Принципите на творението

ПРИРОДАТА НА БОГ И ЧОВЕК

“Ти ни създаде за себе си, о Господи, и нашите сърца ще бъдат неспокойни, докато не почиват в теб”, Св. Августин.
Казва се, че всяко поколение задава едни и същи въпроси за Бог, човек и човешката съдба, но ги поставя в различна форма. Когато през 1966 г. епископите на Римо-католическата църква в Холандия издали нов тип Катехизис, те изразили за съвременната епоха някои от въпросите, озадачаващи човечеството от древни времена. Измежду въпросите, повдигнати от тези епископи са били: “Какъв е смисъла на този свят?” “Как е започнал живота ни?” “Случайно ли е, че всичко се стреми нагоре през нови и прекрасни фази – съществуване, живот, чувство, мисъл?” “Как може да се постигне хармония между всички болести, разочарования и жестокост по този свят и безкрайно доброто начало?”
Такива въпроси, разбира се, съвсем не са нови. Пророците и проповедниците от еврейската Библия също са се борили с подобни теми. Така както това правят съвременни теолози и обикновени люде. Преди това гърците от Платон до Плутиний са се занимавали с тях; те не са били пренебрегвани и от индуските светци, както и от мюсюлманските мъдреци. Дори Карл Маркс е отделил внимание на необходимостта от разглеждането на тези въпроси. Днес същите тези въпроси се задават от християни, нехристияни, теисти и хуманисти, догматици и съмняващи се.
Независимо от специфичното вярване (религиозно или нерелигиозно), всеки човек рано или късно си задава определени фундаментални въпроси за човешката природа и съдба. Човек трябва да намери мястото си в обществото, на което принадлежи. Той трябва да се свърже по положителен начин с обширната Вселена, която го заобикаля. И в крайна сметка, ако цитата от Св. Августин е правилен, човек трябва да се помири дори с Бог.

ПОЛЯРНОСТ: СЪЗДАТЕЛ И ТВОРЕНИЕ

С думите си, че Бог “ни е създал за Себе си”, Св. Августин засяга първата характеристика и дейност на Бог. Той е творецът. Еврейската Библия, основата за Юдейската, Християнската и Ислямската вери, започва с: “В началото Бог създаде небето и земята.” По подобен начин, в Апостолското кредо първо се казва: “Вярвам в Бог, всемогъщия ни баща, създателя на небето и земята.”
В Юдейско-християнската традиция Бог е вечният създател, безкрайният и невидим дух, който е подредил Вселената в светлината на Неговият съвършен разум и свещена воля. Дали четем историята за сътворението в Битие, красивите природни химни в Псалми или великолепната поезия на Йов, библейските писания ни напомнят, че сред и зад всичко видимо, човек може да улови дейността на невидимото. Когато човек гледа, той забелязва работата на Бог.

