Края на Света: Последните дни, Страшния съд

Божествения Принцип - основното учени на Преп. Мун

Последните Дни

Края на Света ...

Страшния Съд ...

4. ГЛАВА НА ПРИНЦИПА

Завършеност на човешката история

Нека разгледаме библейската концепция за Последните дни. В Библията се казва, че през Последните дни:

„небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат” (2 Петр. 3:10); че „...слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето” (Мат. 24:29). По-нататък се предрича, че връщането на Христос ще бъде предизвестено с тромпети, и мъртвите, вярващи в Христа, ще възкръснат, за да го посрещнат във въздуха. Те ще бъдат последвани от вярващите, живеещи при завърщането на Христос (1 Сол. 4:16,17).

Дали да приемаме тези предсказвания буквално или трябва да ги разглеждаме символично, както много други важни цитати от Библията? Нека отговорим на тези въпроси, като изследваме човешката история. Как е започнала тя? Накъде е насочена? Каква е крайната й цел?

I. Значението на последните дни

Какъв щеше да бъде светът, ако Адам и Ева се бяха подчинили на заповедта, която Бог им дава в Едемската градина? Адам и Ева щяха да постигнат лично съвършенство, на тази основа да установят идеално семейство и да имат деца с добра природа. Техните мисли и действия щяха да бъдат насочени към Бог и така те щяха да създадат семейство, общество, нация и свят, в които Бог е единственият Господар. Този свят щеше да бъде Небесното царство на земята. Ако това бе станало, техният живот щеше да бъде насочен към доброто и историята съответно на техните семейства и на света щеше да бъде история на доброто. От самото начало Бог замисля единствено история на доброто.

Тъй като първият мъж и първата жена съгрешават, те не стават истински личности, въплъщаващи божествената природа, а по-скоро се превръщат във въплъщение на злата природа. Грешните Адам и Ева създават деца с първороден грях и така формират семейства, общества и свят на злото. Мислите и действията на грешния човек винаги са били подвластни на сатана и така този свят се превръща в Ад на земята, изпълнен с грях и страдание. Човешката историята на индивидуално, семейно, национални и световно ниво, без изключение, е история предимно на конфликти, грехове и злини.

Божията работа по възстановяването - да върне хората обратно към себе си от Сатанинското господство. Това ще бъде трансформацията в Последните дни.

Според Божия първоначален план е трябвало да има само добро, но поради Грехопадението човешката история започва със зло. Може ли Бог да бъде безразличен и да остави човечеството в това положение? Не, чрез Своя план за спасение, Бог непремено ще постигне това, което първоначално е замислисл (Ис. 46:11). Тъй като според Божия план целта на творението трябва да бъде изпълнена, човешката история, макар да започва като история на греха и на злото, представлява история за „възстановяване” на изгубената цел на Творението. Крайната цел на човешката история е историята на злото да бъде заменена от историята на доброто, първоначално замислена от Бог.

През Последните дни, светът на сатанинското господство най-накрая ще бъде трансформиран в идеалния свят на Божието господство. Последните дни са времето, когато грешният свят или Адът на земята ще бъде преобразуван в Небесно царство на земята, където е изпълнена Целта на Творението.

Много хора живеят в страх от Последните дни, защото мислят, че това ще е време на свръхестествени природни бедствия. Но обратно на техните очаквания и вярвания, това няма да е време на такива бедствия. По-скоро това ще е време на радост, защото тогава ще бъде установен идеалният свят, за който копнее човешката първоначална природа. Последните дни са време на надежда, защото тогава ще свърши историята на злото и ще се постави началото на епохата на доброто. Но Бог не може да установи доброто и да изгради Небесно царство без да унищожи злото и Ада. Хората ще бъдат съдени чрез Божието слово (както е обяснено в раздел II Б). Ето защо тези, които водят лош начин на живот, очакват Последните дни със страх, а тези, които се подчиняват на Божията воля – с нетърпение, надежда и радост.

