Защо Исус не бе приет

ПРИЧИНИ ЗА ПРОВАЛА

Човек може да попита защо Йоан не е последвал Исус. Причините са разнопосочни – физиологични, социологични, духовни. Йоан например очевидно е виждал конфликт между собствените си интереси и тези на Исус. Той е чувствал, че ако Исус просперира, той ще упада и по думите на Йоан “той ще расте, а аз ще намалявам” (Йоана 3:30). Чувствайки, че ако подкрепи Исус по този начин ще загуби собствените си последователи. Той не е могъл да види, че ако истински се обедини с Исус звездата на Исус ще се издигне, издигайки и неговата. Йоан също така сигурно е имал съмнения за някои от нещата, които Исус е говорил, защото това, което Исус е казвал е било доста нетрадиционно и за това той е бил и обвиняван в това, че подковава конвенционалната еврейска нравственост и Мойсеевите закони.
Наблюдавайки семейната среда на Исус и това, което той е постигнал, Йоан сигурно си е мислел, че дългоочаквания син на човека не може да бъде толкова обикновен човек като Исус – със съмнително раждане, съмнително образование, просто дърводелец и без добре развити последователи.
В допълнение Йоан може би се е сравнявал с Исус и е видял, че едно подобно сравнение не прави чест на този така наречен Месия. Докато Йоан е бил син на първосвещеник, Исус е бил абсолютно необразован и често е противоречал на еврейските писания. Също така учениците на Исус са били хора с много малко или почти без образование или компетентност. Йоан е живял аскетичен живот, докато Исус е ял, пиел е и е дружал с бирници и проститутки и други, смятани за нежелани от обществото прослойки.

НАДДЕЛЯЛОТО РАЗБИРАНЕ

Най-накрая трябва да разберем, надделяващата идея за идващия Месия по времето на Исус. Но общо казано очакването е било апокалиптично, това е било период на жадувано очакване на неизбежни и драматични събития, време в което са се обединявали и чувства на отчаяние от историята и също така надежда, че Бог ще действа драматично за да промени нещата напълно и завинаги. Повлияни от пророчествата на пророк Даниил много искрени вярващи са очаквали, че Месията ще дойде на облаци. Поради думите на Даниил в Даниил 7:13-14. Други израелтяни пък са смятали, че Месията ще дойде като мощен освободител, който ще вдигне стандарта на националната свобода и ще отблъсне Римляните. В крайна сметка, грижата на евреите е била как да се освободят от Римската тирания, затова схващането на тази група от хора е било временно и на военни начала.
Може би дори Йоан не е могъл да не бъде повлиян от някои от тези твърдения за идващият син на човека. Колко трудно ли е било да приеме един обикновен дърводелец като Исус за обещания!
Каквито и да са били причините очевидно подкрепата на Йоан не е придружавала по никакъв начин мисията на Исус. Без ясен Илия с неизпълненото пророчеството на Малахий, задачата на Исус е била изключително неизчислимо трудна.
Съвършенството, което Исус е постигнал е било, трябваше да се издигне на по-високо ниво от него към неговото семейство и ученици. Оттам израилската нация и целия свят трябваше постепенно да се развият на по-високо и по-високо ниво и да постигнат нравствено и религиозно осъзнаване следвайки примера на Исус. Знаем обаче, че това не се случи. Не само Йоан се провали да го подкрепи, но и заради него повечето от евреите не са последвали Исус и не са го подкрепили.
Действително, когато Исус като дългоочаквания Месия най-накрая дойде за своя народ към него се отнасяха по-много тъжен начин, особено религиозните лидери. Някои от хората са слушали Исус и често са му се учудвали, но в повечето случаи техния отговор е бил съсредоточен върху неговите чудеса и лечителства, а не върху истината, която Той донесе.
Много малко са могли да го разпознаят от истината в неговите думи, но свещениците, книжниците, фарисеите може би заплашени от работата на Исус непрекъснато са критикували неговото учение, като учение, което е в противоречие с Мойсеевия закон. На неговите чудеса те са гледали като на неща, които идват от Везевул – дявола (Матей 12:24). Те са отхвърлили неговото месианство, като са го нарекли богохулник, заради това, че говори за себе си, като за сина на Бог. (Йоан 12:33). По този начин заклеймявайки Исус, религиозните водачи са отчуждили народа от него. И най-накрая те са подкупили един от неговите ученици, за да го предаде.

