СТРАДАЛЧЕСКА ИСТОРИЯ
Беше могъл да си спечели признанието на своя народ и световната история щеше да се развие много различно. Следвайки Исус можем да си представим, че израилският народ щеше да стане посветеният център на един нов свален свят. По нататъшното разделение между юдейството и християнството никога нямаше да се случи. Ранните християни нямаше да бъдат подложени на техните ужасни страдания и болката и конфликта, на които е свидетел цялото човечество през последните 2000 години щях а да бъдат избегнати. Също така, понеже мисията на Месията щеше да бъде завършена нямаше да има нужда от пророкуване на Второто Пришествие.
Да разберем мисията на Исус като провал би било грешка. Както казахме Исус търсеше и физическо и духовно спасение за човечеството. В резултат на разпятието обаче физическите тела на хората са все още в плен на сатанинското владеене. Това е и причината Пол да напише своите известни думи в Римляни 7:14-23.
Въпреки осуетяването на първоначалното намерение на Бог за Исус, Божественият Принцип твърди, че вторичният курс приет от Исус е бил завършен с победа. Макар самото разпятие да е било поражение, възкресението е онази победа, която е отворила пътя за духовно спасение на всички хора. Чрез възкресението Бог е отворил пътя към нивото или към сферата, в която няма сатанински обвинения.
Вярно е, че няма физическо тяло, дори и това на Исус, което може да преживее биологична смърт. Но духовните ни тела не са афектирани от края на физическото ни съществуване. Затова тялото на Исус можа да възкръсне. Това възкресение е дало нов религиозен живот на онези, които са се обединили с Исус в дух. Тъй като Бог е жертвал сина си, който е обичал толкова много заради онези, които са го отхвърлили, сатана няма повече основа, на която да обвинява Бог. Кръста е била победата на сатана, но възкресението е абсолютната победа на Бог. Чрез него Бог е могъл да започне нов план за духовно спасение чрез възкръсналия Исус.
След появяването на Исус на земята, света продължава да страда под силата на злото. Пълното изкупление и духовно и физическо, следователно очаква Второто Пришествие. Чрез словото на новия Месия възможността да се ликвидира човешкия грях и да бъде установено божието царство на земята отново ще изплува.
Голяма част от християнската мисъл е посветена на проблема за природата на Исус. Векове наред неговият собствен въпрос “Кой казва, че съм аз? Какво казват хората за мен?” (Марка 8:27), разгорещено е обсъждан и от теолози и от обикновени вярващи. Нима Исус е бил самият Бог в човешко тяло? Дали е бил само човек? Добре, ако е бил първото, как може Бог да ограничи себе си, а ако е второто по какво се е различавал Исус от другите хора? Съществувал ли е преди своето раждане? Каква е неговата връзка със Светия Дух? Принципа хвърля светлина върху тези стари въпроси и ясно ги обяснява.
Божественият Принцип обяснява, че най-добре е да разберем Исус като разгледаме първоначалния идеал на Бог за човек. На няколко нива, човек, който изпълнява този идеал има специална стойност и важност.
Първо Божественият Принцип потвърждава, че всеки човек е създаден като дете на Бог. Когато човек постигне своята зрелост според божия образ и подобие в него, тогава можем да го разглеждаме като човек, който въплъщава истинска личност или по думите на Исус той е “съвършен, както е съвършен небесният баща” (Матей 5:48). Той става човек, в чиито дух обитава Бог и става видимо проявление на невидимия Бог. Затова можем да кажем, че Той става тялото на Бог.
На второ място, тъй като всички хора отразяват универсалните аспекти на Бог, ние всички имаме обща природа. Но всеки човек също така въплъщава и уникални характеристики от Бог. Няма двама еднакви човека. И човек, който изпълни идеала на творението никога не може да бъде удвоен през цялата вечност. Той си има своя вечна уникалност.
На трето място веднъж Исус казва, че човешкия живот е по-ценен от целия свят. Така както обяснява принципа на творението, всяко човешко същество е микрокосмос на космоса. Неговият дух съдържа в себе си елементи на духовния свят, а физическото му тяло съдържа тези на физическият свят. Според Божественият Принцип, тъй като всеки човек съдържа в себе си космоса, той има същата стойност като на космоса. По този начин, разбирайки истинската стойност на човека нека да видим един въпрос, който е тормозил християнската църква 2000 години наред. Дали Исус е Бог или просто човек?
Божественият Принцип потвърждава, че Исус е пример за истински човек. Човек, който е изпълнил първоначалния идеал на Бог за човека. Той е бил видим израз на невидимия Бог. Човек с индивидуална уникалност и човек с космическа стойност. Както можем да си представим неговото значение едва ли може да бъде сравнено с това на обикновения грешен човек. Исус е бил човек за другите, но човек, който е записал името си в историята на света, защото е бил истински човек и макар всички ние да трябва да бъдем като него, все още никой от нас не го е постигнал.
Принципа не отхвърля просто с лека ръка конвенционалното разбиране, че Исус е Бог, защото както вече казахме истинският човек е единен с Бог. Но Исус е бил божествен, точно защото е бил напълно истински човек.
Никой от съвременниците и учениците на Исус не е смятал, че той е Бог. Точно обратното. Можем да си спомним думите на Апостол Павел, който не е срещал Исус наяве докато той е бил жив, но е писал защото “Един е Бог и има един посредник между Бог и човек, човекът Исус Христос” (първо Тимотей 2:5, Римляни 5:19, първо Коринтяни 15:21). Но въпреки това много християни традиционно считат, че Исус е Бог, създателят. И за да подкрепят своите вярвания те изтъкват няколко пасажа от Новия Завет, най-вече от евангелието на Йоана. (Йоан 1:1-3).
Исторически разбирането за словото или за Логоса произлиза от гръцката мистична традиция. Автора на четвъртото евангелие го е адаптирал, за да изрази своето спечелено разбиране за значимостта на Исус.
Според Божествения Принцип словото или Логоса е идеала на Бог за неговото творение. И тъй като словото е било с Бог от самото начало не означава, че Исус човека е съществувал преди неговото раждане, а означава, че идеала на Бог за съвършения човек е съществувал още преди той да добие своят израз в човешка форма. Исус е съществувал от самото начало, но само в смисъл, че изпълнението на словото е съществувало в самото начало. Също в Йоана 14:9,10 – погрешно би могло да се разбере, че Исус е самият Бог. Но това не е така. Както обяснихме по-горе Исус е видимо проявление на невидимия Бог и е онзи, който носи Бог в сърцето си и който е единен с Бог в сърцето си. Затова, този който го е видял, е видял бащата. Като човек, който е установил първоначалния идеал на Бог за човек, Исус просто е бил видимият човешки израз на невидимият Бог. Според много твърдението, че Исус е самият Бог е просто израз на общата тенденция да обожествяваме нашите герои. Брилянтните прозрения в думите на Павел, когато той говори за Исус, като последния Адам (първо Коринтяни 15:45). Важността на това твърдение е вярна макар че то за съжаление не е било обяснено достатъчно сериозно от поколенията християнски мислители. Ставайки новия Адам, Исус всъщност е трябвало да изпълни божественият мандат който е бил дадена на първоначалният предтеча. Тъй като Адам, първият човек не можа да изпълни своята божествена мисия, друг човек трябва да дойде на негово място.
В евангелието на Йоана, Исус говори за своите човешки качества, а не за божествеността си. (Йоан 14:28). Казвайки, че бащата е по-велик от него, Исус ясно прави разлика между себе си и Бог. И на друго място можем да видим тази огромна разлика между него и Бог в неговите думи в Лука 18,19.
Отвъд тези твърдения Исус не е изглеждал по-различно от своите съвременници. Дори неговите братя не са виждали нищо необичайно в него. Точно и поради тези негови човешки качества Исус е бил изкушен в пустинята от сатана. Според най-ранното пророчество той често се е усамотявал, за да се моли, тъй като, като човек е имал нужда от сила, от Бог, за да продължи изтощителната обществена мисия. Както и всички останали и той е бил гладен и е жадувал за сън. Много пъти той е ридаел.
Отчаянието на Исус от предателството, отричането и изоставянето му от всички, можем да видим в неговите думи на агония в Гетсеманската градина, където и самотното му проплакване от кръста, където той казва “Боже, Боже, защо ме изостави?” (Марка 15:34).
Ранния християнски теолог Анастасий Александрийски казва, че Исус би могъл да ни помогне и да ни бъде спасител само ако той е един от нас във всяко едно отношение. Разбира се Божественият Принцип се съгласява с това твърдение, че ако на Исус са му били чужди човешките изкушения, като всичко, което изкушава и нас, то тогава той нямаше никога да може да ни освободи от сатанинското господство. Ако Исус не беше човек неговият живот, неговото учение и неговият пример нямаше да значат нищо за нас.
Но въпреки всичко Исус е различен. Освен, че той е човек, който е изпълнил идеала на творението, Исус се отличава от другите хора по своята мисия. В евангелието на Йоан, той е описан като истинската лоза, а неговите последователи като клоните на лозата, които само като част от дървото могат да принесат добри плодове.
Бивайки духовно преродени чрез Исус и Светият Дух, един грешен човек може да бъде възстановен като духовно дете и най-накрая може да започне да прилича на Исус. Ако Исус е бил първият истински човек, то тогава и другите могат да постигнат своята истинска човечност подобно на него. Исус е бил храм на Бог. Така и всички други могат да станат храмове като се обединят с него. Затова божествената мисия на Исус е била уникална. Но това е била мисия, която той е трябвало да изпълни като човек.