ОТРАЖЕНИЯ НА БОГ

Макар че Бог е невидим дух, Той може да бъде познат от неговото творение. Произведенията на твореца са видим израз на невидимия му характер. Шекспир може да пише само като Шекспир; Пикасо може да рисува само като Пикасо. По същия начин, Вселената отразява личността на Бог. Така както можем да усетим личността на твореца чрез неговите произведения, така можем да усетим природата на Бог чрез Неговото творение. Сега учените потвърждават, че езикът на тялото ни, лице-израза ни, жестовете и цялостната ни външност отразяват вътрешната ни природа и отношение. По същия начин можем да кажем, че Вселената отразява природата на Бог. В този смисъл, Вселената става тялото на Бог. Великолепието на връх Еверест, красотата на залеза, силата на бурята, хармонията на Космоса – всички отразяват по нещо то Бог. Временното отразява вечното. Затова през Іви век от н.е. Апостол Павел е писал: “Защото от сътворяването на света, Неговата невидима природа, по-точно Неговата вечна сила и божественост, може да бъде ясно видяна във всичко, което е създал.” (Римл. 1:20)
Но Божественият Принцип учи, че отвъд творението на природата има и по-пряк начин да приемем Бог. В Псалми 8:4-5 се казва, че човек е създаден като нещо “съвсем малко по-малко от Бог.” Казва ни се,че човек е създаден по Божи образ и подобие.
Това твърдение е намерило значителна подкрепа през вековете откакто е било написано. Както руският учен Владимир Лоски казва, основателите на ранно-християнската църква са посветили не малко енергия да идентифицират божия образ в човека, определящи го като душата, интелекта и силата на решителността. В допълнение той е бил идентифициран с дара на безсмъртието, способността да познаваме Бог и да споделяме божествената природа. В съвременната епоха архиепископ Уилям Темпъл, който отбелязва, че разкриването на личността на Бог чрез природата е “непълно и незавършено”, подчертава че “тя може да се изрази само чрез хората. Следователно, особено в човешката природа – в мъжете и жените – можем да видим Бог.” Значи Бог най-пряко се разкрива в хората.
Подобно на архиепископ Темпъл, Божественият Принцип също различава откровението на Бог чрез природата и чрез човека. Докато чрез човек имаме пряк израз на Бог, при Вселената имаме непряко взаимоотношение. Бог не е изразен в действителност, а по символичен начин. Но въпреки това и човек, и творение имат откровенческа функция. Божественият Принцип ни учи, че разпознавайки основните характеристики присъщи на човека и на Космоса, можем да разберем основната природа на Бог.
Погледа е лампата на душата, казва поета, като по този начин разкрива подобна истина за човечеството. Наблюдавайки себе си ние откриваме, че сме полярни същества. Ние носим дух и тяло, вътрешен характер и външна форма. Външното отразява вътрешното, а вътрешното направлява външното. Качеството на душата е изразено в яснотата на погледа. Макар че вътрешната ни същност е невидима, нашите мисли, чувства и воля са изразени външно в лице-израза ни, както и в цялото ни тяло. До голяма степен, всеки един от нас е това, което върши, защото той въплъщава това, което мисли. Външния човек, който виждаме отразява, вътрешния, който не можем.
Както човек въплъщава вътрешен дух, така това е валидно и за останалата част на творението. Животните например притежават инстинкти, които направляват тялото им. Катеричките се осигуряват за зимата, като си заравят ядките; паяците инстинктивно оцеляват, като изграждат съвършени паяжини; птиците мигрират на хиляди мили, но знаят кога да летят и къде да отидат. Изключителни нови експерименти доказват, че дори растенията имат емоции и памет. Тъй като всичко видимо е израза на невидима цел, ние осъзнаваме, че всички неща биват характеризирани от две измерения: вътрешно и външно или характер и форма.
Божественият Принцип ни напомня за важността на вътрешното измерение. Вътрешният аспект на човек му носи неговата стойност. Независимо колко красив може да бъде един човек, ако той е нечестен и егоистичен, това сериозно ще го компрометира в очите на Бог и хората. От друга страна, макар тялото на друг човек да е осакатено, наличието на благородни вътрешни качества ще му спечелят възхищението и любовта на всички. Пример за това е Хелън Келер, която макар глуха и сляпа се радва на уважението и любовта на целия свят.
Божественият Принцип показва, че полярността вътрешен характер/външна форма пропиваща цялата създадена Вселена, доказва вътрешно-външната връзка, съществуваща между твореца и неговото творение. Сърцето на цялото творение е Бог. Той е отразен във всичко, което можем да видим, чуем и докоснем. Той присъства в пълнотата на творението, което служи като Негово тяло и олицетворява Неговата красота и осигурява външната форма на неговото съществуване. По думите на Св. Августин:
“И какво е това Бог? , попитах земята, а тя ми отговори: аз не съм той, попитах небесата, слънцето, луната, звездите: и ние не сме Бог, който търсиш. И аз казах на всички неща разкажете ми за Бог, след като вие не сте Той, разкажете ми за него. И те извикаха с мощен глас: Той ни създаде. Въпросът ми беше моето съзерцание, а красотата им беше техният отговор.”

