Божията цел за човека

ТРИТЕ ВЕЛИКИ БЛАГОСЛОВИИ

Вече имайки това разбиране, Божествения Принцип ни обяснява ясно целта на Бог в следния добре познат пасаж от писанието: “Плодете се и се множете, напълнете земята и я подчинете и владейте над нея…”(Битие 1:28).
Бог дарява Адам и Ева с три благословии. Плодете се или да се обединят с него, множете се или да се обединят един с друг и владейте или да се обединят с творението.
Какво точно означава да бъдеш плодоносен, това, което гласи първата благословия? Едно дърво става плодоносно, когато съзрее и когато започне да цъфти и да ражда. По подобен начин първата благословия на Бог към човечеството е благословията за постигане на индивидуално съвършенство или индивидуална зрялост, състояние, в което всеки един човек да стане един с Бог по сърце.
В историята на религиозната мисъл взаимоотношението на човек с неговия създател е било описвано по няколко начина. Срещата между човек и Бог може да бъде сравнена като среща между господар и неговия слуга или господар и неговия роб, занаятчия и неговия чирак. Но според историческото християнство и Божествения Принцип ние имаме другата гледна точка, която ни очертава по най-истински начин взаимоотношенията между Бог и човек: като баща и дете, като обичащ и неговия любим или любима, като годеник и годеница. Възможната близост с Бог не само позволява на човек да разсъждава заедно с Бог, но също и да живее в радостна любов с него.
В крайна сметка всеки един от нас трябва да установи жизнена връзка между себе си и Бог, която да доведе до вечна непрекъсната нарастваща радост. “Когато ти влезеш в сърцето ми, всичко, което е мое ще стане и твоя радост”, пише Томас Кемпис за своята връзка с Бог. Такава е била и надеждата на Бог. Ние трябваше да станем плодоносни и радостни, обединявайки се с него.
Обещанието за зрялост може да бъде описано и от друга гледна точка. Т.е. Божественият Принцип обяснява, че целта на индивидуалния живот бива постигната, когото обединим нашия дух и тяло с център Бог. За съжаление вместо да постигнем такава лична интеграция, интеграция на лично ниво, повечето от нас единствено могат да се похвалят с конфликта, който и Апостол Павел описва по следния начин: “аз знам какво е правилно, но не мога да го правя, нямам добрината, която искам, а имам зло, което не искам и това правя” (Римляни 7:19). Задачата на духовното израстване всъщност е да доведем до край това вътрешно разделение, да намерим хармония и единство вътре в нас с център Бог. В такова едно състояние можем да кажем, че нашите чувства ще бъдат като чувствата на Бог и че нашите мисли ще отразяват мислите на Бог. И двете ще бъдат ясно изразени в нашите постъпки. Можем да кажем, че това състояние ражда четири позиционната основа на индивидуално ниво.
Въпреки обещанието за този идеал, ясно е, че той все още не е осъществен. Хората в голяма степен не са постигнали завършеността на личността си с център Бог. Далече сме и от целта дадена ни от Исус и човечеството все още не станало съвършено “Трябва да бъдете съвършени, така както вашият Небесен Баща е съвършен” (Матея 5:48). Нито пък сме станали божий храм “Не знаете ли, че вие сте храм на Бог и духа на Бог обитава във вас” (І Коринтяни 6:19). Следователно, тъй като човечеството все още не е станало плодоносно, нито радостта на Бог, нито радостта на човек да били изпълнени.

