Преп. Сан Мьонг Мун

БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП
ИЗВАДКИ ОТ ГЛАВАТА "ЕПОХАТА НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ЕПОХАТА НА ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО"

Развитие на историята
Първото общество, образувано то падналите /грешните/ хора, било първобитно-общинното. То е създадено на основата на колективизма и хората в него съвместно владеят материалните блага. Но в центъра на това общество стои сатана. Затова то представлява само несъвършено подобие на обществото, което Бог е имал намерение да създаде като поставя в центъра съвършения човек - общество, построено на принципа на съ-владеенето, съ-управлението и съ-етиката. Ако при първобитно-общинния строй не съществуват нито конфликти, нито разделение, то обществото навеки би си останало неизменно и Божието провидение на възстановяване никога не би се осъществил.
Обаче, както се обясни по-горе, всеки паднал човек има две души, намиращи се в състояние на война и породеният от тях вътрешен конфликт, проявяващ се в действието на човека, предизвиква междуличностните конфликти. Затова първобитните общини не са могли да съхранят мира. Развивайки се, те се преобразуват в общества от по-голям мащаб, където съответно нарастват и конфликтите, преживявани в икономическите и социалните отношения.
Трябва да се разбере, че конфликтите и войните са временни явления, благодарение на които става разделението на доброто от злото по пътя на осъществяване на крайната цел на доброто. Затова, макар и злото от време на време да достига връх, Бог използува това в Своето провидение, за да направлява историята за достигане на все по-високи степени при въплъщението на доброто. В съответствие с това, придвижването на човешката история към доброто се достига чрез непрекъснат процес на отделяне на доброто от злото съгласно Божието провидение за възстановяване.
Съгласно действието на изначалната човешка душа, която се стреми да вземе Божията страна в провидението за възстановяване, в първобитните общини със сатана в центъра, започва процес на разделяне от първите дни на съществуването на първобитно-общинния строй. Родовите общества възникват в резултат на разделението между индивидите в първобитните общини. Такива общества притежават тенденцията към разширение на своите територии и сфери на владичество, прераствайки във феодални, а след това в монархически. Това е моделът, който сатана прекопирва от Бог и осъществява преди Него. Бог се стреми да отдели хората на доброто от грешния свят, а след това да сформира феодално общество на доброто. В края на краищата за идването на Месията, това общество на доброто трябва да прерасне в царство на доброто с достатъчно обширни територии и господство на доброто. Знаейки за този замисъл, сатана се възползува от него за свои цели. Поради кръвната връзка на прародителите на човечеството със сатана, последният, използувайки хората, осъществява преди Бог идеалния свят, но в изкривен вид. Като резултат в човешката история възниква свят не съгласно Принципа - лъжливо подобие на Божия идеал. На края на греховната /грешната/ история, преди Бог да може да възстанови Царството Божие на земята, сатана въздига свой свят на псевдо-Принципа, а именно - комунистическия свят. Това е пример как сатана, който полага началото на греховната история, изпреварва Бог, въплъщавайки във формата на псевдо-Принцип това, което възнамерява да осъществи Бог. Затова в хода на провидението за възстановяване на лъжливото подобие на истината предшествува проявяването на самата истина. Тази постановка на Принципа осветлява пророчеството на Исус за това, че преди идването на истинския Христос, ще се явят антихристи и лъжепророци.

Провидението на възстановяване и историята
на Западна Европа
Римската империя, в която християнството е преследвано, скланя глава пред разпънатия Исус в края на IV век и приема християнството като своя държавна религия. Изначалната провиденциална роля на Римската империя, обединила древния свят на Средиземноморието, се е състояла в полагане на основите за Месията и обединяване с Исус. Ако еврейският народ е повярвал в Него като в Месия и се е обединил с Него, Исус е могъл да покори Римската империя още докато е бил на земята. В тази империя Исус щеше да бъде почитан като Цар на Царете, а Той щеше да основе едно единно световно царство със столица в Йерусалим. Обаче, поради неверието на еврейския народ, Израил е унищожен, а Римската империя започва да упада. В течение на цяло столетие тя се подлага на нашествието на варварските племена и в 476 г. Западната Римска империя пада под натиска на войските на германския наемник Одоакра.
