Грехопадение (Божествения принцип 2)

Грехопадение

Всеки човек има първоначална душа, чиято същност е да следва доброто и да отхвърля злото. Но някаква зла сила подтиква грешните хора неосъзнато да вършат зли постъпки, които противоречат на желанията на тяхната първоначална душа. Онзи, които контролира тази зла сила в християнството се нарича Сатана. В главата „Грехопадение” се изясняват същността на Сатана и природата на злото.



1. Коренът на греха

А. Дървото на живота и Дървото за познание на доброто и злото.
Въз основа на първата книга в Библията – Битие, християните винаги са имали някаква неясна представа относно първородния грях – коренът на греха и злото. Те вярват, че причината за това е в първите прародители на човечеството, които са яли от плода на Дървото за познание на доброто и злото (за краткост по-нататък ще го наричаме плод на доброто и злото). Но в действителност дали плодът на доброто и злото е истински плод или е символ, също както много други термини в Библията. Според „Принципа” плодът е символ. Как може Бога на любовта, Родител на човечеството да сътвори такъв привлекателен плод и да го остави там, където Неговите деца могат да го изядат и така да извършат грехопадение (Бит. 3:6). В Мат. 15:11 Иисус казва: „...не това, що влиза в устата, осквернява човека...” Как тогава е възможно някаква храна да стане причина за човешкото грехопадение? Освен това е недопустимо Бога на любовта да е създал плода на доброто и злото , само за да изпита човека и да провери дали ще се подчини на Неговото Слово. Те ядат от плода, макар да са предупредени, че ще умрат. Това показва, че плодът несъмнено е нещо толкова съблазнително, че желанието да го опита е дори по-силно от желанието им за живот. Преди да определим какво символизира Плодът на доброто и злото, трябва да знаем какво представлява Дървото на познание на доброто и злото. Дървото на познание на доброто и злото е споменато само няколко пъти в Библията. Ето защо, за да разберем какво символизира то, първо трябва да разгледаме Дървото на живота, което, както пише в Библията, е стояло до Дървото за познание на доброто и злото в Едемската градина (Бит. 2:9; 2:17; 3:3) и е споменато на много места в Библията.

1. Дървото на живота
В Притчи 13:12 се казва: „Надежда, дълго несбъдвана, изнурява сърцето, а изпълнено желание е като Дърво за живот.” Дървото на живота е най-голямата надежда на човека. В Откр. 22:14 пише: „Блажени са, които изпълняват заповедите Му, за да имат право да ядат от Дървота на живота и да влязат в града през портите.” Тези цитати показват, че достигането до Дървото на живота прави грешния човек щастлив. Тогава, какво представлява това Дърво на живота, надежда на израилтяните от епохата на Стария Завет и надеждата на християните от епохата на Новия Завет?
Ако грешните хора бъдат запитани в какво се състои щастието и надеждата, всеки ще отговори различно. За един това може да е властта, за друг – богатството или знанието. Тогава каква е надеждата на всички вярващи хора в хода на човешката история? Едно е ясно – ако най-съкровената надежда за грешния човек е Дървото на живота, то и надеждата на Адам преди грехопадението също трябва да е било Дървото на живота. Причината е във факта, че всеки човек носи дълбоко в себе си своята първоначална природа и копнее за онова, към което първоначално се е стремял (преди грехопадението), но след това загубва. Бит. 3:22-24 сочи, че Адам силно желае да достигне Дървото на живота, но поради неговия грях това не му е разрешено. Ето защо Дървото на живота остава като една надежда за грешния човек.
Тогава какво точно се крие зад Дървото на живота, надеждата на израстващия, все още несъвършен Адам? Може ли материалните блага, властта или някакви други външни интереси да са основната надежда на Адам в градината Едем? Тъй като той е бъдещият господар на космоса и на всички неща, Адам няма основание да желае повече материални блага или власт. В периода на своето несъвършенство Адам единствено желае да постигне лично съвършенство. С други думи, той копнее да стане човек със съвършен характер и да изпълни идеала на Творението.
Ето защо Дървото на живота символизира човека, който е осъществил целта на Творението. Ако Адам не беше съгрешил и бе изпълнил идеала на Творението, той щеше да стане Дърво на живота и щеше да установи Небесното царство на земята – градината, в която се намира Дървото на живота. Но Адам извърши грехопадението и Бог с огнен меч (Бит. 3:24) прегради пътя му към Дървото на живота.
Тъй като Адам не изпълнява целта на Творението, той се превръща в грешно дърво на живота и установява не градина на истински дървета на живота, а градина с грешни дървета на живота. Следователно, за да бъде установено Небесното царство земята – градината на истинските дървета на живота, в грешния свят трябва да се появи истинско Дърво на живота и да „присади” цялото човечество към себе си. Като знаем, че Дървото на живота представлява Адам, разбираме, че Дървото на живота в Стария завет (Прит. 13:12) представлява Иисус (1 Кор. 15:45), а Дървото на живота в Новия завет в Откровение (Откр. 22: 14) представлява Второто идване на Месията. Освен това можем да разберем защо целта на Божия План за спасение е да възстанови Дървото на живота, изгубено в градината Едем (Бит. 2:9) и да го превърне в Дървото на живота, споменато в Откровение (Откр. 22:14).