СЕМЕЙСТВО ОТ ЛЮБОВ

Казва се, че няма светски успех, който може да замести провала в дома. Божественият Принцип също потвърждава това като вярно. Тъй като хората не разбират целта на Бог за нас самите, такава каквато е изразена във втората благословия. Тази благословия е опита в идеалното семейство, семейството, в което обитава и Бог. От гледна точка на Божественият Принцип мъжът и жената първо трябваше да постигнат идеално съвършенство и тогава да станат съпруг и съпруга, като дадат живот на деца и по този начин изградят семейството си. Като център на любовта, това семейство щеше да бъде най-пълната основа за съществуването на любовта за човек и Бог. Ако нямаше грехопадение можем да си представим, че Адам, Ева и техните деца щяха да установят тази първа четири позиционна основа с център Бог на семейно ниво.
За Божественият Принцип любовта е началото и края, най-близкото и най-далечното, най-дълбокото и най-висшето нещо. “Многото води не могат да утолят любовта, нито пък потоп може да я удави”, пише автора на песните Соломонови 8:7 и Божественият Принцип се съгласява. Също така поради причини, които вече споменахме можем да кажем, че такава любов най-добре може да бъде култивирана в семейство с център Бог. Докато днес широко разпространено е мнението, че раните ни преживявания в нашите семейства, дълбоко повлияват на нашето изграждане и на нашето бъдещо физиологическо здраве и цялост. Те го определят. Божественият Принцип изтъква, че здравите взаимоотношения в семейството също осигуряват естествена почва за непрекъснат растеж в динамиката на любовта. Особено можем да идентифицираме три основни изрази на любовта, които се развиват прогресивно в семейството. Пасивна, взаимна и безусловна любов.
Когато например един човек е дете той изпитва или преживява любовта пасивно, тъй като той просто я получава и за него се грижат неговите родители. В брака, той вече трябва да познае любовта по различен начин чрез взаимния обмен, който протича между съпруга и съпругата. И най-накрая ставайки родител, човек трябва да преживее безусловната любов, изразена в неговите взаимоотношения с децата. За Божественият Принцип семейството е една многостранна сфера, чрез която всеки човек трябва да достигне пълната си зрялост в своята способност да обича. Също, тъй като любовта на Бог е изразена първо чрез хората, семейството трябва да основата за най-пълното познаване на Бог. По този начин семейството и брака са свещени. Макар традиционното християнство да е смятало брака за святост, чрез която човек получава божествена милост, брака не заема централна позиция така както в Божествения Принцип. Мистичните религии – източни и западни по подобен начин наблягат на преживяванията и на опита на всеки човек в единството му с Бог. Божественият Принцип дори постига по-висока цел, като надминава индивидуализма на традиционната мистика и обгръща потенциала на семейството. Принципа изтъква, че наблюдаваме движение от единството между мен и моят Небесен Родител и между мен и моят партньор в живота с център Бог. Най-великата и най-високата цел е единството на обич между Бог и семейството.
Третата благословия – владейте се изпълнява, когато духовно узрелите мъже и жени разберат и оценят творението, така както Бог го прави. Тогава творението ще отвърне с красота и плодородие.
Божественият Принцип ни учи, че преди Бог да създаде първият човек, той е създал всички неща по човешки образ, следователно ние споделяме най-различни качества с нещата от природата. Красотата на розата е ценна защото тя отговаря на качеството на красота в нас самите. Великолепието и благородството на планината ни поразяват, защото те отразяват нещо дълбоко в човешкия дух. Тъй като нещата във Вселената отразяват толкова много от аспектите на хората ние чувстваме радост и биваме стимулирани, когато се намираме сред природата.
Бог чувства радост, когато неговите деца живеят радостно, следователно Бог създава нещата във Вселената по начин, по който те да носят радост на хората. Когото един съвършен човек е изградил продуктивна връзка или взаимоотношение със създадения свят с център Бог, тогава бива установена четири позиционна основа между Бог, човека и Вселената и резултата от това е радостта. Според Библията творението жадно очаква разкриването на синовете на Бог (Римляни 8:19). Макар че понякога можем да виждаме вечната красота във и зад творението, като цяло човечеството не е осъществило истинската стойност на земята. Нито пък се е грижило за земята в истинско господство. Макар човек да трябваше да бъде господар на творението, често той срамно експлоатира физическите ресурси, особено в съвременната ни епоха.