МЪЖКО И ЖЕНСКО

Отвъд полярността вътрешно и външно, има друга основна полярност, която “се вижда във всички създадени неща.” Това е полярната връзка мъжко и женско. Когато Бог създаде мъж, Той също създаде и жена; те са взаимо-допълваща се двойка. Също така, във всеки мъж има женски качества и във всяка жена има мъжки качества. Карл Юнг, известният швейцарски психолог нарича тези качества “анима” и “анимус”. Според Джон Санфърд, епископски свещеник и философ, мъжките качества на личността (анимус) включват активно творчество, контролирана агресивност и психологическа устойчивост, докато женският аспект на личността (анима) включва такива качества като разбиране способността за връзка, търпение и състрадание. Всеки човек съдържа и мъжки и женски потенциал и според Санфърд: “никой не може да достигне цялост без да постигне развитие и в двете сфери.”
Разбира се взаимо-допълването на мъжко и женско не се ограничава до вида Хомо Сапиенс. В по-голямото животинско царство също има мъжки и женски създания – ат и кобила, елен и сърна, петел и кокошка. Растенията също се възпроизвеждат чрез тичинки и плодник. Светът е създаден така, че почти всичко съществува и се допълва чрез взаимната връзка мъжко и женско.
В неодушевения свят тези допълващи се елементи често се изразяват с термините положително и отрицателно. Например атомите са изградени от протони и електрони и всеки атом притежава положителна или отрицателна валентност. Електричеството протича между положително и отрицателно заредени полюси.
Полярността мъжко – женско е също позната в източната философия, която разглежда взаимовръзката между всички неща като “ин” и “ян”. Ян включва всички мъжки елементи като мъж, планини, ден и слънце. Ин включва всички женски елементи като жена, долини, нощ и луна.

ПО ПОДОБИЕ НА БОГ

Божественият Принцип учи, че съществува тясна връзка между причина и ефект, тъй като хората и всички неща са изградени от два набора двойнствени характеристики – характер и форма, мъжко и женско. Божественият Принцип твърди, че и Бог самият - първоизточникът, също притежава вътрешно и външно измерения и качествата мъжко и женско. Тъй като Бог, като първоизточник, притежава вътрешен характер и външна форма, можем да го разглеждаме като личностно същество, което чувства, мисли и желае. Той е Богът на любовта на Исус. Докато за автора на 23 Псалм Господ е “овчар”, чиято “доброта и милост ще ме следват през всички дни на живота ми”, за съвременния християнин Той е Онзи, който носи “освобождение от напрежение и нещастие… и водене, което спасява от непоносими ситуации. В по-редки моменти този Онзи ми дава радост и удовлетворение, които осмислят целия живот.” (Мортън Келси)
Такава е грижовната природа на Създателя
Тъй като отвъд полярността вътрешно/външно Бог също притежава и мъжки, и женски характеристики, метафоричният образ на Бог като старец с дълга, бяла брада е само част от картината. Ако се опитаме да символизираме Бог по този начин, то до него трябва да има сивокоса дама. Бог, безкрайният дух, не е само Небесен баща, но и Небесна майка. Според Библията само Адам не ни дава пълният образ на Бог: Адам и Ева заедно са образът на Бог. Мъжът и жената стоят на стълбицата на полярността, която присъства на всяко ниво от творението – от хора до животни, растения, протони и електрони, които са в основата на царството на материята.
Напоследък стана модерно в някои кръгове да се интерпретират различията между мъжете и жените от гледна точка на културните условия. Но Божественият Принцип ще поспори над подобна интерпретация. В известното произведение “Въстаналият човек” на швейцарският професор Емил Брунер, авторът описва биологичната разлика между половете като основна и изключително дълбока. В духовен аспект ни казва той, мъжът е израз на принципа за продуктивност, докато жената олицетворява принципа на износване и изхранване. Мъжът по-скоро се обръща към външния свят, докато жената се съсредоточава повече върху вътрешния. Мъжът често търси новото, а жената копнее да запази старото. Докато мъжът често предпочита да скита, жената предпочита да създаде дом. Според Божественият Принцип такива крайни различия съществуват според самия божествен дизайн. Физически и психологически, мъжът и жената си допълват един друг вътрешната природа и външната структура.

