинско Дърво на живота и да „присали” цялото човечество към себе си. Като знаем,че Дървото на живота представлява Адам, разбираме, че Дървото на живота в Стария завет (Прит. 13:12) представлява Иисус (1 Кор. 15:45), а Дървото на живота в Новия завет в Откровение (Откр. 22: 14) представлява Второто идване на Месията. Освен това можем да разберем защо целта на Божия План за спасение е да възстанови Дървото на живота, изгубено в градината Едем (Бит. 2:9) и да го превърне в Дървото на живота, споменато в Откровение (Откр. 22:14).
2. Дървото за познание на доброто и злото
В Едемската градина Бог създава Адам, а след това и Ева, за да му бъде съпруга. Ако насред градината се намира дърво, символизиращо мъжа, не е ли твърде вероятно да има и друго дърво, символизиращо жената? Да, това е Дървото на познание на добролто и злото, което стои до Дървото на живота. (Бит. 2:9, 2:17, 3:3)
В Библията понякога Иисус символично е представен като лоза (Иоан. 15:5), или като маслинено дърво (Рим. 11:17). По същия начин Адам и Ева са представени като две дървета и това е ключът за разбулване тайната за грехопадението на хората.
Като казваме, че всред градината Едем има Дърво на живота и Дърво за познание на доброто и злото, съвсем не означава, че това са две дървета в буквалния смисъл на думата, разположени в географския център на действителна градина. По-скоро това показва, че първите хора Адам и Ева са центърът и ядрото на Божия идеал за Творението. Целият идеал на Бог за Творецието трябва да бъде осъществен чрез човека. Когато разглеждаме нещата от тази позиция, разбираме, че Дървото за познание на доброто и злото символизира жената – Ева. Следователно трябва да направим извода, че плодът на това дърво е свързан по някакъв начин с Ева. Но, за да разверем по-ясно смисъла на този плод, най-напред трябва да определим същността на змията.
Б. Същността на змията
В третата глава на Битие Библията показва, че змията изкушава Ева и я вкарва в грях. Но, змията, за която се говори там, не може да бъде истинска змия – тя несъмнено е символ.
В третата глава на Битие четем, че „змията” говори с жената и знае, че Бог е казал на Адам и Ева да не ядат от Дървото за познание на доброто и злото. Щом като „змията” може да говори с човека и знае Божията заповед, то „змията” би трябвало да е духовно същество. В Откровение 12:9 се казва: „И виде свален големият змей, древният змей (в протестанския превод: „...оная старовременна змия” – б.пр.), наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена – свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му”. Това показва, че „старовременна змия” е дявола. Именно тази „старовременна змия” е змията, която изкушавала Ева. В Откровение 12:9 се казва, че „змията”, преди да бъде изхвърлена на земята, се е намирала на Небето. Следователно несъмнено е духовно същество.
Тъй като знаем, че змията е сатана (Откр. 12:9), можем да разберем кой се крие зад „змията”, като открием кой е сатана. За да научим кой е сатана, трябва да открием същността на духовното същество, което е било на Небето преди да съгреши. Щом като змията първоначално, преди да бъде свалена от Небето, е била в Едемската градина, то тя първоначално трябва да е била добро същество, създадено от Бог, но това същество все още не е било съвършено. В градина Едем (1) всичко е създадено от Бог; (2) Бог твори само добро и (3) нито едно добро същество не може да Низвърши грях, след като стане съвършено.
Някои хора смятат, че това същество, чийто символ е змията, е съществувало дори преди Творението, а неговата цел е в пълна противоположност на Божията и е зла. Но всичко в Космоса, с изключение на грешните хора, съществува сьобразно един съвършен ред. Ето защо е невъзможно от самото начало да е имало източник на зло, противостоящ на Бог. Ако първоначално във Вселената е имало две противопоставящи се сили, то техните противоположни цели са щели да доведат до унищожение на Вселената. Оттук можем да направим извода, че това духовно същество първоначално е създадено с добра цел, но по-късно, в процеса на растеж, съгрешава и става сатана. Това същество може да общува с човека, знае Божията Воля, първоначално живее на Небето и е в състояние да изкуши човека. И това същество след като съгрешава и става сатана продължава, като надхвърля времето и пространството, да влияе върху човешкото съзнание и дух и да кара хорара да водят живот, насочен към злото. Кое същество е било надарено с такива способности? Някои могат да попитат дали е възможно ангелите да вършат грехове, но Библията ясно свидетелствува за това. Във 2 Петр. 2:4 пише „...Бог не пошали съгрешилите ангели,но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд”. Оттук ясно се вижда, че ангелите могат да грешат и че в действителност съгрешават. Ако се вгледаме по-подробно в Откр. 12:7-9 думите „неговите ангели” сочат, че змията е водач на ангелите, от където разбираме, че змията също е ангел.
В. Грехът на ангела и грехът на първия мъж и на първата жена
Но в какво се състои грехът на този ангел? В посланието на Иуда 6-7 се казва: „и че ангели, които не запазиха подобаващото им положение, но напуснаха собственото си жилище – той ги държи под мрак във вечни връзки за съда на великия ден; както и Содом, Гомор и околните им градове, които подобно на тях, се предадоха на блудство и изпаднаха в противоестествени пороци, са поставени за пример, като носят наказанието на вечния огън.” Грехът на ангела (в градината Едем) е прелюбодеяние. Тъй като прелюбодеяние не може да бъде извършено от едно същество, змията несъмнено е имала партньор. Но кой може да бъде той? В Библията се говори само за три същества, съгрешили в градината Едем – змията, Адам и Ева. Нека разгледаме какво представлява грехът на първия въж и първата жена.
В Битие 3:7 четем, че след като са изкушени от змията и извършват греха, пътвите прародители изпитват срам от своята голота и покриват половите си части. И преди грехопадението Адам и Ева също са голи, но не се срамуват от това (Бит. 2:25). По-късно четем, че те покриват сексуалните си части със смокинови листа, след като съгрешават. Ето защо трябва да се запитаме дали хората също не са извършили греха на прелюбодеянието.
Грешният човек винаги се опитва да прикрие своята вина и своите грешки. Ето защо, ако плодът на доброто и злото е действителен плод и ако Адам и Ева са го взели с ръце или ако са го изяли с уста, то те би трябвало да прикрият ръцете си или устата си. Но четем, че те не покриват своите ръце и уста, а поктибсъ половите си части. Това показва, че „престъплението” на Адам и Ева е извършено с половите им органи. В Иов 31:33 пише: „Да бях скривал грешките си като човек, (в протестанския превод: „Ако съм полривал престъпленията си като Адама...” – б.пр.) потулайки в гърдите си моите пороци.” (курсивът е добавен). Думите на Иов сочат, че Адам прикрива своето престъпление. Тъй като знаем, че Адам и Ева покриват сексуалните си органи, можем да направим извода, че те извършват грях точно с тях. В Едемската градина единственият грях, който човек може да извърши с риск за живота си е грехът, свързан с любовта. Адам и Ева е трябвало да израстнат като брат и сестра, а след като постигнат съвършенство и станат първата семейна двойка да изградят Небесното царство и да създадат Божието семейство, като изпълнят целта на Творението. Но когато Иисус казва в Иоана 8:44 „Ваш баща е дяволът”, той ясно показва, че грешните хора са потомци на дявола. Адам и Ева изоставят Бог – своя истински Баща и се обединяват в едно с фалшив баща – сатана. Ето защо в Рим. 8:23 се казва: „...ние, които сами имаме начатъците на Духа и ние сами стенем в себе си , очаквайки осиновение – изкупването на нашето тяло.” (курсивът е добавен). Фактът, че очакваме да бъдем осиновени и да станем част от Божията потомствена линия означава, че ние не принадлежим на нея. В Матея 3:7 и 23:33 Иоан Кръстител и Иисус наричат хората „рожби ехиднини” – с други думи потомци на „змията”. Това ясно показва, че грешният човек е потомък на сатана. Следователно, ясно можем да разберем, че грешните хора принадлежат към потомствена линия на сатана, а не на Бог. Това е следствие от греха на прелюбодеяние, който Ева извършва с ангела. Вследствие на това престъпление всички хора са родени като „деца” на сатана*.
Г. Плодът на доброто и злото и коренът на греха
Също както едно дърво се размножава от плода (в който се намират семената), така човека се размножава чрез половата връзка. Ето защо плодът от Дървото за познание на доброто и злото символизира сексуалната любов на Ева. Фактът, че сатана убеждава Ева да яде от плода означава, че тя извършва прелюбодеяние с него. След като изядем нещо то става част от нашата плът и кръв. Затова когато Ева дава на Адам плода на доброто и злото и той яде от него, тя става причината Адам да съгреши чрез същия акт на непозволена любов.
Следователно, коренът на греха не е в това, че първите прародители на човечеството изяждат действителен плод, а във факта, че чрез прелюбодеянието те установяват кръвна връзка с Архйангела, символично представен като змия. Поради тази кръвна връзка първородният грях се предава от поколение на поколение. Всички религии, опитващи се да премахнат греха, заклеймяват изневярата като един от най-големите грехове. Въз основа на това разбиране за първородния грях, можем да разберем защо израилтяните като избран от Бога народ е трябвало да бъдат обрязвани. Това е необходимо като възмездие за злоупотребата с половите органи, в следствие на което хората стават потомци на сатана. С помощта на социални преобразования, на подобрения в образованието и икономиката можем да сложим край на всички други грехове. Но макар цивилизацията да се развива, а социалните и икономически условия да стават по-добри и нашият живот – по-стабилен, никой не може да спре нарастването на сексуалната разпуснатост и на тенденцичта към морална деградация у човека. С наближването на Последните дни сатана е в състояние да разруши правилния ред в човешката любов, защото първите праотци стават съпрузи без позволението и Благословията на Бог и се обединяват със сатана като техен фалшив баща. Ето защо техните деца въплъщават греха, а не Божията същност и установяват свят на неверието, злото и войната. Следователно сатана своехравно господства над човека (Иоан. 8:44). Въпреки, че Бог създава човека и вселената, никога до сега Той не е имал централна роля в световните събития и не е управлявал единствено Той, всьотвествие със Своята воля. Човекът е предоставил галвната роля на сатана и той е в позицичта на псевдо-господар. Ето защо сатана се нарича „князът на този свят” (Иоан. 12:31) и „богът на тоя свят” (2 Кор. 4:4).
II. Мотивация и процес на грехопадението
А. Създаването на ангелите
Защо и по какъв начин Адам, Ева и ангелът извършват грехопадението в Едемската градина?
Най-напред Бог създава ангелите като слуги, за да му помагат при сътворяването и управлението на света (Евр. 1:14). Човекът е създаден като дете на Бог и трябва да властва над творението, а следователно и над ангелите като част от творението. Причината, поради която днес ангелите се смятат за нещо по-висше от човека, е грехопадението, вследствие на което човек става покварен (Иер. 17:9) и заема позиция по-ниска от тази на Творението и на ангелите. В 1 Кор. 6:3 ясно е казано, че човек ще има правото да съди ангелите. Много спиритуалнисти виждат ангелите, които заобикалят и предпазват вярващите в Рая. Човек трябва да съди ангелите, а ангелите са длъжни да защитават човека, защото първоначално неговата стойност е по-голяма от тяхната.
Б. Духовното и физическо грехнопадение
1. Духовно грехопадение
Луцифер (Ис. 4:12), в позицията си на Архангел е проводникът за Божията любов към ангелския свят. Затова само той се е намирал в позицията пряко да получава любовта на Бог. Но тъй като Адам и Ева са създадени като Божии деца, Бог ги обича повече, отколкото обича Луцифер, слугата. Въпреки това, след създаването на Адам и Ева, Луцифер в никакъв случай не получава по-малко любов от преди. Но тъй като Бог дава толкова много любов на Адам и Ева, на Луцифер му се струва, че получава по-малко любов отпреди. Поради това Луцифер се опитва да компенсира чувството на недостиг на любов, като се сближава с Адам и Ева.
Тъй като Божията любов е източник на живот и красота, а Ева получава много любов от Бог, тя е много красива в очите на Луцифер. Той често е близо до Ева и у него възниква изключително силен порив на любов към нея. Все още несъвършена, Ева се поддава на изкушението на Луцифер и те извършват греха на блудство. Това е духовното грехопадение.
Някои могат да се запитат как е възможна полова връзка между ангел и човек? Този въпрос възниква, защото вследствие на грехопадението духовните познания на човека са посредствени и повърхности. В Битие 32:25 Библията потвърждава, че е възможен прял контакт между човек и ангел. Там е описано как един ангел се бори с Иаков и развества бедрената му става.