Бог непрестанно работи и влага цялото си сърце и любов, за да изгради идеалния свят и да направи възможно настъпването на Последните дни. За съжаление, всеки път, когато Бог се опитва да постигне това, човек не изпълнява изцяло своята отговорност и Божията воля остава неосъществена. Според „Принципи на Творението”, Божията цел не може да бъде изпълнена единствено от Бог. Абсолютно необходимо е сътрудничеството на човека. Според този принцип и промисълът на Последните дни, т.е. изпълнение Целта на творението също не може да бъде осъществен единствено от Бог.

Ето защо Библията свидетелства за няколко опита за довеждане на Последните дни. Например, по времето на Ной, Бог казва: „Краят на всяка плът дойде пред лицето Ми, защото земята се напълни със злодейства от тях; и ето Аз ще ги изтребя от земята.” (Бит. 6:13). Това посочва, че времето на Ной е трябвало да бъде време на Последните дни. Бог възнамерява чрез Потопа да сложи край на 1600 годишната (според Библията) история на грях и на зло. Бог възнамерява да унищожи злото, и след това да установи идеалния свят на Божието господство и да започне новата история на доброто с център семейството на Ной. Времето на Ной е трябвало да бъде „Последните дни”, но поради грешката на Хам, семейството на Ной не изпълнява своята отговорност (вж. „Семейството на Ной в плана за възстановяване”) и Божието намерение да доведе историята до Последните дни не може да бъде осъществено по това време. Макар семейството на Ной да не изпълни Божията воля, Бог продължава Своя план, тъй като волята Му е абсолютна. С център пророците, Бог продължава плана, насочен към Последните дни, които са съд за греха и злото и подготовка за установяването на идеалния свят.

На тази основа идва Иисус, за да сложи край на историята на злото и да изпълни идеала за Творението. Затова, неговото идване е още един опит да се достигне до Последните дни. Ето защо Иисус счита себе си за съдия (Иоан. 5:22), а Малахия пророкува: „Защото ето, ще дойде ден, пламтящ като пещ; тогава всички надменни и ония, които постъпват нечестиво, ще бъдат като слама, и ще ги изгори идещият ден казва Господ Саваот, тъй че няма да остави у тях ни корен, ни клон.” (Мал. 4:1).

Тъй като не повярва в Иисус, народът на Израел не изпълни своята отговорност. Това забавя осъществяването на Божията воля до Второто Пришествие. Ето защо, Последните дни ще настъпят по време на Второто пришествие. Затова Иисус казва: „И както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески” (Лук. 17:26). В Матея 24:29 се предсказва, че по времето на Второто пришествие ще станат чудеса на Небето, подобни на тези, предсказани за времето на Ной и Иисус (Бит. 6:6, 7, 13 и съответно Ис. 24:19).

II. Явленията през последните дни според предсказанията

За да разберем библейските пасажи, в които се описват различни явления, пророкуващи за Последните дни, необходимо е да се разбере същността на Божията воля за целта на Творението, стояща в основата на плана за Последните дни. Тъй като Бог не може да изпълни целта на Творението ако не сложи край на света на злото, в Последните дни злото ще бъде унищежено. Но по-важно е, че през Последните дни ще бъде изпълнена целта на Творението. Ако успеем да разберем, че историята на човечеството е история на плана за изпълнение целта на Творението, лесно е да видим, че пасажите в Библията, предвещаващи ужасяващи природни бедствия през Последните дни, като например разрушаване на Небето и Земята, не могат да се приемат буквално. Ако тези пасажи не трябва да се приемат буквално, тогава какво е тяхното значение?

