Мисията на спасителя - Христос

МЕСИЯТА (Христос)

Адам и Ева трябваше да бъдат връзката между Бог и всички останали техни потомци до днес, така че чрез нашите първи предци трябваше да се появи света на щастието и доброто, тоест небесното царство на земята. Но поради Грехопадението Адам и Ева се откъснаха от Бог и по този начин нарушиха връзката между Бог и техните деца. От Грехопадението насам и Бог и човечеството са търсили щастие и мир и въпреки всичко за нито една от двете страни няма начин да постигнат тези цели, когато са разделени.
За да разреши този проблем стратегията на Бог е била да установи посредник между себе си и човечеството и това е ролята на месията. Затова ще говорим и в следващия раздел на Божествения Принцип.

ЗАЩО ДОЙДЕ ХРИСТОС И ЗАЩО ТОЙ ТРЯБВА ДА ДОЙДЕ ОТНОВО

Както обясниха досега темите Сътворение ”Грехопадение на човека” Бог първоначално създаде мъжа и жената по свой образ и подобие. Те трябваше индивидуално да израснат до пълна емоционална, интелектуална и духовна зрялост и по този начин да изградят семейства, в които изцяло могат да въплътят и изразят любовта на Бог. Такива семейства щяха да бъдат извора на божията любов за по висшите нива - общество, нация и свят. Първата човешка двойка избрана да постигне този идеал са библейските фигури Адам и Ева, които обаче се провалиха да направят това. Тяхното Грехопадение се случи на принципен израз на любовта между Ева и архангел Луцифер и между Ева и Адам. Загубата на любовта в самото начало на човешката история, цялото човечество от тогава насам е страдало от недостатъчно любов, тоест лишено от любов. Според Божествения Принцип първоначалното разделение от любовта на Бог\отделяне от любовта на Бог е осуетило установяването на божествен идеал и е дало начало на изключителна болка и страдание, които стават основна част от човешката история. Божествения Принцип обяснява, че трагичното начало на човечеството и най-вече неговото отделяне от Създателя. Още оттогава Бог се опитал да възстанови мъжете и жените до първоначалното им състояние. За да не продължават те да бъдат осакатени от катастрофалните последици от акта на първата човешка двойка. Бог иска да ни издигне до статута на негови истински деца и да ни води да заживеем в любов, справедливост и братство. За да бъде осъществено това пророците и светците са се появили, направлявани от Бог по различно време в историята. Идването на такива хора като Аврам, Мойсей, Буда, Конфуций, свети Франциск, Мартин Лутер, които изразяват дейността на Бог за изкупление на човешкото общество е очевидно от човешката история. Въпреки това основното проявление на работата на Бог е било идването на Исус от Назарет. Според Божествения Принцип Исус е бил човека помазан от Бог като негов син, който да осъществи първоначалния идеал на земята. Той дойде на мястото на Адам за да възстанови загубената Едемска градина, тоест божието царство на земята. Новият Завет предлага вдъхновената и красива история за живота на Исус и служи като извор на християнската вяра. Но през миналите десетилетия Новия Завет, както и цялата Библия са били разбирани по много различни начини, така както е било и през изминалите векове. Критичния катализатор в тази промяна е идването на съвременни библейски учени, които се съсредоточават върху четирите Евангелия, и макар Евангелията да съдържат изключително важна информация в себе си сега е явно разпространено, че като исторически документ те не осигуряват надеждни данни за човека Исус и всъщност за това, което той е проповядвал. Проблема, който повечето учени виждат в писателите на Евангелията, които са написани между 30 до 70 години след смъртта на Исус, е че всеки е писал със своите собствени цели предвид, тоест свободно са били изтрити и загърбени по-ранните, било то устни или писмени данни за живота на Исус. По думите на отец Реймън Браун, преподавател в обединителната теологическа семинария в Ню Йорк “в основни линии Евангелията ни учат как всеки евангелист е разбрал и представил Исус на християнската общност през последната трета от първи век. Но често те по много ограничен начин обясняват самото проповядване и посланието на историческия Исус”. Тези несъвършенства са довели до интензивни преразглеждания на живота на Исус. Последните десетилетия учените отново са погледнали записките на Евангелията и са задавали въпроси към ортодоксалното разбиране като са изразявали неудовлетворение с традиционните разбирания за “Сина на човека”. Самият факт за интензитета и големината на спора върху тези въпроси изтъква проблематичната природа на традиционното разбиране за Исус – герой, пророк или бунтовник?