Физическо грехопадение
След като Ева се обединява с Архангела (чрез духовното си „Аз”), тя изпитва страх, породен от чувството за вина и Ева разбира, че Адам, а не ангелът трябва да и бъде съпруг.
Ева иска да възстанови връзката си с Бог и да се освободи от чувството на страх от грехопадението. Единствената й надежда да се върне при Бог е чрез Адам. Тя мисли, че може да се върне при Бог като се обедини с Адам, който трябва да бъде неин съпруг и затова го съблазнява. Такава е мотивацията, довела до физическото грехопадение.
Както бе обяснено в „Принципи на Творението”, Адам и Ева е трябвало да изпълнят Трите Благословии и да станат съпруг и съпруга. С други думи, Идеалът на Творението за Адам и Ева е те да постигнат най-напред индивидуално съвършенство и тогава да станат съпрузи с вечна любов с център Бог. Но тъй като те стават съпрузи преждевременно и имат за център сатана, тяхната връзка води до грехопадение, а не до изпълнение на Божия идеал. Като се обединява с Ева, Адам инаследява елементите на злото, които тя вече е получила от Луцифер. Тези елементи на злото след това се предават на тяхното потомство от поколение на поколение.
Ако първите прародители не бяха „яли от плода на доброто и злото”, те щяха да се усъвършенстват като син идъщеря на Бог. След това, Благословени от Него, да станат съпруг и съпруга с център Божията любов, да имат деца въплъщаващи доброто и по този начин да изпълнят Идеала на творението. Ако Ева беше осъществила Идеала на творенеито, нейната любов щеще да бъде плод на доброто, а тя щеше да бъде оприличена с дърво на доброто.
Но преди да стане съвършена, Ева извършва прелюбодеяние с Архангела и се превръща в грешен човек. Освен това тя става причина за грехопадението на Адам и така поставят начало на грешни семейства, с които Бог на може да работи. Ето защо грешната Ева е сравнена с дърво за познание на злото, а любовта й – с плода на това дърво.
Като се върнем назад виждаме, че точно преди грехопадението Ева е в позицията да стане или дърво на доброто, като изпълни целта на творението, или дърво на злото, като съгреши. Ето защо тя е сравнена с Дървото за познание на доброто и злото. Тъй като преди грехопадението любовта на Ева може да даде или плод на доброто като осъществи целта на Творението, или плод на злото, като стане причина за грехопадението, нейната любов е сравнена с плода на доброто и злото. Според „Принципи на Творението” Бог трябва чрез любов да изпълни целта, за която създав човека. Ето защо любовта е източник на радост, живот и щастие за хората. Но тъй като първите прародители не се подчиняват на Небесните закони и съгрешават, любовта се опорочава, сатана става господар на човека и му причинява страдание. Затова сатана, който опорочи човешката любов е кукловодът, стоящ зад унищожението на идеалното семейство.
III. Защо бе възможно грехопадението на човека
А. Силата на любовта и силата на Принципа
Човек е създаден, за да стане съвършен. През периода на израстване или прериода на непрякото Божието господство, силата на Принципа вътрешно го подтиква да живее в сьответствие с Принципа*. Следователно силата на Принципа сама по себе си не може да отклони човека от Пътя на Принципа и да го накара да съгреши. Но преди да достигне съвършенство, човек може да бъде отклонен от този път под действието на сила, по-голяма от тази на Принципа, направляващ израстването на човека. Единствената сила, по-голяма от тази на Принципа,е силата на любовга. Ето защо, преди човек да стане съвършен и преди да е преживял съвършената любов в прякото Божие господство, е възможно той да съгреши поради непринципна „любов”, любов, насочена към изпълнението на цел, различна от Божията.
Защо тогава Бог създава силата на любовта по-могъща от силата на Принципа? Любовта е импулсът и целта, поради които Бог създава Творението. Ето защо любовта е най-ценният аспект на всичко. За Творението тя е източник на живот, щастие и радост. Макар Бог да създава всички неща в сьответствие с Принципа или със законите, Той сътворява любовта като най-могъщата сила, защото крайната Му цел е господство на любовта.
Б. Целта на заповедта и периодът за нейното спазване
Тъй като силата на любовта е по-голяма от силата на Принципа, винаги съществува възможност в периода на израстване човек да съгреши поради непринципна „любов”. Как може да се предотврати това? Човек може да съгреши ако силата на непринципната „любов” се появи през периода, когато човек все още не е съвършен и не се намира в прякото господство на Божията любов. За да предотврати това, Бог дава на човека заповедта: „От дървото за познаване доброто и злото да не ядеш...” Ако първите прародители твърдо бяха спазили заповедта, те нямаше да установят обща база с Архангела. Сьответно, силата на непринципната „любов” нямаше да възникне . Но тъй като те не запазват вярата си и не спазват заповедта, а вместо това установяват обща база и действие на даване и приемане с Архангела, силата на аморалната любов ги отклонява от Пътя на Принципа.
Колко дълго Бог е искал първите прародители да спазват заповедта „да не ядеш”, която е условие за тяхната вяра, дадено им от Бог? Ако Адам и Ева се бяха усъвършенствали и бяха установили хоризонтална връзка на любов като съпруг и съпруга с център Бог, не би съществувала никаква сила, способна да разруши тази любов, тъй като любовта между тях щеше да бъде абсолютна. Веднъж достигнали до съвършенство, те никога не биха извършили грехопадението. Силата на любовта на Архангела, която е на по-ниско ниво, не може да разруши любовта между съвършените съпрузи. Следователно, Божията заповед „да не ядеш” е валидна единствено за периода, когато Адам и Ева все още са несъвършени.
IV. Последствия от грехопадението
А. Сатана и грешния човек
Какви са последствията за Творението от духовното и физическо грехопадение на Адам, Ева и Архангела? Нека да разгледаме това, като сравним последствията от грехопадението с онова, което щеше да стане ако Адам и Ева не бяха съгрешили, а бяха осъществили Трите Благословии.
Ако Адам и Ева не бяха съгрешили, а вместо това бяха усъвършенствали своя индивидуален характер, въплъщавайки Божията вертикална любов, те щяха да станат съпрух и съпруга, които споделят хоризонталната любов на Бог. Тогава щяха да имат деца с добра природа. В този случай четирипозиционната основа, чрез която могат да изпитат прякото господство на Божията любов, чието начало поставя Архангелът, Бог – Господарят на Принципа, е отстранен. Така се установява псевдо-четирипозиционна основа с център сатана и неговат неистинска любов, а той самия играи ролята на лъже-господар. Поради това в Библията се казва, че грешните хора са деца на сатана (Йоан. 8:44) и че той е „богът на този свят” (2 Кор. 4:4) и „князът на този свят” (Йоан. 12:31).
Първоначално човекът е трябвало да господства над ангелите и над останалата част от Творението. Но сатана обръща това и става господар и на човека, и на Вселената. Ето защо, както пише в Римляни 8:19: „...съзиданието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове...”. Вследствие на грехопадението на човека, всички неща молят да бъдат освободени от господството на сатана и искат да изпитата господството на истинските хора.
Б. Действията на сатана в грешния свят
Как сатана упражнява контрол над грешния свят? Дори той, „князът на този свят”, може да осъществява своите сатанински действия, единствено когато има обект и обща база с него. Обект на сатана са злите духове на хората в духовния свят. От друга страна, техен обект е духовното „Аз” на хорат, живеещи на земята, а сьответно обектът, откликващ на духовното „Аз” на хората на земята с тяхното собствено физическо „Аз”. Следователно, властта на сатана се проявява чрез хора на земята под влиянието на зли духове от духовния свят. Освен това, сатана е духовно същество, което не зависи от времето и пространството, стига да има обща база. Когато в Лука 22:3 се казва, че сатана се вселява в Иуда Искариотски, това означава, че той става инструмент на сатана, като установява обща база и действие на даване и приемане с него. Възстановяването на Небесното царство на земята означава изграждането на свят, в който сатана изобщо не може да действа. За да бъде постигнато това, всеки човек напълно трябва да разруши връзката си със сатана и да възстанови връзката си с Бог, като осъществи даване и приемане единствено с Него.
В. Добтото и злото от гледна точка на целта на Творението
Ако Адам и Ева бяха станали въплъщение на доброто и бяха установили четирипозиционна основа чрез любовта с центът Бог, те щяха да изградят света на доброто. Но тъй като се свързха чрез любов, насочена към цел, различна от Божията, те се превърнаха във въплъщение на злото и установиха псевдо-четирипозиционна основа (с център сатана) и свят на злото. Макар в началния етап на своето развитие, доброто и злото да си приличат, с осъществяването на своите противоположни цели, те се разделят и разграничават. Доброто и злото не са вътрешно определени от отделната постъпка, видът действие или от самия резултат, а се определят в зависимост от това дали мотивацията, насоката и целта са ориентирани към волята на Бог или към волята на сатана.
Г. Грях
Грехът е действие или мисъл, което нарушава Небесния закон*, създава условия за формиране на обща база със сатана и води до пряка или непряка връзка на даване и приемане с него. В идеалния свят, първоначално замислен от Бог, грехът не може да съществува – в царството на Божията любов не може да има гре
шна постъпка, тъй дато там сатана не може да съществува. Човек живее в непринципен свят и греши, като пряко или непряко става партньор на сатана, поради това, че Адам и Ева създадоха обща база с него и съгрешиха.
Грехът може да бъде класифициран като пътвороден грях, наследствен грях, колективен грях и личен хрях. Първородният грях е следствие на духовното и физическото грехопадение на първите хора. Той е коренът на всички грехове. Наследственият грях е грехът, който унаследяваме от наеите предци по родствена линия (както се споменява за това в Десетте Божи заповеди – Изх. 20:5). Този грях може да бъде сравнен със стеблото на едно дърво. Колективен грях не е нито нашият личен грях, нито наследствения ни грях. Това е грехът, за който всеки е частично отговорен като представител на човечеството. Неверието на Йоан Кръстител, на първосвещениците и на книжницете към Иисус е причина той да бъде разпънат на кръста. Макар относително малък брой хора да носят пряко отговорност за разпятието, християнството в частност и човечеството като цяло, трябва да понесат отговорността за този грях и поради това преминават през много страдания. Колективният гтях може да бъде сравнен с клоните на едно дърво. Личният грях е грехът, извършен от всеки човек. Тези грехове могат да бъдат сравнени с листата на едно дърво. Всички грехове произлизат от първородния грях, коренът на всички грехове. Ето защо, човек не може напълно да се пречисти от греховете, ако най-напред не бъде пречистен от първородния грях.
Д. Грешна природа
Ангелите, първият мъж и първата жена са създадени с добра цел и трябва да имат единствено първоначална природа, с която са надарени при тяхното сътворяване. Преди грехопадението, сьответната позиция на Архангела в общия ред на Творението, все още не е напълно изяснена. Първият мъж и първата жена все още са се намирали в период на растеж, с други думи не са се усъвършенствали напълно в сьответствие със своята първоначална природа. Архангелът и Ева, а след това грешната Ева и Адам, влизат в непозволени любовни отношения, когато все още са несъвършени. В момента на грехопадението, първоначалната природа внезапно е обърната в грешна посока и тази погрешно насочена „първоначална природа” се превръща в грешната природа на човека. Тази грешна природа се предава от Архангела на Ева, от грешната Ева на Адам, и от Адам и Ева на всички техни потомци. Произходът на грешната природа е тази грешно насочена „първоначална природа”. Впоследствие, тази грешно насочена „първоначална природа” става основата, водеща до появата на всички аспекти на грешната природа у грешните хора. В Принципа тя се нарича начална (в смисъл основна) грешна природа.
Основната причина, водеща до възникването на началната грешна природа, се поражда от усещането на Архангела, че получава по-малко любов от Бог след създаването на човека. Това чувство, че е обичан по-малко, е неизбежно, тъй като Архангелът в първоначалната си природа е надарен с копнеж и мъдрост. Но желанието, с което той е надарен, не би трябвало да причини падението му. Ако човек бе усъвършенствал себе си и бе обичал Архангела като негов (на архангела) господар, чувството за намаляване на любовта щеше да изчезне. Дори тогава, когато човекът е все още незрял и Архангелът чувства недостиг на Божията любов, той нямаше да съгреши, ако бе запазил първоначалната си насоченост, жалувайки да преживее Божията любов и да има за център единствено Бог. Но когато Архангелът се чувства пренебрегнат, той променя посоката си и се съсредоточава върху себе си. Така той развива силно чувство на ревност към Адам. Когато Ева проявява съпричаствност към чувствата и гледната точка на Архангела, тя създава обща база с него, водеща до непозволената връзка между тях и до грехопадението.