2. Дървото за познание на доброто и злото
В Едемската градина Бог създава Адам, а след това и Ева, за да му бъде съпруга. Ако насред градината се намира дърво, символизиращо мъжа, не е ли твърде вероятно да има и друго дърво, символизиращо жената? Да, това е Дървото на познание на добролто и злото, което стои до Дървото на живота. (Бит. 2:9, 2:17, 3:3)
В Библията понякога Иисус символично е представен като лоза (Иоан. 15:5), или като маслинено дърво (Рим. 11:17). По същия начин Адам и Ева са представени като две дървета и това е ключът за разбулване тайната за грехопадението на хората.
Като казваме, че всред градината Едем има Дърво на живота и Дърво за познание на доброто и злото, съвсем не означава, че това са две дървета в буквалния смисъл на думата, разположени в географския център на действителна градина. По-скоро това показва, че първите хора Адам и Ева са центърът и ядрото на Божия идеал за Творението. Целият идеал на Бог за Творецието трябва да бъде осъществен чрез човека. Когато разглеждаме нещата от тази позиция, разбираме, че Дървото за познание на доброто и злото символизира жената – Ева. Следователно трябва да направим извода, че плодът на това дърво е свързан по някакъв начин с Ева. Но, за да разберем по-ясно смисъла на този плод, най-напред трябва да определим същността на змията.

Б. Същността на змията

В третата глава на Битие Библията показва, че змията изкушава Ева и я вкарва в грях. Но, змията, за която се говори там, не може да бъде истинска змия – тя несъмнено е символ.
В третата глава на Битие четем, че „змията” говори с жената и знае, че Бог е казал на Адам и Ева да не ядат от Дървото за познание на доброто и злото. Щом като „змията” може да говори с човека и знае Божията заповед, то „змията” би трябвало да е духовно същество. В Откровение 12:9 се казва: „И биде свален големият змей, древният змей (в протестанския превод: „...оная старовременна змия” – б.пр.), наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена – свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му”. Това показва, че „старовременна змия” е дявола. Именно тази „старовременна змия” е змията, която изкушавала Ева. В Откровение 12:9 се казва, че „змията”, преди да бъде изхвърлена на земята, се е намирала на Небето. Следователно несъмнено е духовно същество.
Тъй като знаем, че змията е сатана (Откр. 12:9), можем да разберем кой се крие зад „змията”, като открием кой е сатана. За да научим кой е сатана, трябва да открием същността на духовното същество, което е било на Небето преди да съгреши. Щом като змията първоначално, преди да бъде свалена от Небето, е била в Едемската градина, то тя първоначално трябва да е била добро същество, създадено от Бог, но това същество все още не е било съвършено. В градина Едем (1) всичко е създадено от Бог; (2) Бог твори само добро и (3) нито едно добро същество не може да извърши грях, след като стане съвършено.
Някои хора смятат, че това същество, чийто символ е змията, е съществувало дори преди Творението, а неговата цел е в пълна противоположност на Божията и е зла. Но всичко в Космоса, с изключение на грешните хора, съществува съобразно един съвършен ред. Ето защо е невъзможно от самото начало да е имало източник на зло, противостоящ на Бог. Ако първоначално във Вселената е имало две противопоставящи се сили, то техните противоположни цели са щели да доведат до унищожение на Вселената. Оттук можем да направим извода, че това духовно същество първоначално е създадено с добра цел, но по-късно, в процеса на растеж, съгрешава и става сатана. Това същество може да общува с човека, знае Божията Воля, първоначално живее на Небето и е в състояние да изкуши човека. И това същество след като съгрешава и става сатана продължава, като надхвърля времето и пространството, да влияе върху човешкото съзнание и дух и да кара хората да водят живот, насочен към злото. Кое същество е било надарено с такива способности? Единствено ангелът притежава такива способности. Някои могат да попитат дали е възможно ангелите да вършат грехове, но Библията ясно свидетелствува за това. Във 2 Петр. 2:4 пише „...Бог не пожали съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд”. Оттук ясно се вижда, че ангелите могат да грешат и че в действителност съгрешават. Ако се вгледаме по-подробно в Откр. 12:7-9 думите „неговите ангели” сочат, че змията е водач на ангелите, от където разбираме, че змията също е ангел.

