Силата на любовта

АБСОЛЮТНАТА И СВЯТА СИЛА НА ЛЮБОВТА

Трябва да помним, че концепцията за любов е била първа и централна в съзнанието на Бог. Идеалът Му за човечеството не е бил планирането на един свят от закони и правила, а свят на любов. Ето защо любовта е била установена от Бог като абсолютната власт, по-висша от всяка друга власт.

Любовта е върховната сила във вселената. Бог прави тази власт толкова абсолютна, че дори Неговият принцип, който регулира механизма на вселената, не изключва възможността да се изразява любов под форма, която нарушава волята Му.
Литература и историята едновременно отдават дължимото на това всесилно господство на любовта над човешкото сърце. Безсмъртният Шекспир разказва как силата на любовта довежда Ромео и Жилиета до самоубийство, как чичото на Хамлет е тласкан и заслепен от страстта да убие брат си и да се ожени за снаха си, и как крал Лир буквално полудява, защото прави грешка относно това, колко много го обичат дъщерите му.
По наше време видяхме как Едуард VII – крал на Англия абдикира от любов.

Религиозните психолози изтъкват, че в този грешен свят дори само еротичният импулс е достатъчно силен, за да пренебрегне всички морални конвенционални норми, които обществото и съвестта приписват на Божията воля.
Мощта на любовта е единствената възможна сила, която може да накара човека да се отклони от пътя на съвършенство. Когато Ева се отдава на изкушението на непокорния архангел и предварително се свързва с Адам, двамата са все още под непрякото господство на любовта на Бог.
Те изоставят Бог и Неговия идеал, за да следват личните се цели. Те не остават в позицията на хора, които се доверяват, чакат и се жертват, както се е изисквало, за да достигнат истинска, съвършена любов.
Бог не е можел да упражнява пряко господство над тях преди да достигнат съвършенство. Когато веднъж Адам и Ева достигнали зрялост, никой и нищо не биха могли да променят тяхната безусловна любов към Създателя им.
Само на това ниво Бог би могъл свободно да излее върху тях безкрайната Си любов. Дотогава любовта на първите ни родители към Бог е била непълна и е могла да бъде погрешно насочена.
По тази причина мъжът и жената трябва да имат пълен любовен съюз, само когато индивидуалната им любов към Бог стане безусловна.

Без да сме успели да усъвършенстваме любовта си към Бог, истинската привързаност към друго човешко същество е трудна, както ясно демонстрират брачните проблеми на времето, в което живеем.