Посочените аргументи от различни теолози варират в широк спектър. Изключително важна книга е написана от известният доктор Албер Швайцер, който измежду другите си големи достижения е високо уважаван теолог. В неговата книга “Търсене на историческия Исус” Швайцер е разгромил много от предишно съществуващите възгледи за Исус и е прокарал свое собствено разбиране за Исус като апокалиптичен герой. Той вижда Исус като вярващ в неизбежното свръхестествено появяване на царството на Бог изпълнено с подчиняване на всички грешни сили. Според доктор Швайцер в един момент от своето проповядване Исус дори очаква идването на неговото царство преди следващата жътва. Само тогава, когато неговите надежди са изпепелени Исус започва да мисли за кръста. Швайцер обобщава, че Исус най-накрая отишъл на кръста вярвайки, че единствено това деяние ще ускори апокалиптичното пристигане на божието царство на земята. В пророка от Назарет, професор Мортън Енслин спори, че Исус трябва да бъде разбран просто като човек, който изпълнява пророческа роля. Енслин спори, че по-късната църква отдава дължимото на назаринския дърводелец като му приписва такива титли като Христос, Син на Бог, Господ, докато неговите първоначални ученици са мислели за него просто като “мощен пророк в слово и действие” (Лука 24:19). И действително според Енслин това е всичко, което Исус се е смятал. Друга гледна точка за Исус е представена от англичанина Брандън от Манчестърския Университет. За доктор Брандън Исус е бил бунтовник, който се е опитал да отхвърли политическата тирания на Римската Империя. Първоначалният интерес на Исус е бил политически и за това той е бил разпънат на кръст. От тази гледна точка едно внимателно прочитане между редовете ни показва, че авторите на Евангелията са написали отново ранната християнска история, за да могат да отхвърлят всякакви подозрения от страна на Рим спрямо църквата”. Толкова пристрастни гледни точки за живота на Исус, нали? Много мнения са предложени, но и все още остават много въпроси. По мнението на много хора, както теолози, така и обикновени вярващи Божествения Принцип споделя изключително полезна и изясняваща информация относно проблемите обграждащи Исус. Като откровение получено от преподобния Мун чрез неговото духовно общуване с Бог и Исус, принципа много ясно прониква в неяснотите на Новия Завет и ни представя ясно разбиране на Исус и неговата мисия. С много дълбоки просветления за съвременната църква и на съвременното християнство, които да помогнат да се завърши духовната революция започната преди 2000 години.
В исторически план е било разбрано, че Исус е дошъл за да донесе спасението на човечеството. Както Павел пише “тъй като Бог е предопределил за нас да постигнем спасение чрез нашия Господ Исус Христос, който умря за нас, така че дали се събуждаме или спим да можем да живеем с него” (ІСолунтяни 9:10). Въпреки подобни разбирания истинското значение на Спасението за много е останало някак си смътно и неясно. Нима спасението се отнася единствено до отвъдния живот, нима е само за определени хора, какво означава да бъдеш спасен. Ако някой който умира трябва да бъде спасен това ще значи ли, че ще му бъде възстановен живота и здравето, същото важи и до давещия се човек, за да го спасиш означава да го извадиш от водата и да го върнеш на брега. Така че оттук можем да видим, че да спасиш човек означава да го възстановиш до предишното му състояние на добруване. По същия начин Божествения Принцип учи, че духовното спасение означава възстановяване на грешния човек до първоначалното му състояние на добруване и цялост – състояние на което той се е радвал преди Грехопадението, а това означава да бъде възстановен до позицията, която като индивид той ще може да изпълни първоначалната цел на живота, тоест да бъде съвършен.
Когато Исус дойде преди 2000 години той ясно постави целта на живота на всеки един човек “затова вие трябва да бъдете съвършени както вашия небесен баща е съвършен” (Матей 5:48). На гръцки – езика на който Матей е написал своето Евангелие думата “съвършен” означава “край” или “цел”. Затова трябва да разберем, че съвършен описва онзи, който е постигнал крайната цел, който е постигнал зрялост по образ и подобие на Бог. Пред Божествения Принцип такъв един идеал, който, колкото и да е предизвикателен отразява целта на Бог за неговото първоначално творение и неговата цел за спасение. Неговата първа задача е да създаде човек, който е пълно отражение на него самия. Нека си спомним, че процеса на спасение трябва да мине отвъд индивидуалното ниво. Когато Йоан пише в своето Евангелие, че “Бог толкова възлюби света, че той даде единородния си син” (Йоан 3:16). Той отразявал върховната цел на Бог. Бог не се интересува само от определени хора, той иска да спаси