Можем да разделим началната грешна природа на четири основни аспекта. Първо, причината за грехопадението на Архангела лежи в неговата неспособност да вижда Адам от Божията гледна точка, неспособновстта му да обича Адам, както Бог го обича. Вместо това, той поема своя собствена посока и изпитва ревност към Адам. Нещо подобно откриваме при учениците, които чувстват ревност към любимеца на учителщ им, вместо да го обичат така, както той го обича. Тази реакция се корени в началната грешна природа.
Вторият основен аспект на грешната природа е склоннодтта да напускаме дадената ни позиция. Прекомерното желание на Архангела да получава повече любов от Бог и да се радва на същата любов в човешкото общество, каквато е изпитвал в ангшлския свят го води до напускане на собствената му позиция и до падение. Проявлението на този аспект от началната грешна природа откриваме при грешните хора, които за да изпълнят някакво свое непочтено желание, действат извън пределите на сьответното им положение и власт.
Третият основен аспект ма грешната природа е склонността към обръщане реда на господството. Ангелът е трябвало да бъде под господството на човека, но той става господар на Ева и обърща правилния ред. Ева е трябвало да следва Адам, но тя доминира над него. Това обръщане на господството довежда до грехопадението. Хаосът в грешния свят се корени в този аспект на началната грешна природа.
Четвъртият основен аспект на грешната природа е склонността към умножаване (или предаване) на непочтени желания и грешни действия. Ако Ева след грехопадението си не беше умножила своето престъпление чрез прелъстяването на Адам, Адам нямаше да съгреши. Ако само Ева бе грешна, тя щеше да бъде възстановена относително лесно. Ева откликва на неправедното желание на Архангела (да яде от плода на доброто и злото) и на неговия грешен акт на непослушание към Бог. Тя превръща това в своя собствена воля и посока и така, умножава волята и действията на Архангела. След това, неправедното желание и непослушанието се умножават в Адам и така се извършва грехопадието. Фактът, че в грешния свят злото се разпространява и умножава много по-бързо от доброто, е израз на тази страна на началната грешна природа.
БОЖЕСТВЕНИЯ ПРИНЦИП
Принципът ВЪВЕДЕНИЕ
1 ГЛАВА: ПРИНЦИПИ НА ТВОРЕНИЕТО
Глава първа: БОЖЕСТВЕНИЯ ПРИНЦИП
Принципи на творението
Не можем да отговорим напълно на основните въпроси за живота и Вселената, без да разберем природата на Бога Твореца. За да проникнем в проблемите на всяко едно производно битие и да намерим разрешение за тях, най-напред трябва да разберем същността на първопричината. Ето защо, за да отговорим на най-основните въпроси относно всички производни битиета първо трябва да разберем природата на Бога-Творец и принципите, чрез които Той е създал света. „Принципи на Творението” обясняват каква е природата на Бог и Неговите принципи и така отговарят на основните въпроси за живота и вселената.
I. Двойствените характеристики на Бог и творението
А. Двойствените характеристики на Бог
Как можем да разберем какво представлява Бог, след като той е невидим? Можем да Го опознаем като наблюдаваме творението. Също както творбата на един художник е видим израз на невидимата природа на нейния създател, така и всяко битие в творението е реален израз на невидимата природа на Бог, на неговия Творец. Така, както можем да усетим характера на един писател чрез неговата творб, по същия начин можем да почувстваме Божията природа чрез Неговото творение.
Поради тази причина, Апостол Павел казва:
„Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми.” (Рим. 1:20)
Ще определим природата на Бог като открием общите характеристики във всички представители на Творението.
1. Двойсвените характеристики Сунг Санг (вътрешен характер) и Хюнг Санг (външна форма)
Откриваме, че всички битиета имат невидим вътрешен характер и видима външна форма. Сунг Санг е вътрешна природа или вътрешния гарактер на всяко битие, а Хюнг Санг представлява неговата материя, структура и форма. Сунг Санг и Хюнг Санг са корейски термини, които могат да бъдат преведени като вътрешен характер и външна форма. Например, при човека, най-просто казано, Сунг Санг е невидима душа, а Хюнг Санг е невидимото тяло. При животните невидимата душа, инстинкта е Сунг Санг, докато тъканите и органите, формиращи животинското тяло – Хюнг Санг. При растенията животът и различните невидими вътрешни характеристики са Сънг Санг, а материалната част, съставена от клетки, е Хюнг Санг. Същичт принцип може да се приложи при елементите. Физико химическият характер на молекулите, атомите и частиците е Сунг Санг, а видимата материя и структура – Хюнг Санг. При човека, духът е субект и подбудител на тялото. То се движи според напътствията на духа. По същия начин, Сунг Санг на животните, растенията, молекулите, атомите и частиците насочва и контролира техния Хюнг Санг.
Тялото, Хюнг Санг, отразява и наподобява духа – Сунг Санг. Въпреки че духът е невидим, той има своя „форма”, докато тялото, което отразява и нанаподобява духа, приема сьответна форма. Духът и тялото са просто вътрешния и външния аспект на един и същ човек, като духът е причина и се намира в позиция на субект спрямо тялото. Затова, ако изучаваме външния вид на даден човек можем да научим нещо за неговия дух и неговата съдба. Оттук можем да разверем, че Сунг Санг и Хюнг Санг са вътрешният и външният аспект на всяко битие. Сунг Санг е причината и заема позицията на субект спрямо Хюнг Санг а Хюнг Санг е резултатът и се намира в позиция на обект спрямо Сунг Санг. Следователно, Хюнг Санг може да бъде наречен и втори Сънг Санг, а двете заедно- двойствени характеристики.
Тъй като Бог е Първопричината за всички същества, а всяко сътворено битие притежава дойствените характеристики Сунг Санг и Хюнг Санг, то следователно Бог също трябва да има Сунг Санг и Хюнг Санг (Рим. 1:20). Божиите Сунг Санг и Хюнг Санг са в позиция на субект спрямо Сунг Санг и Хюнг Санг на сътворените битиета. Божият Сунг Санг, който е субект спрямо Сунг Санг на всички производни битиета, се нарича Първоначален Сунг Санг, а неговият Хюнг Санг е субект спрямо Хюнг Санг аспекта на всички производни битиета е се нарича Първоначален Хюнг Санг. Трябва да се подчертае, че Божият Първоначален Сунг Санг и Първоначален Хюнг Санг не съществуват независими един от друг, а се намират в хармонична връзка помежду си. Първоначалният Сунг Санг и Първоначалният Хюнг Санг на Бог са свързани в хармонично единство. Бог е субектът и първопричината на съществуващия свят.
2. Двойствените характеристики положителност и отрицателност
Откриваме, че в цялото творение съществува взаимна връзка между положителност и отрицателност*. Например, атомите се образуват от взаимодействието мщежду положителни и отрицателни елементи. Самите атоми притежават положителни и отрицателни характеристики. Във основа на тези характеристики два или повече атома си взаимодействат и образуват молекули. Растенията имат мъжки и женски елемиенти. Животните се размножават чрез съчетаването на мъжки и женски представители. Всички растения и животни съществуват и се размножават във основа на безброй много вътрешни и външни взаимообусловени връзки между положителните и отрицателните елементи. В Библията се казва, че Бог, след като създава мъжа, не е напълно удовлетворен (Бит. 2:18) – затова Той създава и жената – Ева, като „помощник” на Адам. Тогава за първи път Бог вижда, че неговото Творение е „...много добро.” Човечеството се състои от мъже и жени, и човешкото общество съществува и се развива чрез взаимното им общуване.
Вързката между положителност и отрицателност е подобна на тази между вътрешния характер и външната форма. Положителността и отрицателността се намират във взаимоотношение субект-обект, причина- следствие, вътрешен аспект-външен аспект. Ето защо, положителността и отрицателността, взети заедно, също са двойствени характеристики. Творението е създадено но такъв начин, че всичко съществува въз основа на взаимодействието между положителност и отрицателност.
Какъв е тогава източникът на тези двойствени характеристики – положителност и отрицателност,ог които можем да открием в цялото Творение? Тъй като всички битиета са производни, общите им елементи трябва да водят началото си от техния основен източник – Бог-Твореца.
Фактът, че Творението се състои от двойствени характеристики положителност и отрицателсност означава, че Самият Бог, Първопричината на всички неща, е началото на двойствените характеристики положителност и отрицателност. Това става ясно от Бит. 1:27, където се казва, „И сътвори Бог човека....по Божий образ го сътвори: мъж и жена ги сътвори.”
Божиите атрибути положителнос и отрижателност са в позиция на събект спрямо всички положителни и отрицателни аспекти на сътворените битиета. Божиите положителни и отрицателни аспекти в ролята на субект наричаме Първоначална положителност и Първоначална отрицателност и те са в пълна хармония помежду си. Бог е Първопричината за съществуването на сътворения свят, в който положителните и отрицателните аспекти са в хармонично единство.
3. Двойствените характеристики на Бог
Каква е връзката между двойствените характеристики Сунг Санг и Хюнг Санг и двойствените характеристики положителност и отрицателност? При всички битиета двойствените характеристики положителност и отрицателност, или мъжки и женски аспекти, са атривутори на Сунг Санг и Хюнг Санг. Това означава, че духът и тялото са основните аспекти на всяко човешко същество, а мъжките и женските характеристики са второстепенни аспекти. С други думи, както Сунг Санг, така и Хюнг Санг имат положителни и отрицателни атрибути.
Нека да разгледаме тези двойстени аспекти при човека. В духа или Сунг Санг, има положителни емоции, които са ведри или жизнерадостни и отрицателни емоции,които са сантиментални или спокойни. Има положителнен интелект, който е активен, и отрицателен интелект, който е пасивен. Съществува положителна воля, която е инициативна и действена, и отрицателна воля – пасивна и откликваща. Физическото тяло на човека или Хюнг Санг, също притежава положителни и отрицателни аспекти. Изпъкналите или изпадените части са положителния аспект, а хлътналите или вдлъбнатите части – отрицателния. Така можем да видим, че положителността и отрицателността са атрибути на Сунг Санг и Хюнг Санг.
По същия назин, Първоначалната положителност и Първоначална отрицателност са атрибути на Божия Първоначален Сунг Санг и Първоначален Хюнг Санг. Накратко, Бог е Първопричината и Субектът, който притежава двойствените характеристики Първоначален Сунг Санг и Първоначален Хюнг Санг, намиращи се в хармония с двойствените характеристики Първоначална положителност и Първоначална отрицателност. Тогава, кои са най-важните характеристики на Божия Първоначален Сунг Санг и Първоначален Хюнг Санг? Първоначалният Сунг Санг е вътрешната природа на Бог и началото на невидимите вътрешни аспекти на всички сътворени битиета: човешки дух, животинския инстинкт, живота на растенията, физико-химичния характер на минералите и частиците. Първоначалният Сунг Санг е вътрешния характер на Бог и включва емоции, интелект и воля, а също така концепции и закони. Но най-съществената характеристика на Бог е Сърцето*.
Първоначалният Хюнг Санг представлява външните атрибути на Бог и е източника на съдържанието на формата на всички сътворени битиета: човешкото тяло, телата на животните, растенията, неирганичната материя. Универсалната първична енергия (вж. Следващия раздел) и материята са главните атрибути на Първоначалния Хюнг Санг.
*Сърцето (шимджунг на корейкси) е най-важния аспект на Божията същност, най-важният аспект на Неговия Сунг Санг. Сърцето е най-съществената част на Неговата природа. То обуславя останалите атрибути и осмисли сьответните им функции. Сърцето е импулсът да обичаш и да бъдеш обединен с обекта на тази любов. Затова се казва, че Сърцето е източникът на любов и в същото време е главния двигател на любовта.
Божието Сърце съдържа собствената си цел. Затова любовта на Бог и Неговото Сърце водят до проявление на Принципа (Логос), до появата на Творението и неговото усъвършенстване.
Б. Връзката между Бог и Творението
Всяло сътворено битие е реален обект на Бог, т.е. всяко същество е видим и субстанциален израз и форма на двойствените характеристики на Бог, който съществува като невидим Субект. Когато сътвореното битие се превърне в съвършен обект на Бог, Събекта, Божията Воля е напълно осъществена. С други думи, завършеният свят е дато едно съвършеби органично тяло, което се движи или остава неподнижно съобразно Божият Замисъл за Творението.