Така Божието провидение за възстановяване се премества от Юдея, земята на Божията скръб, в Западна Европа, разполагаща се на територията на бившата Западна Римска империя, която в това време заселват германските племена. Следователно, център на духовното провидение за възстановяване, лидерска роля в което изиграва християнството, става Западна Европа. Поради тази причина само в Западна Европа историята на дадена епоха се развива в строго съответствие с образеца, установен в провидението за възстановяване.
По подобен начин пътят на историческото развитие, представен от марксистката теория на историческия материализъм, намира своето отражение само в историята на Западна Европа. В историята на Западна Европа се съдържат главните исторически факти, формиращи провиденциалната епоха на продължение на възстановяването.

Отношенията между историята на религията,
икономиката и политиката
Бог е предназначил човекът да господствува както над духовния, така и над физическия свят, сътворявайки го както с духовно, така и с физическо "Аз". Ако човекът не беше съгрешил и паднал, неговите духовно и физическо "Аз" едновременно биха достигнали до съвършенство и неговите познания в областта на духовната и физическата реалност биха се развили в пълна хармония. След като се е случило грехопадението и човекът става невеж по отношение на духовния и физическия свят, той започва да преодолява своето духовно невежество с помощта на религията, а физическата си - чрез науката.
Религията помага на хората постепенно да преодоляват духовното невежество, пробуждайки към живот тяхната изначална душа. Религиите учат хората да съсредоточават своя живот в търсене на невидимия, причинния свят. Но тъй като не всеки човек усеща необходимост от религия, само малко хора бързо придобиват духовно познание. За повечето от тях духовният ръст остава малък. Сега можем да намерим потвърждение на този факт, наблюдавайки широкото разпространение на религиите по целия свят заедно с това, че духовното ниво на съвременните хора често не е по-високо от това на човека от древността.
От друга страна, науката помага на хората да преодолеят физическото невежество, разширявайки границите на знанията за физическия свят, или светът на следствието. Доколкото науката работи с практическата страна на живота, всички хора изпитват остра необходимост от нея, така че познанията на човечеството в областта на физическия свят бързо растат и се разпространяват.
И така, обект на изучаване на религията се явява нематериалният трансцедентален свят на причините, а науката изследва видимия материален свят на следствието. Чак до днешния ден религията и науката не намират точки на съприкосновение. Освен това, доколкото сатана, съхранявайки властта си над творението, постоянно се вмъква в живота на хората по света, религията учи отричане от светския живот. Науката в същото време цели подобрение на условията на живот. Напълно естествено е, че те трудно могат да достигнат съгласие една с друга.
Отначало Бог сътворява физическото тяло, външният аспект на човека, а след това вдъхва в него духа, явяващ се вътрешния аспект. Провидението за възстановяване следва този образец в съответствие със законите на пресъздаването, преминавайки пътя от външното към вътрешното. И така, разглеждайки развитието на религиите и науката от провиденческа точка, става очевидно, че те са се намирали в разногласие и даже в конфликт.
Подобен род дисонанс се забелязва и в отношенията между религията и икономиката. Той е предизвикан от това, че икономиката, както и науката, се занимава с практическата страна на действителността. В същност, икономиката се развива в особено тясна връзка с научния прогрес. Така че историята на религията, съгласувайки се с вътрешното развитие на Божието провидение и историята на икономиката, съответствуваща на външното развитие на Неговото провидение, се различават по направленията и скоростта на своето степенно развитие. Затова, за да се разбере историята на развитието на Западна Европа, вървяща по пътя, начертан от Божието провидение на възстановяване, историята на християнството и историята на икономиката следва да се изучават по отделно.