А. Небето и Земята се разрушават и се създават Ново Небе и Нова Земя

(2 Петр. 3:12, Бит. 6:13, Ис. 66:22, Откр. 21:1)

Макар че в Битие 6:13 се казва, че по времето на Ной, Бог е възнамерявал да унищожи земята, Той всъщност не я унищожава. На друго място Библията ни уверява, че земята е вечна: „Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека” (Екл. 1:4) и: „И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки” (Пс. 77:69). Бог никога не би създал план за Едемската градина, вечното Небесно царство на земята, ако този план не може да бъде изпълнен. Тъй като Божието царство трябва а е вечно, а земята е мястото, където Бог ще установи Своето царство, тогава земята също трябва да е вечна. Бог непременно ще изпълни целта на Творението на тази земя.

Тогава какво е значението на библейските стихове във 2 Петр. 3:12 и Исаия 24:19, в които се говори за разрушаването на Небето и на Земята? Разрушаването на Небето и Земята, описано в Библията, означава унищожаване на сатанинското влияние, което господства над небето и земята от човешкото грехопадение до сега. Появата на ново Небе и нова Земя означава установяване на Небесното царство с център Месията под годподството на Бог.

Б. Съд на Небето и Земята чрез огън (2 Петр. 3:12)

В 2 Петр. 3:12 се казва: „Пламналите небеса ще се разрушат, и разгорелите се стихии ще стопят”. Ако това действиетелно трябва да се случи, тогава Божията цел за Творението не може да бъде изпълнена. В Малахия 4:1 се пророкува, че времето на Иисус ще бъде време на разрушение чрез огън; в Иоан 5: 2 и Иоан 9:39 се казва, че Иисус е Господар на Страшния съд, а в Лука 12:49 Иисус казва, че идва да хвърли огън на Земята. Но Иисус не донася съд чрез действителен огън.

Какво е значението на тези стихове? Те несъмнено имат символично значение. В Иеремия 23:39 Бог казва, че Неговото Слово може да бъде оприличено с огън. Страшният съд чрез огън е наистина съд чрез Словото и Истината. А в Иоан 12:48 Исус казва: „Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, що казах, то ще го съди в последния ден...” Във 2 Сол. 2:8 се казва, че: „...В пламенен огън да отмъщава на ония, които не познават Бога...”, което означава че това ще стане чрез Словото. Също така в Исаия 11:4 се казва: „С жезъла на устата Си ще порази земята, и с диханието на устните Си (Словото) ще убие нечестивеца...”

В Иоан 5:24 пише: „...който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който ме е пратил, има живот вечен, и на съд, не дохожда, а е минал от смърт към живот.” От тези стихове става ясно, че съд чрез огън означава съд чрез Словото.

В. Посрещане на Господа във въздуха (1 Сол. 4:17)

В 1 Солунци 4:17 се казва: „После ние, останали живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха; и така винаги с Господа ще бъдем.” Последните дни са времето, когато ще бъде изпълнена целта на Творението. Ето защо пророчеството, че в Последните дни вярващите ще срещнат Господа във въздуха не може да се приеме буквално, тъй като не във въздуха трябва да бъде изпълнена целта на Творението.

В Библията „небе” обикновено означава свята, възвишена и безгрешна сфера, която е подвластна на доброто, докато „земя”, неговата противоположност, означава нечестива, низка и грешна сфера, подвластна на злото. Например когато казваме: „ Отче наш, Който си на небесата!” (Мат. 6:9), нямаме пред вид, че Бог е поставен на небето, но се обръщаме към святата и възжишена сфера на Божието съществуване. Ето защо, да „Срещнем Господа във въздуха”, не означава физическо издигане на християните, за да срещнат Христос в небето. Това по-скоро е свързано с развитието на техните духовни качества и тяхното служене на Христос в света, в който господства доброто. Това ще стане когато той се върне и установи Небесното царство на Земята.

Г. Слънцето и Луната ще потъмнеят, звездите ще паднат от Небето (Мат. 24:29)

В Матея 24:29 се казва: „И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от Небето...”. Ако настъпят тези природни бедствия, целта на Творението не може да бъде изпълнена. Тогава какво е значението на тези предсказания?