Въпреки че всички сътворени битиета отразяват двойствените характеристики на Бог, те могат да бъдат класифицирани в две категории: (1) човек и (2) всички други неща. Човекът е създаден да бъде образ на Бог, затова той се нарича реален обект по „образ и подобие” на Бог. Всички други неща символично приличат на Бог, и затова се наричат символични реални обекти на Бог.
Всеки реален обект, който притежава двойствени характеристики подобни на двойствените характеристики на Бог, се нарича индивидуално тяло на истината. Както видяхме, всяко индивидуално тяло на истината притежава Сунг Санг и Хюнг Санг, положителност и отрицателност. Те произлизат от Първоначалния Сунг Санг, Първоначалния Хюнг Санг, Първоначалната положителност и Първоначалната отрицателност в Бог и наподобяват на тях.
Нека да обобщим връзката между Бог и Творението от гледна точка на двойствените характеристики. Творението е реален обект на Бог и се състои от индивидуални тела на истината, които са израз на двойствените характеристики на Бог, представени в образ (човека) и символ (всички друхи неща).
Ако погледнем Бог и Творението като цяло, ще видим, че връзката между тях сьответства на връзката между Сунг Санг и Хюнг Санг. Бог е невидимата вътрешна причина. Сунг Санг и мъжки субект спрямо творението, а творението е видимият външен резултат, Хюнг Санг и женски обект спрямо Бог.
II. Универсална първична сила, действие на даване и приемане и четирипозиционна основа
А. Универсална първична сила
Както Бог казва на Моисей в Изход 3:14: „Аз съм вечно Съществуващия”, Бог е съществувал преди времето и пространството и е отвъд времето и пространството. Бог е вечен, незвисим и абсолютен. Следователно и основната сила на Неговото съществуване трябва да е вечна, незвисима и абсолютна. Тази първоначална сила не е била създадена, но е съществувала в Бог от самото начало, отвъд времето и пространството. Тя се нарича Универсална първична сила и е основната сила на Бог – Твореца. Тя е основната сила и на творението – силата, с която Бог дарява всяко същество или всяко индивидуално тяло на истината, когато го създава като Свой реален обект.
Б. Действие на даване и приемане
1.Какво представлява действието на даване и приема
Всички битиета, които са създадени от Бог имат основните характеристики Сунг Санг и Хюнг Санг, положителност и отрицателност. Тогава дали те съществуват като самостоятелни единици, отделени едни от други или влизат в някакви взаимоотношения помежду си? Въпреки че всяко едно битие изглежда независимо от останалите, цялото Творение произлиза от Божия Идеал, който представлява хармонично единство от двойствени характеристики. Следователно, всяко сътворено битие не съществъва независимо, а е създадено да съществува чрез взаимоотношения.
Идеална взаимна връзка се установява тогава, когато има пълноценно даване и приемане между събекта и обекта, наречена действие на даване и приемане. Когато в едно или между две битиета, отделните аспекти (субект и обект) влизат в действие на даване и приемане, тогава се създават силите, необходими са съществуване, размножаване и действие на сьответното битие.
Нека да разгледаме няколко примера. Тялото поддържа своя живот чрез действие на даване и приемане между артериите и вените, вдишването и издишването. Човек може да изпълни целта на своя живот чрез действието на даване и приемане между духа и тялото. Семейството и обществото съществуват във основа на действието на даване и приемане между личности и групи от хора. Материалните неща възникват и съществуват, благодарение на хармоничното движение и на физико-химичните реакции, протичащи вследствие от действието на даване и приемане между субект- и обект- елементите. Както растенията, така и животните запазват своите функции чрез действие на даване и приемане между различните органи и системи. Откриваме, че дори слънчевата система съществува благодарение на действието на даване и приемане между слънцето и планетите в техните движения по орбита.
2. Вързката между Иниверсална първична сила и силите на даване и приемане
Силите на действието даване и приемане се създават при пълноценна връзка на даване и приемане между субекта и обекта. Универсалната първична сила импулсира това действие. Тя е причинната и вертикална сила, която е в позицията на субект спрямо производните и хоризонтални сили на даване и приемане, намиращи се в позицията на обект. Универсалната първична сила произлиза от Бог и е силата, която Бог влага във всяко битие при сътворяването му. Силите на даване и приемане се изразяват във връзките между сътворените битиета и във всяко едно от тях. Това са силите, чрез които всички сътворени битиета съществиват, размножават се и действат.
Въпреки че Универсалната първична сила е основен елемент, който се съдържа във всички неща, тя води началното си от един източник – Бог. В резултат на това Творението е хармонично в своите неизброими форми, независимо от различните видове действие на даване и приемане, импулсирани от Универсалната първична сила.
С други думи, чрез Универсалната първична сила, действието на даване и приемане, присъщи на това действие, създават силите, необходими за съществуването, размножаването и действието на всички неща – от най-малките до най-големите.
Посоката и целта на всяко действие на даване и приемане се контролират от Универсалната първична сила. Действието на даване и приемане съществува не само, за да бъдат изпълнени индивидуалните цели на субекта и обекта, но и за изпълнението на една по-висша цел – обединяването на всички неща. Крайната цел на действието на даване и приемане е събектът и обектът да се обединят и да израстнат до по-висше измерение. Сдед това, индувидуално битие, което е резултат на единство между субекта и обекта, се стреми към действие на даване и приемане с определена част от това по-висше измерение, и като се обединяват , те създават още по-високо развито битие. Така всички неща имат както цел за поддържане на собственото си съществуване, така и цел за запазване на целостта. Ето защо можем да кажем, че вселената е едно огромно органично тяло от взаимнодопълващи се, хармонични двойствени цели ( Това ще бъде обяснено по- подробно в следващата част – „Целта на Творението”).
Връзката между Бог и човек от гледна точка на дейстрието на даване и приемане
Следва да разгледаме връзката между Бог и човек от гледна точка на действието на даване и приемане. Фактът, че Бог дава на първите прародители Своята заповед (Бит. 2:17) означава, че човекът е създаден, за да отвърне на Бог, като спазва тази заповед. Първоначално между хората и Бог е трябвало да има съвършена връзка на даване и приемане. Един човек може да стане сърършен обект на Бог, ако отразява Неговото съвършенство и въплъщава Божия характер (Мат. 5:48). По този начин той автоматично създава пълноценна връзка на даване и приемане с Бог, обединява се с Божията воля и Бог става център на неговите мисли, поведение и живот (Йоан. 14:20). Ако първите хора бяха установили вертикална връзка с Бог чрез съвършено действие на даване и приемане, то техните потомци също щяха да поддържат съвършена връзка на даване и приемане с Него. С установяването на такива съвършени вертикални отношения с Бох, всички хора биха могли да поддържат хармонични връзки помежду си, да живеят един за друг и така да изградят Небесното царство на земята. Поради грехопадението на първите хора връзката на даване и приемане с Бог е прекъсната. Ето защо хората не са в състояние да поддържат хармонична връзка на даване и приемане с Бог и помежду си.
Месията е Божият Син и той е единен с Бог благодарение на пълноценната връзка на даване и приемане. Грешните хора трябва да водят живот на вяра и да следват Месията като техен централен субект. Грешният човек трябва да стане обект и безусловно да служи на Месията, защото посредством връзката на даване и приемане той стане единен с Месията – неговия посредник пред Бог. По този начин човек може да възстанови своята връзка на даване и приемане с Бог. Затова Иисус е наречен „ходатай” (1 Тим. 2:5) и той е „...пътят, и истината, и животът...”(Йоан, 14:6) за грешния човек.
Като термин „действие на даване и приемане” означава процес, при който първо е даването, а после – поличаването, а не обратното. Самият факт, че Бог твори означава, че Той първо дава от себе си. С други думи, Той жертва себе си заради своето Творение. Ето защо, според божествения закон даването предхожда получаването. Но грешният човек не дава дори след като е получил и точно този начин на живот води до възникване на проблеми.
Иисус дойде, за да служи на човечеството с любов и жертвоготовност: „...Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи...”(Мат. 20:28). Иисус също говори пряко за принципа на даване и приемане, като казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери” (Мат. 7:1-2) и „...всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям...” (Мат. 7:12).
В. Произход-деление-единство, цел на трите обекта и четирипозиционна основа
1. Произход-деление-единство
Двойствените характеристики на Бог – нецидимият Субект, създават реални субекти и обекти . Посредством действието на Универсалната първична сила събектът и обектът образуват обща база и влизат в действие на даване и приемане. Преди да започне действието на даваен и приемане трябва да се установи обща база. Това е възможно, когато субектът и обектът поставят целта за целостта над индивидуалната цел. Чрез дейстието на даване и приемане субектът и обектът се обединяват в едно и създават единство, което представлява нов обект за Бог.
Това единство е реално изпълнение на целта за целостта, присъща както на субекта, така и на обекта. То е плодът или резултатът, породен от целевия елемент в Универсалната първичнасила, посредством взаимодействието между субекта и обекта. Накратко, произход-деление-единство е процесът на развитие на силата, която започва в Бог (произход), разделя се и след това отново се обединява.
2. Целта на трите обекта
Когато всяко от четирите битиета – произход, субект и обект, и произтичащото от тях единство, заеме позиция на субект и обект спрямо другите три, тогава се формира стандарта на трите обекта. Чрез Универсалната първична сила всеки субект влиза в действие на даване и приемане с другите три обекта, обединява се с всеки един от тях и изпълнява целта на трите обекта.
Както вече бе обяснено, основата за съществуването на едно индивидуално битие не може да бъде установена от самото битие. Основата за съществуване може да се установи само когато едно битие има идеален обект или субект, с който да установи връзка на даване и приемане. Когато едно битие в позицията на субект има три идеални обекта, с които извършва действие на даване и приемане, то това битие има завършена основа за съществуване. Ето защо, единствено като изпълни своята цел за съществуване.
Ако Адам и Ева бяха станали съвършени като индивидуално въплъщение на Божията природа, след това бяха станали съпруг и съпруга и бяха създали деца – въплъщаващи доброто, тогава щеше да се установи идеалното семейство на доброто. В това семейство всеки един от тях – Адам, Ева и техните деда, щеше да изпълни целта на трите обекта. Сред трите битиета в позицията на обект всяко ще приеме Бог като първия обект, с когото трябва да има връзка на даване и приемане. Т.е., всеки един от разделените субект и обект и тяхното единство, трябва да постави Бог в позиция на първи обект сред другите три обекта. По този начин всички битиета хармонично се обединяват от целта на космоса и от целта на целостта.
3. Четирипозиционна основа
Когато разделените субект и обет и тяхното единство, което е следствие от процеса на произход-деление-единство, изпълнят целта на трите обекта, те създават една вечна основа на силата. Тази основа се нарича четирипозиционна основа. Четирипозиционна основа се образува тогава, когато всяко от четирите битиета – Бог, разделените субект и обект, и тяхното единство, изпълни целта на трите обекта. Можем да кажем, че четирипозиционната основа е основа на силата и тя включва шест различни връзки на даване и приемане.
Идеалната четирипозиционна основа се установява тогава, когато субектът и обектът се обединят вследствие на идеална връзка на даване и приемане с център Бог. Четирипозиционната основа е главната основа, върху която Бог може да работи. Тя също е главната основа на доброто, чрез която Целта на Божието Творение може да бъде изпълнена. Както по-подробно ще бъде обяснено по-нататък, Божията Цел на Творението се изпълнява чрез Трите Благословии, които Бог обещава на човека и това става чрез установяването на Четирипозиционни основи.
Когато духът (субект) и тялото (обект) на един човек осъществят идеална връзка на даване и приемане с център Бог (произход), те формират идеалния човек, у когото духът и тялото са обединени в единство. Така се установява четирипозиционна основа на индивидуално ниво. Когато съпругът и съпругата осъществят идеална връзка на даване и приемане, те създават семейство, което е съвършен обект за Бог. Така се установява четирипозиционна основа на семейно ниво. Когато съпруг и съпругата осъществяват идеална връзка на даване и приемане, те създават семейство, което е съвършен обект за Бог и се установява четирипозиционна основа на господство. Във всички тези случаи Бог е произходът и стои в центъра. Това означава, че в основата на всичко са Божието Сърце и Божията Воля за добро. Следователно, четирипозиционната основа е главната основа на доброто, която изпълнява Целта на Божието Творение.