семействата, расите, нациите и целия свят. Ако си помислим какво би било спасения свят трябва да си спомним за свободния свят, за който Джон Кенеди говореше като “свят, в който общите врагове на човечеството – тирания, бедност, болести и война” ще изчезнат. Ако говорим положително можем да си представим свят, където силните са щедри а слабите са защитени, и където по думите на Амос “справедливостта ще тече като вода и праведността като непрекъснато бълбукащ поток” (Амос 5:24). Това би било свят, в който най-древната надежда на човечеството за мир ще бъде осъществена и нашето желание за материален просперитет ще бъде осъществено също. Това действително ще бъде Едемската градина възстановена в глобален мащаб.
Разбира се, човек може да се чуди дали изобщо е възможно такъв свят да бъде постигнат, защото човешката история не е обещаваща. Въпреки това Божествения Принцип изтъква, че такова виждане зависи не толкова много от човек, макар че човек също има основна част, а от Бог. А за да бъде Бог той трябва да осъществи един ден своя първоначален идеал. Онези, които са следвали Бог са били благословения за неговата върховна цел. Апостол Павел например пише за деня, в който Бог ще “обедини всички неща в Христос, нещата на небето и нещата на земята” (Ефесяни 1:10). По подобен начин пророк Исая пише за думите на Господа “казал съм и ще го осъществя, намислил съм и ще го направя” (Исая 46:11). Бог със сигурност ще изпълни своята цел един ден, като Бог на любовта той няма да остави грешния човек в сегашното му състояние, тъй като човек е бил създаден като негово дете. Но какви стъпки ще са нужни за да бъде осъществен възстановения свят. Ако Адам и Ева първоначално бяха станали брачни партньори, които отразяват любовта на Бог и ако те бяха възпитали своите деца в този дух, тогава семейството им щеше да бъде произхода на род, общество, нация и свят на любов. Както децата на съвършените Адам и Ева щяха да постигнат зрялост и да започнат своите собствени семейства, тяхното първоначално семейство постепенно щеше да се разшири като най-накрая да изгради едно световно семейство. В сърцевината на това глобално семейство щяха да бъдат единните истински родители, усъвършенстваните Адам и Ева, които да представляват родителската любов на Бог за всички свои потомци. Център това семейство щеше да се появи небесното царство на земята. Божествения Принцип учи, че през цялата човешка история целта и методите на Бог са постоянни. Целта на спасение следователно е един възстановен свят, който да изразява първоначалния идеал на Бог с център съвършен мъж и жена. Това е целта, поради която Бог изпраща месията. Той идва да застане пред Бог като истински човек и да установи истинско семейство – семейство, което въплъщава и изразява любовта на Бог. На този фундамент месията трябва да изгради идеална нация и свят и по този начин да изпълни първоначално замисленото небесно царство на земята. Поради тази причина и Исус дойде провъзгласявайки небесното царство. Матей е писал “Исус отиде по всички градове и села и учеше в техните Синагоги и проповядваше Евангелието на царството” (Матей 9:35). В следващата глава ще погледнем по специално за това, какво е означавало царството за Исус.
Работата на Исус на земята е била водена от една централна всепроникваща тема – небесното царство. “Разкайте се”, казва Исус “тъй като небесното царство на земята наближава” (Матей 4:17).
Провъзгласявайки това послание Исус обявява изпълнението на една надежда, която Бог отдавна е насаждал на еврейския народ. От VІІ век пр.н.е., еврейския народ е очаквал идването на новото хилядолетие, златната епоха на мир и добруване на всички. Това небесно царство трябваше да бъде започнато от Месията.
“Тъй като ни се роди дете, даде ни се син и правителството ще бъде на неговото рамо, името му ще бъде прекрасен владетел, всемогъщи Бог, вечен отец, принц на мира и увеличаването на неговото царуване и мир, няма да има край върху трона на Давид и другите царства и справедливостта и праведността ще царуват завинаги напред” (Исая 9:6,7).
Гледната точка на Исая е, че Месията трябва да управлява своя народ със справедливост и праведност. От трона на Давид, той ще царува с мъдрост, ще бъде чудесен съветник с власт като могъщия Бог и с любов като вечен баща на мира. В неговото царство мира ще царува. И не само човешките последователи на Месията и цялата природа ще обитава в неговия мир.
Исая пише “И вълка ще живее с агнето и леопарда ще си ляга с детето, и телето и лъва ще бъдат заедно, и малко дете ще ги води и те няма да си причиняват болка, нито да се унищожават в святата планина, защото земята ще бъде пълна със знанието на Бог, тъй както водата покрива морето” (Исая 11:6-9).