Битие 37:9,10 ни помага да разберем това. Там откриваме тълкуването на един сън на Йосиф, в който Слънцето символизира бащата, Луната – майката, а звездите – техните деца. Иисус и Светия Дух дават ново рождение на грешния човек и така застават в позиция на баща и майка (вж. „Христология”). Ето защо, в Новия завет (Мат. 24:29), Слънцето и Луната представляват Иисус и Светия Дух, които са източник на светлината на истината, огряваща душите и сърцата на хората. Звездите представляват вярващите (християните), които са „деца” на Иисус и Светия Дух.

Погледнато по този начин, Слънцето символизира светлината на истината в словото на Иисус, а Луната е символ на светлината на Светия Дух. Като се казва, че Слънцето и Луната ще бъдат затъмнени, това означава, че светлината, идваща от новия израз на Истината, ще бъде по-ярка от светлината на Иисус и Светия Дух (т.е. Новия завет). Как е възмоцно това? Старият Завет е „затъмнен”, когато Иисус и Светия Дух донасяат новото Слово, чрез което трябва да се изпълни Стария Завет. По същия начин, когато Христос дойде отново с нов израз на Истината, словото на Иисус и Светия Дух ще бъде „затъмнено”. Това, че истината ще загуби своята светлина означава, че периодът на нейната мисия свършва с идването на нова епоха и на нов израз на истината.

„Звездите”, които падат от Небето, представляват онези християни през Последните дни, които няма да приемат истината на Господа, и така, ще загубят позицията си на деца на Бог.

В Лука 18:8 Иисус казва: „Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?” А на друго място казва, че по време на Второто пришествие той ще заяви на много вярващи: „Никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие” (Мат. 7:23). Макар че водачите на Израел с нетърпение са очаквали Месията, всички те съгрешават като отхвърлят новото учение, което Иисус донася. Иисус предвижда възможността религиозните водачи по времето на Последните дни да направят същото. Затова той отправя това предупреждение.

III. Настоящите дни са последните дни

Иисус обещава, че скоро ще се върне (Откр. 22:20; Мат. 10:23, 16:28; Йоан. 21:22). Ето защо, християните от всяка епоха вярват, че тяхното време е времето на Последните дни, когато Христос ще се върне. Въз основа на един цялостен преглед на историята на Божия план за възстановяване, можем да видим, че ние сега наистина живеем в епохата на Второто Пришествие. Това по-пълно ще бъде обяснено в глеавата „Второто Пришествие”, но като наблюдаваме събитията в света около нас, можем да кажем, че нашето време е времето на Последните дни. Както Иисус казва: „От смоковницата вземете подобие: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лятото; тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата” (Мат. 24:32-33). Кои са знаменията за това, че живеем в Последните дни?

Целта на човешката история е установяването на Божия идеален свят, който се основава на изпълнението на Трите Благословии. През Последните дни светът на злото ще бъде унищожен. Но това са и дните непосредствено преди установяването на идеалния свят. Ето защо, ако нашата епоха е времето на Последните дни, би трябвало да открием в света знамения за изпълнението на Трите Благословии. Въз основа на това разбиране ще покажем, че сега живеем в Последните дни. Нека да разгледаме нашата епоха в контекста на Трите Благословии.

Първата Благосовия представлява способността на всеки да усъвършенства своя характер и да стане единен в сърцето си с Бог. В Божия идеал такъв човек се радва на пълна свобода на мисълта и на действието, въплъщава първоначална любов и притежава характера и стойността на дете на Бог и на Господар на Творението. Неговият живот ще бъде като живота в Небесното царство. Но поради грехопадението, човек не може да изпълни Първата благословия. Последните дни са последният стадий в Божия план за възстановяване на всеки грешен човек и превръщането му в човек със съвършен характер.