Четирипозиционна основа е причината за честата употреба на числата три, четири, седем и дванайсет в Библията и в Божията план за Възстановяване (вж. Глави 8-16). Четирипозиционната основа трябва да бъде установена чрез тристепененния процес: произход – деление – единство. Тъй като четирипозиционната основа се изгражда чрез три-степенен процес, периодът на израстване също включва три степени ( вж. раздел IV. Б), а три е числото на завършеност. От структурна гледна точка четири- позиционната основа се състои от четири елемента. Ето защо числото четири символизира структурата, необходима за осъществяването на Божия Идеал.
Тъй като Четирипозиционната основа се състои от четири различни елемента и се образува чрез тристепенен процес, тя е причина и за честата символична употреба на числата седем и дванадесет. Дванадесет е също числото на различните посоки на движение във връзките на даване и приемане между четирите елемента на четирипозиционната основа. Числата седем и дванадесет символизират съвършенството или завършеността на четирипозиционната основа.
III. Цел на Творението
А. Защо Бог твори?
Всичко битие има своя цел на съществуане. Ако нещо сътворено загуби своята цел на свъществуване, то трябва да бъде изхвърлено. Щом като целта на съществуване е толкова важна, тогава каква е целта за съществването на човека?
Целта на съществуване не се определи от самото сътворено битие. Истинската му цел се опреот деля от неговия създател. Следователно, трябва да знаем Целта на Бог за творението, за да разберем истинската цел на съществуването на човека и космоса. Защо Бог, който е всемогъщ и абсолютен, е започнал да твори?
Най-важният аспект на Бог е Сърцето. Сърцето е импулсът да обичаме един обект. То е изворът и подбудата на любовта. В природата на Съцето е да търси обект, когото да обича. Тази черта на Сърцето е накарала Бог да създаде Творението, т.е. Бог, Чиято същност е Сърцето, изпитва радост, когато може да удовлетвори Своя импулс да дава внимание и любов, който безспирно извира от Самия Него. Бог е създал творението като обект, на който да дава обичта си.
В глава 1-ва на Битие можем да видим, че когато Бог добавя нещо ново към творението Той казва, е когато Бог добавя нещо ново към творението Той казва, че то е добро и радва очите. Бог иска всичко създадено да бъде обект на добро и извор на щастие за Него. Той желае творението да бъде обект на Неговото Сърце, за да може да обича всичко, сътворено от Самия Него и така да изпита удоволетворението и радостта от даването на любов.
Б. Как се създава радостта?
Нека да помислим кога изпитваме радост. Радостта не се създава само от един единствен човек, а се поражда тогава, когато имаме обект, отразяващ нашата природа. Радостта се усеща чрез стимула, който изпитва субекта, когато неговата собствена природа е отразена в обекта, независимо дали той е видим или невидим. Например, един художник изпитва радост, когато има за обект стимулиращо вдъхновение или идея и когато тази идея стои пред него като реална картина. Радостта се появява в резултат на стимула, породен от факта, че обектът отразява Сунг Санг и Хюнг Санг аспектите на художника. Когато обект е една идея, тогава стимулът, произтичащ от нея не е пълнен. Следователно, радостта, която се поражда, също не е пълна. Например, макар един художник да изпитва радост от някакво свое вдъхновение или идея, тази радост не е толкова пълна и голяма, както радостта, която той изпитва, когато пред него стои завършената творба, въплъщаваща неговото вдъхновение. Ние получаваме най-силен стимул от връзката си с конкретни или реални обекти, затова те ни носят най-голяма радост. Това качество на човека произлиза от Бог. Така можем да разберем, че Бог изпитва радост когато вижда, че Неговото Творенеи отразява Първоначалния Сунг Санг и Първоначалния Хюнг Санг.
В. Човекът – обект за Божието сърце, носещ Му радост, Трите Благословии.
Творението е създадено по образ и подобие на Божия Първоначален Сунг Санг и Първоначален Хюнг Санг. Човекът е реален обект по образ на Бог, докато всички други неща от Творението са реални обекти, символи на Бог. Следователно, човекът е обекта (откликващото съществоство), който е най-близко до Сърцето на Бог.
Бог дава заповед на първите човешки предци, Адам и Ева, като казва, „...а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.” (Бит. 2:17). Това показва, че Бог пряко е изразил Своята Воля и Сърце, изпълнено с любов към човека. Ако Бог не бе дал на човека способността да чувства Неговото сърце, Той не би изразил Сърцето си. Така разбираме, че човекът е създаден да бъде обекта, който може да разбере и откликне на Божията Воля и на Божието Сърце. Затова той е най-близо до Божието Сърце. И така, човекът е създаден като обект, който може пряко да наследи Сърцето на Бог и да Му донесе радост. Човекът е създаден като дете на Бог.
Както вече беше обяснено, четирипозиционната основа е главната основа, чрез която Бог може да работи. Когато човек изгради четирипозиционната основа, като изпълни Трите Благословии с център Божия идеал за любовта, той става обект на Сърцето и връща на Бог съвършена радост. Тогава Божията цел за човека е изпълнена. Бит. 1:28 обобщава целта, с която Бог създава човека, в така наречените Три Благословии.
1. Първа Благословия
Първата Божия Благословия е способността на човека да усъвършенства своя характер. Като осъществява правилна връзка на даване и приемане между своя дух и своето тяло и като ги обединява с център Бог, човек създава четирипозиционна основа на индивидуално ниво и става храм на Бог (I Кор. 3:16). Когато такива съвършени хора станат напълно единни с Бог в сърцето си (Йоан 14:20), те придобиват характера на Бог и Той непрекъснато е в центъра на техните мисли и действия.
Когато човек изпълни Първата Благословия, той естествено ще изпитва чувствата на Бог като свои. Затова е абсолютно невъзможно такъв човек да извърши престъпление, тъй като той ще усеща болката, която по този начин би причинил на Бог. По-скоро такъв човек единствено би искал да бъде съвършен обект на Бог. Когато човек достигне индивидуално съвършенство, той става съвършен обект за Божието Сърце и удовлетворява желанието на Бог да обича. С други думи, ако човекът беше изпълнил Първата Благословия, той щеше да стане обект на любов за Божието Сърце и така да бъде плод на Божията вертикална любов.
2. Втора Благословия
С втората Благословия Бог дава на човека способността да създаде идеално семейство. Адам и Ева е трябвало да достигнат индивидуално съвършенство, след това да станат съпруг и съпруга, да създадат деца, въплъщаващи доброто и да установят безгешно семейство. Тази семейна четирипозиционна основа с център Бог би изпълнила Втора Благословия.
Ако бяха станали съпруг и съпруга на основата на постигнато лично съвършенсто чрез Божията вертикална любов, Адам и Ева щяха напълно да осъществят Божията хоризонтална любов. От гледна точка на Сърцето, фактът, че Бог позволява на човека да има деца, след като е осъществил Божията хоризонтална любов, е голяма благословия, защото чрез децата човек може да преживее вертикалната любов, която Бог изпитва към човека.
Ако Адам и Ева бяха достигнали до съвършенство и бяха създали първото семейство и дежа с добра природа, те щяха да станат Истински Баща и Истинска Майка ( с център Бог) на жялото човечество – т.е. те щяха да бъдат вечните Истински Родители и Истински Предци на цялото човечество и да установят Небесното царство. Основната единица на Небесното царство е истинското семейство, главната четирипозиционна основа.
Истинското семейство е главната основа за Божията вертикална и хоризонтална любов и съвършен обект на Божието Сърце. Във основа на това истинско семейство щеше да бъде установено истинско общество, истинска нация и истински свят. Това е Божията Воля. Ако Адам и Ева бяха създали такова семейство и такъв свят, то той щеше да бъде Небесното царство на земята.
3. Трета Благословия
С третата Благословия Бог дава на човека право на господство над цялото Творение. За да може Бог да изпита радост, човекът, като обект на Неговото Сърце, трябва винаги да чувства радост в своя живот. Затова Бог създава всички неща като обекти, носещи радост на човека. Затова Бог създава всички неща субстанциално отразяват Сунг Санг и Хюнг Санг аспектите на човека, те са реални обекти за човека и той може да почувста истинска радост чрез стимула, идващ от тях.
Преди да сътвори човека, Бог създава всички неща по подобие (или модел) на човека. Ето защо, в човека се съдържат структурите, функциите и характеристиките на животните. Освен това, човекът има структурата и характеристиките на растенията и минералите. Тъй като всички неща наподобяват Сунг Санг и Хюнг Санг аспектите на човека, той може да обича всички неща и да изпитва радост чрез стимула, който те му дават. Когато човек господства над всички неща с любов и получава радост от тях, той осъществява Третата Благословия, която Бог дава на хората.
Светът, в който Трите Благословии са изпълнени, е идеалният свят, където Бог и човекът, човекът и космосът се намират в пълна хармония. Това е Небесното царство на земята. Както по-подробно в ще бъде обяснено по-натакът, човекът е бил създаден, за да живее Небесното царство на земята, в пълно единство с Бог, източникът на живот и доброта. Когато неговото физическо „Аз” умре след такъв живот на земята, духовно „Аз” напуска физическото „Аз” и преминава в духовния свят. Там то живее вечно в Небесното царство под господството на Божията съвършена любов.
Небесното царство прилича на човек, който е достигнал до съвършенство. При хората заповедите на мозъка се предават по цялото тяло чрез централната нервна система и това е причината тялото да функционира с цел самосъхранение. По същия начин в Небесното царство Божията воля по естествен път се предава на всички Негови дежа чрез Истинските Родители, истинските предци на човечеството, и кара всички те да действат и да живеят хармонично според идеала на Бог. Също както никоя част от тялото не би се възпротивила на заповедите на централната нервна система, така и съвършеният човек не би проявил антагонизъм или съпротива срещу Божието господство на любовта. В един такъв свят няма да има конфликти и преспъпления.
Г. Творението представлява едно цяло, състоящо се от взаимосвързани битиета с двойствени цели
Всяко съществуващо битие има два асекта: Сунг Санг и Хюнг Санг. По същия начин, всяко битие има две цели: Сунг Санг-цел и Хюнг Санг-цел. Сунг Санг-целта е целта за целостта, а Хюнг Санг-целта – индивидуалната цел. Целта за целостта е насочена към запазване и развитие на целостта. Индувидуалната цел е насочена към запазване, укрепване и развитие на индивида. Индивидуалната цел на човека е да съхранява и поддържа своя живот. От друга страна, в живота си той има цел, насочена към целостта – да даде своя принос за семейството, обществото и нацията като техен член.
Не само хората, но всяко нещо във вселената до най-малката частица, има две цели. Индивидуалната цел и целта за целостта не са независими, а по-скоро са свързани и взаимнообусловени.
Целта за целостта представлява и цел за усъвършенстване на индивида. Индивидуалната цел не е отделена от целта за целостта, а целта за целостта не може да продължи да съществува ако не гарантира изпълнението на индивидуалната цел. Творението е органично тяло, в което са преплетени два вида цели. Ето защо го наричаме „взаимносвързано тяло с две цели”.
От всички цели, насочени отвъд индивида, най-висшата цел на всички неща е да служат на човека, с други думи – да му доставят радост, а най-висшата цел на човека е да дава радост на Бог. Следователно, човек и всички неща имат за цел да служат на Бог и да му носят радост.
IV. Период на израстване за сътворените битиета
Редът на сътворяване на всички неща е описан в първата глава на Битие Бог започва Творението, като от хаоса, празнотата и тъмнината създава светлина. Преди да се стигне до най-високата точка – създаването на човека, е би необходим период от време, описан като шест „дни”. Но тъй дато във 2 Петр. 3:8 се казва, че „...за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години – катго един ден”, можем да разберем, че тези дни не са всъщност двайсет и четири часови дни. В първата глава на Битие се има предвид, че вселената не се появява изведнъж, а е създадена постепенно, на шест етапа.
А. Период на израстване за сътворените битиета
Фактът, че е трябвало време за създаването на цялото Творение показва, че е необходим период на израстване за съзряването на всяко сътворено битие. Ако отделното битие не се нуждае от време, за да достигне до съвършенство, тогава няма основание да е необходимо време за създаване на вселената. Нека да разгледаме някои допълнителни причини, които показват, че необходим периос на израстване за сътворените битиета, за да достигнат зрялост.
