Символика на Библията

БУКВАЛЕН ИЛИ СИМВОЛИЧЕН ПЛОД

Въпросът е как можем да разберем този пасаж във Битие и в по-глобален смисъл, как можем да разберем Библията. Трябва ли да мислим, че писателя е имал предвид някои неща да бъдат разбрани символично. Но за да ги разберем наистина, те трябва да бъдат разшифровани.

На кратко, буквален "плод на познанието" не съществува, а думата "познание", често се използва от Библията за сексуалните връзки. Например, "И той позна жена си и тя зачена". Обстойно изследване показва, че в Библейската история за грехопадението, всъщност се говори за сексуално прелюбодеяние на първите човешки предци.

Символиката на "яденето на плода" има същото символично значение. В Притчи 30:20 се казва: "Такъв е пътя на жена прелюбодейка, яде, бърше си устата и казва: Не съм извършила беззаконие." Явно в текста думата "яде" е използвана като символ на "прелюбодейства".

Змията, при изучаване на митологиите от времето в което са написани първите пет книги на Библията, също е символ с много интересно митологично значение. Ханананската религия е имала статуя на змя, като образ на бога на плодородието. Пред тази змя са се извършвали сексуални оргии като форма на преклонение. С дуги думи, в периода в който е писано Битие, за всички читатели е била ясна символиката. Авторът директно е обвинявал Ханаанитите, че богът на който се кланят, е всъщност Сатаната - Архангел Луцифер, който е развратил първата жена, Ева, точно с такава сексуална развратеност. След разбулването на тази символика текста в библията придобива следното значение: Змята дава на Ева да вкуси от плода и разбере колко е сладък - означава, че Лцифер, който е ангел и духовно същество, разбулва тайните на сексуалните сладости, преди Бог да и е позволил и благословил това.

Според божествения принцип Библията е вдъхновеното слово на Бог, това е книгата, в която словото на Бог към неговия народ е било записано. Това е място където се съдържа божията истина и мъдрост, и то трябва да ни помогне да намерим истинския начин на живот, за да осъществим небесното царство на земята и в крайна сметка да спечелим собственото си спасение. Затова Библията се счита за посредник между Бог и човек.
Въпреки всичко Библията трябва да бъде правилно разбрана. Дали нейните пасажи са приети буквално или символично, важно е да разберем посланието, което те се опитват да ни предадат. Например в книгата на Йоан се описва, че пророка е бил погълнат от голяма риба и е живял вътре в нея. Сега знаем, че в Древния Среден Изток културите често са описвали човек, който е загазил като “в стомаха на риба” или това, което днес използваме, че е загазил. Затова да мислим, че Йоан буквално е бил в стомаха на кит ще означава, че изобщо не сме разбрали за какво става въпрос. Важното е, че той е бил в сериозна ситуация, защото не се е подчинявал на Бог.
По подобен начин през цялата Библия духовните истини често са ни представени чрез използването на метафори и символи. Притчите на Исус са също очевиден пример за това.
Що се отнася до историята на грехопадението дори тези, които претендират да приемат Библията буквално, често правят изключение за разказа за Адам и Ева. Както древните евреи, така и ранните християни са се отнасяли към този разказ като чиста алегория. Августин, който може би е най влиятелния от всички християнски теолози е човек, който играе особено важна роля в изтъкаването на традиционната доктрина за първоначалния грях е спорил, че разказа за Едем трябва да бъде разбиран буквално и символично или с други думи част от него като исторически факт, и част от него като духовна истина.

