Произхода на злото и страданието

Какъв е Бог
СЪДНИК ИЛИ ОБИЧАЩ РОДИТЕЛ

Докато през по голямата част от Стария Завет Бог е описан като стриктен съдник или властен монарх, въпреки всичко има проблясъци за нежното сърце на Бог и неговата свръхчувствителност. Историята на пророк Хосея, човек, чиято жена е била толкова невярна е пример, във който се описва сблъсъка на чувствата, които Хосея изпитва когато разбира за неверността на жена си, но и на продължаващата му любов към нея. Това за него е било сърцераздирателно преживяване. Тогава какво трябва да бъде преживяването на Бог е питал Хосея, чиято любов към нас е толкова по дълбока и чувствителна. Във най-дълбоката и разкриваща човешка връзка Хосея намира метафора за взаимоотношенията ни със верния Бог и неверния народ. За пророка неговото собствено преживяване става жива притча за страдащото сърце на Бог. Истината е, че Бог страда много повече от човек, че Бог се чувства смазан от историческото предателство на неговите възлюбени, както ще се чувства всеки човек, който обича. Нараненото сърце на Бог, страданието на небесния баща са отвъд описание и отвъд способността ни като хора да ги разберем.
Казва се, че не сме ние толкова, които търсим Бог, а по-скоро Бог търси нас. Докато човечеството е вървяло една измъчена и търсеща пътека през историята, божествения принцип ни казва, че същото важи за Бог. Зова на Господа към Адам “къде си ти” (Битие 3:9) изразява въпрос насочен към цялото човечество. Още от грехопадението на човек, Бог търси своето загубено семейство със скърбящо сърце. Исая вземайки под внимание трудностите в това търсене пише “чуйте, о, небеса, и надайте ухо, о, земьо защото Бог е казал “синовете са се върнали, синовете са били възпитани, но са въстанали срещу мен. Дори овена знае собственика си и магарето знае господаря си, но Израил не го познава. Моят народ не разбира”” (Исая 1:2).
И Хосея описва подобна ситуация, колкото повече ги призовавах, толкова повече се отвръщаха те от мен. Те продължаваха да правят жертвоприношения на Ваал и да горят благовония на идолите си и все пак аз бях онзи, който научих Нафраим да върви, аз също го взех в ръцете си, но те не ме познаха. Те не познаха този, който ги е изцерил (Хосея 11:2).
От друга страна отдалечени от Бог, човечеството също е вървяло по една много мъчителна пътека. Отделени от любовта на Бог човечеството е жадувало със своя дух. Писателят на псалми пише “както едно сърце жадува за течащите потоци, така и моята душа жадува за теб, о, боже, моята душа жадува за живия Бог. Кога ще дойда и ще мога да видя сърцето на Бог, моите сълзи са моята храна ден и нощ” (Псалми 47:1) “изморен съм от плач, гърлото ми е пресъхнало, очите ми са замъглени от чакане за моя Бог” (Псалми 69:3).

ДУХОВНА СМЪРТ

Според божествения принцип отделянето на човек от любовта и мъдростта на Бог е попречила на човешкото семейство да функционира на оптималното си ниво. Най-страшното отчуждение на човечеството е онова от неговия създател и това е довело до духовна смърт на човек, както е и причинило страдание и трагедия за хората и за света.
От времето на грехопадението много религии са се развили във човешкото общество. Да търсим Бог чрез Исус или чрез каквато и да било историческа религиозна пътека е опита на човек да възстанови първоначалната връзка на любов със Бог. Ако човек не беше извършил грехопадението той сега щеше да живее във скута на божията любов, да върви със него и да твори със него.
Според божествения принцип тогава основната цел на всеки човек ще бъде да стане зрял син или дъщеря на Бог и вървейки към тази цел да успокои божествената скръб и да утеши сърцето на Бог. Това може да бъде направено тогава, когато ние осъществим божията надежда за всеки един от нас, стъпка по стъпка изпълнявайки трите благословии и вършейки нашата част от отговорността по пътя за осъществяване на небесното царство на Бог на земята. Бог е копнял за своите деца и те като сираци копнеят за него. Само тогава, когато се осъществи срещата между този нетърпелив баща и тези страдащи деца, тогава може да започне възстановяването. Господ ни търси със голям копнеж и очаква времето на нашето завръщане, деня, в който Бог и човек най-накрая могат да станат едно, както е било замислено в началото. Тогава голямото страдание на Бог, човек и Вселената ще бъдат прекратени.

