Борбата между Бог и Сатана

БОГ С ВЪРЗАНИ РЪЦЕ

В по-голямата си част, вярващите приемат, че Бог знае всичко и може да направи всичко. За него няма ограничения, нито пък за неговата власт. Нито пък има ограничение на неговото знание. На него се гледа като на всемогъщ и присъстващ във всичко.
От тук следва, че Бог би могъл да види възможността за грехопадението на човек.

ЗНАЕЛ ЛИ Е БОГ, ЧЕ ЕВА ЩЕ СЪГРЕШИ

Всъщност в някои традиционни християнски теологии се отива дори по-нататък и се спори, че дори Бог е знаел, че змията ще изкуси Ева, и че успешно ще изкуси Адам дори преди тези събития да са се били случили. В подобна теология си казва, че Бог може да вижда в своето съзнание миналото, сегашното и бъдещето, като “моментно сега”. Според такова мислене Бог е знаел предварително за идващото грехопадение и за неговите пагубни ефекти върху човешката история. И въпреки всичко не е предотвратил тези чудовищни грешки.

ЗАЩО БОГ НЕ СЕ Е НАМЕСИЛ

Когато се преподава такава теология, рано или късно истински загрижените вярващи ще попитат “Добре, защо тогава Бог не се намеси? Защо не е предотвратил грехопадението?”
Сблъскани с тази дилема много чувствителни и мислещи хора са заключили, че Бог не е изцяло добро или може би не е изцяло всемогъщ. След като нашият свят е доказателство на неговото творение, Той не може да бъде това.

С този проблем са се борили и други преди нас. Например когато посветения християнски философ Лайбниц е искал да защити Бог, той е спорил, че нашият свят е най-доброто от всички възможни светове. Волтер е разбил това доказателство с присмех в романа си “Кандид”. Класическата книга на Йов се бори с този проблем за Бог и за съществуването на злото, без обаче да постигне общоприето решение. Затова и до днес остава тази ситуация. В християнската вяра много теолози са били доволни да обявят, че християнството не е дошло да разреши проблема на греха, а по-скоро да преодолее факта на греха.

ЗАЩО БОГ ДОПУСНА ГРЕХОПАДЕНИЕТО

Тогава защо Бог е позволил да се случи грехопадението? От гледна точка на Принципа, Бог е създал човек като свое дете, на което Той може да изпрати безбрежната си любов, и от което може да получи пълен отговор. По този начин Бог е искал от човек да живее в най-висшия израз на любовта. Ако принципа на Бог е контролирал човешката любов, то тогава тя не би била абсолютна. След постигане на състоянието на съвършенство, човек вече не е под принципа на Бог, а е под неговото пряко господство, където съществува връзка между него и Бог, като съществуващата връзка е безусловна и ненарушима.

ОТГОВОРА НА ТЕЗИ ТРУДНИ ВЪПРОСИ

Божественият Принцип обяснява, че Бог би могъл да предвиди възможността за човешкото грехопадение. Но макар всемогъщ и всезнаещ, Той не е могъл пряко да се намеси в работите на Адам и Ева. Докато в съгласие с неговия принцип те бяха израснали до съвършенство. Адам е Ева, макар и предупредени са извършили грехопадението, когато са били все още незрели. Ако Бог се беше намесил, тогава Той щеше да наруши собствената си съвършена система и щеше да злоупотреби с отговорността на своите деца.

АДАМ И ЕВА ДА СЕ КВЛИФИЦИРАТ
КАТО ГОСПОДАРИ НА ТВОРЕНЕИТЕО

Бог е създал човек да бъде господар на цялото творение. За да заема тази позиция Адам и Ева е трябвало да израснат през процес на узряване. По този начин на тях им е дадена голяма отговорност да развият самодисциплината и самоинициативата. Те трябвало да израснат към състояние, в което да заслужат доверието на Бог, на техните деца, както и на творението.

ТОВА БЕ ЛИЧНАТА ИМ ОТГОВОРНОСТ

Това е и причината, поради която Бог не е предупредил Адам и Ева за изкушението на архангела открито. Те е трябвало да използват своя разум, за да имат решение във всяка една ситуация. Ако Бог беше упражнил пряко господство над Адам и Ева, Той тогава щеше да ги признае за зрели, каквито те всъщност не бяха. Също така това щеше да бъде и пример за това, че на Адам не би могло да се има доверие да достигне съвършенство.

БОЖИЯТА ЦЯЛОСТ

Това са причините, поради които Бог се е опитвал да запази личностната цялост на човек. Но освен това има и друга страна, която е свързана със личната цялост на Бог. Християнската теология винаги е била решена да предотврати дуалистичната картина на света, в която Бог и сатана са сътворци и заедно управляват Вселената.