БОЖЕСТВЕНА ПОЛЯРНОСТ

Докато мъжко-женската полярност е очевидна в човешкото общество, тя е по-малко разпозната в божественото царство. Особено женският аспект на Бог не присъства в западната цивилизация. Макар други вери да разпознават женският аспект на Бог (в Индуизма например боготворенето на богинята Шакти потвърждава женското измерение на божествеността; а гърците говорят за Зевс и неговата съпруга Хера), традиционната юдейско-християнска теология вижда Бог като мъжко същество.
Според много учени, общество на основата на боготворенето на мъжко божество е пълно с несъвършенства. Известният психотерапевт Ерих Фром твърди, че бащината любов изгражда принципи за подходящо поведение и установява закони за правилни действия. Ако детето обаче, не може да задоволи такива изисквания, то може да почувства липса на любов и да се отдели от бащината любов в резултат на самообвинения, което води до депресия и неудовлетворение.
Според Фром майчината любов е безусловна и все-обгръщаща. Тя няма нужда да бъде придобита, а идва като естествен дар с физическото раждане. Майката обича децата си защото те са нейни – а не защото се подчиняват на заповедите й и изпълняват желанията й.
Според Фром, разбирането за Бог, като напътстващ баща и майка ще доведе до по-оформена и стабилна личност. Макар различията приписвани от Фром да са твърде разделни, ясно е че разбирането ни за Бог като баща и майка разширява и обяснява това, от което се нуждаем и търсим в Него. Всеки отделен аспект за себе си е незавършен и едностранчив.
Безбройни изследвания на съвременната култура са били направени, но не е необходимо да си голям учен, за да видиш дълбоката болест, пропила по-голямата част от западното общество през ХХ век. Заглавието на известната книга на Карл Юнг “Съвременният човек в търсене на душа” описва едно от проявленията на тази болест, докато “Портокал с часовников механизъм” на Станли Кубрик, филм от 70-те, изпълнен с безсмислено насилие, показва кинематографично нравствената болест на съвременното общество.
Отчуждение, духовна празнота, безсмисленост и безсилие са думи, които според много характеризират състоянието на съвременния човек. Липсата на значимост и загубата на принадлежност подкопават най-вече духовните корени на съвременните обитатели на големи градове, особено в безличните метрополитени, като Ню Йорк, Лос Анджелис, Лондон.
Божественият Принцип използва идеята за даване и приемане, за да изрази едно от липсващите измерения в опита на съвременния светски човек. Принципът обяснява, че поради липсата на правилни взаимоотношения на даване и приемане, ни липсват здравите взаимоотношения, за които сме създадени. Действително, тъй като всичко съществува като част от система от двойки, всеки аспект е създаден, за да се свърже със другия. Това се получава чрез даване и получаване както в човешкото общество, така и в естествения свят.
Един атом например съществува поради обмена на енергия между положително и отрицателно заредени елементи. Обмена на даване и получаване между тичинките и плодника създава нови семена за живота на растението. Зоолозите говорят за голямата мрежа на живота, в която всяка част играе даваща и приемаща роля. В цялата Вселена даването и получаването осигуряват енергията за съществуване, развитие и размножаване на всяко битие. Става въпрос за действието, в което полярните аспекти на всички неща могат да постигнат хармония и да се обединят.

ЕНЕРГИЯТА НА БОГ

Отвъд взаимодействието в рамките на естествения свят, Божественият Принцип обяснява, че съществува енергийно даване и получаване със самия Бог. Когато Мойсей е попитал Бог как да го нарича, Той отговорил твърде енигматично: “Аз съм, който съм” (Изход 3:14) Тъй като Бог е първопричината и първоизточника на всичко, което съществува, можем да разгледаме Неговото съществуване като непрестанно само-генерираща се енергия. Тази върховна енергия е външната форма на Бог, а сърцето е Неговия вътрешен характер. Приемането между тези две полярности на Бог, формират основата за вечното Му съществуване.
Покойният Пол Тилих е известен с това, че премахва Бог от Неговия трон в небето и Го определя като “всепроникваща реалност”. Божественият Принцип приема подобно твърдение. Божията енергия е извора и субстанцията на нашия физически свят. Ставайки причина за видимото творение и работейки чрез него, Бог е отговорен за безкрайните модели, които енергията образува, за да изгради света, който докосваме, виждаме и познаваме.
Ако разсъждаваме от гледна точка на посоките, можем да кажем, че енергията от източника Бог тече във вертикална посока към света, докато енергията от даването и получаването между различните земни полярности е хоризонтална. Тъй като енергията извираща от Бог стимулира даването и получаването между различните хоризонтални елементи, няма творение, в което да не присъства и работи духа на Бог. Универсалният закон за даване и получаване е един от аспектите на присъствието на Бог навсякъде и във всичко; нищо не може да съществува без тази връзка със живия вечно-активен Бог.
ПОТОКЪТ НА ЛЮБОВТА