КАК МОЖЕМ ДА ПОВЯРВАМЕ

В тази враждебна среда, Исус очевидно не е могъл да предаде, разкрие това, което е искал. “Ако аз ви казвам за земни неща и вие не вярвате, как ще ми повярвате ако започна да ви разказвам небесни неща” (Йоан 3:11,12).
Можем да си представим, че “небесните неща”, които Исус е поискал да сподели са съдържали напредничаво знание за небесното царство, но Той не е могъл да доведе такава информация до своя народ, защото те не са му повярвали.
В Евангелието ясно се казва, че Исус е направил всичко възможно да убеди своя народ да го разпознае и да му повярва. Той е проповядвал за небесното царство, което е дошъл да установи. Често е вършел чудеса в надеждата, че хората ще могат да видят кой е. Той толкова много ги е обичал с цялото си същество. Въпреки всичко критичните елементи на еврейското общество не са могли да го приемат като Месията и са се подиграли с неговите слова и деяния. Можем да прочетем свидетелството на Матей в Матей 11:21, както и в Матей 23:37 и 38 стих “но сега всичко е скрито от твоите очи … ,защото ти не позна часа на своето посещение” (Лука 19:42-44).

НЕГОВОТО ЗАВРЪЩАНЕ

Исус се опитал да помогне на своите събратя да го разпознаят, чрез неговите думи, неговите дела и неговите молитви, но всичко е било напразно. Скоро след това Исус започва да говори за връщането на “човешкия син”. Исус не започва да споменава Второто Пришествие от самото начало на своята обществена мисия. Това става само, след като става очевидно, че неговото първоначално намерение да вдъхнови изграждането на физическо и духовно царство на земята не би могло да бъде осъществено.
Исус беше отхвърлен и разпънат от богоизбрания народ. Точно хората, които са постили, молили са се, давали са своя десятък, пророкували са и са служили вярно на Бог, които са копнеели за Месията през цялото си страдание. Но въпреки всичко нека не бързаме да заклеймяваме евреите по онова време. Ако ние бяхме живели тогава и бяхме видели Исус със собствените си очи много възможно би било и ние да го отречем. Това е вярно, особено в светлината на факта, че за много евреи е имало очевидно липсващ елемент. Това е бил Илия, липсващият елемент в месианската формула.