Религията и икономиката се отнасят помежду си така, както религията и науката, дотолкова, доколкото религията отговаря за възстановяване на вътрешната страна от живота на грешния човек, а науката и икономиката - на външната. Подобно на религията и науката, религията и икономиката се развиват в очевидно противоречие една с друга, макар че в живота на обществото те се оказват свързани. Така, между историята на християнството и икономическата история съществува определено взаимно влияние. Религията и икономиката се преплитат с обществения живот чрез политиката.
Особено в Западна Европа се забелязват опити на политически дейци, които се стремят да съединят икономическото развитие, тясно свързано с научния прогрес и пътя на християнството, често нямащо ясно съзнание за своята провиденциална цел. В този смисъл историята на западната политика показва как да се приведат в съответствие религията и икономиката.и така, за да се разбере с точност движението на историята по направлението на целта на провидението а възстановяване, трябва да разглеждаме историята на политиката отделно. За да се илюстрира независимото развитие на религията, политиката и икономиката, нека да направим бегъл анализ на историческата ситуация, която е съществувала в Западна Европа към края на XVII век.
По отношение на религията този промеждутък от време се характеризира с образуването на християнското демократично общество, което свидетелствува за това, че демократическите ценности вече са спуснали корени в християнството от този период, който идва да смени монархическия образ на владичество от страна на папите, прекратен след религиозната реформация от 1517 г. народите на Европа, чийто религиозен живот се подчинява на папската йерархия, постепенно се освобождават от тази зависимост, като все повече базират своя живот на вяра върху своето собствено четене на Библията.
В политическо отношение обаче това е период на разцвет на абсолютната монархия.
В икономически смисъл феодално-помешчическата система се съхранява в много части на Европа. По този начин, обществото на Европа от това време става демократическо от гледна точка на религията, но остава монархическо в политическо отношение и феодално - в икономическо.

Монархическо общество и империализъм
В хода на историческото развитие феодалното общество обикновено става монархическо. Как възниква политическата форма на монархическото общество в Западна Европа?
Всички кралства, създадени от германските народи, са били краткотрайни с изключение на Франкското кралство, образувано от едно от западно-германските племена. Франкските крале от династията на меровингите приемат християнството и асимилират достиженията на римската цивилизация. Карл Велики, високо ценящ идеала на християнското кралство на Блажения Августин, полага този идеал в основата на своята империя. Той обединява западна и централна Европа , обезпечавайки стабилност на земите, чийто народи до тогава са били в състояние на хаос поради големите миграции, образувайки на тази база Франкското кралство.
В религиозен аспект, християнското монархическо общество, дошло на смяна на християнското феодално общество, е духовно кралство. То се подчинява на властта на папата и израства на духовното основание за месия. В 800 г. папа Лев ///коронясва Карл велики с благословията на църквата, предавайки в неговите ръце главната отговорност за Божието провидение. Духовното кралство, управлявано от папата и политическата империя - Франкското кралство начело с Карл Велики се обединяват и образуват християнско кралство.
След благословията, дадена на краля и въздигането му на престола, папата е бил длъжен да му служи, заемайки положение на Каин. Кралят на свой ред е трябвало да следва учението на папата, провеждайки в живота политиката за построяване на държава, готова да приеме Месията. Тогава би възникнал нов израз на истината, способен напълно да разреши проблемите на религията и науката и да сложи край на тяхното разногласие, представяйки ги като части на едно цяло. Тази истина би показала пътя на развитие на религията, политиката и икономиката, обединявайки техните усилия в направлението за постигане на обща цел - Божия идеал. Това е трябвало да стане основание за Второто пришествие на месията. Затова с настъпване на периода на християнското кралство феодализмът е трябвало да прекрати своето съществуване.
Обаче, тъй като папата и кралете не действували в съгласие с Божията воля, изначалната идея на Карл Велики не била осъществена и феодалното общество не се разпада. Напротив, то набира сили и процъфтява още няколко столетия. Така религията, политиката и икономиката остават разединени една от друга, а духовното царство с папата в центъра стъпва във все по-чести конфликти със земните кралства, където властта принадлежи на кралете.