Във връзка с принципа на полярността Божественият Принцип изтъква, че винаги когато има даване и получаване биват установени две позиции, едната бихме могли да наречем позиция “субект”, а другата позиция “обект”. Най-общо казано субекта излъчва инициираща и съзидателна енергия, докато обекта по-скоро стимулира и отговаря. Тъй като позициите се допълват взаимно, за всяко взаимодействие са нужни и двете.
Има много примери за взаимоотношения между субект и обект. При хората тези позиции могат да бъдат наблюдавани например във взаимоотношенията между художествен ръководител и актьори в театър или между родители и деца в семейството.
Тъй като любовта изисква две позиции (този, който обича, трябва да има своята любима), позициите на обект и субект в крайна сметка съществуват, за да може да тече любовта. Тъй както в обмяната на любов двама човека си разменят местата и съответно ролите, можем да разглеждаме движението на любовта като кръгово. Любовта е силата, която обединява. Следователно в любовта субектът и обектът се обединяват и стават едно цяло. Това може да бъде вярно за мъж и жена, родители и деца, дори индивид и Бог.

ЧЕТИРИТЕ ПОЗИИИ
Полярност, даване и приемане, субект и обект, Бог и човек: нима всички тези елементи могат да се съберат в едно? Да, те се сливат в едно взаимосвързано цяло, което Божественият Принцип нарича “четири-позиционна основа”.
Когато мъжът и жената, или всъщност всеки две самостоятелни единици в ролята на субект и обект имат взаимоотношение на даване и приемане, те оформят четири позиции. Можем да разгледаме това единство, като основата на всичко, което съществува и действително това е основата, върху която Бог може да осъществява своята творческа работа.
В естествения свят даването и приемането между протон и електрон например установява четири-позиционна основа, която се състои от Бог като източник, протона и електрона и атома, който се получава в резултат. По подобен начин между два атома взаимодействието дава начало на четири-позиционна основа между Бог, двата атома и съответно молекула като резултат.
В човешкото общество даването и приемането между духа и тялото с център Бог създава четири-позиционна основа на индивидуално ниво. В семейството четири-позиционната основа се състои между Бог, съпруг, съпруга и деца. Когато един човек влезе във взаимовръзка - с център Бог - с всички неща от Вселената, той осъществява четири-позиционна основа на универсално ниво или на ниво Вселена.
Най-върховното взаимоотношение във връзките на даване и приемане, е обменът на любов между мъж и жена, съпруг и съпруга.
За Божественият Принцип четирите позиции на семейно ниво, в това число родители и деца, с Бог като първа позиция, осигурява естествената основа на човешкото общество. Действително, това е модела за всички останали четири- позиционни основи. На ниво общност четири-позиционната основа ще бъде Бог, човека, който заема лидерска позиция, хората и общността, която се формира между тях. Взаимоотношенията в обществото, нациите и между нациите също съществуват, следвайки този модел. В действителност от гледна точка на Божественият Принцип, четири- позиционната основа осигурява оперативен модел за осъществяването на хармония в обществото. Ако лидерите в обществото правеха всичко с център Бог, въплъщавайки Неговото сърце и търсейки да донесат Неговата любов и истина на своя народ, тогава щеше да започне да се обуславя една идеална общност.
Както всички знаем, по отношение на принципа на даване и приемане на обществено ниво, все още има много да се желае. Всъщност все още не съществуват нормални четири-позиционни основи. Това е резултат от качеството на връзките, както и от съдържанието им. Със сигурност, ако съдържанието на нашето даване и приемане беше любов и ако ние давахме това с разбиране, тогава щеше да съществува свят на хармония и сътрудничество. Причината, поради която християнството исторически е процъфтяло, е това, че то е подчертавало превъзходството на любовта: “така че да съществуват вяра, надежда и любов”, пише Павел “най-голямата измежду тях е любовта”(І Коринтяни 13:13). Новият завет ни представя визията за любящи хора, които любовта обединява в едно – “Възлюбени нека се обичаме един друг, защото любовта е дадена от Бог, този, който обича е роден в Бог и познава Бог, онзи, който не обича не познава Бог, тъй като Бог е любов и онзи, който живее в любов, живее с Бог и Бог живее с него” (І Йоан 4:7,8).