СЛАВНИ ДНИ

Исая продължава да пророкува за славните дни на израелския народ, когато той ще види царството на Месията. В цялата шейсета глава от книгата на пророк Исая.
В съзнанието на евреите това е радостта и славата, която израилтяните е трябвало да споделят при установяването на месианското царство. Тяхната благословия щеше да се разпространи по целия свят и земята щеше да стане Едемска градина. (Исая 2:4). От всички тези пасажи можем да видим обещанието за осъществяването на идеала на Бог. Светът щеше да бъде възстановен и Месията трябваше да бъде този, който да доведе това.

СПЕШНО ПОСЛАНИЕ

Избран от Бог за мисията на възстановяване Исус непрекъснато беше загрижен за това да проповядва на другите за идването на царството. Неговите морални, етични учения, дори неговите молитви се свързват само с тази тема. Неговата служба на планината, както се казва може да бъде оприличена с конституцията на божието царство.
Царството също е тема в много от притчите на Исус. Той сравнява царството с посяване на добри зърна в плодоносна почва. Сравнява го с малко синапено зрънце, което ще израсне в голямо дърво и със съкровище скрито в нива, което човек е открил с радост и която е купил с цената на всичко, което е имал.
Колкото важни са тези непрекъснати повторения за царството, толкова е било и очевидното бързо пристигане на това царство. Тъй като основата за царството трябваше да бъде поставена докато живее Исус. Тогава неговото установяване беше абсолютно необходимо и спешно, следователно Исус направляваше своите последователи да търсят царството и праведността без да се притесняват за това, какво ще ядат и ще носят. Неговите ученици е трябвало да разгласяват навсякъде, че небесното царство идва.
Някои от пасажите от Лука ясно илюстрират колко спешно е било всичко. Един от хората, който искал да отиде да погребе починалия си баща Исус казва “остави мъртвите да погребат своите мъртви” Лука 9:60. В друго време казва думи, които можем да намерим в Лука 9:62 когато учи своите ученици как да се молят първата молба според Исус е “да дойде твоето царство”.
И най-накрая както посочихме Исус каза, че за да може да влезе в небесното царство, човек трябва да е духовно зрял. По неговите думи ние трябва да бъдем съвършени (Матей 5:48).

ЦАРСТВОТО НА ЗЕМЯТА

Трябва да бъде направена важна разлика между земната природа на царството, така както е била разбрана от пророците на Юдейството и ранното християнство и духовното царство версията, която по-късно прегръща християнската църква.
Когато провъзгласява царството на Бог много християни са смятали, че Исус се е обръщал към съдбата на своите последователи след смъртта или към тяхното индивидуално духовно осъществяване, но това не е така. Както Бог вижда небесното царство на земята в началото, започвайки с Адам и Ева, така и по-късно той ще види небесното царство на земята. Неговото желание и воля са постоянни. Повечето учени ще се съгласят, че виждането само на абсолютно духовно или лично царство абсолютно представя по погрешен начин намерението на Исусовото послание, както и на неговата мисия.
Ранната християнска църква, която е била по-близо до времето на земния живот на Исус е знаела, че Исус в началото е виждал земното царство и затова те са чакали нетърпеливо връщането на Исус за да завърши своята работа. В отговор на този факт можем да цитираме думите на апостол Павел във второ Солунтяни 2:1.
Единствено по-късно връщането на Господа бива отложено безкрайно. С това отлагане разбирането на царството постепенно се изместило от земята към небето.
В обобщение можем да кажем, че царството, което се опита да донесе Исус беше буквално физическо царство. Един възстановен свят на основата на първоначалния идеал на Бог. Исус трябваше да стане духовен и етичен архитип, индивидуалния модел на царството. Постигайки това той трябваше да го покаже на хората и по този начин да им отвори пътя към индивидуално и колективно съзряване и въз основа на неговия пример и вдъхновение той трябваше да доведе идеално семейство, общество, нация и свят. По този начин дълго търсеното царство щеше да бъде установено.
Много ясно обаче, идеала на царството не беше осъществен. Следващия въпрос е какво се е случило? По нататък в Принципа ще се опитаме да отговорим на този въпрос първо като погледнем работата на предвестника на Исус.
От времето на ранната църква християнството винаги е имало възвишена гледна точка за Йоан Кръстител, дори и най-съвременните мислители твърдят, че Йоан е историческа героична фигура, която истински проправя пътя на възкръсналия Христос. Въпреки подобни благородни думи за Йоан Кръстител, ако погледнем по отблизо Новия Завет и започнем да си задаваме въпроси за него ще разберем по отблизо истинската му роля и дейности.