Феодалната система процъфтява в Европа до XVII век, времето на установяване на абсолютна монархия. Съгласно степента на отслабване на феодалния строй, властта на феодалите, преди това централизирана, започва да се съсредоточава в ръцете на кралете, които започват да се ползуват с абсолютна власт, мотивирайки това със "свещеното право на кралете". Абсолютната монархия до Великата френска революция от 1789 г.
Какво е характерно за християнското монархическо общество от гледна точка на историята на религията в период, когато християнството се намира под властта на папата? Папите не следват Божията вола, ставайки все по-светски по своята същност и вървейки поп пътя на духовната деградация. Освен това, поради повтарящите се неуспехи на кръстоносните походи, папството загубва своя авторитет, а в периода на пленничеството си в Авиньон се лишава от власт и сан. След религиозната реформация от 1517 г. западното християнство престава да съществува като една единна духовна монархия.
Що се отнася до пътя на икономическото развитие в този период, феодалният вид на икономиката се съхранява даже тогава, когато феодализмът като форма на политически обществен строй е изблъскан от абсолютната монархия. В градовете се развива капитализмът. Фабрикантите и търговците, получавайки подкрепата на краля, с общи сили се борят против ограниченията на феодалната система. В селските райони се появяват селскостопански образования, в рамките на които независимите фермери търсят поддръжката на краля, за да противостоят на феодалите. Обаче нито една от тези мерки не е могла да помогне напълно да се отстрани феодализма. Той просъществува да Великата френска революция.
С развитието на историята на икономиката, на смяна на феодализма идва капитализмът, след който следва империализмът. Подобно на това, както абсолютната монархия се характеризира с консолидация на държавната власт1 капитализмът се характеризира с монополизация на финансите и капиталите. Капитализмът възниква едновременно с появата на абсолютната монархия в XVII век и процъфтява по време на промишлената революция в Англия и след нея. Неговата цел в провидението е да способствува за разширението на основата във феодалната система: ръст на капитала и централизация на икономическата дейност. Това още повече се отнася за империалистическото общество, характерно със световен размах. Тенденцията на империализма към завоюване на колонии, започнала в този период, е обусловена в провиденческа гледна точка от необходимостта от създаване на икономическо, политическо и религиозно основание от световен мащаб. Ние разглеждаме само европейския империализъм, докато Божието провидение за възстановяване е било съсредоточено на Западна Европа. Конкуренцията между страните на Западна Европа довежда до борба за колонии в целия свят преди началото на първата световна война. Този процес способствува за това, че пътят на западната християнска цивилизация е открит за целия свят.

Демокрация и социализъм
Епохата на монархията отстъпва място на епохата на демокрацията. Целта на монархиите е създаване на кралства, способни да поддържат месията и Неговото царствуване. Но тъй като този промисъл не се осъществява в периода на християнското кралство, бог открива нов промисъл за подготовка на суверенна нация, която би била способна да приеме месията. Затова монархическото общество в края на краищата е разрушено и на негово място идва демокрацията.
При демокрацията суверенните права принадлежат на народа. Демократическите правителства се избират от хората и съществуват за техните интереси. Целта на демокрацията се явява разрушаване на монархическия монопол, действуващ в разрез с Божията воля и установяване на нова политическа система, позволяваща осъществяване на целта на провидението за възстановяване, т.е. приемане на Месията като цар на царете.
Съгласно развитието на историята човешкият дух става все по-просветен във връзка с преимуществото на епохата във провидението за възстановяване. Изначалната човешка душа, взаимодействувайки си с провидението, се стреми към религиите, често пъти не осъзнавайки причините за това. В крайна сметка хората ще стигнат до приемане на християнството, утвърдено от Бог като най-висша религия. Именно по тази причина днешният свят постепенно се преобразува в единна цивилизация, основана на християнските идеали.