Едно от най-известните твърдения в Новия Завет са думите на Исус към поразения Никодим, който е искал да види небесното царство, но Исус му казва, че той трябва да бъде прероден наново. (Йоана 3:3). Въпреки историческата епоха от тогава забележката за ново-рождението е основана доктрина в християнската вяра. Нека да разгледаме защо човечеството е призовано към новорождение в светлината на принципа.
Както вече обяснихме ако Адам и Ева бяха изпълнили първоначалния план на Бог и бяха станали истински хора и истински партньори и истински родители, тогава небесното царство на земята щеше да бъде осъществено с център тях.
Но поради грехопадението Адам и Ева станаха грешни родители и родиха деца опетнени с грях и света, в който живеем като техни потомци може да бъде наречен царството на ада. В този свят грешни мъже и жени, които са в непрекъснат конфликт не могат да намерят успокоение и освобождение освен ако не бъдат избавени от грях и родени отново в нов живот и нова любов.
Както знаем ние обаче ние не можем да бъдем родени без родители. За да наследим любовта и милостта на Бог, грешният човек има нужда от родители, които могат да представляват Бог за него. И в този смисъл, Исус дойде като истински баща, за да даде нов живот на цялото човечество. Той е наречен последният Адам (първо Коринтяни 15:45) и отец на вечността. В Исая 9:6 – тъй като той трябваше да бъде истинският баща на мястото на Адам.
Но какво да кажем за майчината роля? Така както за физическото рождение, така и за духовното рождение са необходими не само истински баща, но и истинска майка. След разпятието Бог е дал на Исус Светият Дух като майчински, женски дух, който да работи с възкръсналия Христос на мястото на Ева.
Възстановявайки участието на Ева в грехопадението Светият Дух вдъхновява и успокоява човешкото сърце връщайки ни обратно към Бог. Отразявайки женската същност Светият Дух традиционно се знае като Успокоител. Така както децата са родени от любовта на родителите си, така и любовта между Исус и Светият Дух дава духовното новорождение на всички онези, които ги следват. Можем да разберем Исус и Светият Дух като духовни истински баща и истинска майка. Бивайки родени отново чрез Исус и Светият Дух означава, че духа на човек бива съграден наново чрез любовта на духовните истински родители.
Обаче освен това Божественият Принцип подчертава, че пълното възстановяване изисква не само духовно прераждане, но и физическо новорождение. Разделението между духа и тялото толкова остро описано от Апостол Павел в Римляни 7, трябва да бъде оздравено, т.е. излекувано. По нататъшно измерение на ново-рождението ще се случи чрез Второто Пришествие.
Друга доктрина, която векове наред е била предмет на дебати и противоречия в християнската вяра е тази за Светата Троица. За християнската църква през ІV и V век подобни проблеми са били критични. Църковните събори от Никея 305 година и Чалседон 451 година определят Бог, Исус и Светият Дух като едно битие и при това различно. За да бъде обяснено то бащите на църквата са взели сложни концепции от гръцката философия. Но нека да погледнем Троицата от гледна точка на Божественият Принцип. Ясно знаем, че ако грехопадението на човека не се беше случило Бог нямаше да има нужда от Исус и от Светия Дух нито пък от спасението на човека. Ако Адам и Ева бяха усъвършенствали себе си като сина и дъщерята на Бог и всеки бе станал въплъщение на характера на Бог, те тогава щяха да станат “съвършени, както техният небесен баща” (Матей 5:48) и щяха да постигнат идеалното общуване с Бог в сърцето си. (Йоан 14:20).
Като истински син и дъщеря на Бога, Адам и Ева също така трябваше да станат съпруг и съпруга с център Бог. Ако те бяха постигнали това и бяха станали истинските родители на човечеството, заедно с Бог те щяха да образуват първоначалната троица, троица с център любовта и идеала на Бог.
Но поради Грехопадението Адам и Ева станаха грешните родители на човечеството или можем да кажем, че те действително направиха троица, но с център Сатана. В резултат, тъй като Бог е решен да изпълни докрай целта на творението, той призова Исус и Светия Дух като втори Адам и втора Ева. Заедно с Бог те образуваха духовната троица на мястото на Адам и Ева.
СПАСЕНИЕ
Както вече казахме установяването на духовната троица с център Бог, Исус и Светия Дух установи само мисията на духовни истински родители и това е причината, поради която Второто Пришествие стана абсолютно необходимо.
Целта на Господаря на Второто Пришествие е да се ожени и да установи троица, както духовно, така и физически, а книгата на откровение потвърждава този факт и говори за божествения брак в края на епохата. Това е така наречената сватба на агнеца, сватбата на истинския Адам и истинската Ева събитие, което според Божествения Принцип обяснява огромна надежда за цялото човечество (Откровения 19:7). Макар голяма част от съвременните учени да подкрепят Божествения Принцип, въпреки всичко той поднася много различни от традиционните схващания идеи особено що се отнася до разпятието на Исус. За много хора откровението на Божествения Принцип ще бъде видяно като ерес, но няма нужда да поглеждаме толкова далече, за да видим, че сега е времето, когато е необходимо ново разбиране. Сред християнството е широко разпространен факта, че ако то иска да остане стойностно и за съвременния свят, то трябва да интерпретира отново своето послание в светлина на интелектуалните, културни и политически промени, които текат около нас.
Когато през шейсетте години, когато известни известни теолози като Томас Алтизер от Университета Емъри е шокирал всички като е обявил, че “Бог е мъртъв”. Това, което той и другите са искали да кажат, че част от старата теология е станала абсолютно несъстоятелна за съвременния човек. Със сигурност духовните болести на съвременното общество разводи, престъпления, злоупотреба с наркотици и подобни на тези едва ли могат да бъдат адекватно разрешени от едно конвенционално учение. Традиционното християнство също така не е могло да предотврати издигането на такива опасни светски религии като Фашизма и комунизма. Необходимо е нещо различно, нещо ново да изпълни вакуума, който съществува, както и за да може християнската религия положително да допринесе към нова прогресивна цивилизация.
СВЕЩЕНО СЪРЦЕ
Известно виждане за Христос от страна на римокатолическата вяра изобразява “свещеното” Исусово сърце. Образът го показва с разкрито сърце прободено от стрела и кървящо, което показва, че сърцето на Исус кърви от любовта му към хората, кърви за греха на човек и за болката на света. Той е дошъл да освободи тази болка за да върне света обратно към Бог, но всъщност беше трагично отхвърлен. Неговото, както и Божието сърце ще кървят до времето, в което колелата на историята ще доведат човечеството до пълно спасение във възстановеното божествено царство на земята.
Преди да дойде този ден някои хора очакват “края на света”. Има няколко пророчества и в Стария и в Новия Завет, които показват, че е възможно появяването на такова събитие. Чували сме за “слънцето ще бъде затъмнено и звездите ще започнат да падат от небето, за ново небе, за нова земя” какво означават те, отнасят ли се до нас днес.
Също така казано е, че днес ние живеем в нова епоха на историята, това е епоха на огромна промяна, на глобална взаимозависимост и на културно сливане. Това е епоха, в която човек наистина може да достигне звездите или да се унищожи с оръжията, които сам е създал. Това е епоха, която най-жестоките пророчества на Библията могат да се случат, но и време, в което най-светлите обещания могат да бъдат изпълнени. Какво ще бъде в крайна сметка, какво ще се случи?
Следващата глава в Принципа като домашно четиво се нарича “Краят на човешката история” и тя разглежда значенията на библейските пророчества в светлина на крайната цел на Бог за историята, както и разглежда съвременната епоха от гледна точка на историческото провидение на Бог. Това, което Божествения Принцип носи е едно обещание за светло и красиво бъдеще.
ЦЕЛТА НА БОГ ЗА ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ
През есента на 21-ва година един младия британски учен Арнолд Тойнби е пътувал на запад с известния “Ориент Експрес” и гледайки осветения от луната пейзаж от Турция е бил вдъхновен да нахвърли няколко теми на малко парче хартия. Само след 30 години преминал през цялата записана история и разгледал възхода и падението на двадесет и шест цивилизации, Тойнби е превърнал този списък в класическия дванадесет-томен “В изучаване на историята”.
Измежду някой от другите му изводи Тойнби казва, че отвъд шеметния прогрес на човешкото развитие има определена божествена цел. “Историята” написва той по-късно “е виждането за творението на Бог в неговото развитие”.
Въпреки просторните изследвания на Тойнби, има много, които не са съгласни с него. Карл Маркс не е признавал духовното измерение на съществуването и твърди, че в историята най-важните неща са икономическото и класовото напрежение и те определят универсалната истина. Чарлз Дарвин несъмнено ще поспори, че историята просто отразява еволюционната борба, чието единствено значение трябва да бъде намерено в оцеляването на най-пригодените и най-силните.
БЪДЕЩЕТО
Как можем да погледнем напред в бъдещето. От няколко века напред дали нашите наследници ще живеят в марксическия материалистичен идеал на “диктатура на Пролетариата” или по-скоро да очакваме пророческото духовно виждане за ранното царство на Бог, така както ни насочва и Тойнби.
От друга страна може би не трябва да виждаме славно изпълнение на историята, било то пролетарска или божествена, защото такива реалности като атомната бомба, свръх-пренаселеност, изчерпване на глобалните ресурси по-скоро ни предлагат прогнозата, че нищо добро не чака човешкото семейство. И подкрепени от отчайващата реалност не са малко хората, които цитират Библията, за да кажат, че земята я очаква абсолютно разрушение.