В. Грехът на ангела и грехът на първия мъж и на първата жена

Но в какво се състои грехът на този ангел? В посланието на Иуда 6-7 се казва: „и че ангели, които не запазиха подобаващото им положение, но напуснаха собственото си жилище – той ги държи под мрак във вечни връзки за съда на великия ден; както и Содом, Гомор и околните им градове, които подобно на тях, се предадоха на блудство и изпаднаха в противоестествени пороци, са поставени за пример, като носят наказанието на вечния огън.” Грехът на ангела (в градината Едем) е прелюбодеяние. Тъй като прелюбодеяние не може да бъде извършено от едно същество, змията несъмнено е имала партньор. Но кой може да бъде той? В Библията се говори само за три същества, съгрешили в градината Едем – змията, Адам и Ева. Нека разгледаме какво представлява грехът на първия мъж и първата жена.
В Битие 3:7 четем, че след като са изкушени от змията и извършват греха, пътвите прародители изпитват срам от своята голота и покриват половите си части. И преди грехопадението Адам и Ева също са голи, но не се срамуват от това (Бит. 2:25). По-късно четем, че те покриват сексуалните си части със смокинови листа, след като съгрешават. Ето защо трябва да се запитаме дали хората също не са извършили греха на прелюбодеянието.
Грешният човек винаги се опитва да прикрие своята вина и своите грешки. Ето защо, ако плодът на доброто и злото е действителен плод и ако Адам и Ева са го взели с ръце или ако са го изяли с уста, то те би трябвало да прикрият ръцете си или устата си. Но четем, че те не покриват своите ръце и уста, а покриват половите си части. Това показва, че „престъплението” на Адам и Ева е извършено с половите им органи. В Йов 31:33 пише: „Да бях скривал грешките си като човек, (в протестанския превод: „Ако съм покривал престъпленията си като Адама...” – б.пр.) потулайки в гърдите си моите пороци.” (курсивът е добавен). Думите на Йов сочат, че Адам прикрива своето престъпление. Тъй като знаем, че Адам и Ева покриват сексуалните си органи, можем да направим извода, че те извършват грях точно с тях. В Едемската градина единственият грях, който човек може да извърши с риск за живота си е грехът, свързан с любовта. Адам и Ева е трябвало да израстнат като брат и сестра, а след като постигнат съвършенство и станат първата семейна двойка да изградят Небесното царство и да създадат Божието семейство, като изпълнят целта на Творението. Но когато Иисус казва в Иоана 8:44 „Ваш баща е дяволът”, той ясно показва, че грешните хора са потомци на дявола. Адам и Ева изоставят Бог – своя истински Баща и се обединяват в едно с фалшив баща – сатана. Ето защо в Рим. 8:23 се казва: „...ние, които сами имаме начатъците на Духа и ние сами стенем в себе си , очаквайки осиновение – изкупването на нашето тяло.” (курсивът е добавен). Фактът, че очакваме да бъдем осиновени и да станем част от Божията потомствена линия означава, че ние не принадлежим на нея. В Матея 3:7 и 23:33 Иоан Кръстител и Иисус наричат хората „рожби ехиднини” – с други думи потомци на „змията”. Това ясно показва, че грешният човек е потомък на сатана. Следователно, ясно можем да разберем, че грешните хора принадлежат към потомствена линия на сатана, а не на Бог. Това е следствие от греха на прелюбодеяние, който Ева извършва с ангела. Вследствие на това престъпление всички хора са родени като „деца” на сатана*.