По степента на приближаване на историята към нейното завършване, волята на народа се накланя в полза на християнството. Демократическите правителства, избрани с волята на народа, също постепенно стават християнски. И така, когато месията дойде в общество с демократическо правителство, достатъчно развито в духа на християнството, той ще може да установи Божието господство на земята, ползувайки се с подкрепата на всички хора. Тогава ще бъде възстановено Небесното Царство на земята. Важно е да се знае, че демокрацията се заражда, за да подкопае сатанинското господство с цел завършване на Божието провидение, което е в съответствие с волята на народа за Божие господство със завърналия се Христос в центъра.
Демократическите движения, повдигнали се против абсолютната монархия в XVII XVIII векове, предизвикват демократическите революции в Англия, Америка и Франция. Те разрушават монархическото божество и основават основата на демократическото общество. Различните форми, които приема демокрацията в съответствие с провиденциалните цели на хебраизма и елинизма, ще бъдат разгледани в следващата глава.
Историческият прогрес в религиозната сфера достига степента на християнската демокрация след като християнската монархия е подложена на религиозната реформация от 1517 г. демократическите сили вътре в християнството се възползуват от реформацията, за да разрушат духовното кралство, в което папите се ползуват с неограничена власт. Изначалният стремеж на Бог е обединение на християнското кралство и монархическото християнство на папите с цел създаване на царство, способно да приеме Месията. Обаче, когато папите не се справят със своята отговорност, християнската монархия, която те управляват, е трябвало да загине. Мисията на християнската демокрация се състои в нейното разрушаване, подобно на мисията на политическата демокрация, която е разрушаване на абсолютната власт на политическата монархия. В съответствие с това религиозната реформация открива пред хората пътя за свободно търсене на Бог, който се основава на самостоятелно четене на Библията и не изисква посредничеството на духовни лица. И така, настъпва епохата на християнската демокрация, когато религиозният живот на хората повече не е длъжен да се подчинява на някакъв авторите, а може да върви по независимия път на вярата. Така християнската демокрация създава социалната среда, позволяваща на хората да търсят пътя към Христос при Неговото Второ пришествие независимо от това, по какъв начин то ще се осъществи.
От друга страна, предназначението на социалистическите идеи, възникнали в хода на развитието на икономическата история, е свалянето на империализма и установяване на демократическата форма на икономиката. Първата световна война може да се разглежда като борба на империалистическите нации за завладяване на колонии. Обаче в края на втората световна война духът на демократизма достига небивали висоти и започва да подрива колониалната политика, заставяйки великите държави да се отказват от своите колонии и да освобождават техните народи. Следователно, с падането на империализма, капитализмът започва да революционизира в социалистическа икономика.
За сатанинския свят, който се стреми към създаване на комунистическо общество, е напълно естествено да защитава социализма. Причината е в това, че сатана, въплъщавайки в живота Божия план в изкривен вид, винаги предприема опити да възпрепятствува това, което се кани да предприеме Божията страна. Божият замисъл се състои в това: да развие социалистическата икономика, обаче по форма и съдържание тя съвършено се отличава от тази, която установява в действителност комунизмът. От гледна точка на Божия идеал за творението, Бог създава всички хора с равна изначална ценност. Той иска да обезпечи за всеки благоприятна среда за живот и еднакви условия на живот, така както биха направили това любещите родители за своите деца.
Производството, разпределението и потреблението в идеалното общество трябва да имат такава органическа връзка едно с друго, каквато е тази между стомаха, сърцето и белите дробове в човешкото тяло. Така че не би трябвало да има никаква разрушителна конкурентна борба поради свръхпроизводство или несправедливо разпределение, водещо към излишно натрупване и потребление, противоречащо на целта на общото благо. Обществото е длъжно да произвежда достатъчен обем от необходими и полезни стоки, които биха се разпределяли справедливо между хората в съответни количества и да обезпечава тяхното разумно потребление, намиращо се в хармония с целта в името на общото. Така, както черният дроб осигурява запас от хранителни вещества за целия организъм, съответният капиталов фонд трябва да бъде обезпечен за съгласувана работа на целия икономически механизъм.