Второто Петрово писмо казва например, че в края на историята небесата ще преминат и елементите ще бъдат разтопени от огън (Второ Петрово Писмо 3:10). По подобен начин и Евангелието на Матея ни казва, че слънцето ще бъде затъмнено и луната ще спре да дава светлината си и звездите ще паднат от небето.
Комбинацията на древни пророчества и съвременна криза води до много книги, които поразително влияят на човешкото общество. Изглежда парадокс, че има апокалиптични библейски пасажи, които показват разрушаването на нашата планета, докато други библейски писатели ни убеждават, че тя ще продължи да съществува вечно. Това можем да прочетем и в Иклесиаст 1:4.
Как тогава да разберем значението на нашето минало и пророчествата за нашето бъдеще, как Бог, който традиционно е разглеждан като Господаря на историята работи в днешния ден, как очевидно можем да помирим противоречащите си библейски пророчества. Точно с тези въпроси ще се занимае отсега нататък Божествения Принцип като темата се нарича “Края на човешката история”.
УНИВЕРСАЛНИЯ ИДЕАЛ
Традиционно тези от юдейско-християнското наследство твърдят, че всемогъщия Бог е създал първия мъж и жена и ги е поставил в земния рай, наречен от автора на Битие Едемската градина. Тъй като първоначалното значение на Едем е “наслада и радост”, ние можем да предположим, че очевидно човек е бил създаден да живее живот на радост и наслада. Според Божествения Принцип този идеал отразява точно първоначалната надежда на Бог. Ако събитието наречено Грехопадение не се беше случило, духовно узрелите Адам и Ева щяха да открият истинската любов и радост от живота и щяха да умножат своето потомство, което да наследи тяхната духовна благословия.
Ако техните семейства бяха умножени, изграждайки семейства и родове ние можем да си представим първото мини-общество, което щеше да прелива в първоначалната градина и това щеше да изгради общество, нация и свят с център Бог. Ако Адам и Ева бяха постигнали единност с Бог, света щеше да стане глобалната Едемска градина и небесното царство на земята щеше да стане субстанциална реалност.
Идеята, че този свят първоначално беше създаден да бъде хармоничен, изпълнен с любов и красота е твърдения, към които много се отнасят със цинизъм, защото малка част от нашия опит потвърждава, че човешкото общество изобщо би могло да постигне това състояние. Но въпреки това ние трябва да си спомним, че живота, който живеем е безкрайно изкривен.
Ако човешкото начало не беше смутено от Грехопадението, ако ние самите бяхме израснали като справедливо и обичащо общество, ако в много случаи нашия семеен опит беше по-щастлив, тогава ние щяхме да можем да виждаме нещата по много различен начин. Тогава може би щяхме да можем да виждаме и възможната реалност за едно идеално човешко общество.
Въпросът е с какъв дух можем да осъществим този идеал. Според Божествения Принцип всичко трябваше да започне от един човек, изпълнен с любов и неговото семейство и трябваше да бъде установено абсолютно единство между Бог и всеки човек. Всички хора и семейства трябваше да въплътят духа на Бог и да обичат, както той обича, за да може неговия дух да проникне на земята и тогава историята да бъде история на добро, мир и просперитет за всички хора или с няколко думи света щеше да стане истинската Едемска градина, небесното царство на земята. Съвременен мъдрец казва, че живота е като глава лук – белиш го люспа по люспа и доста си поплакваш. Подобен е живота, който ние познаваме в грешния свят, защото е живот отделен от любовта на Бог.
Но в отговор на тази тъжна реалност имаме виждането за справедливо и изпълнено с обич общество, което често се повтаря по различно време и място в цялата човешка история. Дори за такава фигура като Карл Велики се казва, че е спял с копие от “Градът на Бог” на свети Августин и е търсил да осъществи нейното обещание в голямото царство, което е управлявал. В средновековните легенди за крал Артур и рицарите на кръглата маса, идеалистичното царство на Камелот също виждаме универсалния копнеж по идеала. В съвременните времена легендата за Камелот е припомнена и тази надежда и виждане се опитва да отрази Джон Кенеди в времето, когато е президент на Америка, в ранните 60-те години.
Понякога виждането на идеала се появява на най-невероятните места, в очите на тези незапознати с обстановката в предреволюционна Русия, прокламацията на Фьодор Достоевски за месианската историческа роля на неговата страна за повечето хора неговото твърдение идва не само като шок, а и като жестока шега, но през юли 1880 година литературния гигант Пушкин обявява мисията на Русия да въведе света в общочовешко братство на основата на религиозни, не на политически идеали. Изтъкнатата му публика е слушала със затаен дъх тези негови думи. Той е бил приветстван с възгласи гений, светец и пророк. Някъде в най-дълбоките си слоеве славянската душа страстно е отвърнала не само на любовта, която Пушкин е хранил към своята Русия, но и също на неговия призив за универсален, религиозен и икономически ред вдъхновен от духовността и социалните идеи в Русия. Макар такива мечти като на Карл Велики и Достоевски още да не са осъществени, Божествения Принцип учи, че техния идеализъм не е далеч от окончателната истина. Тъй като Бог първоначално възнамеряваше да създаде свят на доброто рано или късно той трябва да направи нещо да излекува ситуацията, която е в момента, защото Бог е абсолютен, вечен и непроменлив, следователно Бог няма да бъде Бог ако той не изпълни първоначалния си заветен идеал, защото един Бог на поражението в никакъв случай не е Бог. Затова Бог възнамерява да възстанови човек до неговото непокварено състояние, което той е имал преди Грехопадението и най-накрая да изчисти злото и страданието от човешкото съществуване. Можем да си припомним думите на Исая, който свидетелства за думите на Господа в Исая 46:11 “казах и ще го направя, решил съм и ще го доведа до изпълнение”.
Процеса на историята е процеса на осъществяването на първоначалния идеал, тъй като човешката история започна със зло и страдание, тя стана история, в която са записани усилията на Бог да възстанови първоначалната, но изгубена цел на Бог. Така че върховната цел на историята е да смени хрониката на страданието, която познаваме, с историята на доброто, която Бог първоначално е замислил.
УНИВЕРСАЛНИЯТ ИДЕАЛ
По техен си начин други съвременни мислители също казват, че човечеството ще постигне универсалния идеал. Много са мислителите и учените, които говорят за идването на един по-добър свят и за установяването на идеала на Бог. Божествения Принцип също потвърждава, че историческия процес на човечеството е непрестанно движение към Бог, движение вдъхновено от самия Бог. Доброто върви към своята заветна цел въпреки безкрайно многото препятствия от Мойсей към Исус, от Буда до Конфуций, от ранните ученици до нашето съвремие Бог работи за да трансформира света според неговия план за възстановяване. Действително той е работил за да запали искрицата там, където сърцето и душата на човек са били готови да я получат. Тогава страдалческата история, която познаваме действително един ден ще бъде заменена от съзидателната радостна история, която Бог първоначално е замислил. Ако образно можем да си представим, можем да кажем, че линията на историята не е права, а кръгла, която ни довежда до края, който край представлява това, което историята трябваше да бъде в началото. Така че края на историята ще бъде изпълнението на първоначалния идеал на Бог.
Божествения Принцип изтъква, че щом историята е започнала от извор на добро, тогава тя със сигурност в крайна сметка ще бъде абсолютно добра, тъй като и Бог е абсолютно добър. Следователно тази история ще достигне до своя край, но тъй като човек е изпаднал от Бог, човешката история е започнала далече от него и затова нещата изглеждат толкова трагични, но всъщност ние трябва да знаем, че историята такава, каквато е днес, в крайна сметка ще постигне своя край. Това време в Библията е познато като последните дни.
Ако погледнем на последните дни като края, обаче абсолютния край, това означава да не разберем най-важното. Последните дни са онази епоха, в която едновременно започват първите дни на новия живот, тоест става въпрос не за буквален край, а за време на преход.
Един исторически пример може да илюстрира това. Знаем, че 410 година Римската Империя се сгромолясала. Да кажеш, че се е сгромолясала една голяма Империя обаче не означава, че земята и нейния народ са били унищожени, а по-скоро означава, че Римската власт и правителствен авторитет просто са престанали да съществуват във вида, до който са съществували тогава. Но самата нация е продължила да съществува, но при друго управление.
По същия начин унищожаването на националния социализъм на Хитлер и на Третия Райх във Втората Световна Война не означаваше елиминирането на Германската държава. Германия днес надживяла нацисткия тоталитаризъм е водеща в демократичния съюз. По същия начин, макар света да мине през радикална трансформация в последните дни, когато в крайна сметка този период достигне до своя край, той със сигурност ще бъде наследен от нова епоха.
Както вече казахме, тъй като Бог работи за да възстанови човечеството обратно към доброто, човешката история прогресивно ще бъде история на доброто. Това е така, защото Бог е полагал толкова много усилия за да осъществи своя идеал и това е така, защото ние самите в душата си го търсим и го желаем.
В последните дни следователно ще видим огромна промяна от сатанинско господство върху човечеството към началото на божието царство на земята. Вместо да очакваме ужасни, плашещи ни катаклизми и природни бедствия, които включват изтриването на земята, ние вместо това трябва да очакваме новата епоха с огромна радост и надежда. Обещанието за това можем да намерим в книгата Откровения. Обещанието за това великолепно върховно обединяване на небето и земята, на Бог и човек можем да намерим в Откровение 21:2-4.
ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ В МИНАЛОТО И НАСТОЯЩЕТО
Идващата трансформация на човешката история няма да бъде първият път, когато протичат такава промяна във всички области на живота. Както геологията, така и историята ни разкриват периоди на голяма трансформация. В геологичен план в ледниковата епоха например са се е променил целият пейзаж на земята и това е повлияло на целия климат. Подобен ефект са имали земетресенията и вулканичните експлозии. Поради своето сърце и любов Бог непрекъснато е работил, за да трансформира този свят. Но за да изпълни тази цел са необходими две неща - Бог трябва да изпълни неговата част и децата трябва да изпълнят тяхната. За съжаление всеки път, когато Бог се е опитвал да доведе нова история, хората са се проваляли в изпълнението на техните усилия. И тъй като целта на Бог никога не може да бъде изпълнена единствено от него, историята непрекъснато е продължавала да върви по своя трагичен път. За да постигнем целта на справедливо и любещо общество Бог има нужда от нашето сътрудничество.
Библията ни разказва колко пъти божествените усилия към радикални промени на обществото са били осуетени от човешките несъвършенства. Първият катаклизъм е масовият потоп, който е описан в Битие (Битие 6:13). Тогава според библейските записки Ной и неговото семейство са били пожалени и от тях се е искало да започнат ново начало. Чрез Ной Бог е потърсил да създаде новият свят, но тъй като злото и трагедията все още продължават, значи нещо се е случило не както трябва, не според божия план. Надеждите на Бог са били отново осуетени от деянията на човека.
Второто библейско време, когато Бог се е опитал да доведе ново начало виждаме по времето на Исус. Долу горе около 400 години преди Исус е дошъл и пророк Малахия, който е пророкувал какви събития ще се случат при идването на Месията. Това можем да прочетем в Малахия 4:17 и Матей 4:17. Исус дойде да отдели доброто от злото и да вдъхнови един свят, в който доброто да процъфти. И все пак той дойде. Беше разпънат точно от народа, който Той се надяваше да трансформира. Той дойде с революционно виждане. Беше видян като богохулник спрямо Бог и Мойсеевия закон и като човек, който подкопава традиционния еврейски морал. Заплашени от силата на този млад човек, установените религиозни сили, книжниците и фарисеите са се обединили срещу него и са го убили. Отново усилията на Бог са били осуетени от провала на неговите деца. Тъй като Исус не е могъл да доведе края на историята той е обещал други “последни дни”, когато се върне, за да изпълни своята първоначална цел.
В исторически план всички в християнската вяра са очаквали “последният край”. Според Божественият Принцип ще видим, че обществото сега наближава края, който в същото време е и начало.
Преди да разгледаме значението на сегашните дни нека набързо да погледнем какви са били историческите очаквания за последните дни. Библията е изпъстрена с апокалиптични пророчества, които ни говорят за катаклизми, за край на света и подобни неща. Ако ние приемем Божественият Принцип и неговата гледна точка за върховната цел на Бог в историята ще трябва да бъдем сигурни какво означава буквална интерпретация на такива апокалиптични образи. При все че действително ще има такива катаклизми по време на трансформацията на този свят от господството на злото към господството на доброто, Божественият Принцип ни казва, че всъщност като общо правило библейските апокалиптични свидетелства най-добре могат да бъдат разбрани духовно и символично.
ДАЛИ БОГ ЩЕ БЪДЕ ВОДЕН ОТ ГНЕВА СИ
Според Принципа ако Бог в своят грях е опустошил земята това ще означава, че или Бог се е отказал от своя план за помиряване с човечеството или, че е направил лоша грешка още в началото. Божественият Принцип не приема нито едното нито другото.
Тогава как да интерпретираме апокалиптичните свидетелства? Преди всичко трябва да знаем, че преди всичко апокалиптичните писания използват изключително образен език, който богато изобилства с най-различни символи, образи и метафори. Пример за това е пророчеството в Откровение 21:1, където се казва “тогава видях ново небе и нова земя, защото първото небе и земя бяха преминали”.
НОВ ВИД СВЯТ
Според Божественият Принцип този пасаж най-добре може да бъде разбран като си представим трансформация на земята, такава каквато я знаем, с нейната с нейната омраза, войни, страдания в един нов свят, характеризиран от справедливост, мир и добруване. Само по такъв начин “първата земя” ще премине. Тъй като божието царство също трябва да бъде вечно, а земята е мястото, където той ще установи своето царство, затова и земята също трябва да бъде вечна.
Подобно на известният пасаж от Откровение второ Петрово послание също говори за разпадането на нашия свят. В ІІ Петрово 3:12 той ни предупреждава, че “небесата ще бъдат запалени и ще се разтопят и всичко ще се разтопи от огън”.
Отново трябва да избегнем буквалното превеждане на подобно печално пророчество. За да може Бог да разреши такава една катастрофа, Той ще трябва да се откаже от първоначалната си цел за създаване на човечеството. Като родител Той търси да живее с децата си в любов и щастие на земята. В допълнение както споменахме такива мрачни прогнози противоречат на други библейски откровения, както в книгата на Еклесиаст, където се обещава ( Еклесиаст 1:4) “идва ново поколение и друго си отива, но земята остава завинаги”.
СЪДЕНЕ ЧРЕЗ ОГЪН
Най-вероятно огъня, за който се отнася във второ Петрово 3:12 означава някакъв вид съдене, защото и в Лука 12:49 Исус също говори за това, че е дошъл да хвърли огън на земята. Както пророк Йеремия ни казва словото на Бог има същия пречистващ ефект, както и огъня. (Йеремия 23:39). Така , че вместо да запали буквален огън Исус е донесъл очистване символизирано чрез образа на огън. И това пречистване се случва не чрез истински огън, а от божественото слово.
Божието слово конфронтира хората в тяхната поквара и ограничения. В Матей 18:21 можем да видим как вътрешните ограничения на Петър биват изложени и предизвикани от думите на Исус. Думите на господаря съдят и в същото време осъждат неговия ученик. По същия начин идеята, че в последните дни земята ще бъде запалена от огън показва как тя ще бъде пречистена. Земята ще бъде пречистена чрез истината на Бог.
ИЗДИГАНЕ ВЪВ ВЪЗДУХА
Друго интересно и внушително пророчество може да бъде намерено в писмото на Павел към Солонтяните. Тук Апостола обещава на верните, че те ще се издигнат във въздуха и там ще срещнат Господа. Но докато това твърдение е било извор на надежда за консервативните вярващи по целия свят. Ние трябва да се опитаме да го разгледаме в перспектива. Библейските учени отбелязват, че писмото на Павел към Солунтяните е първото от неговите писма и то отразява начина му на мислене в най-ранното време на неговата обществена мисия. Разбира се ние не можем да надникнем в съзнанието на Павел, но изглежда че и той подобно на болшинството от ранно-християните е вярвал в ранното завръщане на Исус по някакъв свръхестествен начин.
Със забавянето на връщането на Исус, Павел променя мисленето си. То преминава през еволюция и затова в по-късните писма той повече не очаква за връщането на Исус в облаците. Във Филипяни 1:21-23 стих например Павел пише, че той очаква собствената си смърт, защото чрез това събитие той най-накрая ще срещне Христос.
АПОКАЛИПТИЧНО ЗАБЛУДЕНИ
И сега от друга гледна точка можем да се съмняваме в това да разгледаме, да вземем буквално пасажа в Солонтяни. Въпреки интелектуалното развитие на Павел, в светлината на Принципа, който подчертава, че божия идеал трябва да бъде осъществен на земята, а не на небесата то тогава трябва да разгледаме неговото твърдение в Солунтяни като фигуративно. Защото в Библията “небе” обикновено се отнася до нещо свещено и екзалтирано, истинско под господството на доброто, докато “земя” често се отнася до нещо не свещено и грешно, грешна сфера, доминирана от злото.
Изразът “нашият отец, който е на небесата” не означава, че Бог се намира в небето, а по-скоро се отнася до свята и екзалтирана сфера на божието съществуване. Затова да “срещнем Господа във въздуха” не трябва да бъде разбрано като отнасяне към физическо издигане на християните, за да срещнат Христос в небето. А по-скоро трябва да се види като развитие на вътрешните духовни качества, така че последователите на Исус биват издигнати, за да станат единни с Христос във вътрешен аспект.
Макар че израилявите лидери са били верни на Бог и са го разбирали и нетърпеливо са чакали Месията те не са могли да приемат Исус, когато той е дошъл. Това, че той беше толкова обикновен не пасна с техните екстравагантни идеи. Как може вярващи духовно осъзнати хора днес да бъдат сигурни, че подобно на древните евреи също няма да се провалят и да разпознаят новия план на Бог, когато той пристигне. Може би той също ще пристигне по абсолютно различен начин от очаквания.
Опасността от това се увеличава и от характера на езика в апокалиптичния материал в Библията. Той по своята природа е много труден за разбиране, така че съществуват и хиляди интерпретации. Така че провал може да се получи в това че на съумяваме и няма да съумеем да вземем правилната гледна точка и бихме могли да бъдем заслепени от консерватизъм и дори трагично да отхвърлим продължаващите откровения на Бог към човека. Затова трябва да бъдем отворени към всяко ново разбиране. Божественият Принцип би подкрепил мнението, че света не трябва да бъде разгледан като чакалня за пътя на душата към небето, а по-скоро като битката за свобода и арената за креативност. Ваутер Раухембуш казва следното “Аскетичното християнство нарече света грешен и го напусна. Човечеството сега очаква революционно християнство, което пак ще нарече света грешен, но ще го промени.” Не без причина след разпятието учениците на Исус са очаквали неговото бързо завръщане, защото Исус е казал така със своите думи в Матея 16:28. Надеждите на ранните християни са се предавали и по нататък във времето. Църквите от всяка епоха са вярвали, че тяхно е времето на последните дни и затова и времето на завръщането на Христос.