Божественият Принцип подчертава, че хармонията между хората може да бъде постигната, когато тези хора първо заобичат Бог. Можем да кажем, че тогава ще можем да имаме достъп до склада на любовта и ще можем да пренасяме товара на божията любов до нашите съседи. Когато Апостол Павел е разпространявал новата си вяра по целия елинистичен свят, той много добре е съзнавал, че в очите на Исус, заповедите да обичаме Бог с цялото си сърце и да обичаме своите събратя, както обичаме себе си, са били най-важните от хилядите в Тора. Той е знаел,че хармонията на хоризонтално ниво зависи от вертикалното взаимоотношение с Бог и че връзките на даване и приемане текат свободно между хората, само когато тези връзки текат хармонично между хората и Бог. И най-накрая “там, където е духа на Бог има свобода” (ІІ Коринтяни 3:17).
Искреният, търсещ въпрос, зададен в един от поп хитовете на 60-те години, в който се казва: “За какво става въпрос, Алфи?”, отразява онзи въпрос, който е типичен за нашето време и който хората са задавали през цялата човешка история. За какво всъщност става въпрос в нашия живот? Дали животът е това, което Макбет на Шекспир казва, че той, животът е просто вървяща сянка, история разказана от идиот, пълна с врява и безумство, не означаваща нищо?
Или да вярваме на другите поети – мистици, които казват, че живота има някаква върховна и изключително важна цел?
За Божествения Принцип, както ще видим, целта на творението има три измерения и всъщност е една. За разлика от Макбет, Принципът утвърждава, че в живота има дълбоко значение и това значение е свързано с радостта. Действително за Божественият Принцип целта на Бог за създаване на света е да постигне и да преживее радост. Бог, човечеството и естественият свят, всички съществуват заради собствената си радост и заради това да носят радост един на друг.
Нека да помислим, как можем да изпитаме радост. Никой не чувства радост сам за себе си, а само когато има обект, който го допълва или отразява собствения му характер. Ако един човек на изкуството, носи в себе си някакъв идеал, но не го изразява, тогава неговата радост не е изпълнена. Но когато неговата съзидателна идея бъде съвършено изразена на платното, тогава той ще изпитва радостно задоволство. Картината служи като обект, който стимулира такива чувства.
На по-дълбоко ниво радостта идва от любовта. Когото един човек има пълно взаимоотношение на любов, тогава нему принадлежи най-голямата радост. Твърде възвисените думи на Ромео, когато вижда светлина в прозореца на Жулиета “та това е изток, а Жулиета е слънцето”, описват височините на екстаза, които единствено истинската любов може да ни донесе.
Божественият Принцип ни учи, че желанието на Бог за любов не се различава много от това на неговите деца. Докато Бог е сам и неговата същност остане неизразена, тогава нему са чужди чувството на удовлетворение и на радост. Той е имал нужда от обект и от тази нужда той е създал хората. Влагайки всичко от себе си, цялата си природа в своята работа, Бог най-накрая е създал човека, за да изразява неговата невидима природа във формата на видим образ. По този начин Той е създал човека, като свой израз, като битие, с което Той ще може да създаде връзка на любов.
Специфична аналогия с божествената реалност може да бъде намерена и в човешкото семейство. Тъй като детето е най-съвършения израз на природата на родители си, родителите обменят огромно количество любов със своите деца. От всички битиета в създадения свят, човек най-пълно изразява външната и вътрешната природа на Бог. По този начин, той е онова битие, с което Бог може да има най-пълният обмен на любов. От гледна точка на Божественият Принцип такава е била божията надежда, когато той се е заел с този творчески процес. Той възнамерявал да живее с човек завинаги и да изпита най-високите върхове на радостта чрез непрекъснатия обмен на любов.