ПРОИЗХОДА НА КОНФЛИКТА И СТРАДАНИЕТО

В “Принципа на творението” беше представен идеала на Бог за нашия свят. Там беше обяснено, че Бог първоначално създаде човек да види своята собствена природа, изразена чрез разбираемо, видимо същество, със което той ще може да сподели любов във взаимоотношения на даване и приемане и по този начин той създаде мъжете и жените, които трябваше да израснат до своето съвършенство, да създадат семейства и да установят със Бог и един със друг небесното царство на земята.
Няма нужда да поглеждаме кой знае колко надалече, за да видим, че този идеал не беше осъществен. Преживяваме това, което е може би най-жестокия век през цялата ни история. Образите на Дахау, Аушвиц, Хирошима, Гулак, бездомните хора, гладуващите камбоджанци драматично ни напомнят това, колко далече сме от каквото и да било приличащо на истинско човешко общество.
Отвъд тези глобални катастрофи има и още по-често срещани страдания на хора и семейства. Семействата се раздират от конфликти, вместо да има хармония и от отчуждение и неприязън, вместо да има любов. Като личности пък често се озоваваме във борба срещу самите себе си и се озоваваме разкъсани от вътрешен конфликт. Можем много лесно да се идентифицираме със скръбните думи на апостол Павел “желая това, което е правилно, но не мога да го направя, защото не правя доброто, което искам, а лошото, което не искам е това, което правя” (Римляни 7:18). И не е чудно, че в повечето религиозни писания се споменава за безкрайната пропаст между Бог и хората.
Според евреина Талмуд две равински училища известни и процъфтяващи малко преди времето на Исус са се карали за това дали би било по-добре ако човек не е бил създаден. Имайки предвид тогавашното състояние на грешния измъчен човек. След две и половина години спорове болшинството от равините са гласували заедно с известния равин Хилел за това, че създаването на човека е било трагедия. Във юдейско-християнската традиция пропастта между идеалното и реалното са обяснени от една история – първите родители не са се подчинили на Бог и по този начин са се отделили от него и са довели до отделяне на всички техни бъдещи потомци от него. Това отделяне от Бог е причинило допълнителни разделения между хората и вътре във сърцето на всеки един човек. Днес ние сме отделени от Бог, от нас самите, от другите и по този начин може да се каже, че ние живеем в състояние на греховност или на грях.

МИТ ИЛИ ИСТОРИЯ

В ХІІ век идеята за човешкото грехопадение се е посрещала със немалко скептицизъм. Въпросите повдигнати от Чарлз Дарвин са имали особено голямо влияние върху схоластичната и популярната литература и също така те са до голяма степен повлияли на съвременните мислители по отношение на човешкото начало.
Също така по скоро отколкото да приемем, че историята от битие за грехопадението представлява определен етап във човешката история известен брой съвременни мислители предпочитат да интерпретират като описание на вътрешен процес споделен от всички хора. Известният психолог Роло Мей например вярва, че едемската история описва идването на епохата на всеки индивид, която сключва в себе си неизбежната загуба на чистотата и болезненото начало на процеса на осъзнаване, символизиран от изяждането на плода от дървото запознаване на доброто и злото.
Повлияни от мнението на подобни хора, днес ние си задаваме въпроса, дали първия мъж и първата жена са съществували, дали е имало забранени плодове и първороден грях. Може би със другите ние осъзнаваме, че интерпретации като на Мей изглеждат адекватни за разглеждането на тези проблеми във противоречие между Бога на доброто и любовта и хаотичния свят на страданието. По същия начин можем да вярваме заедно с много учени, че Дарвиновите теории не изключват възможността за подобно водене в процеса на еволюцията. Въпреки всичко ние не се задоволяваме само с традиционните интерпретации на грехопадението. Ние имаме нужда от нещо ново (битие). Всяко ново прозрение във историята от битие трябва да заздрави нашето истинско разбиране и да се обърне към сериозните дефекти от традиционните и съвременни интерпретации. В същото време то трябва да ни насочи към разрешение за да поправим ефекта или последствията от грехопадението. Следователно предлагайки надеждата, която първоначалния идеал на Бог все пак би могъл да бъде изпълнен. За повечето хора отговор на тези необходими въпроси може да бъде намерен в божествения принцип и неговите обяснения за грехопадението.