Ако думата „ден”, спомената в първа глава на Битие, не означава обикновен двайсет и четири часов ден, то тогава думите „вечер” и „утро” също не могат да бъдат тълкувани в огикновения им смисъл. Нека да разгледаме следния стих в първата глава на Битие: „Биде вечер. Биде утро – ден първи” ( Бит. 1:5 ). След първата степен от процеса на Божието сътворяване, продължил през вечерта и нощта, Бог счита идващото утро като част от първия ден. Понататък в Битие, първа глава, Бог казва, „Биде вечер, биде утро, ден втори ...ден трети ..ден четвърти ...ден пети ...ден шести.”
„Утрото” символизира периода от време, в който за първи път е осъществен Идеала за Творението. „Вечерта” символизира периода от време, в който Бог свършва да твори. Бог смята всичко това за един ден, включително утрото, което идва след вечерта и нощта. Бог посочва времето, необходимо за изпълнението на Идеала за Творението, е периодът на израстване за всички сътворени битиета, представен чрез нощта – времето между вечерта и утрото.
Грехопадението на човека също подсказва наличието на период на израстване, защото ако човек бе създаден съвършен, тогава нямаше да има възможност да узвърши грехопадание. Ако едно съвършено същество на доброто, подобно на Бог, може да извърши грехопадение, тогава стигаме до извода, че доброто само по себе си не е съвършено, а тогава възниква и въпросът дали Бог наистина е съвършен.
Преди грехнопадението човекът все още не е бил съвършен. Той се е развивал към съвършенство и е могъл да избере или пътя на живота, или пътя на смъртта (Бит. 2:17). Божият идеал за Творението е съвършенството. Ето защо, Той не би създал човека с цел да бъде несъвършен. Въпреки това човекът извършва грехопадение, следователно той е бил несъвършен. Оттук можем да направим извода, че когато става грехопадението човекът се е намирал на незавършен стадий в период на своето израстване към съвършенство.
Б. Трите степени в периода на израстване
Целият процес, чрез който Бог твори, преминава през три степени: вечер, нощ и утро. Четирипозиционната основа се установява чрез трите степени – произход, деление и единство. По същия начин, периодът на израстване включва три степени: оформяне, растеж, завършеност.
Следват няколко примера от света на природата, където се среща числото „три”: трите вида свят – ягазообразно; трите части при повечето животни – глава, тяло, крайници; трите части при повечето растения – корени, стебло и листа; и трите пласта на земята – кора, мантия и ядро.
Поради грехопадението човекът не успява да премине през трите степени в периода на израстване. Тъй като Библията е Божието Слово за възстановяването на грешния човек, в нея има много примери за числото „три”: Триединството – Баща, Син и Светия Дух; трите нива в Небето; тримата Архангели – Луцифер, Гавраил и Михаил; тримата синове на Адам – Каин, Авел и Сит; тримата синове на Ной – Сим, Хам и Иафет; трите палуби на Ноевия ковчег; трите вида жертви, принесени от Авраам; трите дни на затъмнение в Египет по времето на Моисей; трите дни на отделяне от сатана при излизането на евреите от Египет; трите четиридест годишни курса за възстановпването на Ханаан; тридесетте години личен живот на Иисус и трите години обществена мисия; тримата мъдреци и техните три подаръка за Иисус; триамта първи ученика на Иисус; трите изкушения; трите милитви в Гетсимания; трите дни, през които Иисус остава в гроба.
В. Пряко господство на Бог
След като премине през периода на израстване, човек достига до съвършенство и след това живее в сферата на прякото господство на Бог. Човекът е създаден като обект на Божието Сърце. В сферата на прякото господство на Бог човек става единен в сърцето си с Него (става обект на Божието сърце) и е воден от Бог чрез любов. Прякото господство на Бог е сферата на съвършенството, където човек отива след като се усъвършенства. Това е мястото, където човек се намира пода прякото влияние на Бог.
Човек навлиза в прякото господство на Бог, когато установи четирипозиционна основа на индивидуално ниво, като постигне единство между дух и тяло с център Бог. Така, в сферата на Божието пряко господство се изпълнява целта за създаването на човека.
Бог е създал всички неща за човека и да бъдат управлявани от него. Съвършеният човек, който има за център Бог, трябва да управлява всички неща тогава, когато те достигнат зрялост. Това е прякото господство на човека над всички неща. Бог управлява непряко всички неща чрез човека.
Г. Непряко господство на Бог
Как Бог води хората и всички неща, когато те все още са в период на израстване, в незряло състояние? Бог, Който е съвършен може да ръководи само съвършени обекти. Следователно хората, които все още не са достигнали до съвършенство, не могат да бъдат обекти на Бог. Бог може да ги води единствено непряко, чрез Принципа*. Така, от гледна точка на господството периодът на израстване е сферата на непряко господство на Бог. Бог, като източник на Принципа, сед свързва с хората и нещата непряко, докато те все още не са достигнали зрялост **. Той се свързва пряко само с обекта, който е резултат от растежа, в съответствие с Принципа, или непряко господство на Бог.
Всички същества, освен човека, преминават през период на израстване единствено под действието на Принципа. Но човек достига до съвършенство не само под действието на Принципа, но също и като изпълнява своята отговорност да спаз.ва заповедите на Бог. В Бит. 2:17, Бог казва: „...а от дървото на познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него бездруго ще умреш.” Това показва, че от човека зависи да не яде от плода и да достигне до съвършенство. Човешкото неподчинение пред Словото на Бог и грехопадението са изцяло оптрделенени от човека, а не от Бог.
Следователно, човек не може да достигне до съвършенство единствено чрез Божията отговорност, т.е. само под действието на Принципа (или Божият контрол през периода на израстване). Човек не бива да си мисли, че Бог ще поеме отговорността за неговото усъвършенстване. Човекът ще достигне съвършенство само тогава, когато изпълни своята отговорност, въпреки че тази отговорност е много малка в сравнение с Божията отговорност. Човек извършва грехопадение, защото не се подчинява на заповедта на Бог.
След като виждаве резултата от неуспеха на човека да изпълни своята отговорност – т.е. грехопадението – можем да си зададем въпроса защо Бог дава на човека част от отговорността? Казано накратко – за да може човек да се квалифицира като господар на космоса. Истинското право на пряко господство принадлежи единствено на Създателя. Въпреки, че човек е сътворен, Бог е искал човекът да има пряко господство над всички неща. Бог е трябвало да даде възможност на човека, сътвореното същество, да наследи природата на Твореца, т.е. да наследи Божията съзидателност, за да придобие правото на господство.
Човек трябва да направи това, като доброволно участва в своето собствено сътворяване. Накратко, човек не достига до съвършенство само под действието на Божия Принцип и сила. Необходима е личната човешка отговорност, въпреки че тя е много малка в сравнение с тази на Бог.
Бог дава на човека тази отговорност като средство за постигане на съвършенство. Ето защо, Бог не може да се намеси в човешката отговорност. Бог позволява на човека да участва и да съдейства в творчески процес, защото само по този начин може да стане наследник на Бог. Затова отговорността на човека е ценен дар, който му се дава от Бог. Но поради това, че първите предци не изпълняват своята отговорност, те извършват грехопадение. Следователно, човешката отговорност е абсолютно необходима в Божия план за спасение, чрез който Бог възстановява грешния човек до първоначалното му състояние.
Божият план за спасение продължава толкова дълго време поради това, че централните личности непрекъснато се провалят в изпълнението на своята отговорност, в която дори Бог не може да се намеси. Както се казва в Йоана 3:18, незвисимо колко благословии и любов дава Бог, спасението не може да дойде при тези, които нямат вяра. В Мат. 7:21 се казва, „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен”. Това показва, че дали човекът ще следва желанията на Небесния Баща ил не зависи единствено от човешката отговорност. Защо милостивият Бог не може да даде дори на онези,които не искат? Защо Богне може да даде възможност на онези, които не търсят да намерят и на онези, които не чукат да влязат? Защото да потърси и да почука е лична отговорност на човека и Бог не може да се намеси в нея.
V. Невидим субстанциален свят и видим субстанциален свят с център човека
А. Невидимият субстанциален свят и видимият субстансциален свят
За нашия живот на вяра е много важно правилно да разберем въпросите, засягащи живота след смъртта и духа на човека. Нека да разгледаме следните въпроси: Човек има ли духовно „Аз”? Как изглежда то? Какво представлява духовния свят? Каква е връзката между духовния свят и физически свят? Кои са принципите, които управляват духовния свят?
В днешно време е събрана много информация отнасяща се до духовния свят. Но изглежда е невъзможно да се обяснят систематично и ясно да се разберат тези очевидно сложни явления. В резултат на това, важните въпроси споменати по-горе объркват и тревожат много хора и това оказва лошо влияние върху техния религиозен живот. Необходимо е някакво логично обяснение за многобройните описания на духовния свят, споменати в 2 Кор. 12:2, появяването на Моисей и Илия и срещата им с Иисус на планината на Преображението, и многото примери нза небето, отразени в Откровение на Свети Иоан.
Творението не се състои ено от видимия субстанциален свят, който може да се сравни с човешко тяло. Творението също включва и невидимия субстанциален свят, който може да се сравни с човешкия дух. Невидимият субстанциален свят е Сунг Санг на космоса и се нарича духовен духовен свят. Видимият субстанциален свят е Хюнг Санг на космоса и се нарича фузучески свят. Можем да разберем връзката между тези два свята като разгледаме връзката между духа и тялото. Нашето физическо тяло е ограничено от времето и то не може да надхвърли настоящия момент. Физическото ни тяло съществува в момента, то постепенно остарява и се връща в земята. Нашият дух не е ограничен от времето и никакви бариери на времето не могат да го спрат. Ако желае, той свободно може да си мисли за миналото или да копнее за далечното бъдеще. Духът е вечен.
Физическото тяло е ограничено и от пространството. Във всеки момент то заема определено място и не може да бъде на никое друго място в същия момент. Докато духът не е ограничен от пространството. Духът не оставя никакви видими следи в света на трите измерения и ако желае може да съществува навсякъде. Духът е токова неограничен, че ако разшири своите измерения може да обхване цялата вселена.
И така, човек се състои от тяло, което е ограничено и преходно, и от дух, който е неограничен и вечен. Сферата, където действа ограниченото и преходно тяло е видимият субстанциален свят, а сферата на действие на неограничения и вечен дух е невидимият субстанциален свят. Също както човешкият дух ръководи и мотивира тялото, така и невидимият субстанциален свят е в позиция да води и мотивира видимия субстанциален свят (Евр. 8:5).
Б. Позирията на човека в космоса
Каква е връзката на човека с тези два свята? В Бит. 2:7 се казва, „...И създаде Господ Бог човека от земна пръст...”, което означава, че Бог е създал човешкото физическото „Аз” от основните елементи на видимия субстанциален свят. Това, че Бог „...вдъхна в лицето му дихане за живот” (Бит. 2:7) означава, че Той е офирмил човешкия дух от основните елементи на духовния свят, за да създаде така нареченото в Принципа духовно „Аз”.
Позицията на човека в космоса е следната. Преди всичко, Бог е замислил човекът да бъде микрокосмос на космоса. Бог първо създава космоса, но по подобие на Сунг Санг- и Хюнг Санг- аспектите на идеалния човек, когото според своя план създава по-късно. Духовното „Аз” на човека е въплъщение на невидимия субстанциален свят. Бог създава човека като микрокосмос на невидимия и видимия субстанциален свят. Затова човек се нарича микрокосмос.
На второ място, Бог създава човека да бъде владетел и на двете сфери на космоса (Бит.1:28, 1 Кор.6:3). С други думи, Бог е създал физическото „Аз” на човека от елементите, които съставят физическия всят и му дава правото да владее над физическия свят чрез петте си физически сетива. По същия начин, Бог създава духовното „Аз” от елементите, коиро съставят духовния свят и дава на човекаправото да владее над духовния свят чрез петте си духовни сетива. Първоначално човекът е бил създаден с два виеда сетива – едните за физическото „Аз” (физически сетива), а другите за духовното „Аз” (духовни сетива). В резулта на грохопадението петте духовни сетива на човека се притъпяват и той загубва способността си да усеща духовния свят, който може да бъде почувстван само чрез духовната душа и духовното тяло. Онези хора, чиито духовни сетива са възстановени благодарение на Божията милост и благодарение на религиозния им начин на живот, могат да се свържат с духовния свят частично или напълно Откр., 2 Кор. 12:2, Преображението (Мат. 17:2).
На трето място, Бог създава човека, за да бъде посредник при взаимодействието с Творението и център на хармонията в него. Духовният свят и физическият святг не могат пряко да общуват помежду си. Когато физическото „Аз” и духовното „Аз” на човека се обединят в едно чрез действието на даване и приемане, физическият всят и духовният свят ще могат да общуват помежду си чрез човека.