Тъй като човекът е сътворен за да живее в такова идеално общество, той неизбежно се стреми към социалистическо устройство, искайки демократически свободи и задълбочавайки се в исканията на своята изначална душа. Това е особено справедливо на завършителния етап от провиденциалната история, когато този идеал може да бъде осъществен най-накрая. Тъй като всички хора се стремят към такъв идеал, демократическата политика, създадена по волята на народа, също ще последва това направление. Затова в края на краищата трябва да възникне социалистическо общество, в което да се въплъти Божият идеал.
В ранното християнско общество е съществувало понятието социалистическо устройство. "Утопията" на Томас Мор, написана в Англия в XVI век и хуманистическия социализъм на Оуен, възникнал в периода на промишлената революция в Англия, отразяват, всеки по своему, виждането за социалистическия идеал. Тези идеи се възприемат от християнските социалистически движения, ярък представител на които е Чарлз Кингсли с неговата защита на християнския социализъм в Англия в средата на XIX век. Всичко това трябва да се разглежда като естествен израз на изначалната природа на човека, която се стреми към идеала на творението.

Идеалите на съ-владеенето, съ-управлението
и съ-етиката и комунизма
Ръстът на преимуществото на всяка следваща епоха в Божието провидение за възстановяване способствува за развитието на изначалната при-рода на човека, която се подтиква в резултат от нахлуването на сатана. Следвайки гласа на тази природа, хората все повече се стремят - съзнателно или несъзнателно- към идеалния свят на Бог, в който ще се осъществи целта на творението. Тяхната изначална душа, жадуваща да построи социалистическо общество на съ-владеенето, съ-управлението и съ-етиката. Свят, създаден на основата на тези принципи, няма да бъде нищо друго, освен Небесното Царство, в центъра на което е Господ на Второто пришествие.
Тъй като сатана винаги се опитва да осуети осъществяването на Божието провидение, неговата страна отстоява "Научния социализъм", основан на теориите на диалектическия и историческия материализъм и в резултат построява комунистическия свят. Теорията на историческия материализъм утвърждава, че човешката история започва от първобитното общество, построено по правилата на колективизма и ще бъде завършена със създаването на идеално комунистическо общество. Обаче в тази теория не се отчита основополагащата причина за историческия прогрес. Сътворявайки човека, Бог обещава да сътвори Небесно Царство на земята. Но тъй като сатана установява връзка с хората преди Бог, Той е принуден да допусне сатана да построи чрез грешните хора свят не по Принципа - изкривено подобие на Небесното Царство, което Бог неизменно се стреми да възстанови на земята. Този свят, противоречащ на Принципа, в същност е комунистическият свят, създаден от сатана.
Обаче пътят на социализма е трябвало да приеме две различни направления: на Бога или на сатана. Пътят на социализма на сатанинската страна води комунизма, а пътят на социализма на Божията страна - към осъществяване идеалите на съ-владеенето, съ-управлението и съ-етиката. При това възникването на комунистическия свят предшествува построяването на общество, в което се осъществяват тези идеали.
Както бе обяснено по-горе, в историята на Западна Европа, направленията от провидението за възстановяване, трите област: религията, политиката и икономиката, се развиват обособено, следвайки определен образец.
Как да се намери точката на тяхното преплитане в завършителния етап от провиденциалната история, за да се заложи основание за Второто пришествие на Христос?
Основната причина за тяхното независимо развитие е разделението между религията и науката, опитващи се да преодолеят духовното и физическото невежество на човечеството. За да могат пътищата на религията, политиката и икономиката да се срещнат и да осъществят Божия идеал, трябва да възникне ново изражение на истината, способно напълно да разреши проблемите на религията и науката благодарение на новия подход, съгласно който те ще се разглеждат в неразривно единство. Религията, основана на тази истина, ще поведе след себе си човечеството към създаване на единство със Сърцето на Бог. Тогава хората ще създадат икономика в съответствие с Божия идеал, което ще стане основание за ново политическо устройство, способно да осъществи идеала на творението.
Този свят ще стане Царство на Месията и ще бъде основан на принципите на съ-владеенето, съ-управлението и съ-етиката.
Превод: Мария Коларова.
11.05.2000 г.
София