ПРОМЕНЕНИЯТ КУРС

С бавно развиващото се убеждение, че първоначалната му задача е царството, става все по-малко и по-малко възможна, Исус е бил принуден да промени своя курс. Критично събитие в тази трансформация е било неговото преживявана на планината на преображението. Лука ни разказва, че Исус е отишъл да се моли заедно с Петър, Йоан и Яков, които са го последвали. По време на неговата молитва са се появили Мойсей и Илия и неговото неизбежно страдание му е било разкрито чрез тях. (Лука 9:30-31).
Петър и другите ученици са били с натежали от сън очи и не са разбрали съвсем какво се е случило. Думите на Петър в Лука 9:33 отразяват, колко е бил възбуден от духовното появяване на тези две големи фигури, но показват, че той е изпуснал най-важното.
Евангелието показва, че долу горе по това време Исус е започнал да споделя със своите ученици, че Той трябва да отиде в Йерусалим и да бъде убит. Разбира се всички ученици са били поразени. Матей ни разказва, че главният ученик на Исус е бил толкова шокиран, че е промълвил “Боже опази Господи, това никога няма да ти се случи” (Матей 16:22). Петър, като най-близкият до Исус сигурно е знаел много добре намеренията на Исус, но очевидните забележки на Исус за очакващото го страдание са били много поразяващи за учениците му, защото такива твърдения са били в абсолютен контраст на всичко, което Исус ги е учил до тогава.
Въпреки, че на по-външния си кръг от последователи Исус е говорил за царството на Бог само в притчи на най-близките си ученици Той е разкрил повече. Лука разкрива това в своето евангелие (Лука 8:10).
Учени от самия Исус неговите най-близки последователи са знаели, че Исус работи, за да установи небесно царство. Знаейки това Йоан и Яков веднъж попитали Исус “нека посадим в твоята слава единият от нас отдясно, а другия от лявата ти страна”(Марка 10:37), но въпреки такива молби Исус е трябвало да се изправи очи в очи с предстоящата и неизбежна криза. Той трябвало да тръгне по алтернативния път, пътя на кръста. По този начин Той е трябвало да се отклони от победния път пророкуван от Исая.
Според конвенционалната теология смъртта на Исус е била според предопределената воля на Бог, като Той е бил необходимият откуп за изкупването на грешното човечество. И в подкрепа на това много християни посочват пасажи от книгата на Исая, където се говори за “страдащият слуга”. (Исая 53:1-4).
Божественият Принцип обаче обяснява, че целта на Бог е напълно изпълнена само тогава, когато хората си сътрудничат с него. Ако мъжете и жените не могат с цялото си сърце да му се подчинят, волята на Бог не може да бъде изпълнена. Затова има и два възможни отговора за Месията. Той би могъл да бъде приет и подкрепен от народа си или ако те не направят това Той ще бъде отречен.
Затова в Стария Завет можем да видим две ясни възможности, които са предложени на хората. Пророчествата в Исая 9,11 и 60 глава, където се говори, че за царя на царете щяха да бъдат изпълнени ако народа беше отвърнал и приел Месията с цялото си сърце.
Но ако хората не отговорят Месията ще бъде изправен пред страдалчески курс. Това бива отразено в пророчеството за страдащият слуга в Исая 53. Всяко едно от тези пророчества би могло да бъде изпълнено в зависимост от отговора на хората. Традиционните християни са приели, че Исус е дошъл измежду хората само, за да умре, но когато разберем корените на неговото убеждение ние си даваме сметка, че такава интерпретация е далече от истинската ситуация на нещата. Съвременни проучвания показват, че с изминаването на времето в хронологичния ред на евангелията, тъмната трагедия на разпятието постепенно бива покривана. В Марка, най-старото евангелие Исус агонизира от кръста “Боже, Боже, защо ме изостави” (Марка 15:34). Матей повтаря същите думи без основни разлики. Лука обаче си спестява това проплакване на агонията на Исус и замества с по-спокойни думи “Отче в твоите ръце предавам твоят дух” (Лука 23:46). А в Йоана божественият Христос промълвява от кръста величествено “Свърши се” (Йоан 19:30).
И тъй като това е реда на евангелията, когато те биват прочетени, мисълта, че Исус е завършил мисията си безславно малко по малко изчезва от кръгозора.
Така, че излиза, че ранната църква сякаш е следвала процеса на обратната логика. Професор Робърт Морган ни обяснява, че ранните християни са вярвали, че са разбрали значението на Исус и по тоя начин са нагласили отговорите си към въпроса, защо Исус е умрял. Т.е. те са работили назад от отговора към въпроса и са решили, че Исус е умрял понеже това е била волята на Бог. И тогава са разказали по пълен начин историята, за да покажат на другите цялото значение на Исус, но така както те са го разбрали.