Г. Плодът на доброто и злото и коренът на греха

Също както едно дърво се размножава от плода (в който се намират семената), така човека се размножава чрез половата връзка. Ето защо плодът от Дървото за познание на доброто и злото символизира сексуалната любов на Ева. Фактът, че сатана убеждава Ева да яде от плода означава, че тя извършва прелюбодеяние с него. След като изядем нещо то става част от нашата плът и кръв. Затова когато Ева дава на Адам плода на доброто и злото и той яде от него, тя става причината Адам да съгреши чрез същия акт на непозволена любов.
Следователно, коренът на греха не е в това, че първите прародители на човечеството изяждат действителен плод, а във факта, че чрез прелюбодеянието те установяват кръвна връзка с Архйангела, символично представен като змия. Поради тази кръвна връзка първородният грях се предава от поколение на поколение. Всички религии, опитващи се да премахнат греха, заклеймяват изневярата като един от най-големите грехове. Въз основа на това разбиране за първородния грях, можем да разберем защо израилтяните като избран от Бога народ е трябвало да бъдат обрязвани. Това е необходимо като възмездие за злоупотребата с половите органи, в следствие на което хората стават потомци на сатана. С помощта на социални преобразования, на подобрения в образованието и икономиката можем да сложим край на всички други грехове. Но макар цивилизацията да се развива, а социалните и икономически условия да стават по-добри и нашият живот – по-стабилен, никой не може да спре нарастването на сексуалната разпуснатост и на тенденцията към морална деградация у човека. С наближването на Последните дни сатана е в състояние да разруши правилния ред в човешката любов, защото първите праотци стават съпрузи без позволението и Благословията на Бог и се обединяват със сатана като техен фалшив баща. Ето защо техните деца въплъщават греха, а не Божията същност и установяват свят на неверието, злото и войната. Следователно сатана своенравно господства над човека (Йоан. 8:44). Въпреки, че Бог създава човека и вселената, никога до сега Той не е имал централна роля в световните събития и не е управлявал единствено Той, всъотвествие със Своята воля. Човекът е предоставил галвната роля на сатана и той е в позицичта на псевдо-господар. Ето защо сатана се нарича „князът на този свят” (Йоан. 12:31) и „богът на тоя свят” (2 Кор. 4:4).


II. Мотивация и процес на грехопадението

А. Създаването на ангелите

Защо и по какъв начин Адам, Ева и ангелът извършват грехопадението в Едемската градина?
Най-напред Бог създава ангелите като слуги, за да му помагат при сътворяването и управлението на света (Евр. 1:14). Човекът е създаден като дете на Бог и трябва да властва над творението, а следователно и над ангелите като част от творението. Причината, поради която днес ангелите се смятат за нещо по-висше от човека, е грехопадението, вследствие на което човек става покварен (Иер. 17:9) и заема позиция по-ниска от тази на Творението и на ангелите. В 1 Кор. 6:3 ясно е казано, че човек ще има правото да съди ангелите. Много спиритуалисти виждат ангелите, които заобикалят и предпазват вярващите в Рая. Човек трябва да съди ангелите, а ангелите са длъжни да защитават човека, защото първоначално неговата стойност е по-голяма от тяхната.