В настоящата епоха грешният човек развива дълбок вътрешен копнеж за реално възстановяване на Първата Благословия в своя живот. Тази тенденция се забелязва в развилия се напоследък в света интерес към нови вярвания и движения, насочени към универсална любов, свобода, равенство, човешки права и достойнство. Истинската цел, която стои в основата на тези тенденци, не е възстановяването на външната и мнима свобода и ценности. Истинската цел е човек да възстанови първоначалната любов, първоначалната стойност и първоначалната свобода, с които бе надарен при неговото създаване, но след това загуби. Осъществяването на Божия план в Последните дни ще доведе до изпълнението на Първата Благословия.

От възстановяването на Първата Благословия и възстановяването на духовното състояние на човека, можем да разберем, че настоящите дни са Последните дни. Вече обяснихме, че всеки човек е създаден, за да стане единен в сърцето си с Бог и да може да общува с духовния свят, след като се самоусъвършенства. Преди грехопадението Адам и Ева са можели да общуват с Бог и духовния свят, макар че техните способности не са били напълно развити. Поради грехопадението Адам и Ева и всички техни потомци, а именно цялото човечество, загубват чувствителността си към Божието присъствие. Но както се посочва в Библията, в Последните дни общуването с духовния свят ще бъде възстановено: „и ето, в последните дни, ...ще излея от Моя Дух върху всяка плът; и синовете ви и дъщерите ви ще сънуват сънища;...върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Духа. В ония дни ще пророкуват...” (Деян. 2:17-18). Увеличилите се напоследък в целия свят духовни преживявания и психически феномени отразяват възстановяването на човешкото сърце и дух до нивото, на което са били Адам и Ева непосредствено преди грехопадението и показват, че човек е на път да възстанови Първата Благословия.

Втората Божия Благосвовия за човека е способността на Адам и Ева да се усъвършенстват като Истински Родители и да създадат идеално семейство, а след това общество и свят с център това семейство. С други думи, Втората Благословия представлява възможността да бъде създадено идеално семейство-модел и светът да се превърне в единно семейство. Основната единица на този свят е идеалното семейстово. Чрез него Божието Господство на любовта ще превърне света в свят с единна култура, която има за център истинска любов.

Но тъй като Адам и Ева съгрешават, те стават родители с първоначален грях. Затова всички хора имат грешна природа, а установеният свят е под господството на злото. Ето защо чрез религията и развитието на външните аспекти на цивилизацията, Бог води човека към установяване на единна култура и единно световно семейство.

В историята са съществували много различни култури. С течение на времето, въз основа на развиващите се нови религии, се появяват по-високи развити култури. Обединяването на културите става като по-високо развитите и по-широко разпространени култури асимилират онези, които са по-слабо развити. В резултат на това са останали само 4 основни култури: християнство, мюсюлманство, източна (базирана на Будизма, Конфуцианството и Таоизма) и Хиндуизъм. Развитието на историята в такава обединяваща насока показва тенденцията към установяването на единна световна култура – това е възстановяване на Втората Божия Благословия.

Тогава, когато всички хора станат братя и сестри и приемат Бог за свой родител, ще бъде изграден света на единната култура с център Божията истинска любов. Във основа на това разбиране християнството е ценстралната религия при изпълнението на Божия план за възстановяване. Това е така, защото за първи път християнството представява Бог като родител на цялото човечество и очаква Месията, който идва да установи единна култура и работи за обединение на света и създаване на единно семейство.

В резултат на разгръщането на Божия план за възстановяване след Втората световна война човек за първи път дълбоко осъзнава необходимостта от международно сътрудничество и световно управление. Това разбиране довежда до създаването на ООН и на много международни комитети и организации. Всички те са заинтересовани от установяване на международни стандарти и вътрешен контрол над всичко, като се започне от изхранването на човечеството и хранителните ресурси до използването на морските ресурси; от атомната енергия и екологията до международното право; от грижата за благосъстоянието на децата (напр. Международни агенции за осиновяване и УНИЦЕФ) и помощ в случаи на злополуки (напр. Международния Червен кръст) до световната грижа за здравето (напр. Световната здравна организация); световна икономика (напр. Международния монетен фонд и Световната банка) и много други. Икономическото взаимно сътрудничество се е развило до такава степен, че силно развитите страни представляват пазар за хората от целия свят. Оттук разбираме, че живеем в една световна общност, където, както никога досега, различни раси, националности, езици, обичаи, култури и световни продукти се сливат и създават хармония помежду си.