НАСЛЕДСТВЕНОСТТА И ПЛОДА

Какъвто и да е бил греха на Адам и Ева, той е афектирал цялата човешка раса. Дори днес ние страдаме от тези последици, следователно говорим за унаследяван грях. Може ли един такъв грях да бъде причинен от изяждането на плод от някой? Науката доказва, че онези неща влезли през устата нямат наследствени ефекти, по подобен начин Матея ни говори за Исус и ни казва “не това, което влиза в устата омърсява човека, а това което излиза от устата му, то го омърсява” (Матея 15:11). Изяждането на плод от един човек няма да попречи за духовното състояние на неговите деца – това е просто невъзможно, следователно този плод със сигурност е символичен или е символ на нещо друго.
Разбира се, за много хора дали плода е символ или не, не е важен въпрос. Самото деяние на неподчинение е проблема. Бог е бил ядосан, защото човек не му се е подчинил и затова бързо го е изгонил от градината. Но нека да помислим дали Бог ще се интересува от това, да поставя тестове на подчинение на децата си, особено ако това би им коствало живота. Нима някой родител изобщо би сложил отровна храна пред своите деца само и само да ги изпита дали го слушат – отговорът е очевиден. По същия начин Бог е любящия баща и майка на всички хора, както е със всеки родител, Бог няма да изпита своята връзка със децата си, защото не разчита единствената основа на тази връзка да бъде подчинението, по скоро става въпрос за любов. Подчинението без съмнение е един от компонентите на грехопадението, но това не е първопричината. Ако плода не беше буквален, нека тогава разгледаме какво представя той. Във Битие се казва, че плода е растял на дървото-познаване на доброто и злото, и все пак ако плода е символичен той не може да расте на истинско, тоест буквално дърво. Дървото следователно също трябва да е някакъв символ. В градината е имало две дървета – дървото на живота и дървото-запознаване на доброто и злото. Там също е имало разбира се и двама човека – Адам и Ева. Дървото на живота е богат символ, който се появява през цялата Библия. В допълнение на Битие то се появява и в книгата на притчи “неизпълнената надежда натъжава сърцето, а изпълненото желание е дърво на живота” (Притчи 13:12). То също се появява и във последната книга на Библията – Откровения “благословени онези, които изперат робите си, защото те ще имат правото да достигнат до дървото на живота и да влязат през портите на града” (Откровения 22:12). За писателите на тези книги образа на дървото на живота е представлявал нещо изключително желано, това е била надеждата на хората, както от Стария, така и от Новия Завет. Четейки Битие можем да заключим, че дървото на живота също е представлявало и желанието на Адам. Битие 3:24 казва, че Бог “изгони човек и на Изток от Едемската градина постави херовим със огнен меч, който се въртеше във всички посоки да пази пътя към дървото на живота”. Поради своя грях на Адам е било забранено да постигне това, което е искал, тоест дървото на живота.
Както беше обяснено в принципа на творението според идеала на Бог съдбата на всеки човек е да израсте до пълна зрялост и единство със Бог. Поради тази причина всеки един от нас непрекъснато търси по високи степени на щастие, само-изразяване и любов, по същия начин хората и от Стария и от Новия Завет, както и Адам самия са имали надеждата да израснат до зрялост и завършен характер, да осъществят собствените си идеали и идеалите, които Бог е имал за тях.

АДАМ И ДЪРВОТО НА ЖИВОТА

Ако това наистина е било желанието на Адам, тогава е логично е да заключим, че дървото на живота в градината символизира човек, който е постигнал пълната си зрялост и състояние на истински живот. Или с други думи символа на дървото на живота представлява Адам, такъв какъвто би бил в съвършенство. Ако Адам не беше изпаднал от Бог, а беше изпълнил идеала на творението, той щеше да стане дърво на живота и да даде живот на деца на живота. Оттук вече неговите наследници щяха да установят небесното царство на земята като градина, обграждаща дървото на живота. Но както ни казва Битие, Адам е извършил грехопадението и неговия път към дървото на живота е бил препречен.

ДЪРВОТО ЗА ПОЗНАВАНЕ НА ДОБРО И ЗЛО

Битие също ни казва, че в Едемската градина Бог е създал Адам и след това е създал Ева да бъде негов партньор. Ако дървото на живота, стоящо в градината символизира Адам, тогава дървото-запознаване на добро и зло, което е стояло до дървото на живота (Битие 2:9), трябва да символизира Ева. Не е необичайно за Библията да използва символ на дърво, което представлява човешко същество. Исус често е говорил за себе си по следния начин “аз съм лозата, а вие сте клоните, този който живее във мен и аз във него той ще пренесе много плод, но извън мен няма да можете да направите нищо” (Йоан 15:5). В Римляни 11:7 Павел говори за Исус като за маслиново дърво “а ти дивата маслинова издънка беше присаден на тяхно място, за да споделяш богатството на истинското маслиново дърво”. По подобен начин Адам и Ева са били представени от две дървета.
За да потвърдим, че е имало дърво на живота и дърво за познаване на доброто и злото насред градината не означава, че е имало две буквални дървета в географския център на някаква буквална градина, а по скоро символите означават, че двамата човека – Адам и Ева е трябвало да бъдат центъра и ядрото на идеала на Бог за сътворяване. Цялостния идеал на Бог за творението е трябвало да бъде изпълнен чрез този мъж и тази жена. Когато видим, че дървото познаване на доброто и злото представлява жената, също можем да разберем, че плода от това дърво също по някакъв начин е свързан със Ева. Едно истинско дърво ще се размножава чрез своя плод, който съдържа семето необходимо за даването на потомство. По същия начин ако сравним, човечеството се размножава чрез плода на любовта и то особено Евината любов. По този начин Ева е била представена от дървото-запознаване на доброто и злото и изяждането на плода е представлявало опитването на любов от Ева.