Б. Духовното и физическо грехнопадение

1. Духовно грехопадение
Луцифер (Ис. 4:12), в позицията си на Архангел е проводникът за Божията любов към ангелския свят. Затова само той се е намирал в позицията пряко да получава любовта на Бог. Но тъй като Адам и Ева са създадени като Божии деца, Бог ги обича повече, отколкото обича Луцифер, слугата. Въпреки това, след създаването на Адам и Ева, Луцифер в никакъв случай не получава по-малко любов от преди. Но тъй като Бог дава толкова много любов на Адам и Ева, на Луцифер му се струва, че получава по-малко любов отпреди. Поради това Луцифер се опитва да компенсира чувството на недостиг на любов, като се сближава с Адам и Ева.
Тъй като Божията любов е източник на живот и красота, а Ева получава много любов от Бог, тя е много красива в очите на Луцифер. Той често е близо до Ева и у него възниква изключително силен порив на любов към нея. Все още несъвършена, Ева се поддава на изкушението на Луцифер и те извършват греха на блудство. Това е духовното грехопадение.
Някои могат да се запитат как е възможна полова връзка между ангел и човек? Този въпрос възниква, защото вследствие на грехопадението духовните познания на човека са посредствени и повърхности. В Битие 32:25 Библията потвърждава, че е възможен пряк контакт между човек и ангел. Там е описано как един ангел се бори с Яков и размества бедрената му става.

Физическо грехопадение

След като Ева се обединява с Архангела (чрез духовното си „Аз”), тя изпитва страх, породен от чувството за вина и Ева разбира, че Адам, а не ангелът трябва да и бъде съпруг.
Ева иска да възстанови връзката си с Бог и да се освободи от чувството на страх от грехопадението. Единствената й надежда да се върне при Бог е чрез Адам. Тя мисли, че може да се върне при Бог като се обедини с Адам, който трябва да бъде неин съпруг и затова го съблазнява. Такава е мотивацията, довела до физическото грехопадение.
Както бе обяснено в „Принципи на Творението”, Адам и Ева е трябвало да изпълнят Трите Благословии и да станат съпруг и съпруга. С други думи, Идеалът на Творението за Адам и Ева е те да постигнат най-напред индивидуално съвършенство и тогава да станат съпрузи с вечна любов с център Бог. Но тъй като те стават съпрузи преждевременно и имат за център сатана, тяхната връзка води до грехопадение, а не до изпълнение на Божия идеал. Като се обединява с Ева, Адам инаследява елементите на злото, които тя вече е получила от Луцифер. Тези елементи на злото след това се предават на тяхното потомство от поколение на поколение.
Ако първите прародители не бяха „яли от плода на доброто и злото”, те щяха да се усъвършенстват като син и дъщеря на Бог. След това, Благословени от Него, да станат съпруг и съпруга с център Божията любов, да имат деца въплъщаващи доброто и по този начин да изпълнят Идеала на творението. Ако Ева беше осъществила Идеала на творенеито, нейната любов щеще да бъде плод на доброто, а тя щеше да бъде оприличена с дърво на доброто.
Но преди да стане съвършена, Ева извършва прелюбодеяние с Архангела и се превръща в грешен човек. Освен това тя става причина за грехопадението на Адам и така поставят начало на грешни семейства, с които Бог на може да работи. Ето защо грешната Ева е сравнена с дърво за познание на злото, а любовта й – с плода на това дърво.
Като се върнем назад виждаме, че точно преди грехопадението Ева е в позицията да стане или дърво на доброто, като изпълни целта на творението, или дърво на злото, като съгреши. Ето защо тя е сравнена с Дървото за познание на доброто и злото. Тъй като преди грехопадението любовта на Ева може да даде или плод на доброто като осъществи целта на Творението, или плод на злото, като стане причина за грехопадението, нейната любов е сравнена с плода на доброто и злото. Според „Принципи на Творението” Бог трябва чрез любов да изпълни целта, за която създава човека. Ето защо любовта е източник на радост, живот и щастие за хората. Но тъй като първите прародители не се подчиняват на Небесните закони и съгрешават, любовта се опорочава, сатана става господар на човека и му причинява страдание. Затова сатана, който опорочи човешката любов е кукловодът, стоящ зад унищожението на идеалното семейство.