Поради огромния напредък в транспорта и средствата за комуникация светът се е „свил” до такава степен, че ние можем да достигнем почти всяка точка на света само за няколко часа ( само преди 50-60 години за същите тези часа нашият „свят” беше около 1000 мили в радиус). С тези улеснения пътуванията до други страни са по-многобройни и по-чести. Това довежда до безпрецедентно взаимодействие, взаимно разбирателство и хармония между различните народи и техните обичаи, което ни поставя на прага на обединения свят.

В нашия век по целия свят сред много народи се наблюдава безпрецедентно развитие на толерантност, загриженост и обич към другите народи. Божият план за възстановяване на Втората Благословия поставя началото на такива отношения. Това води и до проява на благосклонност от демократичните сили към победените страни след Втората световна война и до даване на независимост на различни колонии и територии. Освен това се създават програми за международна помощ, засилва се екуменизма и междукултурния обмен, сключват се междурасови и международни бракове, осиновяват се деца. Всичко това показва тенденцията за възстановяване на Втората Божия Благословия – благословията за истинската любов между хората и за установяването на единно световно семейство.

Всички тези надежди и тенденции ще се осъществят, когато бъде изпратен последният дар на историята – Господът на Второто Пришествие и новата общовалидна идеология, която той ще донесе. Спасителят и идеологията, която има за център Бог са дар от Божието сърце. Без родители домът не е истински дом. Затова стремежът на хората към хармония и любов ще бъде изпълнен единствено когато Бог и Месията застанат в позицията на родители на човечеството.

Третата Божия Благословия към човека е правото и способността на съвършения човек да упражнява духовно и физическо господство над Творението (вътрешно и външно господство). Вътрешното господство предствалява използване и развитие на Творението (с цел човек да поддържа своя живот) с помощта на науката и техниката. Засилването на загрижеността и любовта към природата и бързото развитие на науката и техниката са свидетелство за това, че настоящето време е време на Последните дни, а следователно и стадият непосредствено преди възстановяването на Третата Божия Благословия.

Отношението и любовта на човека към Творението сьотвестват на степента на неговото духовно развитие. Загрежеността към екологията, природозащитниете движения, обществата, борещи се срещу жестокостта към животните, инициативите за възстановяване на природата, са доказателство за възстановяване на любовта на хората към Творението.

Чрез науката и техниката човек възстановява своето външно господство над Творението. През нашия век се извършва голям научен прогрес. По този начин хората придобиват контрол над болестите, морето, земята, въздуха и дори над космоса. Освен това сме на прага да създадем идеален стандарт на живот за всички хора въз основа на масовата продукцип, високодобивните култури, превръщането на пустините в обработваеми земи и регулирането на околна среда. Използването на океанското дъно и дори на двете полюсни шапки е друг пример за способността на човека да превърне Творението в идеален дом.

Всичко това показва, че Трите Благословии, дадени на човека, са в процес на възстановяване. Оттук виждаме, че установяването на Божия идеален свят пряко зависи от нас, тъй като живеем в Последните дни.

Принципът ВЪВЕДЕНИЕ

1 ГЛАВА: ПРИНЦИПИ НА ТВОРЕНИЕТО
2 ГЛАВА: ГРЕХОПАДЕНИЕТО
3 ГЛАВА: МИСИЯ НА МЕСИЯТА
4 ГЛАВА: ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ

Божествения Принцип - основното учени на Преп. Мун