Милиритите например, предшествениците на съвременните адвентисти от седмия ден са очаквали, че Христос ще се появи между март 1843 и март 1844 година. През ХХ век свидетелите на Йехова първоначално са провъзгласили завръщането на Христос през 1914 година, с което той да положи началото на своето царство. И макар че той не се е върнал физически, свидетелите твърдят, че се е върнал духовно по това време. Със сигурност никой не е пророкувал истинското време на последните дни, защото за да направим това ни трябват сериозни доказателства. Общи очаквания, мечти, интуиция, астрологически чудеса едва ли могат да бъдат убедителна база върху, която да установим действителното пристигане на края на епохата. Необходими са по-здрави и рационални критерии.
ЗА РАЗЛИКА ОТ МИНАЛОТО
Има много хора, които не се влияят от разбирането за последните дни, които усещат, че става нещо ново в нашето време. Днес се казва, че тече промяна в съзнателността на човек, в социалната структура и култура и това всичко го насочва към създаването на “глобално селище”.
ПОТЕНЦИАЛЕН “ХОЛОКОСТ” (МАСОВО ИЗТРЕБЛЕНИЕ)
Като алтернатива на глобалното селище обаче съществува и потенциала за ядрен “холокост”. Арнолд Тойнби измежду много други също вижда подобни възможности за катаклизъм, но твърди че точно тази опасност може да стане източник на радикално нов и по-висок световен ред. “Смятам, че човешката раса ще избере живота и доброто, а не смъртта и злото. Затова вярвам в пребъдването на нашия свят и вярвам, че през ХХІ век човешкия живото ще постигне отново обединение във всички аспекти и дейности.” (Ню Йорк Таймс)
НОВИ ДУХОВНИ ТЕЧЕНИЯ
Днес сме свидетели на много нови духовни течения, които говорят за това, че има нещо по-специално в нашата епоха. Все повече хора се стремят към себе-реализация търсейки вътрешният аспект на истината. В края на 60-те и през 70-те години започват да се наблюдават възход на нова религиозна съзнателност сред идеалистичната младеж. Влизането на сцената на нови религии и тяхното феноменално разрастване само десетина години по-късно свидетелства за една нова духовност. Още повече в момента евангелското християнство процъфтява. Въпреки тези провокационни твърдения и факти, които носят надежда можем ли обаче да кажем, че нашето време е действително период на последните дни? Исус самия казва, че ще можем да го познаем по знаците около нас. “Научете урока от смокиновото дърво. Веднага щом неговите клонки станат крехки и започната да се разпъпват листа, вие знаете, че лятото наближава и когато видите тези неща вие знаете, че то наближава и е при самите порти.” Какви точно знаци ще ни покажат, че ние сме “при самите порти”и че всъщност сме в зората на царството?
Целта на човешката история е установяването на първоначалния идеал на Бог, а това е свят установен върху трите благословии – за индивидуална зрялост, размножаване чрез истинска брачна любов и творческо господство над цялата Вселена. Ако нашата епоха са наистина последните дни, следователно ние можем да видим знаци, според които тези три обещания биват осъществени. Нека да погледнем събитията от нашата епоха имайки това в предвид.
Първата Благословия включва постигането на духовна зрялост или “съвършенство”. Духовно зрелият човек е онзи, който се радва пълно на своята свобода на мисъл и действие, който въплъщава и изразява любовта на Бог към другите и също, който носи сърцето на любов към божието творение. Такъв човек разбира се беше Исус. Той живя живота, който ще бъде живян в небесното царство и беше модел за всички нас. И ние знаем, че поради грехопадението човечеството не е могло да осъществи това качество на живот, но един ден ние ще трябва да го направим. Действително периода на последните дни е последната финална стъпка в прогресивните усилия на Бог да възстанови всеки един човек до това състояние.
ДУХОВЕН НАПРЕДЪК
Днешно време много хора са зажаднели дълбоко за голям духовен напредък. Това става ясно и в изключителният световен интерес напоследък към новите вери, както и към движения към универсална любов, свобода, равенство, човешки права и достойнство. В допълнение можем да посочим и за съвременното развитие на духовните способности на човек. Според Божественият Принцип всеки човек е създаден да стане един в сърцето си с Бог и да може да общува изцяло с него. Но поради грехопадението нашите първи предци и всички техни наследници са изпаднали в състояние, в което са загубили чувствителността си за присъствието на Бог. И това е причината поради, която малко хора чувстват близост с небесния баща. Но Библията също сочи, че в последните дни общуването с Бог и с духовния свят ще бъде възстановено. Това можем да прочетем в Деяния 2:17-18. Доказателства за феномените описани в Деяния са наскорошното увеличаване на духовните преживявания, психични феномени по целия свят. също така все по-осъзната става дейността на феномена “екстрасенс”, който показва, че е направен пробив в общуването с духовния свят. Това появяващо се възстановяване на нашето сърце и дух показва, че човечеството е действително в първите нива на възстановяването на първата благословия.
ИДЕАЛНОТО СЕМЕЙСТВО
Втората благословия на Бог към човек е благословията за умножаване. Когато Адам и Ева бяха постигнали състояние на божествено родителство, тогава на тази основа те щяха да създадат идеалното семейство и след това въпрос на време е появяването на истинско общество и свят с център това семейство. Или с други думи тази втора радост е способността да създадем истинско семейство и оттук да израсне осъществяването на глобално семейство по целия свят. Но както знаем Адам и Ева извършиха Грехопадението и това доведе до трагична поквара на тяхната родителска роля.
Цялото човечество е наследило техния изкривен характер и по този начин е бил осъществен свят под грешно господство. В резултат процеса на възстановяване става абсолютно необходим. Бог е трябвало да работи чрез религията и чрез различните аспекти на цивилизацията за да насочва човек към установяването на първоначалния му идеал, обединена глобална култура на основата на семейната любов. ако погледнем историята можем да видим как Бог се е мъчил да осъществи тази първоначална цел. В исторически план се появяват много различни култури, но можем да видим, че по-големите култури се появяват с център новопоявяващи се религии и чрез подобен процес на абсорбиране най-разнообразните и многобройни по-ниски култури биват погълнати от по-големи и универсални, тоест наблюдаваме едно консолидиране на културите. И в крайна сметка остават четири основни култури – юдейско-християнската, мюсюлманската, далекоизточната (на основата на Будизъм, Конфуцианство и Таоизъм) и индуизма. Този сливащ се исторически поток показва една тенденция към установяването на една световна култура и по този начин и втората благословия на Бог бива възстановена.
СВЕТОВНО ЕДИНСТВО
В допълнение на тези дългосрочни развития можем да видим и по-скорошни развития които сочат към установяването на световно единство. Още от Втората Световна Война човешката общност по безпрецедентен начин осъзнава нуждата от международно сътрудничество и световно управление. Точно това осъзнаване води до появяването на ООН и други международни комисии и организации, всички работещи в сферата на международното сътрудничество. Всичко от хранителните резерви до използването на океанските ресурси, от атомната енергия и екологията до търговията сега са вече въпроси от международна загриженост и действие. Установяването на организации като Международния Червен Кръст, Световната Здравна Организация, Международния Валутен Фонд, Световната Банка всички отразяват увеличаващото се сливане на живота на нашата планета земя. Също така поради изключителния напредък в транспорта и комуникациите света буквално се е свил дотолкова, че можем да го обиколим за няколко часа.
Пътуването до други страни се е увеличило изключително много и това води до безпрецедентно нарастващо разбиране между различните народи. Изведнъж ние се озоваваме, че живеем в световна общност, където расите, националностите, обичаите, културите и световните продукти са взаимо-преплетени и са постигнали хармония, която никога не е съществувала преди. Според Божествения Принцип всички тези надежди и посоки ще достигнат своя истински плодоносен период, когато най-накрая дойде Господаря на Второто Пришествие и донесе нова универсална идеология, защото чрез новия Господ света, който беше загубен в началото на човешката история най-накрая ще бъде възстановен.
Третата Благословия дадена ни от Бог включва правото и способността на духовно зрелия човек да владее над творението на Бог. Първоначално владеенето трябваше да бъде както духовно, така и физическо, вътрешно и външно, така че макар човек да е трябвало да доминира физическия свят чрез физическите си способности той е трябвало също така да владее и чрез вътрешната си способност да обича. Докато това сърце на любов беше загубено по време на Грехопадението сега е времето то постепенно да бъде възстановено.
Нашето морално съзнание също се е развивало през историята и ни е донесло огромно чувство за отговорност. Ние съзнаваме, че не можем вече да злоупотребяваме с околната среда, а трябва да се грижим за нея, и ако се грижим тя осигурява за нас. В новата епоха следователно вместо експлоатация на новите ресурси човечеството ще обича и ще се грижи за творението. Ние ще разглеждаме нашето ново господство над творението от гледна точка не само на сила и власт, а на любов.
Като доказателство за възстановяването на човешката любов и загриженост към творението можем да видим екологичните движения, движенията за опазване на околната среда, движения против жестокост към животните, в мероприятия за възстановяване на замърсени райони, в клубове за опазване и изчистване на природата.