III. Защо бе възможно грехопадението на човека

А. Силата на любовта и силата на Принципа

Човек е създаден, за да стане съвършен. През периода на израстване или прериода на непрякото Божието господство, силата на Принципа вътрешно го подтиква да живее в сьответствие с Принципа*. Следователно силата на Принципа сама по себе си не може да отклони човека от Пътя на Принципа и да го накара да съгреши. Но преди да достигне съвършенство, човек може да бъде отклонен от този път под действието на сила, по-голяма от тази на Принципа, направляващ израстването на човека. Единствената сила, по-голяма от тази на Принципа,е силата на любовта. Ето защо, преди човек да стане съвършен и преди да е преживял съвършената любов в прякото Божие господство, е възможно той да съгреши поради непринципна „любов”, любов, насочена към изпълнението на цел, различна от Божията.
Защо тогава Бог създава силата на любовта по-могъща от силата на Принципа? Любовта е импулсът и целта, поради които Бог създава Творението. Ето защо любовта е най-ценният аспект на всичко. За Творението тя е източник на живот, щастие и радост. Макар Бог да създава всички неща в съответствие с Принципа или със законите, Той сътворява любовта като най-могъщата сила, защото крайната Му цел е господство на любовта.

Б. Целта на заповедта и периодът за нейното спазване

Тъй като силата на любовта е по-голяма от силата на Принципа, винаги съществува възможност в периода на израстване човек да съгреши поради непринципна „любов”. Как може да се предотврати това? Човек може да съгреши ако силата на непринципната „любов” се появи през периода, когато човек все още не е съвършен и не се намира в прякото господство на Божията любов. За да предотврати това, Бог дава на човека заповедта: „От дървото за познаване доброто и злото да не ядеш...” Ако първите прародители твърдо бяха спазили заповедта, те нямаше да установят обща база с Архангела. Съответно, силата на непринципната „любов” нямаше да възникне . Но тъй като те не запазват вярата си и не спазват заповедта, а вместо това установяват обща база и действие на даване и приемане с Архангела, силата на аморалната любов ги отклонява от Пътя на Принципа.
Колко дълго Бог е искал първите прародители да спазват заповедта „да не ядеш”, която е условие за тяхната вяра, дадено им от Бог? Ако Адам и Ева се бяха усъвършенствали и бяха установили хоризонтална връзка на любов като съпруг и съпруга с център Бог, не би съществувала никаква сила, способна да разруши тази любов, тъй като любовта между тях щеше да бъде абсолютна. Веднъж достигнали до съвършенство, те никога не биха извършили грехопадението. Силата на любовта на Архангела, която е на по-ниско ниво, не може да разруши любовта между съвършените съпрузи. Следователно, Божията заповед „да не ядеш” е валидна единствено за периода, когато Адам и Ева все още са несъвършени.

IV. Последствия от грехопадението

А. Сатана и грешния човек

Какви са последствията за Творението от духовното и физическо грехопадение на Адам, Ева и Архангела? Нека да разгледаме това, като сравним последствията от грехопадението с онова, което щеше да стане ако Адам и Ева не бяха съгрешили, а бяха осъществили Трите Благословии.
Ако Адам и Ева не бяха съгрешили, а вместо това бяха усъвършенствали своя индивидуален характер, въплъщавайки Божията вертикална любов, те щяха да станат съпруг и съпруга, които споделят хоризонталната любов на Бог. Тогава щяха да имат деца с добра природа. В този случай четирипозиционната основа, чрез която могат да изпитат прякото господство на Божията любов, щеше да бъде изградена. Но тъй като Адам и Ева съгрешават и се превръщат във въплащение на греха в резултат на непринципната любов, чието начало поставя Архангелът, Бог – Господарят на Принципа, е отстранен. Така се установява псевдо-четирипозиционна основа с център сатана и неговат неистинска любов, а той самия играи ролята на лъже-господар. Поради това в Библията се казва, че грешните хора са деца на сатана (Йоан. 8:44) и че той е „богът на този свят” (2 Кор. 4:4) и „князът на този свят” (Йоан. 12:31).
Първоначално човекът е трябвало да господства над ангелите и над останалата част от Творението. Но сатана обръща това и става господар и на човека, и на Вселената. Ето защо, както пише в Римляни 8:19: „...съзиданието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове...”. Вследствие на грехопадението на човека, всички неща молят да бъдат освободени от господството на сатана и искат да изпитата господството на истинските хора.