ФИГУРА ПОДОБНА НА ИЛИЯ

Йоан действително играе ролята на Илия. В еврейското съзнание Илия винаги е бил очакван да дойде като предшественик на месията. Малахия – последния пророк от Стария Завет е пророкувал точно това в Малахия 4:5.
И до ден днешен по време на еврейската пасха винаги се осигурява свободен стол и чаша вино в случай, че Илия се върне, преди идването на месията. Илия е живял девет века преди Христа и е известен за драматичната си победа над 450 пророци навръх Карнал в Израил. Чрез своето подчинение и вяра за него се смята, че е изчистил Израил от сатанинските влияния, но благодарение на духовните провали на хората, неговата работа е трябвало да бъде наново свършена. Единствено след като бъде свършена тази задача може да се появи месията. Затова и Малахия пророкува, че друг Илия трябва да се появи.

ЙОАН КАТО ИЛИЯ

Според Новия Завет Исус е смятал Йоан Кръстител за очаквания Илия. Матей цитира думите на Исус в Матея 11глава, 13:14 стих. Новия Завет казва, че Йоан е бил избран дори в утробата, Лука ни казва, че ангел Гавраил е казал на Захарий, че неговата жена Елисавета ще му роди син, който ще подготви неговия народ за избраника Лука 1, 16:17. Целият курс на живота на Йоан в крайна сметка е бил подготовка за по-късната му работа на свидетелството за месията. Този самотен период в пустинята, времето му на медитация и учене и упражняване на аскетична набожност.
Според Марк и Матей, Йоан е бил образцов във своя начин на живот, дори в начина на обличане, изцяло като Илия. Той се е намятал с наметка от камилска кожа и е носил кожен колан, които са били символи на пророческата служба от древни времена. Подобно на Илия, Йоан е изливал огнени слова на съд спрямо обществото около него. Всеки е чувствал ефекта на това, което той е казвал.
В допълнение на всичко това, Йоан очевидно е осъзнавал, че той е предшественик на онзи по-велик, който ще дойде. Лука ни казва как Йоан е отговорил на онези, които са мислели, че поради духовната си мощ, самия Йоан Кръстител би могъл да бъде дълго жадувания Освободител “аз ви кръщавам с вода, но онзи по-мощния, който идва не съм достоен да му вържа дори връзките на сандалите. Той ще кръщава със светия дух и с огън” Лука3, 15:16. Всички четири Евангелия, както и други древни исторически източници са съгласни относно способността на Йоан да привлича големи тълпи от хора и за това, че е развил голям брой последователи.