СЪТВОРЦИ С БОГ

Вместо господство на грижи и любов нашето господство над земята бива свързано с безразличие и прахосничество. В замяна ние страдаме от пожънатите замърсени въздух и вода, опустошени пейзажи и мръсни градове. Отново ние сме злоупотребили с околната среда, тъй като образа на Бог в нас не е узрял. Божественият Принцип казва, че ако ние изпълним първата благословия и се обединим с Бог в сърцата си, ние автоматично ще постигнем правилно господство над Вселената. Тогава ще можем да създаваме, заедно с Бог да творим един радостен и хармоничен свят, или с други думи небесното царство на земята.
Макар че идващото небесно царство на Бог да е било основното убеждение на еврейските пророци, тази надежда много сериозно е избледняла във вековете последвали след това. Една от причините за това е, че след разпятието на Исус, развиващата се християнска църква по скоро е съсредоточавала вярата си върху кръста, отколкото върху царството, за което Исус толкова често е говорил. В допълнение, разбира се човешката история в последните 2000 години не е предложила много причини за надежда за идването на обещания свят на справедливост и мир.
Въпреки сегашната ситуация, Божественият Принцип ни напомня, че небесното царство все още е основната цел на Бог. Действително, за да може Бог да бъде Бог той трябва един ден да постигне своя идеал. Когато хората по целия свят изпълнят своята цел да станат обединени с него и да формират семейства с център Бог и да се грижат с любов за творението, тогава ще можем да имаме истинска надежда за идването на небесното царство на земята.

МИР И ДОБРУВАНЕ

Божественият Принцип с други думи ни напомня, че първоначалната цел на Бог е цел, която намира ясен израз в свещените писания. Старият Завет е изпъстрен с визии и представи за идващата епоха на мир и добруване. Исая, например е автора на един известен пасаж: “и те ще забият своите мечове в плугове и техните копия ще станат земеделски сечива и няма да има нация, която ще надигне меч срещу друга нация, нито пък ще знаят какво е война” (Исая 2:4).
По същия начин в Новия Завет Исус подчертава непрестанно обещанието за царството и по този начин окуражава своите ученици да се молят “да дойде царството ти и твоята воля да бъде осъществена, както на земята, така и на небето” (Матея 6:10). Апостол Павел предчувстваше време, когато Бог ще обедини цялото творение “нещата на небето и нещата на земята” в Христос (Ефесяни 1:10). Писателят на книгата ”Откровение”, който е видял върховният триумф на доброто над злото също е предсказал ден на “ново небе и нова земя” (Откровение 12:1). Днес много хора чувстват, че човечеството е навлязло в нова епоха, и че действително се зазорява нов ден и това няма да е далечно бъдеще.
Какво ще представлява небесното царство? Докато Исус ни даде някой смътни образи в своите притчи, като сравни царството с перла на голяма стойност или със сватба. Павел пък ни казва, че ние простосмъртните нямане начин да си представим какво Бог е замислил за онези, които го обичат. (ІКоринтяни 2:9). Действително, обикновеният човек, който е опустошен от страданията в реалният свят, не може лесно да си представи такова едно царство.