Б. Действията на сатана в грешния свят

Как сатана упражнява контрол над грешния свят? Дори той, „князът на този свят”, може да осъществява своите сатанински действия, единствено когато има обект и обща база с него. Обект на сатана са злите духове на хората в духовния свят. От друга страна, техен обект е духовното „Аз” на хорат, живеещи на земята, а съответно обектът, откликващ на духовното „Аз” на хората на земята е тяхното собствено физическо „Аз”. Следователно, властта на сатана се проявява чрез хора на земята под влиянието на зли духове от духовния свят. Освен това, сатана е духовно същество, което не зависи от времето и пространството, стига да има обща база. Когато в Лука 22:3 се казва, че сатана се вселява в Иуда Искариотски, това означава, че той става инструмент на сатана, като установява обща база и действие на даване и приемане с него. Възстановяването на Небесното царство на земята означава изграждането на свят, в който сатана изобщо не може да действа. За да бъде постигнато това, всеки човек напълно трябва да разруши връзката си със сатана и да възстанови връзката си с Бог, като осъществи даване и приемане единствено с Него.

В. Добтото и злото от гледна точка на целта на Творението

Ако Адам и Ева бяха станали въплъщение на доброто и бяха установили четирипозиционна основа чрез любовта с центът Бог, те щяха да изградят света на доброто. Но тъй като се свързха чрез любов, насочена към цел, различна от Божията, те се превърнаха във въплъщение на злото и установиха псевдо-четирипозиционна основа (с център сатана) и свят на злото. Макар в началния етап на своето развитие, доброто и злото да си приличат, с осъществяването на своите противоположни цели, те се разделят и разграничават. Доброто и злото не са вътрешно определени от отделната постъпка, видът действие или от самия резултат, а се определят в зависимост от това дали мотивацията, насоката и целта са ориентирани към волята на Бог или към волята на сатана.

Г. Грях
Грехът е действие или мисъл, което нарушава Небесния закон*, създава условия за формиране на обща база със сатана и води до пряка или непряка връзка на даване и приемане с него. В идеалния свят, първоначално замислен от Бог, грехът не може да съществува – в царството на Божията любов не може да има грешна постъпка, тъй дато там сатана не може да съществува. Човек живее в непринципен свят и греши, като пряко или непряко става партньор на сатана, поради това, че Адам и Ева създадоха обща база с него и съгрешиха.
Грехът може да бъде класифициран като пътвороден грях, наследствен грях, колективен грях и личен хрях. Първородният грях е следствие на духовното и физическото грехопадение на първите хора. Той е коренът на всички грехове. Наследственият грях е грехът, който унаследяваме от нашите предци по родствена линия (както се споменява за това в Десетте Божи заповеди – Изх. 20:5). Този грях може да бъде сравнен със стеблото на едно дърво. Колективен грях не е нито нашият личен грях, нито наследствения ни грях. Това е грехът, за който всеки е частично отговорен като представител на човечеството. Неверието на Йоан Кръстител, на първосвещениците и на книжницете към Иисус е причина той да бъде разпънат на кръста. Макар относително малък брой хора да носят пряко отговорност за разпятието, християнството в частност и човечеството като цяло, трябва да понесат отговорността за този грях и поради това преминават през много страдания. Колективният грях може да бъде сравнен с клоните на едно дърво. Личният грях е грехът, извършен от всеки човек. Тези грехове могат да бъдат сравнени с листата на едно дърво. Всички грехове произлизат от първородния грях, коренът на всички грехове. Ето защо, човек не може напълно да се пречисти от греховете, ако най-напред не бъде пречистен от първородния грях.