РАЗКАЗИ ЗА ПРОИЗХОДА

Преди да обсъдим разбирането на божествения принцип за историята в Битие, нека да забележим, че всички култури отбелязват този въпрос във своите писания, тоест говорят за произхода на злото и много от историите на тези култури си приличат много.
В египетските приказки например можем да чуем за загубената златна епоха, за смъртта причинена от предтечата на жените и от змията. В гръцкото наследство любопитството на една жена Пандора е позволило на всички злини и беди да избягат от кутията и да влязат в света. Индийските легенди ни учат, че Брама е бил изкусен от Сива да повярва, че един цвят от дървото на познанието би му дал безсмъртие.
Значението на тези истории не е в това, че те биха могли да бъдат взети като буквален запис на събитията. Те са легенди, които може би биха могли да бъдат видени като нещо, което отразява станалите в миналото неща, защото това са общи теми и също защото те отразяват нещо, което действително се е случило. В историята от Битие може би имаме най-пълното обяснение на това, какво е било “това” нещо.
Четейки материала, който сега държим в ръцете си в идващите месеци ще открием сходни идеи, които ще ни дадат възможност да разберем нещата по правилен начин. Като алтернатива можем да срещнем идеи, които са страшно нови и различни от това, което сме свикнали. Но такива реакции са нормални, тъй като разглеждането на грехопадението от божествения принцип ще ни отведе в непознат терен.

ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ЧОВЕКА

Библията ни казва, че Бог е поставил Адам и Ева във едемската градина и им е казал, че те могат да се наслаждават на всичко в градината “но от дървото – запознаване на доброто и злото да не ядете, защото денят в който ядете от него ще умрете” (Битие 2:17). Можем да си представим, че Адам и Ева са следвали заповедта на Бог известно време, но много скоро една змия подхожда към жената и я изкушава да опита плода. Изкусена от нея, тя яде и след това дава на мъжа “тогава очите на двамата се отвориха и те познаха, че са голи и си съшиха препаски от смокинови листа” (Битие 3:7).
В това деяние Адам и Ева се отделят от Бог. Това довежда тяхното грехопадение и грехопадението на целия човешки род от състояние на благословеност и божия благодат.
Ако някога сте ходили в Рим може би сте имали възможността да видите великолепната Сикстинска Капела. По стените и тавана на Капелата великият италиански художник Микеланджело е изобразил историята на Бог от творението до възкресението, която покрива Библията от Битие до Откровение. Микеланджело работил върху този проект четири години – от 1508 до 1512 година. В тази панорама е включена сцената изобразяваща грехопадението на човека. Микеланджело изобразява плодното дърво с мъж подобно на змия, който предлага това, което много хора смятат за ябълка на любопитната гола Ева.
За Микеланджело, както и за милионите хора преди и след него това деяние е, което е инициирало грехопадението. Действително точно така описва нещата и Битие, макар че не уточнява дали плода е бил ябълка.

Няма коментари:

ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ

Related Posts with Thumbnails