Отвъд вътрешното измерение човек възстановява и външното господство най-вече чрез науката и технологията. Огромен научен прогрес е бил постигнат само през този век. По този начин човечеството е започнало да контролира земята, моретата, въздуха и дори външното пространство. Въпреки огромните проблеми пред които сме изправени прийоми като масова продукция, високи добиви, обработването на пустините и превръщането им в обработваеми земи. Контрола върху околната среда ни дава надежда, че ще можем да изградим един идеален стандарт на живот за всички хора.
ИДЕАЛНИЯТ ДОМ
Използването на дъното на океана и дори на двата полюса също са примери за способността на човек да превърне творението в един идеален дом. Океаните и моретата ще осигурят изобилно богатство от ресурси, неподозирани досега. Навлизането на компютъра също е мощен фактор в разширяването на човешкото господство. Според списание “Нюзуик” ние сме в зората на епоха, която може да бъде сравнена с индустриалната революция, която “завинаги ще промени начина на живот на човечеството”.
Следователно увеличаващата се загриженост и любов към природата, както и развитието на науката и технологията могат да бъдат видени като доказателство за това, че днес е края на времето и следователно това е ерата преди възстановяването на третата благословия на Бог. Както можем да видим и трите благословии са в процес на възстановяване за цялото човечество. Затова можем да предвкусим, че навлизаме в епохата на осъществяване на божието царство. Установяването на идеалния свят на Бог ни предстои и действително ние сме в Последните дни. Човечеството днес наистина е навлязло в такова критично време в провидението на Бог. Осъзнавайки обещанието на този момент изисква от нас вътрешна свобода и духовна мъдрост от всеки човек. За да можем да следим от близо развиващия се поток на божието провидение ние трябва да искаме, да търсим, да намираме и да се развиваме. Нека да погледнем към някой от принципите, които ще ни помогнат да бъдем в крак с новия план на Бог.
ЦЕНТРАЛНА ФИГУРА
Историята ни учи, че винаги когато Бог започва нова работа той определя централна фигура като своя инструмент в този преход. Такива хора са били Ной, Мойсей и Исус. С пристигането на всеки нов човек обаче духовното присъствие и авторитет на стария минава към новия. По времето на Исус е било вече недостатъчно за човека който търси Бог просто да се подчинява на Мойсеевия закон. По-скоро божията милост и сила са можели да отидат при онези, които истински са се обединявали с Исус.
В нашата епоха по подобен начин задачата на всеки човек, който иска да служи на Бог по най-пълен начин е да намери новия централен инструмент в усилията на Бог. За да бъде постигнато това се изисква голяма доза отворено съзнание. Човек трябва да бъде отворен от прекалена привързаност към установени концепции или предразсъдъци, тъй като Бог често работи по мистериозни и учудващи ни начини. Може би и за това Исус ни казва, че от нас се изисква да бъдем отворени като децата (Матей 18:3).
Докато притежаваме отвореността на дете ние имаме нужда от наглеждането на възрастен човек. Така както са открили свети Франциск или Мартин Лутер следването на Господа не е нещо, което човека прави придружен от много хора. Нашите семейства и връстници дори предишни религиозни водачи могат изобщо да не осъзнаят новия призив от Бог.
Свети Франциск например, може би най-великия светия в християнската църква е бил лишен от наследство от своето семейство. Мартин Лутер е бил изключен от християнската йерархия и двамата са вървели самотна пътека и са разчитали не на предишен авторитет, а на Бог и на собствените си ресурси.
По подобен начин в последните дни онзи, който отговори на новия призив на Бог най-вероятно ще намери малка подкрепа измежду своето семейство, приятели и предишни учители. Не всички ще видят светлината по едно и също време.
По нататъшен урок от миналото може да бъде, че новата епоха не започва след като старата е свършила, а започва докато тя върви към своя край, затова тя израства в своя околна среда на опозиция и конфликт, но неизбежно установените вярвания, институции и сили заплашват ново-раждащите се. Това е и причината, поради която буквално всички боговдъхновени хора от апостол Павел и християнската църква до Мартин Лутер Кинг и съвременните американски движения за граждански права са минали по пътека на преследване. Това е цената, която първите привилегировани трябва да платят, за да доведат до напредък божията цел на земята.
Така че Божествения Принцип смята, че завършека на човешката история е нещо изключително положително, защото божието царство ще дойде на земята. Разбира се нашата задача е да осъществим това обещание и да извършим онази част от нас, онези усилия, които ще помогнат да трансформираме силата на Бог и да установим идеалите, които търсим. Бог има нужда от нашата помощ, той има нужда ние да извършим нашата част в установяването на тези идеали, за които имаме безкраен капацитет.
РЕШИТЕЛНИ МОМЕНТИ
През цялата човешка история определени мъже и жени са имали привилегията да живеят в решителни моменти. Със сигурност идването на Исус е бил такъв момент, също така и реформацията на Мартин Лутер. В такива критични моменти, съществуването на един човек надминава значимостта само на един човешки живот и ефекта от неговите деяния достига далеч във времето. Ако ранните последователи не бяха следвали Исус, тогава неговия живот и любов никога нямаше да могат да вдъхновят и да осветлят западната цивилизация.
Сега сме във времето, когато може да бъде направен подобен паралел за значимост. Периода на последните дни значимостта на живота на един човек е увеличена. Обединявайки се с новия план на Бог, търсейки да осъществим неговата воля, помагайки на неговата работа човек може да живее живот, който по специален начин да повлияе на вечността.
Но първо трябва да знаем точно как работи Бог. Някога Ралф Емерсън е писал, че основната му цел в живота е била да намери “някой който да ме накара да направя това, което мога”. Що се отнася до осъществяване на божествения ни потенциал, нуждата изразена от Емерсън е нужда за всеки човек. Ние имаме нужда от някой, който да ни улесни, да ни стимулира да бъдем хората, които трябва да бъдем.
Според Божествения Принцип тази универсална фигура е Месията, тъй като Христос ще се върне през последните дни следователно ние трябва да открием как ще се случи това. Също така трябва да научим кога и къде ще се случи. Такива жизнено важни въпроси са измежду тези, засегнати в петия раздел на книгата за домашно изучаване на Божествения Принцип.
ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ И ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА ЧОВЕК ОТ СМЪРТ КЪМ ЖИВОТ
Библията ни казва, че в началото на човешкия живот на нашите първи предци е било позволено да ядат всичко от градината, освен забранения плод, тъй като “в деня, в който ще ядете, ще умрете” и докато зад външното си деяние можем да предположим, че е настъпила някаква смърт, то чрез спасителната работа на Бог смъртта бива победена и живота бива извоюван. В християнската вяра това най-ясно е отразено в Евангелието на Йоан, където Исус носи живот и освобождава човечеството от смъртоносното проклятие на Битие. В Йоана 10:10, Исус казва “аз дойдох, за да могат те да живеят и да живеят богато. Големите речници ни казват, че преминаването от смърт към живот се нарича възкресение, от това да си “умрял” да станеш “отново жив” днес означава, че по някакъв начин си възкръснал. Процеса на възкресението има много страни и тук ние ще разберем обяснението на Божествения Принцип за всяка една от тях.
Първо ще влезем в противоречие относно физическата срещу духовната интерпретация за възкресението, ще осъвременим някои остарели мисли по въпроса, също ще изследваме как човечеството се е издигало към истински живот чрез историческия процес, който влияе на всички хора, и най-вече каква е истинската надежда за хората днес. Най-накрая ще разгледаме някои въпроси свързани с възкресението подобни на прераждане, религиозно обединение и ще предложим някои необичайни съвети, за това как възкресението може да ни се случи и на нас, дори след смъртта.
ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ, ВЪТРЕШНА СМЪРТ
Традиционно ние сме възприели, че три дни след разпятието Исус се е вдигнал и е победил смъртта. Чрез тази си победа всички онези, които го следват могат самите да наследят вечен живот. И по същия начин традиционното разбиране на християнската църква и здравото убеждение в кръговете на фундаменталистите днес е, че всички онези вярващи, които преди това са починали с връщането на Господа ще се върнат от мъртвите. В началото на своето проповядване например Павел казва в Първо Коринтиани 4:16 “че мъртвите в Христа ще възкръснат първи”. Може би това е и мястото, от което е черпел информация Никейския събор, който е цитиран дори днес в повечето католически и протестантски служби, тоест вярването във възкресението на плътта.
ДУХОВНО РАЗБИРАНЕ
Ако си помислим какъв е процеса на възкресение, ако го разгледаме като физически, всъщност ние ще се изправим пред неизбежни проблеми. Например трябва да повярваме, че с идването Христос отдавна заровените и разложили се тела трябва да възкръснат, как би могло да стане това. Подобни мисли не допринасят много за здравия разум на религиозната вяра. Съвременните учени са някак си притеснени от подобна материална връзка с вечния живот се опитват да я заместят с гръцката гледна точка за безсмъртието на душата и да обяснят, че доктрината за телесното възкресение е просто символичен начин да се обясни, че Бог се грижи за цялата човешка личност. Божествения Принцип предлага своята гледна точка за възкресението като духовно разбиране за значението на живота и смъртта. Лука ни разказва историята на млад последовател, който отива при Исус и му предлага своята вярност, но го моли в същото време да се върне у дома и да участва в погребението на баща си. Отговорът на Исус е доста парадоксален “остави мъртвите да погребат своите мъртви, а ти върви и провъзгласявай царството на Бог” (Лука 9:60).