Д. Грешна природа
Ангелите, първият мъж и първата жена са създадени с добра цел и трябва да имат единствено първоначална природа, с която са надарени при тяхното сътворяване. Преди грехопадението, съответната позиция на Архангела в общия ред на Творението, все още не е напълно изяснена. Първият мъж и първата жена все още са се намирали в период на растеж, с други думи не са се усъвършенствали напълно в съответствие със своята първоначална природа. Архангелът и Ева, а след това грешната Ева и Адам, влизат в непозволени любовни отношения, когато все още са несъвършени. В момента на грехопадението, първоначалната природа внезапно е обърната в грешна посока и тази погрешно насочена „първоначална природа” се превръща в грешната природа на човека. Тази грешна природа се предава от Архангела на Ева, от грешната Ева на Адам, и от Адам и Ева на всички техни потомци. Произходът на грешната природа е тази грешно насочена „първоначална природа”. Впоследствие, тази грешно насочена „първоначална природа” става основата, водеща до появата на всички аспекти на грешната природа у грешните хора. В Принципа тя се нарича начална (в смисъл основна) грешна природа.
Основната причина, водеща до възникването на началната грешна природа, се поражда от усещането на Архангела, че получава по-малко любов от Бог след създаването на човека. Това чувство, че е обичан по-малко, е неизбежно, тъй като Архангелът в първоначалната си природа е надарен с копнеж и мъдрост. Но желанието, с което той е надарен, не би трябвало да причини падението му. Ако човек бе усъвършенствал себе си и бе обичал Архангела като негов (на архангела) господар, чувството за намаляване на любовта щеше да изчезне. Дори тогава, когато човекът е все още незрял и Архангелът чувства недостиг на Божията любов, той нямаше да съгреши, ако бе запазил първоначалната си насоченост, жадувайки да преживее Божията любов и да има за център единствено Бог. Но когато Архангелът се чувства пренебрегнат, той променя посоката си и се съсредоточава върху себе си. Така той развива силно чувство на ревност към Адам. Когато Ева проявява съпричаствност към чувствата и гледната точка на Архангела, тя създава обща база с него, водеща до непозволената връзка между тях и до грехопадението.
Можем да разделим началната грешна природа на четири основни аспекта. Първо, причината за грехопадението на Архангела лежи в неговата неспособност да вижда Адам от Божията гледна точка, неспособновстта му да обича Адам, както Бог го обича. Вместо това, той поема своя собствена посока и изпитва ревност към Адам. Нещо подобно откриваме при учениците, които чувстват ревност към любимеца на учителя им, вместо да го обичат така, както той го обича. Тази реакция се корени в началната грешна природа.
Вторият основен аспект на грешната природа е склонността да напускаме дадената ни позиция. Прекомерното желание на Архангела да получава повече любов от Бог и да се радва на същата любов в човешкото общество, каквато е изпитвал в ангелския свят го води до напускане на собствената му позиция и до падение. Проявлението на този аспект от началната грешна природа откриваме при грешните хора, които за да изпълнят някакво свое непочтено желание, действат извън пределите на съответното им положение и власт.
Третият основен аспект на грешната природа е склонността към обръщане реда на господството. Ангелът е трябвало да бъде под господството на човека, но той става господар на Ева и обърща правилния ред. Ева е трябвало да следва Адам, но тя доминира над него. Това обръщане на господството довежда до грехопадението. Хаосът в грешния свят се корени в този аспект на началната грешна природа.
Четвъртият основен аспект на грешната природа е склонността към умножаване (или предаване) на непочтени желания и грешни действия. Ако Ева след грехопадението си не беше умножила своето престъпление чрез прелъстяването на Адам, Адам нямаше да съгреши. Ако само Ева бе грешна, тя щеше да бъде възстановена относително лесно. Ева откликва на неправедното желание на Архангела (да яде от плода на доброто и злото) и на неговия грешен акт на непослушание към Бог. Тя превръща това в своя собствена воля и посока и така, умножава волята и действията на Архангела. След това, неправедното желание и непослушанието се умножават в Адам и така се извършва грехопадието. Фактът, че в грешния свят злото се разпространява и умножава много по-бързо от доброто, е израз на тази страна на началната грешна природа.

БОЖЕСТВЕНИЯ ПРИНЦИП

ПРИНЦИПЪТ: ВЪВЕДЕНИЕ
1 ГЛАВА: ПРИНЦИПИ НА ТВОРЕНИЕТО
2 ГЛАВА: ГРЕХОПАДЕНИЕТО
3 ГЛАВА: МИСИЯ НА МЕСИЯТА
4 ГЛАВА: ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ

.