ЗМИЯТА КАТО СЪПЕРНИК

Допълнение на дървото на живота и дървото-запознаване Битие също ни казва, че е имало змия, която отишла при Ева в градината и я изкусила. Според писанията змията е говорела, била е по-умна от всяко останало същество във градината и в крайна сметка тя става пълзящо същество като последица от това, че изкусила Ева. Отново сме поставени пред въпроса как можем да разберем тази змия – буквално или символично.
Очевидно това не е било обикновена змия. Първо тя е можела да изкуси и да излъже човек, в допълнение тя е съзнавала съществуването на Бог и заповедта, която той е дал на Адам и Ева. Защото във Битие е записано “нима Бог не каза да не ядете от никое дърво от градината” (Битие 3:1). С други думи тази змия е имала способността да разбира Бог и неговата воля. Както знаем, змиите не са познати с духовни свойства, тоест една истинска змия, която не разбира нищо във духовен смисъл не би могла да знае толкова много във духовен аспект, да има духовно знание, както това е било показано от тази “змия”. Следователно трябва да заключим, че змията е символ на духовно същество, което успешно е изкусило Ева да извърши грях.

ЗМИЯТА И САТАНА

Книгата на Откровение ни казва, кого символизира “змията” “и големият дракон беше изхвърлен, онази древна змия, която се нарича дявол или сатана, измамника на целия свят беше хвърлен на земята и неговите ангели бяха хвърлени заедно с него”(Откровение 12:9).
Този пасаж обединява последната библейска глава заедно с първата. Според нея старовремската змия, изкусителят на Ева е “Сатана” и това е нещо общоприето в юдейско-християнската традиция.
Въпросът е “Кой е сатана?”. Самата дума произлиза от старо-еврейското “противник”. То потвърждава библейското твърдение, че има сила във Вселената, която е точно противоположна на Бог.
Тъй като знаем от Битие, че “змията” представлява сатана, можем да открием коя всъщност е “змията”, като открием кой е сатана. Според току що цитираният пасаж сатана някога е бил “хвърлен на земята”. Ако направим разлика между земята и небето, сатана първоначално трябва да е бил в небето и да е бил хвърлен на земята. Следователно “змията” някога е можела да живее на небето. Можем също да заключим светлината на принципа на израстване, че макар това същество да е било създадено добро, по-късно то е изпаднало и е станало сатана.

ИДЕНТИЧНОСТТА НА САТАНА

Що за същество е сатана? Тъй като Адам и Ева бяха единствените мъж и жена, сатана със сигурност е бил друг тип същество. Широко известно е , че в Библията се говори за два вида същества, които притежават духовни способности, и които в крайна сметка са се отделили от Бог. Освен човека, Бог е създал и ангелите, които също са съгрешили (Юда 6-7). Ако сатана не е човек, той тогава трябва да е бил ангел. Факта, че сатана произлиза от ангелският свят се свързва с тази мисъл, която ни дава книгата на Откровение, която показва, че сатана е бил “изхвърлен от небето”.

ВЪЗСТАВАНЕТО

Как може един ангел да бъде сатана? От дълго време в християнската вяра се смята, че някога част от ангелското царство се е опълчило срещу Бог. Второ писмо на Петър например ни говори точно за това и ни казва какви са били последиците от греха на ангелите “Бог не пожали ангелите, когато съгрешиха, а ги изхвърли в ада и ги осъди да бъдат във вечна тъмнина и да бъдат пазени там до деня на големият съд”(второ Петрово 2:4).
Допълвайки това, което Св. Петър пише, писмото на Юда от Новия Завет описва съдържанието на ангелския грях “и ангелите, които не запазиха своята позиция, но напуснаха своето място са оковани във вечни вериги, така както подобно на Содом и Гомора и околните им градове, които по същия начин действаха безнравствено и се отдаваха на неестествени пороци, така както те служат за пример чрез наказанието с вечен огън, което са изпитали върху себе си” ( Юда 6-7). Този пасаж показва, че греха на ангелите и този на хората от Содом и Гомора са били подобни. И това включва в себе си “аморално поведение и противоестествени пороци”. Престъплението на сатана следователно е свързано с “неестествени пороци”.