ЕДНО СЪРЦЕ

Въпреки всичко на основата на нашето разбиране на първоначалния идеал на Бог можем да направим определени прогнози. Първо небесното царство е царството на едно сърце. По думите на един от оригиналните изобретатели на социалното евангелие Валтер Раухенбуш, царството на Бог въплъщава “царството на любовта в човешките взаимоотношения”. И Божественият Принцип също се съгласява. В небесното царство всеки един човек ще бъде единен с Бог и ще триумфира в любов. Гражданина на царството ще обича така, както Христос е обичал. Той ще бъде човек с абсолютна стойност, който няма да живее просто за себе си, а за целият свят. Той действително ще бъде гражданин на света.
За Божественият Принцип изгубеният свят трябва да намери своя корен в семейството, като сърце на живота. Взаимоотношенията между зрял мъж и зряла жена ще служат като извор на любов за техните деца и за обществото. Родителите ще бъдат в позиция да предават божията любов на своите деца, а децата ще намират в родителите си примера на любовта, чрез който да живеят. От такова едно семейство ще произлезе и общество, нация и в крайна сметка свят, в чийто център е истинският начин на живот.
Също така в небесното царство контрастните елементи ще намерят своята хармония в Бог. Бяло и черно, западно и източно, вярващи от различните вери, светци, учени, всички те чрез по-високият израз на любовта и истината ще намерят помирение и хармония. И ако перифразираме Раухенбуш, господството на любовта ще ни води към прогресивно обединение на човечеството, докато преследването на индивидуалната като по този начин ще запазим индивидуалната си свобода и националната си идентичност.
Тъй като стандарта на живот за всички членове в семейството е един и същ, Божественият Принцип ни учи, че в глобалното семейство на Бог познатите разлики между страните от индустриализирания и от третия свят ще бъдат елиминирани. Всички деца на Бог ще знаят какво е здраве, добруване и в духовен и материален аспект.
Тогава за Божественият Принцип царството не е просто невъзможна мечта. Принципа ни казва, че през цялата история Бог е изпращал такива мъже като Мойсей и пророците Мохамед, Буда, Конфуций, Кришна, като учители на пътя. Като израз на най-върховните си усилия да покаже пътя, Бог е изпратил Исус Христос.
Нима усилията на Бог ще останат неудовлетворени. Може ли той да позволи неговите деца да продължат да страдат безконечно? Разбира се, че не. Както по-късно Божественият Принцип ще обясни идването на новия Месия, Бог ще продължи своите усилия за преодоляването на страданието в този свят и ще установи своето царство на земята.
Очевидно светът, който познаваме в никакъв случай не е светът на идеала на Бог. Действително, описанието на нашата земя като “долина на сълзите” никак не е далече от истината. Нека се запитаме, как може да се случи това?
Наблюдавайки различните земни феномени, ние наблюдаваме, че всички те съществуват в определено време. Химиците ни учат, че във всеки един химичен процес например трябва да мине време преди да се получи резултат. Всички градинари знаят, че трябва да мине лятото, преди техните домати да узреят. В случая с образуването на земята, геолозите вярват, че са минали 4 милиарда години, за да се развие тя до досегашното си състояние.
Времето също е необходимо и за всякакъв род движение. Всяко движение започва от някаква точка, следва някакъв път и съответно завършва в някаква точка. В естественият свят, светкавицата достига скорост 87 000 мили в секунда, но тя въпреки това има нужда от начало и има край. И също между тях има пътека, която извървява и време, за което се случва.

“ДНИТЕ”, КАТО ЕПОХИ

Според Библията са били необходими 6 дни, за да може Бог да завърши своето дело. Докато от една страна казахме, че е необходимо време за всичко, както и за творението на Бог, това, което ни учи Библията някак си изглежда противоречиво на откритията направени от съвременните науки, които обясняват еволюцията на земята отвъд милиарди години. Но Божественият Принцип помирява тези две разбирания на Библията и на съвременната наука и обяснява, че шестте дни в битие, всъщност не означават буквални 144 часа. Както ни се казва във второто писмо на Петър “за Господа 1 ден е като хиляда години и хиляда години като 1 ден” (ІІ Петрово 3:8), може би това ще ни помогне да разберем най-добре “шестте дни” на творението като епохи чрез, които Бог е завършил своят творчески процес.
Те приблизително съответстват на епохите, които много учени сочат, като време, през което земята е преминала по време на своето развитие. Френският йезуит Телар дьо Шарден, който е добре познат поради палеонтологическата си работа в Китай, обяснява, че когато говорим от гледна точка на милиони години, можем лесно да видим, че живота върви в много ясна определена посока. Докато антирелигиозните учени запазват мнението, че развитието се случва на посоки, т.е. тече на посоки. Телар спори, че от най-ниските до най-високите нива на органичния свят има постоянна и определена посока, в която са се развивали животинските форми към образуването на видове с по-чувствителни нервни системи. И за Телар и за Божественият Принцип зад творението работи или се вижда божествено съзнание, което изпълнява своя план или което развива всичко според план.