ОСУЕТЕНАТА СТРАТЕГИЯ

Божествения Принцип ни учи, че идвайки в ролята на Илия, мисията на Йоан е била да се обедини със Исус и ясно да свидетелства за него, но според Евангелието на Йоана, когато са го попитали кой е, той е отрекъл, че е Илия “кой си ти, той призна, не отрече, но призна – аз не съм Христа, и го попитаха, какъв си тогава, Илия ли си, той каза - не съм, пророк ли си, той отговори – не” (Йоан 1:19-21).
В светлината на факта, че в еврейското съзнание Илия е трябвало да се върне преди да се появи месията, такива отговори от Йоан са били изключително унищожаващи репутацията на Исус и ролята, която той се опитал да изпълни. Поради престижа на Йоан, всяко негово твърдение е тежало повече от това на Исус. Още повече, че Исус не е бил считан за кой знае колко важен по мнението на хората. Исус е бил незабележим млад човек, който е израснал в скромен дърводелски дом и за него не се е знаело, че е опитен в духовните дисциплини. И въпреки всичко в противовес с установената власт, Исус се е обявил за “Господ на съботата” (Матей 12:8). Също така бил е познат и като онзи, който нарушава закона (Матей 5:17) и също така той се е поставил на едно стъпало с Бог (Йоана 14:9-11). Смутени от всичко това еврейските лидери са твърдели, че Исус работи със силата на Везевул, принца на демоните (Матей 12:24).
Йоан от друга страна е имал много по внушителни качества, той е бил син в изтъкнато семейство. Чудесата, които са заобикаляли неговото зачатие и раждане са били познати в цялата страна (Лука 1:5-66). Той е живял на “скакалци и мед” в пустинята и от много е бил смятан, че води примерен живот на вяра. Всъщност Йоан е бил толкова уважаван, че първосвещениците, както обикновените хора са го питали дали той е месията (Лука 3:15, Йоан 1:20).
При тези обстоятелства можем да си представим, че народа на Израил по-скоро е повярвал на Йоан, отколкото на Исус. Гледната точка на Исус за Йоан като Илия е изглеждала неправдоподобна и е изглеждало, че Исус прави тези изявления само за да може да оправдае твърденията за себе си.
Разбира се може да се поспори за почната връзка между Йоан и Исус, но в Евангелието се разкриват доста неща в поведението на Йоан Кръстител спрямо Исус. Евангелието на Йоан обяснява, че той потвърждава ролята на Исус в Йоан 1:29.
Матей казва, че по късно Йоан се отказва от тези си думи и след като е тикнат в затвора от цар Ирод за това, че критикува втория му брак, Йоан дори изпраща своите ученици при Исус, за да го питат “ти ли си онзи, който има да дойде, или друг да чакаме” (Матей 11:3). Думите на Исус са много сурови в Матей 11:4-6.
В светлина на изключителните трудности, с които месианското значение е било посрещнато в първия век в Палестина, шансовете за успех са намалели още повече щом силите за реформация са останали разделени.
Ако Йоан беше потвърдил, че неговата роля е подобна на Илия и постепенно беше свидетелствал за месианската роля на Исус, то тогава неговия път можеше да бъде широко отворен и по този начин царството да бъде установено на земята. Знаейки за месианската роля на Исус можем да си представим, че идеалната ситуация би била Йоан Кръстител да се обедини с Исус и дори да стане един от първите му ученици. Но тъй като самия Йоан е имал ученици той много би помогнал на целта на Исус.
За съжаление макар Исус истински да е търсел свои последователи в Лука 10:2 Йоан и неговата група са останали настрани. Дори съществуват записки, които ни говорят за напрежение, което е съществувало между двете групи. В Матей например се говори за раздор между учениците на Христос и тези на Кръстителя в Матей 9:14. Според новата католическа енциклопедия четвъртото Евангелие сякаш съдържа полемика срещу Йоан Кръстител (Йоан 1, 6:8), което показва, че те са съществували като отделна група, различна от християнската църква, дори до края на първи век.

ТВЪРДЕНИЕТО НА ИСУС

Докато Йоан е бил в затвора Исус е поел неговата роля. Външно думите на Исус изглеждали много странно “измежду тези, родени от жени, няма по-велик от Йоан Кръстител, и все пак и най-малкия в небесното царство е по-голям от него” (Матей 11:13).
Йоан е роден в най-важното време на човешката история и е носил уникалната привилегия да служи на Исус пряко като свидетелства за него. Йоан трябваше да доведе всичко, което има, целия си опит, знание, многото си последователи, да ги доведе и да ги предложи на Исус. Поради огромното си влияние и популярност, влияние, което се е простирало и в религиозните среди, Йоан можеше по този начин да доведе много влиятелни хора при Исус. Затова и Исус описва Йоан като “най-великия роден от жена” поради тази възможност, която той е имал, но тъжен е факта, че Йоан не е разбрал тази възможност и затова е “най-малкия в небесното царство”. Тъй като Йоан се провали да изпълни това славно място в небесното царство, той е по-нисш и от най-скромния вярващ.

Няма коментари:

ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ

Related Posts with Thumbnails