С тези си думи Исус говори за два различни вида смърт. Човека, който трябва да бъде погребан е физически мъртъв, докато тези, които присъстват на погребението според Исус са мъртви в духовен смисъл. Разбирането за духовната смърт е древно и съществува от древни времена в еврейската традиция. Например в Езекил 37 глава, от 1 до 14 стих, Езекил сравнява завръщането от изгнаничество от Вавилон с възкресение от мъртвите. Подобни паралели можем да открием и в Псалми 30:33, Псалми 71:20, Откровения 3:1, Йоан 11:25. Тук ни се казва, че който е свързан с божието царство чрез Христос е жив, независимо дали физическото му тяло функционира или не. Тоест от гледна точка на Йоан живота в основната си линия е духовно качество, а не физическо, но човек го придобива чрез връзката си със Исус.
За всички тези библейски писатели смъртта също е духовно състояние на сърцето. Тя била характеризиране от чувство на отчаяние, липса на любов и отделяне от Бог извора на живота. За разлика от това онзи, който притежава духовен живот бива окрилен от връзката си със Бог, да чувства надежда и да изразява любов. Той е човек, който се е помирил със Бог и със себе си, и който може да споделя живота, който е намерил с другите нуждаещи се.
ВЯРА ВЪВ ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ
В Матей 27:52 се казва “и гробовете се отвориха, и много от телата на светиите, които бяха заспали се надигнаха от гробовете си, отидоха във светия град и се появиха на много”. Това е цитат, който ясно застава срещу духовната интерпретация на възкресението и действително ако това наистина се е случило то ще подкрепя вярата във физическото възкресение, но ако всичко това се беше случило какво е станало със вдигналите се светии, не трябва ли в по-нататъшните глави да четем за тях, може би в деянията на апостолите или в писмата на Павел. Нима те нямаше да могат да разубедят своите съотечественици да не преследват новата работа на Бог. Може би поради тези очевидни проблеми твърде малко хора днес приемат историята на Матея буквално.
Според Божествения Принцип възкресението в никакъв случай не означава връщането на трупове обратно към живот. Всъщност нямало е физически тела, които са се вдигнали от гробовете по времето на разпятието. По скоро духовните тела на починалите светии са били видени по това време. По същия начин, както Мойсей и Илия са били видени заедно с Исус на планината на преображението. Трябва да си спомним, че в допълнение на физическото тяло всеки човек притежава и съответна духовна форма, с която той продължава да живее във вечността. това е и причината, поради която Мойсей и Илия ясно са били разпознати, когато са се появили с Исус векове след тяхната смърт.
ДЕНЯТ, В КОЙТО ЯДЕТЕ ОТ НЕГО
Друго интересно твърдение от много вярващи е, че ако нашите първи праотци не се бяха отделили от Бог никой от нас нямаше да познава физическата смърт и в подкрепа на това те цитират Битие 2:17, където Бог забранява на Адам и Ева да ядат от плода на дървото на познаване на доброто и злото, защото, както Бог казва “в денят, който ядете ще умрете”. Ако те бяха запазили своето послушание, тогава техните наследници щяха да живеят вечно.
Божествения Принцип учи, че такава интерпретация не е правилна. Никога намерението на Бог не е било човек да живее вечно на земята. Нашите физически тела са предопределени да остареят, да умрат и да се върнат в пръстта. Действително Божествения Принцип ни казва, че ако Бог ни беше създал да живеем вечно с физическите си тела, то тогава той не е имал причина да създаде духовния свят като мястото, където да отидат нашите духовни тела.
Духовния свят е бил създаден от самото начало да приеме нашите духовни тела. Смъртта, която Адам и Ева са наследили в резултат на Грехопадението в никакъв случай не е била физическа по своята природа, а отново духовна. В допълнение ние виждаме от Битие, че въпреки обещанието за смърт, дори след като Адам и Ева са яли от плода те са продължили да живеят и са дали живот на своите деца. Действително Битие ни казва, че те са живели поне още 900 години (Битие 5:5). Съвсем ясно смъртта, която ги е застигнала “онзи ден” е била нещо различно от физическа смърт. Според Новия Завет в Йоана четем “онзи, който няма любов живее в смърт” ( І Йоана 3:14). Това е било и съдбата на Адам и Ева, отделени от божията любов те не са познавали любовта и затова са се сблъскали със смъртта. Ако смъртта причинена от Грехопадението беше духовна, то тогава и трансформацията от смъртта към живот трябва също да бъде духовна. Възкресението всъщност не се отнася до нашите разложени тела, а до събуждане на заспалите ни духове. В този процес ние възстановяваме образа на Бог вътре в нас. Човек може да се запита как да бъде осъществен този процес. За да изведе човек към нов живот Бог ни е дал неговото слово, имаме закона, книгите на мъдростта, историите в Стария Завет, те са ни дадени да ни водят и да ни учат. По подобен начин моралните притчи, както и несравнимия живот на Исус отразен в Новия Завет служи на същата цел – да ни върне към нов живот. В допълнение към Йоана 16:13 например и на други места в писанието на нас ни се обещават и допълнително откровение на божията истина със завръщането на Христос, така че Бог ни дава своето слово за да може човек да възкръсне. Както научихме от предходния раздел и пречистването и растежа се осъществяват чрез божието слово. Словото е като нож с две остриета – то не само ни съди, но ни носи и нов живот. Това потвърждават и думите на Исус в Йоана 5:25, следователно възкресението започва от момента, в който чуем словото. Това не е въпрос на бъдещето, а на сегашното.
ДИНАМИКАТА НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО
За възкресението можем да говорим и с други термини различни от живот и смърт. Тъй като то означава възстановяването на грешната човешка природа до стандарта, който първоначално създаде Бог. Процеса на възкресението също може да бъде разгледан и като възстановяване. От друга гледна точка възкресението е и пресъздаване. Пресъздаването на това, което е било загубено и разбито.
Независимо как всеки човек възприема този процес Божествения Принцип твърди, че има ясни принципи, според които протича. Първо валидно е твърдението “Бог помага на тези, които сами си помагат”. Божията воля не бива осъществена едностранно. Целта на творението бива изпълнена само тогава, когато неговите усилия са допълнени и от нашите. Ние трябва да изпълним нашата част чрез разбиране и следване на словото.
На второ място макар възкресението да е духовен процес то не може да се случи без нашето физическо тяло. Както научихме от принципа на творението духа на всеки човек е създаден да израсне и да постигне зрялост само във връзката си с физическото тяло, така че възкресението се случва само във връзка със физическото тяло на човек, тоест докато живеем на земята. Или тялото с други думи е като почвата, в която духа може да израства.
ИСТОРИЧЕСКИ НАПРЕДЪК
Най-накрая Божествения Принцип отбелязва, че възкресението е исторически натрупващ се процес, който напредва според постигнатото във всяка епоха. Аналогия може да бъде направена и с науката. Днешната наука е много високо развита, но на основата на непрекъснатите открития и проучвания на мъжете и на жените през човешката история, или с други думи днешното поколение ползва страхотни облаги от научния напредък, макар че ние самите малко сме направили за този напредък. Но ние сме облагодетелстваме просто защото ние живеем в тази научна епоха.
Това също е важно и в духовен аспект. Още от най-ранните времена в човешката история слугите на Бог са поставили фундамент за по-висок духовен напредък на човечеството. По-късно ще обсъдим малко повече и ще покажем, че ние хората от днешното време сме застанали на фундамента, поставен от пророците и светците на предходните поколения.
Така че нашата задача е да открием това, което и Исая откри , че Бог не търси жертви и жертвоприношения от своите деца, а по-скоро справедливост, любов и състрадание (Исая 1:11-17).
Поради подобни предходни развития ние започваме от по-напреднало ниво. Ние не само, че можем да разполагаме с духовните постижения, но също и ние допринасяме към духовните условия, които ще бъдат наследени от тези, които идват след нас.
Подобно на съденето, възкресението е течело през историята още от нейното зазоряване и подобно на откровение то има прогресивна природа. Религиозното издигане на човечеството от примитивно суеверие и варварство към по-висока изтънченост и разбиране. Бог е могъл да споделя и да дава толкова светлина, колкото човек е могъл да разбира и да започне да използва.
Божествения Принцип изтъква, че религиозната еволюция на човечеството е преминала през поредица от епохи съответстващи на човешкия живот. Ако Адам и Ева бяха останали верни на инструкциите дадени им от Бог те тогава щяха да минат през трите стъпки на оформяне, израстване и завършеност на истинската им душевна зрялост и на узряла връзка с Бог. И по този начин еволюцията на духовното осъзнаване на човечеството може да бъде също разгледана през тези три етапа.
Докато Бог без съмнение е започнал да се бори за възкресението на човечеството веднага след Грехопадението на Адам, малко свидетелства в Библията или в първите глави на Битие ни показват, че той (не) е постигнал кой знае колко. Такива неща като убийството на Авел от Кайн, проклятието на Ной към неговия син Хам и изграждането на Вавилонската кула ни предлагат твърде малко надежда.
АВРААМ
Със пристигането на Аврам обаче вече сякаш е бил поставен някакъв фундамент. Той е човекът, с който Бог започва своя договор с човечеството. Той е човекът, който Библията описва като пословично верен, готов дори да предложи сина си Исак на олтара. Също неговите внуци Исаф и Яков са успели в обръщането на трагедията от Кайн и Авел, преодолявайки тяхната неприязън и приемайки се един друг. Според Божествения Принцип Аврам и неговото семейство представляват началната точка за универсално възкресение. И двете хиляди години последвали Адам до Исус образуват етапа на формиране на човечеството и връщането му към Бог.
Макар Аврам да е избран от Бог по това време дори такива избрани хора са били толкова далеч от Бог, че те са достигали до него единствено чрез жертвоприношения на растения и животни.