ТЕ ЩЕ УВАЖАВАТ МОЯ СИН

Притчата на Исус за лозето, така както е записана в Матей, ясно показва, че той не дойде да умре. (Матей 21:33-43).
В тази притча господаря е Бог. Така както господаря очаква от своите наематели да приемат неговия син с уважение и любов, така и Бог е очаквал от своя избран народ да приеме неговият син Исус. Можем да си представим съкрушеното сърце на господаря, когато разбира за смъртта на сина си. И по тоя начин можем да си представим скръбта на Бог при разпятието на Исус. Това е отразено в преживяването на Исус в Гетсеманската градина.
Казано ни е, че преди разпятието, в Гетсеманската градина, Исус е плакал и се е молил три пъти да го отмине чашата на страданието т.е. да бъде помилван от смъртта. (Марка 14).
Според Божественият Принцип има няколко причини за сълзите на Исус. Първата е, че Исус е разбрал, че чрез него Бог е искал да изпълни първоначалният идеал, който е имал още от самото сътворяване. Като човек с уникално общуване с Бог, ние можем да си представим, че той ясно е знаел за страданието в божието сърце по отношение на неговото разрушено творение. Исус се е опитал да успокои тази скръб, но когато е бил отхвърлен Той е осъзнал, че божествената воля отново е осуетена. Той е знаел, че скръбта на Бог само ще се засили. Неспособен да изпълни до край своята мисия, Исус сигурно е почувствал огромна скръб.
По същото време Израил е преминавал през непрекъснати изпитания и е страдал дълго в подготовката за идването на Месията. Отхвърляйки го Исус се е дал сметка, че Израил ще загуби благословията на Бог и тяхното дълго страдание ще бъде безполезно. Дълбоко обичащ своя народ Исус е почувствал тежката орис, която ги очаква.
Исус също така най- вероятно е могъл и да предвиди, че неговите последователи ще страдат така, както той е страдал. Той е вървял по пътя на разпятието, нима тяхната съдба би могла да бъде по-различна. Още повече, тъй като идването на божието царство е било забавено, човешкото страдание в сатанинския свят също неизбежно е щяло да продължи. Изпълнен с подобни мисли, Исус със сигурност е чувствал огромна болка и терзание. И точно тези чувства са ни предадени в евангелието на Матей в 26:37-39.

НЯКОИ ОТ ПАРАДОКСИТЕ БИВАТ РАЗКРИТИ

Нека за момент да надникнем в Гетсеманската градина и да видим, че ако разпятието беше предопределеният курс на Бог да спаси човечеството защо тогава Исус е бил толкова скръбен приемайки го? Защо ще се моли чашата на страдание да го отмине? Най-често срещаният аргумент за неговата молба в Гетсеманската градина е, че тези думи отразяват “човешката слабост” на Исус. Но факт е, че безброй много мъченици са отишли на своята смърт с радостно сърце и спокойни. Първият мъченик Стефан, който е бил замерян с камъни до смърт е посрещнал участта си с радостно сърце. (Деяния 7:54-59). По същия начин се и казва, че Петър също е бил разпънат, той просто е помолил да му бъде разрешено да го разпънат наопаки, т.е. надолу с главата.
Отвъд религиозната сфера, революционния патриот Нейтън Хейл е съжалявал, че може да умре само веднъж за страната си. Нима Исус е бил по-малък герой от всички тези? Нима Исус, спасителя на човечеството е имал по-малка вяра от другите, когато се е молил “от слабост” тази чаша да го отмине? Разбира се, че не. Той отчаяно се е молил дори три пъти, защото е знаел,че неговата смърт на кръста не е била първоначалната воля на Бог. В своята агония той е търсил някакъв възможен начин да изпълни божествения мандат.
Също можем да забележим, че ако разпятието на Исус беше предопределения план на Бог, тогава ролята на Юда Искариотски, който предаде Исус също трябваше да бъде много важна според Бог. Ако деянията на Юда бяха помогнали или са помогнали за осъществяването на божията воля защо той след това се е обесил? Деянието на Юда е било недопустимо и това можем да видим ясно от думите на Исус в Матей 26,24 глава, където се казва “по добре е такъв човек да не се беше раждал”.
Поради тези и други причини цитирани по горе Божественият Принцип обяснява, че кръста не е бил първоначалното намерение за Исус. Макар че твърде рано църквата го приема за вярно. Исус дойде да изпълни първоначалният идеал на Бог. Той дойде, за да могат хората да имат живот и да го имат обилно.

Няма коментари:

ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ

Related Posts with Thumbnails