От казаното досега можем да направим следния извод за позицията на човека в Творението: човекът е микрокосмос на духовния и физическия свят; той е създаден, за да бъде владател на тези два свята и е център на хармонията между тях. Но поради грехопадението на човека, Творението загубва своя владател и своя център на хармония. Затова „...и тварите с нетърпение оживат прославянето на синовете Божии, ...с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии. Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега:” (Рим. 8:19-23).
В. Връзката между духовното „Аз” и физическото „Аз”
1. Структура и функции на човека
а. Физическо „Аз”
Физическото „Аз” се състои от физическа душа и физическо тяло. Физическата душа е субекст на физическото „Аз”. Тя контролира физиологичните процеси за съществуване, размножаване и функциониране. Физическата душа е подобна на животинските инстинксти, изразяващи такива желанищ като желанието за храна и за размножаване. Физическото тяло се състои от различни органи, мускули и кости. За да може физическото „Аз” на човека да се развива добре и да е здраво, то трябва да получава въздух и слънчева светлина, които са хранителни елементи с положителен (Ян) характер, а също и различни храни и вода, които са елементи с отрицателен (Ум) характер. Физическото „Аз” на свой ред дава витални елементи на духовното „Аз”.
б. Духовно „Аз”
Духовното „Аз” е създадено като субект спрямо физическото „Аз”. Чрез духовните сетива можем да възприемаме духовното „Аз”. Дори ако в резултата на своя живот на вяра човек вярва в съществуването на духовно „Аз”, у него остават много въпроси, защото духовните сетива на грешния човек са много слабо развити. Той се пита какво става с духовното „Аз” след смъртта. Дали духът изчеава като дим след като се отдели от физическото „Аз”? Само духът ли напуска физическото „Аз”? Когато отидев духовния свят духът има ли субстанциална форма? Ако той наистина отива в духовния свят, дали се слива с Бог или заемаотделно място там? Ако това е така, какво представлява духът?
Според Принципа, така както мсеки човек има свое физическо „Аз”, той също има и своя духовна същност, която се нарича духовно „Аз”. Духовното „Аз” е идентично по вид с физическото „Аз” и то може пряко да общува с Бог, когато достигне съвършенство. Напускайки физическото тяло след смъртта, духовното „Аз”живее вечно в духовния свят. Човек желае да живее вечно, защото той притежава духовно „Аз”, което има вечна природа. Духовното „Аз” се състои от духовна душа и духовно тяло. Духовната душа е сърценината на духовното „Аз” и тя направлява вечния живот, любовта и идеалите на човека. Духовната душа стимулира човека да търси стойността, истината, красотата и любовта в живота. Духовната душа е същността на духовното „Аз”, тя е субект спрямо духовното тяло и е мястото, където Бог може да живее. Духовното тяло е тялото на духовното „Аз”, така като физическото тяло е тялото на физическото „Аз”.
Духовното „Аз” се нуждае от хранителните елементи за своето развитие и усъвършенстване. Положителните (Ян) елементи за духовното „Аз” са животворните елементи, идващи от Бог. Животворните елементи от Бог са основните елементи, които развиват сърцето на човека и го водят в неговото изграждане като същество, въплъщаващо истината. От друга страна, отрицателните (Ум) хранителни елементи идват от физическото „Аз” и са необходими за израстването на духовното „Аз”. Те се наричат витални елементи. Когато физическото „Аз” действа в сьответстие с Божието Слово, то предава добри витални елементи за развитието на духовното „Аз”. Духовното „Аз” не само получава витални елементи от физическото „Аз”, но в замяна връща определени елементи, наречени духовни елементи. Духовните елементи носят на физическото „Аз” радост и сила.
в. Връзка между духовното „Аз” и физическото „Аз”
Както вече бе обяснено, връзката между духовното „Аз” и физическото „Аз” е връзка между субект и обект, при която духовното „Аз” се развива и усъвършенства въз основа на връзката си с физическото „Аз”. Същността на физическия живот на човека определя качеството на виталните елементи, които се предават на духовното „Аз”. Така същността на духовното „Аз” зависи от естеството на физическия живот. Сьответно духовното „Аз”, което получава пълноврнни витални елементи от физическото „Аз” става добро, докато духовното „Аз”, което получава лоши витални елементи от физическото „Аз” става зло. За да може лошото духовно „Аз” на един човек да стане добро, той трябва да се разкае, докато все още духовното му „Аз” се намира във физическото „Аз”. Лошото духовно „Аз” може да бъде излекувано ако получавадобри витални елементи чрез разкаяние и вяра в Божието Слово.
Най-важният аспект на духовното „Аз”, който трябва да се усъвършенства чрез физическото „Аз”, е чувствителността на човека към любовта на Бог. Както беше обяснено по-рано, Божията цел за Творението се изпълнява чрез семейството (четирипозиционната основа, главната основа, върху която съществува Божия идеал за любовта). Ето защо, в Небесното царство в духовния свят може да отиде само такъв човек, който по време на своя живот напълно е усъвършенствал способността си да обича като дете, като съпруг и като родител с център Бог. Божията любов управлява Небесното царство и поддържа хармонията в него. Това е мястото, където Божията любов носи удовлетворение и щастие на всички.
Всички сътворени битиета достигат до съвършенство като преминават през три етапа на степени на израстване. Духовното „Аз” на степен на оформяне се нарича формиран дух; на степен на растеж – жив дух; на степен на завършеност – божествен дух.
Вързката между физическото „Аз” и духовното „Аз” е като връзката между едно дърво и неговия плод. Зрелият плод се откъсна, а дървото се връща в земята. По същия начин, тъй като духовното „Аз” е създадено да живее вечно, след отделянето му от физическото „Аз” то остава да живее вечно в духовния свят, докатао тялото се връща в земята. Много хора вярват, че смъртта на физическото тяло е следствие от грехопадението, но това не е вярно. В Бит. 2:17 Бог предупреждава, че: „...в който ден, вкусиш от него бездруго ще умреш.” Адам и Ева „умират”, защото ядат от плода на дървото за познаване на доброто и злото. Въпреки това, след грехопадението на Адам и Ева, те живеят няколкостотин години на земята и създават деца. Това означава, че смъртта, причинена от грехопадението, не е същата смърт, поради която физическото тяло се връща в земята. След като първите предци извършват грехопадение, тъй като не се подчиняват на Божието Слово, техният вечен дух „умра” – т.е. тяхното духовно „Аз”, което може да общува с Бог, престава да функционира. В Екл. 12:7 се казва: „...и ще се върне пръстта в земята, каквато си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.” Това показва, че физическото „Аз” се връща в земята, сьобразно естествения закон в природата. По-подробно обяснение по този въпрос ще бъде дадено по-късно в глава „Възкресение”.
Ако човек, докато се намира във физическото си тяло, живее в сьответствие с Божия Идеал за Творението, той ще живее в Небесното царство на земята. След такъв живот на земята неговото съвършено духовно „Аз” ще отиде в Небесното царство в духовния свят.
Тъй като Божията цел за Творението трябва да бъде изпълнена на земята, в Своя план за спасение Бог се насочва първо към човека на земята. Затова Бог отново и отново изпраща Своите пророци в този свят на безверие. Той дори изпраща Месията на земята. Огромното значение на физическия живот (физическото „Аз”) е причината, поради която в Библията се казва: „...каквото свържете на земята, ще бъде развързано на небето; и каквото развържете на земята ще бъде развързано на небето” ( Мат. 18:18 – курсивът е добавен). Затова Библията също ни учи да се молим за осъществяването на Божия идеал на земята (Мат. 6:10).
Не Бог определя дали духът на човека ще отиде в Небесното царство или в Ада. Всеки човек сам определя това чрез своя живот на земята докато има физическо „Аз”. В духовния свят всеки човек отива на такова място, което отговаря на степента на развитие, достигната от неговото духовно „Аз”, докато е бил на земята. Бог, Месията и религията могат само да научат хората как да избегнат Ада и да им покажат пътя към Небесното царство. Но дали човек ще приеме учението на Бог и на църквата е отговорност на самата личност.
В света, където Целта на Творението е изпълнена сатана, грехът и Ада не могат да съществуват. Според Божия идеал за творението е трябвало да съществува само Небесното царство. Но поради греха човекът е загубил своята първоначална стойност и се е превърнал в отпадък. Мястото, където се събира този отпадък се нарича „Ад”.
2. Човешката душа от гледна точка на връзката между духовна душа и физическа душа
Връзката между духовната душа и физическата душа е връзката между Сунг Санг (вътрешен характер) и Хюнг Санг ( външна форма). Когато духовната душа, която е субект и физическата душа, станат едно цяло през процес на даване и приемане, се формира човешката душа. При съвършения човек духовната душа и физическата душа осъществяват съвършена връзка на даване и приемане с център Бог, обединяват се и формират т.нар. първоначална душа. Първоначална душа на човека винаги го насочва към изпълнение на Божията Воля и Замисъл. Когато физическото тяло се върне в земята, физическата душа престава да съществува, но първоначалната душа, формирана благодарение на взаимодействието между духовната душа и физическа душа, остава в духовното „Аз”
Духовната душа и физическа душа влизат във връзка на даване и приемане и се обединяват с център индивидуалното разбиране на личността за Истината. Това единство наричаме човешка съвест. Съвършеният човек винаги стои на страната на съвършената истина. Следователно първоначалната душа и съвестта не би трябвало да вървят в две различни посоки, а трябва да бъдат обединени в едно цяло. Т.е. първоначалната душа и съвъстта трябва да се отнасят една към друга както вътрешният и външният аспект на едно цяло и винаги да насочват човека към Божия Замисъл и Неговата добра Воля. Грешният човек все още носи в себе си първоначалната душа, която го насочва към доброто. Но грешните хора са загубили абсолютния стандарт за добро и затова стандарта на тяхната съвест е различен и се определя от разбирането им за истината. Там, където има различно виждане или теология, съществува и различна посока на съвестта.
Поради това, че човекът е попаднал под влиянието на сатана в разултат на грехопадението, неговата душа не може напълно да получи животворните елементи от Бог и остава незряла. Такава духовна душа и вместо това се намира под нейно господство. Когато тази незряла духовна душа извършва действие на даване и приемане с физическата душа, намираща се под господството на сатана, се създава друга душа, насочена към злото. Тази душа наричаме зла душа. Първоначалната душа и съвестта на човека се борят срещу злата душа, която е срещу Божията Воля. Именно първоначалната душа и съвестта насочват човека към доброто.
БОЖЕСТВЕНИЯ ПРИНЦИП
Принципът ВЪВЕДЕНИЕ
1 ГЛАВА: ПРИНЦИПИ НА ТВОРЕНИЕТО
БОЖЕСТВЕНИЯ ПРИНЦИП: Въведение
Навлизаме в нова епоха. Живеем във време на бързи промени. И макар това да са промени, които стават в личността, семейството, обществото, нациите и света, много хора се питат каква е посоката, в която се развиват тези изменения и чувстват, че е нужна някаква по-основна промяна.
Преп. Мун проповядва в Сеул, 1954.
Луис Гаспарето
44 художници от миналото рисуват чрез него
На 13 годишна възраст Гаспарето открива своите способности на медиум. 44 от най-известните художници от миналото, като Да Винчи, Моне, Гоген, Пикасо и др. се явяват и рисуват чрез него. Той ги вижда, говори с тях и ръката му отвръща на техните мисли. Така със затворени очи той рисува за три минути шедьоври на видните художници от миналото с невероятни и разнообразни техники. Те дори слагат своя подпис. Понякога дори двама художници рисуват чрез него с двете му ръце.
"Не е лесно да се обясни", споделя той. "Моята чувствителност става много силна. Аз ги виждам, разговарям с тях. Дори ми казват вицове." Художниците дори изпращат послание. Те заявяват, че живота там е прекрасен, и всички трябва да се събудим за реалността на духовния свят. Творческите способности които сме развили тук остават. В духовния свят ясно осъзнаваме съществуването на една абсолютна реалност - Бог.
НОВО ОБЯСНЕНИЕ на
Прераждането-реинкарнацията
Духовно коопериране, на хора от миналото с които имаме обща база може да ни влияе към добро или зло
Престанаха ли хората да вярват в ада и рая или по им се харесва така наречената реинкарнация? Коя от двете концепции е вярна? Отиваме ли в Духовния свят или се прераждаме отново в друг живот?