След определен духовен напредък Бог е дал десетте Божи заповеди чрез Мойсей. По-късно са се появили еврейските пророци и са издигнали духовния живот на израелтяните като са ги учили в допълнение морални и духовни аспекти от природата на Бог и религиозния живот, така че хората, които са живели по онова време са могли да изпълнят своята отговорност за връщането си към Бог ако са следвали вярно Мойсеевия Закон, който можем да разгледаме като първоначалната стъпка на откровение на божието слово. Като цяло можем да разгледаме този период като време, в което взаимоотношенията на човек и Бог е било определяно от закона.
ИСУС
На основата на етапа на формиране на възкресение Бог е изпратил Исус от Назарет с мисията да издигне духовното ниво на обществото до буквална завършеност, но поради провала на хората от неговото време да приемат Исус тази благородна цел остана неизпълнена. По скоро периода от неговата смърт до наши дни е просто вторичен огромен етап в човешката религиозна еволюция. Докато словото от Стария Завет е било първоначалното водене, за това как евреите да се приближат към Йехова. Новия Завет изпълнява тази роля през годините, които следват смъртта на Исус или с други думи можем да разгледаме Новия Завет като етап на израстване на откровението на божието слово и най-общо Новия Завет е времето на оправдаване чрез вяра в словото на Новия Завет.
Според този модел ние можем лесно да предположим следващата стъпка. Второто Пришествие ще бъде извършено на основата на предишните етапи. В наши дни мисията на Месията е да доведе изпълнения завет, който трябва да изпълни обещанията както на Стария, така и на Новия Завет и да завърши установяването на божието царство на земята.
Мъжете и жените от наше време могат да възкръснат и да завършат своето възкресение приемайки и въплъщавайки новия израз на истината и приемайки и подкрепяйки новия Месия на Бог. Следователно докато предишната епоха е била епоха на оправдаване чрез вяра, епохата на изпълнения завет е епоха на оправдаване чрез служба на новия Господ.
Божествения Принцип ни учи , че ако човек може да достигне своята завършеност ако чрез Месията се освободи от първоначалния грях и влезе в пълна връзка на любов с Бог. Завършеност не означава края на нашето духовно развитие, а точно обратното, то продължава завинаги. Докато апостол Павел описва състоянието на ранните християни като “страдащи в чакане на тяхното осиновяване” (Римляни 8:23). В последния етап на възкресението мъжете и жените ще започват да се развиват от позицията си на истински синове и дъщери на Бог, затова ние можем да се надяваме, че това велико обещание в книгата на Откровение (21:3) ще бъде изпълнено “и той ще живее с тях и те ще бъдат неговите хора и Бог самия ще бъде с тях”.
И действително с приключване на земния ни живот пред нас се отваря ново измерение на живот, измерение извън време и пространство. Идеята, че хората надживяват физическата смърт е изразена на толкова много места, така че би било глупаво да не и обърнем внимание. Достатъчно е да цитираме имена като Платон, на Данте, на Шекспир, на Емануел Сведенборг, шведски учен и мистик от ХVІІІ век. За да се убедим, че много известни хора са правили сериозни анализи в сферата на духовния свят и неговите обитатели. В подкрепа можем да цитираме многобройни пасажи от Библията, в Исая 26:19, Даниил 12:2, Лука 9, 30:31, Деяния 26,13:26, Първо Коринтяни 15, 35:50, където се описват срещи с хора, които не съществуват физически, а са вече само духовна същност.
НА КАКВО ПРИЛИЧА ВСЪЩНОСТ
В принципа на творение беше обяснено, че нашия живот след физическата си смърт определено продължава. Тъй като Бог е вечен той е създал и своите деца да съществуват вечно. Въпроса е какво ще бъде нашето преживяване от “другата” страна. Макар в римокатолическата църква да съществува междинно място между Рая и Ада наречено Чистилище, според християнската вяра алтернативите пред които е изправен човек след смъртта си са само две – Рай или Ад.
Ако човек е следвал Бог и е приел неговия син тогава на него му се обещава вечно спасение от небесното царство, от друга страна ако човек се отклони от пътя, тогава негови ще бъдат терзанията в Ада. Съвета, който получаваме от историята е, че не трябва да подценяваме вечните терзания в нисшите сфери в Ада.
Според Божествения Принцип такива очаквания са продукт на напълно религиозно осъзнаване. Духовния свят не е просто ограничен до Рай и Ад, а по скоро е разделен на различни нива. Позицията на човек след смъртта се определя от духовните му постижения през живота. Всъщност позицията на човек, където и да било след земния си живот е естествен резултат от качеството на неговия живот на земята. И тогава Рая не е традиционното разбиране за възнаграждение, нито пък Ада е традиционното разбиране за наложено наказание.
РЕЛИГИОЗНАТА ЕВОЛЮЦИЯ
Така, както религиозната еволюция на човечеството е преминала през три епохи, така и духовното израстване на човек преминава през три ясни степени. Според Божествения Принцип духовните хора принадлежат към три ясно определени нива.
Човек, който е израснал през епохата на формиране, тоест през началния етап на възкресение може да каже, че е станал дух-форма. С неговата физическа смърт той ще живее в тази сфера, където са духовете-форма в духовния свят. По подобен начин можем да използваме и термините жив дух и божествен дух, за да опишем онези хора, които са отраснали през етапите на растеж и на завършеност докато са били на земята. В етапа на растеж в духовния свят човек влиза в онова място наречено Рай, докато нивото на завършеност, той влиза в небесното царство.
Според традиционното разбиране християнската вяра тълкува небето и рая като едно и също нещо. Но според Божествения Принцип съществува разлика. Небесното царство се появява като обителта на онези, които са изпълнили целта на божието творение. Макар Исус да е дошъл като Месията да изпълни този идеал и да ни донесе спасението на човечеството неговата работа е била осуетена поради неговото разпятие. И тъй като те са благословили небесното царство не са били установени на земята ние можем да разберем, че небесното царство духовния свят е останало празно. Исус и неговите последователи са останали в Рая. Това е нивото в духовния свят, което съответства на възкресение на ниво израстване. Тяхното собствено възкресение в небесното царство ще стане тогава, когато дойде Господаря на Второто Пришествие и започне своята обществена мисия.
Безброй много хора вече са преминали в духовния свят и болшинството от тях без съмнение не са достигнали пълното си възкресение. Тъй като човек има нужда от физическото си тяло да израсне, въпроса който естествено възниква е каква е съдбата на тези хора, които сега са останали само със своите духовни тела. Биха ли могли те да продължат да получат възкресение.
Швейцарския психолог Карл Юнг ни казва в своята автобиография “Спомени, сънища, отражения” ни казва, че повечето хора имат живи гурута, но има и такива, които имат дух като учител. Юнг ни обяснява, че често хората на земята са водени от хора в духовния свят.
Според Божествения Принцип помощта и сътрудничеството на хора от духовния свят са пример за тяхната дейност на възкресение в духовния свят, тоест помагайки на хората на земята те преследват своето собствено продължаващо възкресение, тъй като тези духовни хора не са могли да завършат процеса, докато са били живи на земята. Тяхното връщане на земята чрез техните духовни тела единствено може да изпълни задачата, която те са оставили неизпълнена. Те правят това помагайки и водейки хората, които са все още на земята. Когато един дух помага на израстването и постиженията на такива хора на земята той самия се обогатява духовно и получава своето прогресивно възкресение.
СИЛИТЕ НА ДОБРОТО
![[115-slide1.jpg]](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhWTEdVwqQ5a4einfwMudFkW9b5H_O4AFCaUjEJjeaFOu1avJ_h1rx5dgCpzAqaf5rNzoEvYS7I68ankKjJx6NvX-lLLTRgnTWMi-Ke5XhbiLCA8vc1xXAXhW4PeMtkip9XYK9AdEdNBKY/s1600/115-slide1.jpg)
![[coming.jpg]](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEis1ZIGPHIoHxFZJo_xScIzb4c2OZdPWCHcMNahlU6OWaec3nAb1m3FFB2QxkI0yLq7m7W2qnkMeD8nOoHYL10-UCfG9JUys4XKIjAus3odZRtDWsBHRVkBV7UKHaOHIJcL2qfyE_0Jf4s/s1600/coming.jpg)
![[thumb_59-5.jpg]](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgGHWW4ObLmFkTP7aZvQOmyJLPicPBoMhdo7clZ8VL0Z630ShEfxqmJrw20TK0FWq6J4W0OWrOg5NXPzQJzREOLC9p2Ll1HvGxpxkJs7oHkeI1exyLxlD5Q0S7sNn6HxrcgwOIC5pBpl74/s1600/thumb_59-5.jpg)
![[Jesus+cross.jpg]](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiRJ5hPWNXrIoZxFpO7PwsBlYYeiCCHwHSMNVJm9dDJi6dkTOVcjt4hieKPMQaFN_CCiidzgpaRXZC1pph8vI26l8ytcOrFy-DilbE7MHpI7J15chdsYnefwlqGigGrxmp1GXZCr9QtwBo/s1600/Jesus+cross.jpg)
![[img_15Jesus.jpg]](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEghCwKKEN8ACv8S5LvssWvvsSfqMRSNYrXk0RO3Hxta6pX9llbLg8WjgiU-tjhF8tCUbU_bhxj6c82Uq3IlOVotBopoHgvy4NBu9G6mMk2ArNX71xoc0mHr47LJQnoMZQiiQ_Q9fgRvhYo/s1600/img_15Jesus.jpg)