Като същество на абсолютното добро и върховната святост, Бог не е могъл да разпознае злото, като част от своят план на сътворение. Следователно нито греха на Адам, нито на Ева, нито пък непринципното действие започнато от сатана, биха могли да бъдат свързани или да станат част от неговото божествено творение. Грехопадението на човек си беше абсолютно негово творение. Бог по никакъв начин не е отговорен участник. Ако Той се беше намесил в грехопадението, Той автоматично щеше да го разпознае, като част от неговото творение. Но тъй като грехопадението беше започнато от сатана, Той всъщност щеше да го разпознае като друг създател, буквално еквивалентен на него самия. А това Бог не можеше да направи.

ПОСЛЕДИЦИ ОТ ГРЕХОПАДЕНИЕТО

Какви бяха последиците от грехопадението на човек? Как то афектира нашият свят? Със сигурност можем да кажем, че провала на Адам и Ева да установят истинско родителство през цялата история техните наследници не са могли да живеят като истински братя и сестри.
С други думи, без истинска родителска любов, никога не сме имали истинска братско-сестринска любов. Но защо е така? Какви са специфичните последици от грехопадението? Нека да разгледаме някои от най-основните.

ГРЕШНИЯТ ГОСПОДАР НА ЕДИН ГРЕШЕН СВЯТ

Ако Адам и Ева бяха достигнали съвършенство и бяха изградили четири позиционната основа с център Бог, тогава те щяха да могат да се обичат един друг като съпруг и съпруга с любовта на Бог и щяха да родят деца като израз на тази любов.
Но поради това, че нашите първи родители извършиха Грехопадението и изградиха четири позиционна основа със Сатана любовта на Бог не беше осъществена на земята. Адам и Ева създадоха семейство с център грешната “любов” и положиха началото на Сатанинската кръвна линия с основа егоистичната любов.

НИЕ СМЕ ПОТОМСТВО НА САТАНА

Отразяващо тази действителност, евангелието на Йоан ни казва за това, което Исус е казвал на хората “вие сте от баща си Дявола” (Йоана 8:44). Н друг пасаж от Новия Завет, Павел обвинява Сатана като казва, че е “Бог на този свят” (ІІКоринтяни 4).
Да кажем, че света е под Сатанинско господство означава да кажем, че има отрицателни духовни сили, които работят в живота ни. И макар тази реалност да е потвърдена почти единодушно от такива духовни учители като Исус, Павел, Буда, Мохамед, въпреки всичко в съвременната епоха има някои, които я поставят под въпрос. От времето на Просвещението все по-малко и по-малко образовани западни хора са приемали съществуването на злокобни или добри духовни същества различни от Бог и безсмъртните души на починалите.

САТАНА КАТО ИЗМАМНИК

Луис казва, че Сатана е баща на лъжите , и че най-ефективното му заблуждение е било да каже на хората или да убеди хората, че не съществува. Ако не го търсим, ние можем да вършим неговото дело без много страх от това да го намерим. Ако физическите предмети могат да убягнат от вниманието ни просто защото сме претрупани с други неща, които ни вълнуват много по-трудно е да разпознаем духовната реалност, която не можем лесно да видим, чуем или докоснем. Това особено е вярно в съвременната епоха, в която западните хора особено сме свели вниманието си към временното, отколкото към вечното, материалното, отколкото духовното, човешкото, отколкото божественото. Въпреки това, дали ние разпознаваме присъствието на духовни сили или не те са реалност.

ПОПУЛЯРНИ НЕРАЗБИРАНИЯ

Въпреки всичко задължително е да направим разлика между действителността на Сатанинските сили за разлика от популярните неразбирания, които ни се предават от фолклора. Например за Сатана се казва, че има рога и опашка, а иначе изглеждал като човешко същество. Ако действително ние си изградим такава представа за Сатана, тогава почти не съществува възможността ние да можем да получим видимо потвърждение за неговото съществуване.
Важно е да си спомним, че Сатана е експерт по предрешаването и се появява по най-различни начини според най-малкото, което очакваме. Боделер, поетът, известно време заклет сатанист ни припомня, че “първият трик на Дявола е неговото инкогнито”, ако някога той се представя по начин, който кристално изяснява неговата същност много по-често той се явява маскиран в привлекателни форми.
И най-накрая най-добрия учител по тези въпроси е самото ни преживяване. Веднъж щом човек започне да върви по духовна пътека, той често ще се сблъсква със всякакви премеждия, препятствия и изкушения. Тези преживявания ще ни доведат до естественото заключение и то онези, които са достигнали определено духовно просветление, че има Сатанински сили, които работят срещу хората, и които много допринасят за унищожителната природа на човешката история.

САТАНИНСКИ ВЛИЯНИЯ

Сатанинските влияния могат да влияят на човек само дотолкова, доколкото той си сътрудничи с тях. Човек е повлиян от Сатана само ако той направи основа за него. В крайна сметка всеки човек сам е отговорен за собствените си чувства, мисли и действия.
Твърденията от сорта на “дявола ме накара да го направя” са безпочвени. Ако ние се опитаме да се освободим от негативното, унищожителното, грешните елементи, които имаме в нас, тогава Сатана ще остане безсилен пред нас.

Няма коментари:

ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ

Related Posts with Thumbnails