Проблеми и противоречия в теорията за прераждането (реинкарнация) водят до по-детайлни изследвания. Картината е доста интересна: Духовно коопериране, на хора от миналото с които имаме обща база може да ни влияе към добро или зло... Случаи на коопериране на 40 и повече известни личности от миналото с човек на земята и послания които разкриват проблема в нова светлина.
Последни проучвания от Института “Галъп” показали, че в днешно време в преселението на душата след смъртта вярва вече по-голямата част от населението на планетата. В книгата си “Какво остана от рая” френският историк Жан Делюмо пише, че съвременната епоха се характеризира с “вакуумна представа за задгробния живот”. Дори вярващите вече не могат да си представят, не са така сигурни какво ще бъде след смъртта им. Най-многото, на което се надяват, е, че след смъртта си отново ще срещнат своите близки.
РАЗЛИЧНИТЕ ТЕОРИИ
Вярата в реинкарнацията произлиза от източните нации - Хиндуизма, Будизма. Тази концепция обаче има много различни и размити вариации. Според Буда, целта не е прераждането, но понеже хората не достигат до истинското пробуждане на дух, те трябва да се прераждат докато не го достигнат. След това те отиват в Духовния свят.
Според Библията обаче, веднъж живеем с физическо тяло, и това е единствения ни шанс да достигнем духовна зрялост. Ако не са я достигнали хората вечно се мъчат в духовния свят понеже са неспособни да обичат Бог и другите. Сверата в която живеят такива зли хора се нарича Ад.
НАЙ-ПЪЛНОТО ОБЯСНЕНИЕ ДОСЕГА
Обединителната концепция е най-пълна и обединява основното и от двете представи. Според нея прераждане не съществува, но хората от духовния свят могат да се кооперират с хора на земята и така да продължат да израстват. Първоначално човек е трябвало да достига съвършенство в един живот, но пореди грехопадението хората се отделят от Бог и това става невъзможно. Без физическо тяло хората в духовния свят не могат да променят навиците си и така наистина биха останали вечно да се мъчат и живеят без любов, без надеежда и в постоянни вражди и страдания. Но за да могат да израстват те се свързват с хора от земята с които имат обща база (подобие на характера, родствени връзки или сходна дейност и мисия). Феномените около това кооперирани са били обяснявани с прераждането поради липса на духовно зрение, за да видят, че това са други хора, които просто им дават видения от техния живот и смърт, а не от предишно прераждане.
ЛИПСВА ЯСНО ФОРМУЛИРАНЕ НА ПРЕДСТАВАТА ЗА ДУХОВНИЯ СВЯТ
Представите на хората за задгробния живот стават все по-размити: колкото по-ясно се поставяли въпросите за задгробния живот, толкова по-трудно попитаните формулирали отговорите. За повечето от тях дори Бог вече не е Небесният Отец, а някаква “висша сила, обединяваща човека, природата и Космоса".
От друга страна вече съществуват доста книги с послания от духовния свят, които описват живота там с големи подробности. Такава е книгата на Антони Борджа. Чрез него Монсеньор Роберт Хюг Бенсън описва живота си в рая 15 години след отиването си там. Емануел Сведенборг, учен и изобретател, е друг такъв пример. Той се отделял от физическото си тяло и след това описвал с подробности преживяванията си в духовния свят. Тези и много други описания показват, че в отвъдното има много различи нива. Основното което определя възможността да сме на по-висше ниво, не е религиозната принадлежност, а способността д аживеем за другите.
ЗАЩО НЕ МОЖЕМ ДА СИ СПОМНИМ МИНАЛИТЕ СИ ЖИВОТИ
На този въпрос теорията за прераждането не отговаря задоволително! Много глупаво и безмислено е да започваме всеки жиовот наново от нулата, без да помним предишния опит и грешките за да можем да ги оправим. Кой и защо би го измислил така? Нещо повече, според идеята се очаква всяко следващо прераждане да ни води да ставаме по-добри и духовно развити, а реалността е точно обратната. Според теорията, "реинкарнацията предлага да се погледне на краткия ни, безрадостен в много отношения и неудачен живот като на опит, откриващ възможността да ставаме все по-добри с всяко ново въплъщение". Но в действителност всяко едно прераждане би ни направило по-зли. Детето се ражда чисто и без преднамерено зло в сърцето си, но с израстването в този грешен свят ще научи много зли навици и усъвършенства много повече грешната си природа. Така всяко прераждане ще ни води все по-надолу и по-надолу.
ПРОБЛЕМИ С ТЕОРИЯТА ЗА РЕИНКАРНАЦИЯ
Има проблем и с броя на преражданията. От една страна говорят за десетки и стотици години докато човек се прероди отново, от друга използват примери дето човек се е преродил само година след смъртта. Дават се странни примери за един човек преродил се едновременно в няколко, при условие, че въобще не е бил духовно развита личност. Но по-необясними са случаите когато няколко човека живели в една епоха се преродят едновременно в един. Всичко това само потвърждава, че прераждане няма, а духовно коопериране. И хиляда човека могат да се кооперират с някого, но те си остават отделни личности в духовния свят. Това че са се кооперирали с един човек не им пречи да се кооперират с още хиляди други. Това обединително разбиране обяснява слабостите и проблемите в теорията за реинкарнацията.
АКО ИЗВЕДНЪЖ ЗАГОВОРИШ НА ЧУЖД ЕЗИК
Професор Ян Стивънсън – доктор на медицинските науки от Вирджинския университет, описал повече от 2000 уникални случая на хора помнещи своето минало превъплъщение в друга страна. За безспорни доказателства на фактическа реинкарнация доктор Стивънсън смята три явления: способността изведнъж да заговориш на непознат език, както и наличието на бенки и белези на едни и същи места при дадения човек и неговия предшественик.
Но какво доказва това? Доказва само, че човек който е живял се в миналото се е свързал с настоящия човек и му е предал тази информация. Нещо повече, поради духовното кооперране хората дори проявяват много сходни качества и дори могат да имат сходни белези. Ако човека бъде поставен в хипноза се открива, че хората свързани с него са отделни личности. Често когато това коопериране е причинявало проблеми психолозите е трябвало да го прекратят, като обяснят на човека от духовния свят, че той вече е свободен и може да отиде да се види с свои роднини там. Описани такива случаи и изследвания показват, че някои от починалите така и не са осъзнали, че вече са в духовния свят и са се прикачили към съответния човек като единствена надежда.
Тези духове не само не са наше предишно прераждане, но те едва ли не, "смучат" и объркват живота ни. Това е и една от причините около хора вярващи в прераждането да се присламчват много такива духове. Давайки преживявания за реинкарнация на съответния човек те придобиват все по-голяма и по-голяма възможност да го обсебят и доминират. В крайна сметка, вместо духовно израстване се получава духовно зомбиране. Затова е много важно да се пазим от низши и зли духове които искат да се реинкарнират в нас, а да създадем обща база с по-добри и възвишени хора от духовния свят които да ни помагат.
Примери за такова добро коопериране са художникът Луис Гаспарето, чрез който рисуват 44 от най-видните художници от миналото (виж видео). В тяхно послание те заявяват, че правят това за да накарат човчеството да се осъзнае, че смъртта не е краят и животът там е прекрасен ако сме развили сърцето си. Четири годишната, Акиана също започва да посещава духовния свят и изразява видяното в изумителни картини (вижте видео).
Този и други известни примери ясно показват слабостите на теорията за прераждането. Това е теория развита поради липса на разбиране и обяснение на гореспоменатите феномени. Но тази теория носи със себе си и някои лоши последствия.
ЗАКЛЕЩЕНИ ЗЛИ ДУХОВЕ МОГАТ ДА НИ ВЛИЯЯТ
Духовете могат да се прикачат към тялото на вече възрастен човек с когото създадът обща база, но могат да се прикачът и към зародиша в утробата. Представете си дух заклещен в собственото си страдание за злощастна смърт какво би дал на невинното новородено. Например момче с големи кожни белези във вид на грозен израстък на тила си спомнило за минал живот човек, когото наранили при удар с брадва в главата. Явно духът свързан с нея и е дал това видение, но той и е въздействал и физически.
Характерно за духовното общуване е да чувстваш това което другия ти споделя, така все едно ти сам го преживяваш на негово място. Ето защо, лесно може да се достигне до погрешното заключение, "Ох, това трябва да съм аз в предишния ми живот". Но за човек който наистина има духовно отворени сетива това е смешно. Всеки човек когото срещам бих могъл да се концентрирам и преживея негови преживявания или мисли така все едно аз съм на неговото място. Това ми се случва постоянно и то с живи хора около мен. Те няма как да са моето предишно прераждане. Явно теорията за прераждането ограничава хората да се задълбочат и разберат истинските причини на нещата.
Достатъчно е да зададеш въпроса, "Кой ми дава това преживяване?", "Защо ми го дава?" Отговора веднага ми се дава в картини и чувства. В повечето случаи това е техния зов за помощ. Те ни показват болезнените си ситуации и очакват ние да ги разберем и направим нещо за да им помогнем. Проблема е обаче, че ние най-често сме също толкова неорентирани като тях. Така вместо кооперирането да спомогне взаимно развитие, то може да доведе до вкарване на земния човек във същите проблеми които човека от миналото му дава с надежда да се оправят.
Има и по-опасни случаи. Например момиче, родило се с крака без стъпала. От видения дадени от коопериралия се дух станало ясно, че това е била млада жена, която попаднала под влак, след което й направили ампутация на дясното стъпало. В случая заклещения дух е повлиял невинното бебе да се роди сакато. Много от наследствените болести са също поради такива духовни влияния. Дори много от кавгите и проблемите ни в семейството и с другите хора са под влияние на духове които ни влияят поради миналите си проблеми от техния живот.
ОТКЪСЛЕЧНИТЕ НИ НЕПОНЯТНИ СПОМЕНИ
Когато човек отива в някъде за първи път и неочаквано изпитва усещането, че вече е бил там, определено или това е свързано с някой от духовните хора кооперирали се с нас, или е нещо което те са подготвили за нас и е от значение. В днешно време хипнозата е един от методи за изследване на духовното коопериране. Намирайки се в състояние на хипноза, човек “се преселва в друго време” и започва да говори на друг език с една команда на хипнотизатора. Където и да го насочи хипноизатора винаги се получава. Това е так, понеже не зависи от това къде ние сме били и какво знаем. В момента хипнотизаторът призовава духовни хора от това време и място, а хипнотизираното тяло се явява само канал за връзка. Така са излекувани много случаи на духовно обсебване. Хипнотизаторът пита, "Кой друг е в това тяло?" След това разговаря като психолог с духа и разбира неразрешените му проблеми от миналото поради които той тормози и убърква живота на земната си жертва. Този метод се оказва много успешен за разлика от Католическите опити за прогонване на духове насилствено.
Затова някой бе казал,
Призив за мир в Израил и Газа
Да спрем омразата между религиите с дух на коопериране и служене...
Оказва се че коренът на залото е всъщност сексуално престъпление...
![[115-slide1.jpg]](http://4.bp.blogspot.com/_rzRqUPA6Yx0/SRSEXFo5l4I/AAAAAAAAAio/r_LJ1cf3t9o/s1600/115-slide1.jpg) | Символите на Библията: символа на "Забранения плод" |
![[coming.jpg]](http://1.bp.blogspot.com/_rzRqUPA6Yx0/SRHvYC_B_3I/AAAAAAAAAf4/6jxB3fiiZPQ/s1600/coming.jpg) | Историческия спор: Исус Бог ли е или човек? |
![[thumb_59-5.jpg]](http://3.bp.blogspot.com/_rzRqUPA6Yx0/SWI0xjOsOZI/AAAAAAAAAs4/cKj5TloFwCI/s1600/thumb_59-5.jpg) | Защо Бог позволи Грехопадението? |
![[Jesus+cross.jpg]](http://1.bp.blogspot.com/_rzRqUPA6Yx0/SRHw_HqVP-I/AAAAAAAAAgI/f4YCLCegQRw/s1600/Jesus%2Bcross.jpg) | "Смъртта на кръста" не бе мисията на Исус Христос |
![[img_15Jesus.jpg]](http://1.bp.blogspot.com/_rzRqUPA6Yx0/SRH1wpg_HUI/AAAAAAAAAgQ/VTOd1mS6XoA/s1600/img_15Jesus.jpg) | Хронология на "ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ" |
Глобалният фестивал за мир - цялото човечество, като едно „семейство на Бог”.
Семейството е основата на обществото; ключът за личното ни щастие и разрешаване на социалните проблеми.
